- любов, семейство и деца
- нашата България
- специалната сладкарница
- пътешествия из прекрасни, любими и изпълнени с неугасващ дух места
сряда, 29 декември 2010 г.
Невероятната 2010 година и още по-невероятната 2011
сряда, 1 декември 2010 г.
Romance de Amour
Една година свобода
неделя, 16 май 2010 г.
Гражданското общество в България – от кого и за кого?
Дали можем да смятаме, че нашата демократична държава и различните граждански инициативи притежават тези качества? Държава, в която от 21 години всеки е свободен да изразява и защитава своята гражданска позиция по най-добрия, според него, начин.
През изминалите две десетилетия станахме свидетели на скоростно формиране и на също толкова скоростно залязване на всякакви сдружения и формации – политически, етнически, екологични – всички те под знамето на свободните граждански инициативи и в името на демократичните промени в страната.
Малка част от тях просъществуваха и запазиха не само името, но и първоначалния си облик. Мнозинството просто изигра своята малка, епизодична роля на родната ни гражданска сцена и изчезна тихомълком.
Независимо от краткия им живот, усилията и постиженията на подобни инициативи, не бива да бъдат омаловажавани по никакъв начин. Всяка спечелена битка за по-справедливо и демократично общество е важна само по себе си и е добре да бъде помнена и оценявана подобаващо.
Въпросът за мен обаче, вече е друг – не дали има различни граждански инициативи и кой ги финансира, не дали те са политически обвързани или не, а какви са каузите, които те защитават и най-вече, как го правят и какъв е ефектът от тях за обществото.
Първият проблем на кратковременните гражданските инициативи, според мен, е, че те доведоха до усещането за кампанийност. Усещане за политическа или покрай-изборна активност, впечатление от типа „имаме едни пари, хайде да ги оползутворим в името на някоя добра идея”.
Много стойностни инициативи и кампании преминаха като че ли бяха специално организирани за даден момент, за дадено място, тук-и-сега, без да се търси дългосрочен ефект или да се обвързват с по-мащабни цели.
Всички те вдигат подобаващ медиен шум, но след заглъхване не неговото ехо, темата сякаш загубва давност. Създава се впечатение за изолираност, еднократност и ситуативност. Като че ли група хора се обединяват, просто за да оповестят мнението си по даден въпрос.
Липсва пространство, виртуално или реално, в което други, заинтригувани или съпричастни на идеята хора, да могат да научат повече, да дискутират въпроса или да допринесат с нещо за развитието му. Често липсва информация за резултатите и последиците от тази инициатива – долко тя е била успешна, какво още може да се направи по темата, как може да се свърже с други подобни инициативи.
Вторият проблем на българското гражданско общество, който аз, като страничен наблюдател, макар и с активна гражданска позиция, виждам, е войнствеността и радикалността на голяма част от „демократичните” граждански мероприятия.
Твърде често телевизионните репортажи за тях изглеждат като показване на „група хора с кречатала и свирки”, окупирали дадено място или блокирали движението по улиците, крещящи своите искания истерично.
Рядко можем да видим спокойно и аргументирано излагане на исканията и съображенията за дадена кампания, какъвто и да е опит за диалог със съответните държавни институции или с представители на бизнеса. Още по-рядко–информация за намирането на компромис между различните страни и успешното разрешаване на проблема.
Вероятно този ефект до голяма степен се дължи на природата на самите телевизионни репортажи и вкусът на медиите към сензации.
Каквато и да е причината обаче, се създава усещането, че да имаш гражданска позиция задължително предполага да бъдеш „радикален, шумен, непримирим”. Ако не си от „нашите”, ние които сме прави в исканията си, то тогава си от „другата страна на барикадата” – политиците, бизнеса, пасивното общество.
„Другата” гледна точка сякаш не е важна – щом ние сме решили да защитаваме справедлива според нас кауза, това е достатъчно. Губи се усещането за разрешен обществен проблем и успешно намерен компромис, или поне търсен такъв.
Не знам дали тези впечатления се дължат на техниката на правене на телевизионни репортажи или така се случват гражданските инициативи в България. Но си мисля, че все пак организаторите на въпросните инициативи имат възможност да влияят в по-голяма степен на медийния си образ и представянето им пред обществото.
Защото в случая той е важен не само за момента на излъчване на репортажа. А оказва се, и не само в национален мащаб. Като прибавим и радикалните, често разрушителни протести на иначе борещите се за мир и добри дела анти-глобалисти и активисти на организации като „Greenpeace”, понятието „граждански протест” в световен мащаб все повече започва да се превръща в синоним на „група хора, които са си намерили повод да окупират временно някакво пространство или да изразходват „справедливият си гняв”, изпочупвайки няколко магазина”.
Идеята постепенно девалвира и не е далеч времето, в което не толкава радикалните или ангажирани с някоя от каузите части от обществото ще започнат да възприемат подобни инициативи като „те срещу нас, останалите”.
Не знам дали ефектът на разделяне на „будните, ангажирани с добри дела граждани” и всички останали е това, което ще спомогне за решаване на иначе безспорно важни и заслужаващи внимание обществени проблеми. Ако организаторите на различните инициативи не търсят начин да ангажират по-широк кръг хора от „твърдите си фенове”, това едва ли би довело до солидарност и пълноценно разрешаване на тези въпроси.
За да не се случва това крайно разделение на „ние” и „те”, според мен, подходите са поне два:
1. Първо, да се създаде една обща, постоянна и активно действаща платформа, място за инициативи и дебати, която да представя възможно най-неутрално и обективно различните гледни точки в обществото.
За мен, като гражданин, но и активен участник в българския бизнес и човек с разностранни интереси, е важно, когато отворя сайта или гледам репортаж за някоя инициатива, да разбера поне няколко неща:
- в какво се състои проблемът и защо си струва да се ангажирам с него;
- какви са гледните точки на различните страни в спора;
- какви компромисни решения се предлагат или вече са намерени;
- как мога да се включа/ да подпомогна тази инициатива, ако се чувствам съпричастна;
- какви са последиците от нея/ какво е направено до момента или предстои да бъде направено.
За мен е важно да не оставам с усещането, че „някай някого прецаква”, пък било то и в името на някоя благородна кауза.
2. И второ, много важна характеристика, която бих искала да видя във вече „пълнолетните” граждански инициативи в България е тяхната принципност и устойчивост.
Искам, когато се спомене някоя инициатива, да става ясно с какво тя е подобрила живота на българското общество, или поне на някои негови групи. Интересно е за мен дали тя решава еднократен проблем или може да бъде свързана с други подобни инициативи, напр. ако е екологична, да спомогне за по-всеобхватно и устойчиво разрешаване на даден въпрос.
Бих искала репортажите не просто да показват хора, които казват „ние искаме да се направи това и това”, а да дават аргументи защо, ако това се случи, то ще е добре за обществото.
Може да звучи наивистично и утопично, но докато гражданските инициативи не се стремят да подготвят обществото, да го запознават спокойно и аргументирано с исканията си, и да го убеждават в правотата си систематично и последователно, те ще продължават да градят образа на „ние срещу всички останали”. Ще продължават да бъдат „хората, които излизат на улицата с дайретата, вдигат малко шум и заявяват: „Ние искаме...”
Много бих се радвала, ако без да губи младежкия си ентусиазъм, пълнолетното гражданско общество в България, покаже и способност да се аргументира ясно и възможно най-обективно, да защитава идеите си последователно и да търси диалога и най-добрите, компромисни решения за различните представители на обществото.
Тогава и аз с удоволствие бих била активен участник и поддръжник на различни инициативи, а не само страничен наблюдател, безмълвно подкрепящ или не идеята, но нежелаещ да се ангажира с радикални, твърде показни и шумни еднократни кампании в „търсене на справедливост”.
Надявам се през следващите години да успеем да изградим и да станем свидетели на това по-зряло, мъдро и успешно гражданско общество.
София, 16 май 2010г.
понеделник, 26 април 2010 г.
Вдъхновяващо
Червената къща, 21 април 2010г.
1. Надежда Савова - „Къщата на хляба”, Габрово: http://www.bread-art-house.org
Международен център на самодейните средища: http://www.international3c.org/ – обхваща 64 държави в момента.
2004г. – Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, което не трябва да е фолклор, а може да са всякакви съвременни форми на култура и изкуство
Center for Art & Cultural Policy Studies – Princeton, USA
2. Иво Стефанов – журналист от радио „Хоризонт”
“Squat-нати” пространства – това били културни и социални центрове в различни страни (Гърция, Англия, Словения, Ирландия и т.н.), в които стари, изоставени сгради са „окупирани” от артисти и млади хора и служат за най-различни мероприятия (семинари, изложби, прожекции, безплатна кухня, безплатни курсове по език за емигранти и т.н.)
Любляна, Словения – в бивша югославска казарма
Солун, Гърция – социален център „Микрополис”/фабрика „Инфанет” (голяма колкото нашия „Кремиковци”)
Букурещ, Румъния – библиотека „Алтернатива”
3. Валери Гюров – сдружение „Трансформатори” – 6 млади архитекта, които правят конкурс „6 за София” – задават задачи на студентите да измислят ново оформление напр. За градските чешмички/ градските тоалетни/ термопалатки за градските клошари и т.н.
Направили са страхотно оформление на двора на социален център „Св.Константин” в София с бюджет от 300лв.! http://transformatori.net/?p=57
4. Росана Обрешкова – мрежа „Живи места” – http://www.aliveplaces.org/ (имат и FB група)
Те обединяват всякакви инициативи, свързани с алтернативен начин на живот (напр. в селски общности за био-производство (абе направо комуни ги кажиJ) и културни такива:
„Бъдеще сега” – с.Гудевци, Западни Родопи (http://www.futurefriendly.com/)
„Селище Зелено училище” – с.Костилково
Сдружение „Байкария” + „парк „Беглика” – пример за успешно партньорство между гражданско сдружение и държавна структура
ОЦОСУР Варна – с.Езерец (част от „Блулинк” мрежата)
„Училище за природа” – с.Влахи
5. Бенита Примо – „Фабрика за идеи” – изкуството в полза на развитието; съживяване на цирковото изкуство в България; работа с читалището в кв. Надежда
6. Петър – „Социален център”, който предстои да бъде открит до 2 седмици на ул.”Вашингтон”, до Синагогата. Идеята е това да е място за всякакви срещи и проекти и свободно обсъждане на алтернативни идеи, без политическа агитация. Да породи критическо мислене/ дискусии, напр. „Живот след капитализма”/ да има безплатни езикови курсове за емигранти и т.н.
7. Прошко Прошков – кмет на район „Лозенец”, живял дълго време в Германия, със стряхотни идеи и управленски подход! В момент подготвят проект за съживяване на една 80-годишна Водна кула в района (на ъгъла на „Галичица” и „Джеймс Баучер”, която да стане място за изложби, пърформънси, културни събития и т.н. Опитват се да подсигурят и място за безплатен център за „Обучение в документално кино и монтаж на филми”!!!
Човекът е отворен за всякакви идеи, предложения и готов да съдейства по всякакъв начин.
Други, споменати по време на дискусията:
- Ния Пушкарова – „Име”
- Маргарита............ – тази, ако се сещате, която беше направила инсталацията с ангелите. Беше много готина - „Качих едни ангели на покрива и нещата тръгнаха, какво се жалвате, че нямате финансиране и чакате на държавата”J))
- Михайл Миков – „Отворена творческа общност”
- Платформа „Агора”
Срещата завърши с идеята да има дискусия „Да си създадеш свят 2”, а след това и „Я да видим какъвм свят си си създал”, както и някаква форма на онлайн платформа за споделяне и обсъждане на подобни идеи. Изобщо беше страшно интересно и вдъхновяващо, ще следим по-нататъшното развитие, от което се надявам да сме част и ние:)
събота, 10 април 2010 г.
Заповядай, ЛЮБОВ! ♫ ♫ ♫
Заповядай ЛЮБОВ, толкова мила и нежна,
Заповядай ЛЮБОВ, толкова тръпчива и честна,
Заповядай ЛЮБОВ, неизменна, красива и бодра,
Заповядай ЛЮБОВ, без която изобщо, изобщо не мога.
Не бъди само снимка и спомен в албума прашасъл.
Ела и бъди пълноценна част ти от живота клеясъл.
Заповядай ЛЮБОВ, моля те никога вече,
ти да не се страхуваш, толкова дълго те чаках и често сънувах... (2)
Заповядай ЛЮБОВ, разполагай се трайно и свойски,
няма защо и от кого да те крия аз толкоз геройски!
Заповядай ЛЮБОВ, чуваш ли, много те моля,
бъди ти във мен и аз – част от твоята роля! (2)
Защото животът и без друго е толкова кратък,
За да се крием, мълчим и да я караме как да е нататък...
Заповядай ЛЮБОВ, бъди тук, в този дом, господарка!
Кафето за двама готово е вече и чака те,
чака ни, в старата кафеварка... (2)
Заповядай ЛЮБОВ, завинаги ти остани,
сила, надежда и слънце да ни дариш.
Заповядай ЛЮБОВ, никога недей да си тръгваш!
Толкова пусто и празно е без теб, дори
и когато си мслиш, че си обръгнал... (2)
Заповядай ЛЮБОВ, ела,
остани,
За днес, за утре и разбира се, завинаги!
Заповядай ЛЮБОВ, тук добре си дошла,
Заповядай, ела и с нас открий вечността! (2)
8 април 2010г.
София
вторник, 23 март 2010 г.
Още мечти
Среднощни светлини
Щом се стъмни, единственото, което виждам в нощното небе е ... едно малко, таванско прозорче да свети. И нищо друго, наоколо е тъмно като в рог, все едно прозорчето е закачено в нощното небе....много е "файнско":)
И ако в ранната вечер е просто един светещ оазис, който ми напомня колко е хубаво да си си вкъщи, на топло, с любими хора...то през нощта, когато не мога да спя като днес, веселите му коледни лампички, които все още не са махнати (имало и други луди като мен), ми напомнят, че утрото е по-мъдро от вечерта и нови вълшебства ни дебнат отвсякъде:)
Много си го харесвам това прозорче и много бих искала да се запозная с интересните хора, които живеят там (сигурна съм, че са такива:) Дори един път се опитах да разгадая в кой вход на блока се пада апартаментът (ако случайно някой чете това, става дума за пазара "Димитър Петков", моля да ме запознае:)))
Но с или без да познавам хората отсреща, се радвам, че дори и в големия град, може да се намери красота и среднощна романтика....така де, все пак тук прекарваме поне 333 дена в годината, не можем да чакаме лятното звездно небе на Рила или Пирин цяла година.
петък, 19 февруари 2010 г.
Най-хубавите неща са безплатни
Да бе да, ще кажете вие?! Всичко се купува с пари, няма безплатен обяд - веднага се намират контрапункти, в които вярват много повече хора...
Напоследък обаче ми се случиха няколко неща, които ми припомниха как именно безплатните неща могат да ти донесат много смисъл и щастие: преди време се влюбих неочаквано на една съвсем безплатна почивка с участие в съвсем безплатни интересни занимания....Наскоро преоткрих друга стара любов благодарение на едно безплатно списание.... а тази вечер гледах прекрасен филм за любовта на....безплатна прожекция в Институт Сервантес.
Не че всички тези неща нямаше да са си също толкова прекрасни и ако бяха платени, но някак си не е нужно. А аз все се напъвам ли, напъвам да съм самостоятелна, независима, да мога да си плащам от дребните сметки до големите ремонти и пътувания....и за какво? Всъщност това не доказва нищо. Или поне вече не!
До скоро много държах да доказвам, че аз "мога", че съм много умна и оправна, че нямам нужда някой да ме подпомага за каквото и да е. Напоследък обаче все повече започвам да оценявам факта, че просто "съм", ей така на, съществувам си, здрава съм, обичана, обичаща и няма за какво да се боря и какво да доказвам повече.
Просто си дишам (съвсем безплатно при това), сънувам хубави сънища (също безплатно) и мисля как да творя чудеса, когато съм будна (пък те даже сами ме намират и дори не питат за пари:).
Е, разбира се, има и платени неща покрай мен, но те са като че ли второстепенни, отстрани, като фон. Като нещо, което просто се случва, за да ми осигури възможността да мисля и осъществявам истински важните ми идеи.
А най-хубавато се случва между другото, докато вървя и се оглеждам за знаци, за съвпадъци и за това дали съм на правия път.
А да, да не забравя....да вървиш уверено и бодро също се оказва безплатно....:)
P.S. И едно последно нещо, което открих току-що (почти безплатно:):
Tai Tien, Muy Bien
A clever combination of the Mandarin and Spanish languages. "Tai Tien" meaning "Too sweet" in Mandarin, "Muy Bien" meaning "Very Good" in Spanish. Together, this expression communicates the examplе of a peaceful, perfectly content state of happiness and well-being. "I'm Tai Tien, Muy Bien"
Просто бъдете "Tai Tien, Muy Bien", толкова е лесно и .... безплатно:)