четвъртък, 16 април 2009 г.
Ееее, най-накрая!!! Да продължиш да бъдеш себе си, въпреки всичко - най-важното и труднопостижимо нещо на този свят:)
Откога само отлежава заглавието и идеята за този пост, ако знаете....и все нямам нито сили, нито 10 минути да го напиша:(
Ако това е някакво оправдание, от 2 месеца имам 14 непрочетени лични съобщения във Facebook и почти толкова в личната поща.....и ми се драйфа от и-мейли и Интернет...освен това нямах и компютър и клавиатура вкъщи....абе изобщо какво да ви разправям, 2,5 месеца непосилно количество работа и "странен работен филм"...
НО...откакто вчера взех решение, че ако ще и само един ден да остана още в тази фирма, ще го преживея по моите правила и ще бъда изцяло себе си, без значение корпоративната култура, колегите, очакванията на който и да било към мен....и о, чудо, всичко се пренареди като с магическа пръчка:) В тягостната до скоро стая се възцари весел дух, слънцето изгря наистина, появиха се нови, свежи хора във фирмата (+моята любима Ани, която винаги успява да ми повдигне духа и да ме зареди с енергия за бъдещето), даже успях да си взема един ден отпуска....Невероятно, но ФАКТ!:) Все едно съм в нова фирма, с нови хора, а ....може би, аз просто съм нова?!
Или пък най-накрая съм си старата Ани!
Точно това беше и идеята на този пост - колко е трудно да запазиш "себе си", ако дълго време ти се случват неща, които не само не си планирал, но нямат и нищо общо с "твоето светоусещане" и те карат да се бориш за всеки сантиметър лично пространство и истинска мисъл...
Много ми беше трудно "да не се изгубя" тези 3 месеца. Добре, че имам прекрасни близки хора и любими приятели. Не знам какво щях да правя без тях!
Не си струва за нищо на света да "се губиш" толкова, да се роботизираш така и да отдаваш 110% от времето и силите си за неща, които нямат нищо общо с твоите истински желания. Не искам повече никога да ми се случва такава идиотска ситуация...Ама никога вече!
Най-малкото пък заради работа!
Затова го записвам тук, изтривам го от "собствения си харддиск" и продължавам с усмивка и много любов напред:)
С пожелание за много весели и щури Великденски празници!:)
Ако това е някакво оправдание, от 2 месеца имам 14 непрочетени лични съобщения във Facebook и почти толкова в личната поща.....и ми се драйфа от и-мейли и Интернет...освен това нямах и компютър и клавиатура вкъщи....абе изобщо какво да ви разправям, 2,5 месеца непосилно количество работа и "странен работен филм"...
НО...откакто вчера взех решение, че ако ще и само един ден да остана още в тази фирма, ще го преживея по моите правила и ще бъда изцяло себе си, без значение корпоративната култура, колегите, очакванията на който и да било към мен....и о, чудо, всичко се пренареди като с магическа пръчка:) В тягостната до скоро стая се възцари весел дух, слънцето изгря наистина, появиха се нови, свежи хора във фирмата (+моята любима Ани, която винаги успява да ми повдигне духа и да ме зареди с енергия за бъдещето), даже успях да си взема един ден отпуска....Невероятно, но ФАКТ!:) Все едно съм в нова фирма, с нови хора, а ....може би, аз просто съм нова?!
Или пък най-накрая съм си старата Ани!
Точно това беше и идеята на този пост - колко е трудно да запазиш "себе си", ако дълго време ти се случват неща, които не само не си планирал, но нямат и нищо общо с "твоето светоусещане" и те карат да се бориш за всеки сантиметър лично пространство и истинска мисъл...
Много ми беше трудно "да не се изгубя" тези 3 месеца. Добре, че имам прекрасни близки хора и любими приятели. Не знам какво щях да правя без тях!
Не си струва за нищо на света да "се губиш" толкова, да се роботизираш така и да отдаваш 110% от времето и силите си за неща, които нямат нищо общо с твоите истински желания. Не искам повече никога да ми се случва такава идиотска ситуация...Ама никога вече!
Най-малкото пък заради работа!
Затова го записвам тук, изтривам го от "собствения си харддиск" и продължавам с усмивка и много любов напред:)
С пожелание за много весели и щури Великденски празници!:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)