Ако съм вярвала някога, че ще кажа това:))

"Напоследък хич не ми се мърда от София..."

Никога не съм вярвала, че ще дойде момент да кажа такова нещо?!

Цели 25 години ми трябваха да свикна изобщо с мисълта, че вместо в спокоен, древен, красив и богат на културни и интелектуални събития град като Пловдив, ми се налага да се подвизавам в доста пренаселен, шумен, мръсен, разпилян, забързан и без елементарна пешеходна зона град като София.

София винаги ми се е виждала "нещо като нищо":

- нито е интересен, световен, лъскав мегаполис, в който се правят важни, международни срещи, нито пък е китен, спокоен, красив град, в който поне да ти е кеф да живееш и да работиш....;

- нито е особено древна (да ме извинявате, но не може да се сравнява с Пловдив), нито тък е готина и модерна.....;

- общо взето, както казва един турист, можеш да я разгледаш за 2-3 часа и после най-добре да тръгнеш към по-интересните и вълнуващи места в България:)))

Мдаа, така си мислех до скоро, а и сега - от време на време!

Новото в отношението ми към София обаче са ХОРАТА:)) Както е логично да се очаква, през последните години София събра много интересни и активни хора, които живеят на принципа "шило в торба не стои".

В комбинация с по-високите им доходи спрямо средните за страната и факта, че щат-не щат им се налага да пътуват, ако не в други страни, то до родните си места в страната, тези интересни, дейни, амбизиозни (защото не могат да си позволят да не са такива), пътуващи и пребиваващи в различни светове хора неизменно променят пейзажа на сива София:

 - с пъстрите си идеи за събития от най-различен характер (доста често дори съвсем безплатни);

 - с все по-ясната си гражданска позиция и непримиримост към "очивидностите на деня" (просто защото за техните родители в мизерстващите малки градове на България не е толкова "очевидно", че България процъфтява по време на криза);

 - с по-различния си, практичен поглед за живота, работата, семейството, приятелствата и това, че вече не е достатъчно да си кореняк софиянец или издънка на партиен род, за да си намериш добра работа (е, за да отидеш на обучение в скъп английски колеж, да, но това е една съвсем друга тема).

Естествено никой от нас не харесва "войнстващия провинциализъм" на някои от тези хора, но аз, преселвайки се едва в 5 клас в София, слава Богу бях пощадена от това да прихвана от тази вредна болест:))

Но думата ми беше за друго - през последните няколко години в София има толкова интересни хора, случки и неща, ставащи едва ли не ежедневно, че постоянно ми се струва, че ще изпусна нещо забележително, ако ме няма дори за 4-5 дена:)))

"Близнашка му работа?!", както би казала Вили:)

Близнашка, ама си е така - освен, че вече има най-новото и чисто (напълно отговорно го твърдя) метро в Европа; скоро ще има красиво показан исторически център и даже някой и друг лъскав Мол с "H&M" (така де, трябва да има зарибявки за всички видове посетители и жители), София постепенно се превръща в един доста по-уреден, чист, пъстър и интересен град.

Е, да, малък като за столица, но пък какво - поне има човешко лице и все още можеш да се разхождаш спокойно вечер по улиците й, без да си носиш нож за самоотбрана в джоба:)))

Keep going, както се казва, а ние ще се включваме с каквото можем:))

А аз лично ще следвам персоналната си цел на развитие за по-нататъшния ми живот, а именно:

"Народът срещу мазния картел на политици и олигарси"

Автор: Евгений Дайнов Публикувана на 17 юни 2012г.

Протестите на Орлов мост против поредния закон, написан за приятел на премиера, е началото на нов преход. И не казвайте – аре, стига преходи… Очевидно е, че – не стига.

Поне според мен, в България винаги е ставало дума за два вида преход. Първият – българите да се съгласим помежду си, че искаме да станем нормална западна страна. Вторият, след него – да станем среднобедна, но нормална западна страна. Поне така писах в дебела книга за прехода, издадена през 2000 година.

Първият преход свърши в средата на 1999 година. Вторият преход е онзи, който се провали. Вместо да станем средно бедна западна страна, постепенно бяхме превърнати в среднобогата страна от Третия свят. Разликата между двата свята е върховенството на закона.

В Третия свят няма такова нещо. Там върховенства волята на управляващите клики, а обществените ресурси се разпределят в полза както на управляващите, така и на техните приятели. В Европа отгоре е законът – правилата са еднакви за всички и министър, хванат с превишена скорост, бива глобяван по същия начин, както и водопроводчикът, хванат за същото.

В Европа управляват слабите – защото законът ги прави силни. В Третия свят управляват силните – онези с мускулите, бомбите и въоръжените подразделения. Защото над тях няма закон, който да пази слабите.

Властта ни запокити в Третия свят и затова проституиращите български медии направиха всичко възможно да не отразят протестите на Орлов мост или поне да ги сведат до „еколози”. А истината е друга. Протестът беше по повод закона за горите, но причината бе отказът на модерните хора в България да се примирят с положението.

Не е въпросът в това, че законът е писан за Цеко Минев. Въпросът е, че по принцип в България законите се пишат, за да обслужват такива като Цеко Минев. И затова протестът, който се получи, е сравним единствено с големите революции от 1989-90-та и 1996-97-ма.

Протестиращите бяха съвършено наясно защо са там. И затова дори парламентът да оттегли горския закон изцяло, протести пак ще има. Това не е краят на протестите, а тяхното начало. Защото поколението, което ги изнася на гърба си е точно онова, което бяхме ние преди 20-ина години – европейски хора, искащи да живеят в свобода и закон в рамките на европейската цивилизация.

Винаги – винаги – идва момент, в който натискът на властта срещу елементарното приличие и против грамотността извежда възпитаните и образовани българи на улицата. Точно това се случи в периода между 53-ия рожден ден на българския премиер и изборите в Гърция.

Както и през 1990-та, протестиращите са сами. Срещу тях е мазният картел, съставен от олигарсите, политическите партии (дори „сините” нарочно пуснаха закона да мине в парламента), властта и съпридружните ú медии. За разлика от 90-а обаче, сега протестиращите имат собствени медийни, политически и властови ресурси. Имат комуникации „в реално време”, с което преодоляват жалките гърчове на медиите. Имат зад гърба си огромно обществено недоволство, с което преодоляват продажничеството на политическите партии. И имат куража да блокират столицата, което им дава собствена власт срещу убогото правителство и неговите плоски милиционерски номера.

Протестиращите разбраха това. Оттук е тяхното самочувствие, което е много по-спокойно и уверено, отколкото отчаяната смелост, примесена с чувството за някаква обреченост, която витаеше из въздуха през 90-а.

Това е само началото, защото започва нов преход – от среднобогата страна, разположена в Третия свят, към средно бедна, но намираща се в Европа. В това е важно да се участва, тъй като нашата работа, започната в края на 80-те, не е довършена. А след като не сме си я довършили, сме длъжни да бъдем там, на улицата отново.

Българският бунт не е грозен, защото никога не е заради заплати, бонуси или привилегии. Българският бунт е прекрасен, защото винаги е за свобода, чиста република и всекиму своето. И всеки, който от девет дерета докарва вода, за да обяснява защо не е част от този бунт – всеки такъв просто иска да си остане в Третия свят.

Чака ни нов преход и имаме работа да вършим. И си е истински подарък от самия Господ, че тази работа сама по себе си е възвишаваща и красива.

"Добро утро! Ние сме децата на прехода"

От Георги Деянов

                                                                                   Фотограф: Юлия Лазарова


Този текст - портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов.

Добро утро!

Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот. Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода.

Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и "разберете" с "организаторите" ни предизвиква смях.

Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората

Връзката на българите с гората и планината е близка и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Живеем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се спряхме раздаването на поредната привилегия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме готови да я поведем

Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния достъп до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласили да спазваме. Правила, които облагодетелстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството. И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.

Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагматични, адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим, не очакваме подаръци. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.

Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си.

Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На "ти" сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмисти - ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви - виждаме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме – общуваме активно, попиваме най-добрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безобразията ви. Ние сме 200 и няколко барабанисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста.

Ние сме историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора. Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме, защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емоция, опиянени от победата, и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сутрин. И да се усмихваме. Препоръчване (657)

Не, пичове. Тая приказка не струва:)) искаме истински приказки за истински "герои"

От миналата седмица в България става нещо необичайно…..някакви хора се организират сами, рекордно бързо, без политически и други водачи, без да се идентифицират с „наште” и „ваште” и което е по-важно – с ЯСНИ И КОНКРЕТНИ, ПРАКТИЧНИ ИСКАНИЯ!!

Поводът е „предоставянето на лесно и неизвестно в какви размери” застрояване на българските гори, за период от минимум 30 години концесия…..без значение от кого. Поне за мен!

Енергията зад тези светкавични и мощни протести обаче се подхранва от нещо далеч по-обхватно. Нещо, което обединява сини и червени, еколози и скиори, млади и не чак толкова млади.

Най-синтезираните 2 текста по въпроса, които прочетох до момента са тези два:

1. "Добро утро! Ние сме децата на прехода" (Георги Деянов) и

2. "Народът срещу мазния картел на политици и олигарси" (проф.Евгений Дайнов)

И двата ще ги публикувам отделно - първо, защото са страхотни и второ, защото искам да си ги имам под ръка, когато реша да прочета нещо смислено, написано от съ-мишленици:))

А тук само ще обобщя отношението си по въпроса с малък цитат от вчера:

Напоследък започнах да си връщам вкуса към социологията - не "онази просташката на Бойко, нито на "официозите" "Труд" и "БТВ", а тази, истинската, с опит за добър и задълбочен анализ на случващото се в нашето общество.....дори и да има спор...ни моменти, важно е, че се казват нещата на висок глас, а не "намазани с властови грим"!!

А смисъл на простеста тези дни е именно този:

"Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва." (из "Добро утро! Ние сме децата на прехода", Георги Деянов)

Чудото отвътре, за което благодаря:))

                                        

Днес искам да ви разкажа една забавно-странна история, част от прекрасните "съвпадъци", които ми се случват напоследък и които ми показват, че съм на съвсем прав път:)))

Преди години бях влюбена в едно момче, на което докато се натуткам да покажа и кажа, че ми харесва, и той, подобно на доста други след него, внезапно изчезна от живота ми:)))

А тогава, знаете, нямаше нито мобилни телефони, нито Интернет или Гугъл....и на моите крехки, тийнейджърски, неизказани чувства просто им се наложи да се разтворят в лятната софийска жега, да заспят някъде дълбоко в сърцето ми - там, в онова най-долно чекмедже, в което складирам прекрасните си, любовни спомени (уф, ако продължавам така да ги трупам, с тази скорост, няма да има място в най-скоро време там, ще трябва да отварям ново чекмедже и нов класьор)....:)))

Та, остана си там спомена за това интелигентно, ведро, талантливо, чувствително момче (ей, ама как все такива ги намирам, бе, много съм горда с изборите си на мъже досега, ще знаете, един няма кофти човек:)))....

След него ми се случиха доста случки на любовния фронт и продължават да ми се случват, а той ми е като светъл, хубав, тийнейджърски спомен:)

И така до днес, когато се събудих сутринта след един весел сън с него и реших да потърся в чичко Гугъл какво е станало с него през изминалите 20 години:) И нали чичко Гугъл знае всичко, разбрах всичко важно, което ме интересуваше - той си е все същият прекрасен, усмихнат и топъл човек, мил, нежен и внимателен, талантлив и обичлив, какъвто го помня....вече щастливо женен, с прекрасно семейство. Такова, каквото и аз ще имам съвсем скоро:)))

Сега, като го видях, още повече се зарадвах на добрия си вкус за мъже. Викам си: "Щом на 17, толкова неориентирана и изпълнена със страхове и съмнения, си оценила такъв мъж (а и той теб), значи представи си какъв ще си избереш за постоянен житейски спътник на 37 години:)"

Просто ПРЕКРАСЕН:)

Но най-прекрасното и забавното в цялата история е, че покрай неговото търсене, открих сайта на една много интересна жена-психотерапевт, и по-специално, този пост:) Който съвпадна прекрасно с настроението ми в последните дни и другото прозрение от тази сутрин, че "достатъчно детски книжки за принцеси съм изчела, време е за РЕАЛИСТИЧНИ приказки със щастлив край за големи":)))

Благодаря задочно на Ирина, която не познавам лично и се надявам да е също толкова щастлива с изборите, които прави в живота си, колкото съм и аз в момента:))

Малък цитат, другото сами ще си го прочетете: 

"Други, обаче, си спомнят приказките и пътят на вълшебните герои. Как се излиза от беда? Ами, като начало, май трябва да приемем, че се е случила. Ситуацията е такава каквато е. Изгубили сме нещо, навярно, а може би никога не го е имало, може би е било илюзия.

Имаме нужда от време, всяка загуба изисква период на траур.

И тогава постепенно откриваме, или по-скоро си припомняме, че всеки край е едновременно и начало. Оглеждаме се, ослушваме се, опипваме обстановката и започваме да осъзнаваме новородената реалност. Нямаме вълшебна пръчица, но имаме сетива, които ни служат за радари и могат да ни ориентират, нямаме вълшебно килимче, но имаме собствените си крака, които могат да ни отведат в посоката, която изберем, няма горски духчета, да ни упътят, но имаме интуиция, на която можем да се доверим, няма кой да ни носи на ръце, но можем да протегнем нашите ръце към някого за помощ или ласка, …

Правим малки крачки – плахи и неуверени в началото, но все пак се движим. Прохождаме отново, този път сами – без проходилки и родителска опора."

                                                   

http://irinakiriakova.alle.bg/%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE/

Една обичана жена

Хммм, интересно защо точно тази тема е останала повече от три месеца в "Чернови", без да видя, че не съм я довършила...

Вероятно защото, по времето, когато я започнах, бях започнала отново да се съмнявам, че съм една БЕЗКРАЙНО ОБИЧАНА ЖЕНА - от невероятните хора, които имам късмет да пребивават в живота ми...

Аз това си го знам от доста време вече, а през последните 3 години - с всеки изминал ден, в който осъзнато търся себе си и истински важните за мен хора, случки и емоции, го разбирам все повече:))

Че защо се съмняваш тогава, ще кажете? 

Ами, понякога така става в живота - когато си мислиш, че ВЕЧЕ си готов, че си преодолял препядствията и вътрешните си бариери, и аха да постигнеш нещото, за което си мечтал....отново те обхваща старият, добре познат страх и отново даваш заден ход, и се поддаваш на съмненията си:((

Точно това се случи и мен през март 2012г. - щом беше на път да се сбъдне една моя дългогодишна мечта и аз започнах да се страхувам, съмнявам, настоявам, изисквам, притискам, подтискам и какво ли още не - целият наличен арсенал, за да отблъсна човека, да го НАКАРАМ да се откаже, да проваля нещата.....или по-скоро да видя доколко "мога да опъвам струната" преди да се скъса, да ми ДОКАЖАТ, че НАИСТИНА ме обичат, че не си играят с времето, вниманието и чувствата ми, че намеренията са сериозни, а мислите в главата - насочени само и единствето към мен.....

Така, както винаги съм правила - от години, от малка, с всички важни хора (и най-вече с всички важни за мен мъже)....

Е, да, ама докато приятелите "издържаха успешно теста" толкова години вече, досега така и не се намери мъж, който да издържи тази атака още в началото на връзката. Което си е повече от нормално, прекрасно съзнава разумната и умна страна от личността ми....

Да, ама другата, съмняващата се, изоставяната, нараняваната и несигурната в себе си казва друго: "Е, как пък има мъже, които го правят за егати ужасните и истерични жени? Как един мъж, преди 20 години, издържа цели 7-8 месеца да го отблъскваш, за да ти докаже, че наистина иска да е с теб? Значи не е невъзможно да се случи и сега?"  

Със сигурност не е, и вероятно все някога ще се случи....Въпросът е обаче, аз имам ли вече нужда от такива "доказателства"?! 

Всъщност оказва се, НЯМАМ:)) даже хич! е, да, въпросният младеж от преди 3 месеца не издържа на моите съмнения и колебания, на това, че "вместо да се старая да поправя нещата между нас, да съм любезна, жива, интересна, ухажваща го, молеща го, приемаща без възражения всякакви критики относно моята скромна личност и т.н."....е, аз просто бях себе си - с всичките си страхове, женски емоции, понякога прекалено настояване, търсене на внимание, любов, съмнения, че не съм единствената жена, която го интересува, лошо настроение, "детинско поведение", разсеяност, с две думи - "ужас, ужас", какво да ви разправям:)))

Може и да не сме били един за друг, може да е бил малък и неопитен, може аз още да съм "малка" и незряла, не знам. Каквато и да е причината обаче, знам, че просто трябваше да мина и през това изпитание, и през тази забележителна случка в любовния ми живот.

За него не знам. За себе си - имаше огромна полза!!

Защото сега съм точно като хляба, който ритуално замесих и изпекох на любимия ми празник Благовещение - мек отвътре и твърд отвън, слънчев, уханен, вкусен, полезен, пълноценен:)))

За който има сетива да го вкуси и усети:)

Защото сега, без нужда от повече доказателства ЗНАМ, СИГУРНА СЪМ, НЕ СЕ СЪМНЯВАМ ВЕЧЕ и надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ СЪМНЯВАМ, че СЪМ ЕДНА БЕЗКРАЙНО ОБИЧАНА И УСПЕШНА ЖЕНА, такава, каквато едва на тази възраст, след толкова безкрайни лутания и падане-ставане можех да стана:))

Е, ще кажете, някой минават и без това. Ами, добре, дали е така не знам - може и да минават, но явно моят път е бил такъв - да изживея всички тези случки, да срещна всички тези мъже, да изплача всички тези сълзи, да се съмнявам всички тези пъти в себе си и в другите, и в това, че истинската, чиста и нежна любов е наистина възможна.

Ами да, явно е трябвало да го разбера по трудния и дълъг повече от 20 години начин:)) 

Но пък, както се казва "по-добре късно, отколкото никога":))

Така че, сега съм просто БЕЗКРАЙНО ДОВОЛНА И ЩАСТЛИВА, цялостна, спокойна, отново ведра, с две думи "като себе си цяла", както се пее в една от най-любимите ми БГ песни:)))

                                            Ето това съм аз днес, 16 юни 2012 година:)

А това е специален поздрав за част от най-прекрасните хора на планетата Земя, който направиха 37-мия ми рожден ден пъстър, цветен, незабравим, истински:))) 

Които ми показаха, че каквито и хора да срещаш по пътя си, каквото и да се случи и да ти говорят, ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ са с теб в добро и лошо, и ТЕ ХАРЕСВАТ И ОБИЧАТ точно такава, каквато си всъщност - с всичките ти хубави качества и недостатъци, като на всеки нормален човек:))

Благодаря ви, прекрасни хора, бъдете винаги щастливи, и надявам се, винаги наоколо, за да споделяме щастието си заедно:))) 

http://www.youtube.com/watch?v=INxKHRQ_51k

И една специална, нова-новеничка магия за любов със скъпата ми, обичана Вили и "специалните, този път точни свещи от любимата ми, романтична Будапеща":)) 

Да бъде!!!