вторник, 30 декември 2008 г.
Хайде едно подобаващо "чао" на интересната 2008 година:)
понеделник, 22 декември 2008 г.
750 гр. брашно (слага се постепенно до ставане на меко тесто)
150 гр. (или 1 чаена чаша) маргарин, разтопено масло или олио
3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
300 гр. разтопен мед
по 1 ч.л. - канела
- джинджифил
- счукан капамфил
настъргана кора от 2 лимона + 1 портокал
3 с.л какао
Приготвяне:
Всичко се омесва на ръка до получаването на меко и лесно за разточване тесто.
Правят се 3-4 топки, разточват се и се изрязват фигурги по желание.
NB! Разточеното тесто да не е по-тънко от 5-10 мм, защото иначе изгарят много бързо и стават твърди.
Печат се на 150-160 градуса. Бързо изгарят! Задължително да се вадят още докато са меки (дори и да изглуждат недопечени), защото иначе стават твърди като камъкL
Необходими продукти за шоколадова глазура (за 1 доза – стига приблизително за половината меденки):
3-4 супени лъжици какао+2-3 с.л. захар+1-2 с.л. масло+малко вода.
Всичко се загрява на котлона да стане еднородна кашичка.
След това се мажат с четка готовите меденки и отгоре се поръсват с цветни захарни пръчици.
Внимание! Рецептата е за около поне 100-130 меденки (в зависимост от дебелината, на която сте ги разточвали). Така че заредете се повечко тави, подноси и др. (поне 6-7 ще ви трябват).
Ако някой има желание и най-вече знае рецепта за бяла глазура, може да ги украси по различен начин.
И моля, да сподели благодорно рецептата:)
При всички положения обаче и така стават страшно ароматни и издържат поне 2-3 седмици, така че смело ги забърквайте отсега!:)
Необходими продукти:
500 мл. червено вино (по-сладко е по-добре)
3-4 с.л. захар
5-6 карамфила
2-3 пръчки канела (само се пускат вътре, не се стържатJ или направо 1 пакетче канела
настърганата кора от 1 лимон + 1 портокал/ мандарина
Приготвяне:
Всичко се разбърква и загрява на по-слаб огън (няма нужда да завира).
Прецежда се и се добявя 50 мл. коняк.
Пие се топло и задължително в "топла" компания:))))
сряда, 17 декември 2008 г.
Material girls диспут.....
Темата за обсъждане днес е: "Кое си заслужава повече - да си наемеш проститутка за 120 лв./ час или да омайваш някакви девойки цяла вечер, да изхарчиш почти толкова пари (в зависимост от девойката), а резултатът да е един и същ?"
Внимание, тук не говорим за разни дълбокомислени теории "секс vs. духовно общуване, чувства и т.н.". Става въпрос чисто практично, ако един мъж си търси само секс, коя от двете тактики си заслужава повече?
Почти всичките ми познати мъже все се оплакват, че днешните жени са изцяло материално ориентирани и гледат само портфейла им. Теория, която аз напълно отричам, имайки предвид уникално готините ми във всеки един смисъл приятелки, но...в крайна сметка всеки си формира мнение на база на личния си experience....
Въпросът е, ако наистина е така, хайде да видим толкова ли е лесно с известна сума пари (все пак 120 лв. не са малко) "да забиеш" мацка за една вечер, без да се налага официално да си плащаш?
А ако една друга теория е вярна, че "светът е пълен с отчаяни жени, било съпруги или не", че то направо ми се вижда фасулска работа....
То, добре че не ми се налага да я прилагам на практика, но ще ми е интересно да видя кой какво мисли по въпроса?:)
Барабани dream 2008!
Добре, че с тез неща нямам абсолютно никакви проблеми - идеи и мечти да искаш в моята глава. Моля, моля, да не се бъркат с бръмбари и други пернати!!!:)
Хайде, официалното дефиле сега:
В "профил"!
И оригиналните, бразилски палки, донесени от Франсето:) пълен, подновен комплект отново! да му мислят съседите:) тъкмо бяха мирнали 7-8 години от мен:)
А може и Борис да ги спаси от тази им участ, знае ли човек....:)
сряда, 10 декември 2008 г.
Сезонът на веселите сбирки започна:)
Утре ще пиша повече, че май се разболявам и днес нямам обичайното си вдъхновение и сили:)
Хайде да си довърша започнатото...От 1 месец насам определено не съм на себе си и хич не се харесвам такава притеснена и съвсем отнесена...Но, да се надяваме, че с подреждането на работните дела и мислите ми ще се поподредят:)
Хубавото в цялата работа е, че старите приятели са си на линия и отворихме сезона на пред-коледните приятни сбирки с повод и без повод!:)
В случая поводът беше традиционното ни "Глинтвайн парти" с театралната групичка. Този път решихме да е у нас, защото те не бяха идвали досега.
Аз спретнах на бързо моите коледни меденки + истинско греяно вино и купонът започна.
Тази година имахме и един extra член на колектива (бъдещият втори син на Дени)...
А аз вече си имам коледна звезда, нова, оранжева купа за салата и музикална кутия за меденки!
Какво повече за едно чудесно пред-новогодишно настроение?!
Да започваме сезонът на многото празници и всякакви весели сбирки тогава!
четвъртък, 4 декември 2008 г.
Страхотно:) Браво на Бърди!
Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела напоследък!
Благодарение на такива хора и споделени "лични победи" ми се връща вярата, че ситуацията винаги може да се подобри, колкото и кофти да ти изглежда в даден момент.
Мерси за вдъхновението, Бърди! Пожелавам ти да си все така щастлива и обичана:)
"А днес за шест неща:
Публикувано от birdita на декември 1, 2008
На Танчето явно не й стигнаха десетте неща, които ме правят щастлива, та ме сръчка да пиша за още шест.
По стечение на обстоятелствата
прочетох точно този й пост в момент, в който ги преживявах всичките накуп и си помислих колко ще ми е трудно да се откъсна от този конкретен момент и затова бях решила да отложа писането. После обаче си казах - какво от това, че ще вляза в конкретика? Стига сме мислили и писали глобално, ежедневието също може да е прекрасно. И така.1. Щастлива съм, че отглеждам и възпитавам отговорно и самостоятелно дете, което мога да поверя на грижите на баба за един уикенд и да се откъсна от него без това да ни нанесе някакви травми. Това означава, че макар с него да живеем сами и да си се обичаме много, сме успели да избегнем симбиозата, която да не ни позволява да „дишаме” самостоятелно.
2. Доволна съм, че макар че се разведох със сина й, с бившата ми свекърва успяхме да запазим достатъчно цивилизовани и приятелски отношения, че да поеме грижите за Иво за този уикенд с удоволствие.
3. Щастлива съм, че съм с мъж, който ме разбира дори без да казвам нищо и разбира значението на малките детайли. Който ме посреща в дома си, където ме чакат четка за зъби и пантофи-кученца :) Който е прекарал последните два дни в ровене из сайта на дюканките за рецепти за вечерята, която да ми сготви и е прочел всяка буква от блога ми, за да е сигурен, че ще сготви само неща, които обичам и по начина, по който ги обичам. Който ми казва, че съм красива преди да излезем да ме запознае с приятелите си и че съм била страхотна – след това.
4. Връзката ми, като цяло. Не помня някога да съм се чувствала по-обичана, по-обгрижвана и по-спокойна. Тихо и ненатрапчиво Пламен влезе в живота ми толкова много, че вече не мога да си представя да живея без него. Мога да пиша до безкрай за невероятното чувство на разбиране и спокойствие, което ми носи, за щастието, което ми носят моментите ни заедно и болезнената липса, когато не е до мен. Но няма да ви досаждам:)
5. Предстоящите коледни празници, които тази година ще са още по-специални; подаръците и украсата, всичко свързано с празника - печенето и украсяването на меденките, пазаруването и опаковането, надписването на картичките, благотворителните мероприятия.
6. Планирането на новогодишното празнуване, което обещава да бъде много много весело и уютно. "
понеделник, 1 декември 2008 г.
Балканите - най-интересното място за обитаване в Европа?:)
За всички любители на пътешествията и нашия специален Истанбул, горещо ви го препоръчвам. Мога да го споделя с вас на флашка благородно:)
Казва се "Im Juli" на "нашия човек" Фатих Акин!
Специално за Владо и Ася има една реплика във филма, но ще ви оставя сами да си я намерите-D:))))
А за останалите - много настроение, немски, унгарски, румънски и истанбулски спомени:))) Леле, колко места сме изръшкали заедно вече......Готинко!
Ето малко инфо за филма: http://movie.pop.bg/item21144.html
А това е за Фатих, който забележете е роден през 1973! А вече какви неща е сътворил човекът......!:) http://movie.pop.bg/person27204.html
Enjoy!
Пъстро, интересно и....полезно:)
Този път обаче не става въпрос за поредния фестивал, на който съм била. Става въпрос за Коледен благотворителен базар, организиран от "Международния дамски клуб-София" (или с други думи съпругите на посланиците у нас).
Аз лично чух за първи път за него тази година, а се оказа, че се провежда за 6-ти път!
По-изненадващото за мен беше, че в неделя беше такава навалица от посетители в Интер Експо Центъра (който съгласете се е на "майната си", така че представям си какво щеше да е на някое по-комуникативно място?!).
Имаше страшно много хора (чак почти невъзможно за разглеждане), а някои от щандовете в 13.30 часа бяха вече затворили, защото си бяха....разпродали нещата. Беларуският щанд
Толкова рядко има в България каквито и да е смислени международни прояви, камо ли пък интересни предмети и хора от повече от 40 страни, че определено мисля, че трябва да се намери начин да се разшири инициативата. Бразилският щанд
Вероятно е трудно да се организира за 3 дена или да се отделят толкова неща за продаване и хора от посолствата, но само един ден в годината и то в София, без кой знае какво разгласяване предварително е съвсем недостатъчно...
В крайна сметка, ако е повече от 1 ден, не само ще се съберат повече средства за благотворителност, но и хората ще могат да се насладят спокойно на разнообразието от култури, храни, напитки, предмети и музика от цял свят.
Японският щанд
Защото, да, аз, слава Богу, имам възможност да ходя на моите си фестивали! Но като гледам как се радваха по-възрастните хора и децата, които бяха дошли, си мисля, че освен материалните ползи, ще има и "вдъхновяващи" такива, ако се разшири инициативата или се намери начин да се пренесе и извън София....
Пък дори и да не отиват 100% от приходите за благотворителност. В крайна сметка хората по света са го измислили - има доброволци за тези неща. В България пък специално и доста баби (и не само), които с радост биха пекли сладкиши и други вкусотии без печалба....
Немският щанд с оригинални "глинтвайни":)
Дано Коледа 2009 да бъде още по-вдъхновяваща и полезна!:) Това си пожелавам като първо желание за тази Коледа!
Дали Дядо Коледа чете моя блог...?:)))
петък, 28 ноември 2008 г.
Топли, цветни шапки
понеделник, 24 ноември 2008 г.
Просто като фасул
"Неосъществилите се любови правят системната грешка да преглъщат маловажните неща и да оставят нетърпението, нетолерантността и непрощаването да оплескат нещата."
Нямам какво да добавя повече.....
Ако някой иска, да прочете целия пост, готин е (особено описанието на София:)!
http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/6640.php
P.S. Е, все пак не мога да се стърпя да ви обърна внимание на следните много точно казани неща от поста....
Нещо като рецепта за взаимно разбирателство:
"Основните продукти са един добър и един силен партньор....Всеки партньор идва със своята стопроцентова индивидуалност. Когато бъдат поставени и двамата в купата за разбъркване, в оная месингова мелничка на дните, трябва да са поискали да преглътнат половината, първите петдесет процента от егото си..."
и
Нещо, в което напоследък все повече вярвам и се опитвам да спазвам, защото животът е не само кратък, но и най-вече непредвидим и нищо, ама абсолютно нищо, не трябва да се оставя за утре, ако може да се изживее днес!:
"Тайната е в това да казваме един на друг каквото мислим, да не го оставяме да буренясва в душите. Научихме се, че истината много боли, но е имунитет против холера и безвремие."
и последното, най-хубавото:
"Също като стремежа да завоюваш и на свой ред да бъдеш завоюван. Той е и доказване и усещане за сигурност. Има го и при хората, има го и при животните, има го и на планетата на Малкия принц. Нали си спомняте, там, където опитомяването става бавно, мъчително сладостно и за опитомявания и за опитомяващия… Това е тайната на дългата обич – хем да си свободен, хем да си подчинен… да си нечий."
неделя, 23 ноември 2008 г.
Шоколадови трюфели
Какво друго да ти хрумне, освен да ги поглезиш с някоя чудна вкусотия...:)
Та и аз така - лесни (като всичко хубаво), но невъобразимо вкусни и ефектни - ШОКОЛАДОВИ ТРЮФЕЛИ!
Ето ви рецептата в случай, че имате на разположение такава прекрасна снежна неделя:
"Накратко историята на тъмно кафявия мини десерт се свързва с най-скъпия вид гъба - трюфел, наричан още „черен диамант“. Външният вид на трюфела се пресъздава от сладкарите с помощта на голямо количество черен шоколад, а какаовата пудра по повърхността му напомня за „мръсотията и прахта“, полепнала по рядката гъба.
Необходими продукти: За трюфелите -
- 200 гр. черен шоколад (надробен на малки парченца)
- ¾ ч.ч. бита сметана (от сладкарската, разбита на сняг);
- 2 с.л. масло (или маргарин);
- 3 с.л. алкохол (може да е коняк, бренди, ром, бърбън или вишновка).
За покритието на трюфелите:
Може да импровизирате по няколко начина: с какао на прах, пудра захар, настъргани ядки, настърган шоколад или кокосови стърготини (най-истинско и леко е с обикновено какао на прах).
Начин на приготвяне:
- Сложете надробените блокчета шоколад в средно голяма стоманена купа. Оставете за малко настрана.
- Затоплете сметаната и маслото в малко тиганче, докато не заврат, и след това веднага изсипете размекната смес върху шоколада. Оставете ги така за около 5 мин.
- Разбийте с тел за бъркане на яйца, докато не се получи мека, хомогенна смес. Тук е моментът да добавите и избрания алкохол.
- Покрийте хубаво съда с получената трюфелова смес и го сложете в хладилника, докато не стегне (горе-долу 2-3 часа).
- Разстелете върху голяма, плоска чиния покритието (напр. какао на прах). Извадете сместа от хладилника и с малка лъжичка обирайте достатъчно количество шоколад, така че да можете да оформите топчета от него (дооформете ги с ръце все едно са от пластелин).
- Веднага оваляйте полученото трюфелче в чинията с покритието и го оставете настрана върху чиста табличка.
- След като оформите топчета от цялата смес ги покрийте и отново ги сложете в хладилника, докато стегнат. На студено трюфелите могат да се съхраняват за няколко седмици напред.
- Преди да консумирате ги оставете да се отпуснат на стайна температура за известно време.
От това количество материали излизат около 30 бройки, но имайте предвид, че са доста тежични дори и за страстни любители на шоколада.
Да ви е сладко!:)
четвъртък, 20 ноември 2008 г.
Фантастична утрин на Le pont des amoureux
Никога не съм седяла на него, привечер, целувайки любим мъж (пропуск, който определено ще поправя някой ден!). Но пък тези утренни преминавания по него, с прекрасната му гледка към Витоша и усещането, че гледаш "над нещата" и си един такъв лек, въздушен, са страхотни!
Тази сутрин обаче беше направо фантастично - на него свиреше един руснак на някакъв специален, електронен кавал - божествени звуци! Направо не ми се тръгваше от моста, толкова беше спокойно, слънчево, усмихнато....
Е, поне си купих диска и ще се опитам да запазя слънчевото настроение за целия ден:)))
Че петъците още не ги бяхме "омагьосали", но отсега нататък и те са във вълшебния списък!:)
Усмихнат ден и на вас:)
сряда, 19 ноември 2008 г.
Много лично и вълшебно:)
петък, 14 ноември 2008 г.
Вкусни хлебчета
Онзи ден попитах чичо Google за рецепта на "вкусни хлебчета" и ти да видиш, какво изкочи:
1. Как да кажеш "обичам те" на всевъзможни езици;
2. Сайтът на Николай Теллалов, чиито романи от години харесвам;
3. Страхотен сайт с рецепти за какво ли не.
Изобщо, и в Google пространството явно е като в живота - тъкмо се откажеш от нещо и решиш, че няма смисъл да "напъваш" ситуацията и то вземе, че се случи нещо друго, неочаквано прекрасно....
А понякога и повече от едно:) Като бонус!
Как беше приказката - "има ли по-хубаво?" Има, има, и още по-хубаво има-DDD.
Ммм, много обичам, когато съм в такава хармония със себе си както през тази седмица!:)
Eто и най-новата рецепта за вкусни хлебчета: http://www.molif.com/bg/2008/08/03/tasty-little-bread/ Еnjoy!
понеделник, 10 ноември 2008 г.
Предавам се.....
Защо на хората им е толкова трудно да повярват, че някой може и да е искрен, и истински?
Не знам, не го разбирам това?! Колко време имаме да сме толкова предпазливи и "железни"?
Но като не modze, ne modze:(
Насила приятелство не става! Винаги трябва да са двама и да носи радост, нали така....?
Иначе what's the point?
вторник, 4 ноември 2008 г.
събота, 25 октомври 2008 г.
За приятелството и специалните моменти
петък, 17 октомври 2008 г.
Приключения в днешна София...
Ебаси, возих се само 4 спирки, какво ли щеше да се случи до последната в Люлин 5. Винаги съм се чудела що за смели хора са ватманите, като знам каква е последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци", един кръг насред нищото, в полето.
Galia Hristozova wrote on October 15th, 2008
ти определено си късметлийка, защото имаш очи да видиш всички цветове в каквато и да е ситуация и да ги преживееш. Това си е дарба! просто съдбата ти дава истории, защото можеш да ги видиш и да ги разкажеш добре. Пиши, Ани! Можеш!
Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ха-ха, ами късметлийка съм, винаги съм го твърдяла - с толкова невероятни приятели около мен:)
Aleksandar Radostinov Raykov wrote on October 15th, 2008
Ани супер си го написала! Прочетох го с голямо удоволствие...БРАВО!
Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Мерси, Сашо! Радвам се, че ви харесват моите среднощни мътни мисли:)
Katerina Dimcheva wrote on October 15th, 2008
Жалко, че трябва да повторя, но наистина е страхотно, Ани! Чете се на един дъх и е много ясно какво виждаш и какво казваш, по-често ни предоставяй възможност да попрочитаме по нещо :-))))
Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ама, моля ви се, ще взема да се възгордея:) такива похвали и то от хора, които всекидневно четат, пишат и редактират текстове! Мерси, мерси! Кате, ти се оглеждай, може в скоро време да ме видиш да раздавам автографи при "нашия книжар":))) майтапя се, засега просто си споделям някои по-ярки емоции в жанра "кратка, facebook проза":) и се радвам, че даже се намира някой, на който да му е интересно да ги чете:)
петък, 21 март 2008 г.
В търсене на музиката на Истанбул
Аз лично не се съмнявам, че ще е интересно, неконвенционално и запомнящо се - като всяко наше пътешествие. Отсъстващите могат само да съжаляват и да четат блога:)))
http://crazyblakes.blogspot.com/
четвъртък, 20 март 2008 г.
Facebook вдъхновения
4:27pm Wednesday, Mar 26
Любов, любов, ама и тя вредна понякога:))Майка ми има един лаф – „Прекаленият светец и Богу не е драг”! Аз като една съвестна дъщеря гледам винаги да споря с нея и да се бунтувам, но в случая трябва да призная, че съм напълно съгласна (жалко, че тя не чете Facebook да види таквоз чудо:)).И понеже поводът за настоящото писание е именно спора за безусловната майчина любов, която все гледа да ти спести „грозната действителност”, приказката си идва точно на място:).Вчера на по достатъчно количество винце и бира с моите основни вдъхновители (те си знаят кои са:), спорихме за следното – добре ли е децата да бъдат предпазвани от опасностите на „суровия живот навън”, да бъдат обгрижвани постоянно и да им се спестява истината, за да не се разтройват. И забележете, постепенно заговорихме за „дечицата” на по 30-35 години:)…..Затова и се разгоря спорът всъщност.Защото никой не се съмнява, че всеки нормален родител се опитва да спести разочарование на децата си и да им помага да се изправят всеки път, когато паднат – било от катерушката, било от някой друг житейски хълм. Особено в нашата култура да си родител е почти синоним на „доживотна бърза помощ” за детето – финансова, емоционална, всекидневна…. Което не е толкова лошо (особено за „дечицата”:). Лошо става, когато същите тези дечица станат на по 30-35 години и все още разчитат някой друг да им решава не само финансовите, а и чисто битовите въпроси, че и емоционалните каши, които забъркват.В същата тази наша култура обикновено майките играят ролята на орлици, а бащите го раздават някак по-сурово. Което все пак поддържа чудесен баланс между безусловната подкрепа и подканянето да пораснеш и да пробваш да се справиш сам с каквото се налага.Драмата идва там, където я няма фигурата на този, който ти казва „скачай, нищо, че те е страх” – и това съвсем не е задължително да е бащата (може да е например някой симпатичен дядо, който ги разбира тези работи….. за справка филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”:).Не е важно кой е в тази роля, важното е да го има. Защото децата, особено тези над 20 години, трябва да си направят своите грешки сами, да паднат няколко пъти от катерушката и после сами да станат от нея, дори и ако поплачат междувременно…..И защото любовта е прекрасно нещо, но в комбинация с прекалената загреженост и спестяване на всякакви усилия на „детенцето”, е ужасно вредна, според мен. Най-малкото защото ражда боязливи и непораснали възрастни, чиято основна грижа на 30 години е къде да се забавляват този петък и коя е най-новата компютърна игра….Не ме разбирайте погрешно, както знаете, аз също много обичам да се забавлявам, а и съвсем не искам да съдя никого. Нито имам претенции да съм, нито минавам за безгрешна:). Хеле пък аз, дето разливам по няколко пъти на ден бутилки с олио и чупя чаши почти толкова често, колкото грък в таверна:) (може пък в предишен живот да съм била гъркиня, знае ли човек:)).Идеята ми беше, че любовта и подкрепата на родителите, особено емоционалната, трябва да е безусловна, да! Но човек не създава деца, за да си играе на кукли с тях и за да повива бебета, защото няма с какво друго да си запълва живота или всички роднини го натискат да се жени….Според мен, децата са и трябва да бъдат напълно пълноценни човешки същества, на които с много любов да помагаш да се справят с трусовете на живота, а не да ги държиш настрани от „истинския живот”, защото видите ли не приличал на сладникъв холивудски филм….:)Но лесно е да се говори, ще ви кажа след 20 години как съм приложила теорията на практика (дай, Боже да ми се наложи!). Или май по-добре ще бъде да питате децата ми, които искрено се надявам да са далеч по-оправни и будни от нашето поколение:)) Особено, ако са мъже!:)
9:26am Saturday, Mar 15
"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Този път ще се въздържа да опиша вдъхновението си - просто защото горещо ви препоръчвам да гледате този много български и същевременно много общочовешки филм. Особено момчетата! Много е вдъхновяващ "по момчешки", даже и за момичетата:) В момента, в който излезе на DVD, ще го подаря лично на всеки от вас:)))Филмът е изключително знаков за нашето поколение, без излишен драматизъм и преиграване. Просто ни подсеща, че досега само "оцелявахме", а е време вече "да се вземем в ръце" и да "започнем и да създаваме":)))Само за teaser ще ви кажа, че това е второто място, в което виждам 2 дъги накуп (и ако не бяха снимани в планината, щях да реша, че са нашите:). А накрая при надписите, Дидо, имаше "консултант по велосипед":))) Е, и "консултант по табла" имаше, но тя е друго нещо....Абе, изобщо стига ви толкова, отидете да го гледате, гарантирам, че няма да съжалявате и ще излезете от салона поне една идея по-заредени и вдъхновени!:) Ето малко инфо in advance, както се казва: http://movie.pop.bg/article38175_761.html
3:39pm Wednesday, Feb 27
Прекрасна, топла, софийска вечер...само за разходки, романтики и такива чудни неща:)Едно все още свежо листо от кървавочервена роза лежи на паважа пред театъра. За да напомня, може би, каква прекрасна вечер с предчувствие за пролет е!А вместо това една жена на неопределена възраст, с посивяло лице, но лукав, блеснал поглед мe пита кога ще излезнат зрителите от театъра....защото тя имала важна задача. Ще застане ей там отсреща, на другия тротоар и тайно ще наблюдава дали мъжът й ще излезне с онази "никаквица"....Толкова блясък и задоволство има в погледа й, че ми идва да й кажа вместо да стои "в засада" за глупости, да беше използвала този половин час да отиде на фризьор, да си купи нещо свежо и да заприлича поне малко на жива жена. Защото така както изглежда в момента, при цялата ми вяра в духовната красота на човек, едва ли бих обвинила мъжа й, че я е загърбил.Но нищо не й казах! Все пак това са си толкова лични неща, а понякога ни е толкова по-лесно, че и хубаво да си страдаме по нещо изгубено, вместо да търсим нещо ново и вълнуващо...:)Просто си изчаках моите хора и преди да си тръгнем щастливи видях отново онова листо от роза - смачкано и стъпкано, и тъжно да лежи на паважа....
11:30pm Thursday, Feb 21
Провокирана от един приятелски спор, не мога да не се запитам като залъгваме себе си с "куци" оправдания и разни измислени "театрални сценки" кого си мислим, че лъжем всъщност? Видно е, че това ми е тема напоследък, но покрай толкова много пози и фалш наоколо явно е излезла на дневен ред....Май откакто спрях да ходя на театър, покрай мен взеха доста постановки да се разиграват...Слава Богу, фалшът не е в "моя си свят", онзи истинския, вътрешния, но е така масов извън него, че понякога не мога да се ориентирам дали аз не съм много крайна като го отричам и което е по-лошо - дали не съм твърде наивна да си мисля, че е възможно да го няма. Особено когато става въпрос за приятелство и любов.Но, мисля, мисля, и по дяволите, не съм! Нито крайна, нито наивна. Има прекрасни хора около мен, има и чиста любов, има и много искреност. И то доказани многократно във времето...Просто явно на нас хората ни харесва да си живеем с илюзиите си - че някой ни обича, че си мисли за нас, че е с нас, защото е видял душата ни, а то....какви "любовни истории" има само - кой с кого ходи само за имидж и престиж, кой за парите и колите, кой пък не се сближава с нас, защото може да си усложни живота, пък и хората ще вземат да клюкарят...Изобщо така си минава времето, играем си на игрички и се правим на "дръж ми шапката" докато един слънчев ден не се събудим или напълно и отчайващо сами или....още по-лошо, с някакъв непознат човек до нас, който види те ли се оказал законната ти половинка даже!Ебаси работата (без извинение за израза) - много сме "загубени" - и в буквалния, и в преносния смисъл. Толкова време губим да излъжем другите, че не забелязваме как накрая самите ние сме най-излъгани от цялата постановка....Тъпо, а?! И защо тогава да си мисля, че е нормално...Ами че то съвсем не е:) Пропилява ти време, чувства и безброй възможности да бъдеш "истински" "щастлив"....Толкова е просто!:)P.S. Май напоследък много съм "изпростяла" - всичко взе да ми се вижда лесно и "просто", само да идва от дълбините на душата и сърцето ти...:)
6:49am, 8 February 2008