Every day is a lifetime:)

Ето по какво може да се познае, че съм "като себе си цяла" отново...седя си, хапвам си баклавичка, пия страхотно капучино и ми се пише:)

Откога не съм го правила....в този пълен вид от 26 май! Лошо, много лошо и много показателно.

Но не съм тук, за да се оплаквам, а за да напиша защо думите на Джим "Еvery day is a lifetime" ме вдъхновиха толкова.

Най-вече, защото през изминалата година осъзнах много буквално какво означава да нямаш милиграм жизнена енергия и то твърде често - как ти се правят безброй неща, имаш страхотни идеи и ентусиазъм, но усещането, че батериите ти са напълно изтощени те кара да отлагаш всичко за другия уикенд, после за по-другия и така, докато не разбереш, че отлагаш живеенето си....до не се знае точно кога!

И то за какво? За да имаш удобна работа и да можеш да си купиш нещо по-скъпо без да се притесняваш....когато, разбира се, все пак намериш 3 часа, за да отидеш до магазина и да си избереш...след около 3 седмици отлагане.

Остави това, но когато 3 поредни работни седмици не успях да излезна в обедна почивка и да скокна на 5 мин. от офиса да проверя за едни курсове по танци.....в такива моменти осъзнаваш, че си прекалил много яко и скоро ще се скъса нишката, ако не престанеш веднага, а не след 3 дни или след 3 седмици!

Ето затова ме вдъхнови Джим - защото ми напомни, че няма никаква причина да не изживяваш живота си ВСЕКИ ДЕН, а не след 3 седмици! Всеки ден трябва да можеш да му се наслаждаваш, да имаш усещането, че си бил полезен и че си удовлетворен от начина, по който е преминал деня ти.

Не че няма да има предизвикателства и проблеми, но когато знаеш, че това което правиш е твоето нещо; когато вечер заспиваш с чувство на задоволство от нещата, които са ти се случили и хората, които си срещнал през деня, тогава всички предизвикателства ти идват като "допинг", а не като досадни пречки.

И тъй като в момента чета книгата на Антъни Кийдис от Ред Хот (друго мое вдъхновение), ще цитирам и него..."прекрасно е, когато нямаш за какво да се оправдаваш и какво да си доказваш", просто да живееш по начин, който ти носи радост и чувството, че си на точното място с точните хора около себе си!

Ето това си пожелавам за Новата 2010 година - наред с нов дом, семейство и деца, задължителните пътешествия, концерти и сбирки с приятели....Те са ясни и неизменни мечти в моята lifetime програма. Наред с тях обаче, искам да изживявам всеки нов ден с радост, ентусиазъм и съмишленици около мен:)

А като поздрав към всичките ми безценни, обичани приятели и близки хора мога само да кажа "Алоха" - пак вдъхновение от днешния филм (ами така е, то малко да ме остави човек и веднага си намирам вдъхновяващи неща из пространството наоколо).

За справка "Алоха е най-известната Хавайска дума. На хавайски може да означава "здравей” или “довиждане”. Също така "алоха" има значение на любов и обич."

Разбирайте го във всичките му значения, защото си пожелавам още дълги години да можем да си казваме "здравей" и "до виждане", а между тях "обичам те, защото си ми много скъп и безценен човек":)

Наздраве и много празнично настроение!

Истината за бебетата

Когато бях в 3-ти клас, напредничавите ми родители ми връчиха една тъничка, но много полезна книжка. Казваше се "Истината за бебетата", от някаква френска писателка, за съжаление не помня коя.

Книжката обаче помня и до днес - беше с прекрасни илюстрации, написана на разбран и човешки език, и описваше всичко, което едно дете на 10 години вече е добре да знае - от това, как се зачеват децата и какво се случва в тялото на майката през тези 9 месeца, до това как се появяват на бял свят и каква е ролята на бащата в цялата работа:). Ясно, разбираемо и най-вече нормално, без превземки и излишен свян.

Дотук добре:) Няма да коментираме защо в училище не се изучават задължително тези неща, именно така поднесени с внимание и в подходяща форма. Тази тема си заслужава сериозна образователна дискусия. Можем само да споменем, че липсата на подобен "учебен предмет" води в най-добрия случай до отъждествяването на секса с нещо доста пошло и "срамно". Как да обясниш нещо друго на децата, които "се образоват" що е това интимност и секс от съвременните филми (в които, ако няма проститутки и травестити, то любовта е най-малкото забранена и грешна, и общо взето все не е ясно кой е бащата....)?:)))

Каква представа да си изградиш за това колко прекрасно нещо е това сексуалното общуване между мъжа и жената, ако навлизаш в темата чрез понятията "кур", "путка", "клатене на цомби" и други от сорта (чудя се трябва ли да сложа многоточия тук или да се извиня, че така директно го пиша, като и без друго тези "термини" си висят на всяка втора стена около нас?!:)"?

Та, хайде, да речем, че любовта прави чудеса и като я намерят вече порасналите деца сами ще проумеят, че сексът не идва от размера на "бомбите на Памела Андерсън" и не се свежда до 10-минутно клатене с цел пооправяне на хормоналния баланс.

Това, който го разбрал, разбрал, за него си е. Пък и какво толкова, все пак и пластичните хирурзи трябва от нещо да живеят, няма лошо.

Идеята ми беше друга - колко време (и колко заблуди) трябва да преживее съвременният човек, докато в разбъркания му/й от рекламни послания, мексикански сапунки и Пепа Секса мозък, изкристализира идеята, че сексът и интимността освен за генериране печалба на производителите на презервативи, овлажняващи гелове за неповторим женски оргазъм и надуваеми кукли, всъщност са едни от най-естествените и прекрасни процеси в този живот. И което е по-важно, водят до най-неповторимия такъв - създаването на общо дете и довеждането му на бял свят.

Някъде да сте чели наскоро положително описание на човешко раждане? На раждането като върховен, благословен момент и за майката, и за бащата, и за бебето? На раждането като преживяване, което не се забравя не заради болката и евентуалните разкъсвания, а заради споделените моменти между ИНТИМНИТЕ ПАРТЬОРИ? Да, да, именно....нямам предвид онова раждане, което бащата не трябва да вижда и майката се опитва да забрави веднага, щом най-накрая свърши...То, доколкото чувам от приятелки, не си е и за гледане, а и за преживяване, особено в повечето БГ "болници"...и аз не бих искала любимият ми мъж да присъства на подобно нещо. Поне на него да му бъде спестено, ако не може на мен и на бебето!

Думата ми беше за един прекрасен, естествен процес, в който да, неизменно има болка и контракции, и стонове, но не и скачане по корема, чупене на ребра, форцепси, връзване на родилката и "окуражяването й" с крясъци, че "не напъва както трябва и нищо не прави", а пък определеното по норматив време за раждане вече изтича, видиш ли....

Не знам за вас, но като изключим едно прекрасно описание на раждане под вещото ръководство на една шаманка в степта, аз подобно четиво, камо ли "преведено" на достъпен за деца и тийнейджъри език не съм чела. Ако намерите такова, моля да ми го препратите.

Чудно ли е тогава, че все повече млади жени не се замислят изобщо, когато избират да раждат чрез секцио, а тези над 30-години трябва да се борят, за да докажат, че имат право да родят естествено? И че, да, ако има проблем с тях и бебето, нека да се намесят лекарите, но ако няма.....ако обичат да оставят жената да се осланя на хилядолетната си женска природа, която си знае перфектно "нормативите".

Как да пожелаеш нещо, за което знаеш само, че носи ужасяваща болка, страх, проблеми и излишни разправии.....като вече има секцио за 12 минути....е, после боляло много повече, казват, ама кой ти гледа, нали не се напъваш, попълваш няколко документа, плащаш каквото трябва и готово....честито, имате бебе! Е, не може да го видите сега, за какво ви е, нали знаете, че е живо и здраво, сега първо трябва да го измерим, после ще го отведем на другия етаж, да се "адаптира към живота" на спокойствие.....?!

Така или иначе всеки сам си избира. Разбира се, че има ситуации, в които секциото може да е животоспасяващо. Затова се хвърлят и толкова милиони годишно за научни разработки, нали така?

Въпросът ми обаче е, защо не се представя по подходящ начин и другата гледна точка? И той най-вече на децата и тийнейджърите, които все още трудно правят разлика между "Дързост и красота" и реалния живот? Истинската и най-вече естествената гледна точка - че няма нищо по-прекрасно от това да откриеш любовта в лицето на истински ИНТИМЕН ПАРТЬОР, който ще бъде щастлив да споделя с теб най-интимните ви моменти. С който създаването на деца няма да е грешка и няма да е защото вече сме на "възраст за женене". И най-вече с който отглеждането и възпитаването на същите тези деца ще е споделена радост, а не непоносимо бреме.

Нали правите връзката: "Ох, ужас, тя пак е за-бреме-няла, трудна е", а пък тези "семейни обязаности и задължения", той изобщо не си ги изпълнява.... е, ходи доказвай после, че да имаш семейство и деца е нещо хубаво:)

И за да не завършвам толкова мрачно тази всъщност прекрасна тема, прилагам няколко линка с информация от хора, които въпреки по-горния поучителен, съвременен, "възпитателен" процес са преодоляли "езиковите шаблони" в иначе звучния ни език и вярват, че не само зачеването и раждането, но и отглеждането на деца са едни от най-прекрасните и смислени чудеса, които могат да ни се случат на този свят:)

Разбира се, на първо място, със специалните ми благодарности към Роси за неизчерпаемата енергия и вяра, и чудесното поднасянe на "различната гледна точка" към тези свещени неща:)

И като "венец" на цялото ми тазвечерно вдъхновение, с неизразимо възхищение към моята прекрасна приятелка Галя за без-страшието и способността да не се предава, каквито и "специалисти" да я поучават! И за това, че е живото доказателство как човек може да се научи да "ражда" чудеса стига наистина да го пожелае и да не спира да се учи!

http://natalyoga.net/
http://www.estestveno.com/
http://www.roditeli.info/
http://slingbg.wordpress.com/
http://lalechebg.com/

Balkan Horses

И "Balkan" и "Horses" са две мои много любими думи. За разлика от повечето хора по тези географски ширини, които или отричат всичко балканско като пошло, чалгаджийско, не-модерно (във философския смисъл), или се идентифицират само с българската част на Балканите, защото другите са...лоши, по-тъпи, по-изостанали, а пък всъщност даже са българи, да не се преструват и т.н.

Та, за разлика от тях, на мен ми харесват съседите ни и многообразието от култури, което ни заобикаля (все пак да израстнеш в Пловдив между многоуважавани арменци, турци, гърци и други няма как да ти насади предразсъдъци към когото и да е) + една-две любови с македонци и грузинец....не съм аз вашият човек, ако смятате, че българите сме по-по-най поради каквато и да е причина. А и Истанбул определено е един от любимите ми градове...

Е, да, вярно е, всички ние, балканските народи си имаме известни кусури (също като всеки друг народ, нали?). Това, което обаче невероятно много харесвам у всички нас е неизтребимото желание за жизнеутвърждаване, страхотната енергия да бъдеш, да любиш силно и да оцеляваш, да се веселиш напук на каквито и да било несгоди....Съжалявам, но не заменям всичко това за никакво материално благополучие, снобарски outfit и каквото там се сетите модерно и американизирано.

Ако това е пълнежът на "модерния свят", аз приемам да присъствам в него само доколкото ми се налага, живейки с други човешки същества:)

Иначе - който е слушал Balkan Horses ще ме разбере - ето, за тази енергия говоря - силна, страстна, дълбока, истинска, жизнеутвърждаваща. Такъв искам да е и животът ми до последния дъх.

Засега честичко успявам да го направя такъв, благодарение на прекрасните хора, които се появяват в живота ми....Дай, Боже, все да е така!:)

Ееее, най-накрая!!! Да продължиш да бъдеш себе си, въпреки всичко - най-важното и труднопостижимо нещо на този свят:)

Откога само отлежава заглавието и идеята за този пост, ако знаете....и все нямам нито сили, нито 10 минути да го напиша:(

Ако това е някакво оправдание, от 2 месеца имам 14 непрочетени лични съобщения във Facebook и почти толкова в личната поща.....и ми се драйфа от и-мейли и Интернет...освен това нямах и компютър и клавиатура вкъщи....абе изобщо какво да ви разправям, 2,5 месеца непосилно количество работа и "странен работен филм"...

НО...откакто вчера взех решение, че ако ще и само един ден да остана още в тази фирма, ще го преживея по моите правила и ще бъда изцяло себе си, без значение корпоративната култура, колегите, очакванията на който и да било към мен....и о, чудо, всичко се пренареди като с магическа пръчка:) В тягостната до скоро стая се възцари весел дух, слънцето изгря наистина, появиха се нови, свежи хора във фирмата (+моята любима Ани, която винаги успява да ми повдигне духа и да ме зареди с енергия за бъдещето), даже успях да си взема един ден отпуска....Невероятно, но ФАКТ!:) Все едно съм в нова фирма, с нови хора, а ....може би, аз просто съм нова?!

Или пък най-накрая съм си старата Ани!

Точно това беше и идеята на този пост - колко е трудно да запазиш "себе си", ако дълго време ти се случват неща, които не само не си планирал, но нямат и нищо общо с "твоето светоусещане" и те карат да се бориш за всеки сантиметър лично пространство и истинска мисъл...

Много ми беше трудно "да не се изгубя" тези 3 месеца. Добре, че имам прекрасни близки хора и любими приятели. Не знам какво щях да правя без тях!

Не си струва за нищо на света да "се губиш" толкова, да се роботизираш така и да отдаваш 110% от времето и силите си за неща, които нямат нищо общо с твоите истински желания. Не искам повече никога да ми се случва такава идиотска ситуация...Ама никога вече!

Най-малкото пък заради работа!

Затова го записвам тук, изтривам го от "собствения си харддиск" и продължавам с усмивка и много любов напред:)

С пожелание за много весели и щури Великденски празници!:)

Лечебната сила на барабана

Като ви каже някой, че всичко, което ни се случва в живота си има причина и е важно по някакъв начин за нашето израстване, повярвайте му!

От 15 години се занимавам с барабани, като минах през всякакви фази - през необяснимия силен и сериозен интерес да се науча професионално да свиря, уроците, купуването на цял комплект барабани за качествен "тормоз" над домашните......през известен срам, че все пак съм момиче, пък какви са тези "мъжкарански дейности".....след това удовлетворението от професионалното записване на аудио-албум в студио....за да стигна до счупването на педала за касата в "най-гладните" години, в които на никой не му беше до музика и странични дейности. И да ги зарежа съвсем!

И след близо 10 годишна пауза (кога минаха, беее?:)) изведнъж миналата година реших, че трябва да си купя нов педал, нови палки и да продължа да правя това, което ми носи голяма наслада и успокоение на душата (за съседите нищо не мога да кажа...:)))

Пак необяснимо - защо точно сега, откъде пак наново?

Докато не прочетох някъде, че всъщност свиренето на барабани е било "женска, ритуална дейност" в древни времена, метод за свещенодействие и важна духовна практика. Докато не се запознах с прекрасната Роси, която също свири на барабани (нищо, че има 3 деца.....и далеч не е несериозна и безотговорна) и.....до вчера, когато присъствахме на представяне на книгата "Лечебната сила на барабана".

http://www.pingvinite.bg/?cid=5&NewsId=121

И изведнъж всичко си дойде на мястото:) след 15 години! Винаги съм обичала и умеела да се занимавам с деца, а и с възрастни. Но истинско удовлетворение ми носят едни грейнали детски лица, независимо дали ще ги уча на английски или на други неща.

Винаги съм искала (и дълбоко в себе си знаела, че мога) да помагам на изоставени, болни, травмирани дечица.

Винаги съм обичала музиката и участвала с удоволствие във всякакви фестивали, импровизирани концерти и изобщо всичко, което носи радост на душата.

Но никога не ми е хрумвало, че мога да обединя тези си умения и способности в едно полезно цяло.

И изведнъж "откривам" тези хора, техните идеи и ентусиазъм:
http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1702&Itemid=51

и това: http://www.libera-institute.com/drum_circles/

Как да не съм щастлива и вдъхновена, а? И после съм си била пишела само "оптимистични коментари" във фейсбука:) Ами какви да са при такава вселенска и вътрешна хармония?:))

Сега остава да превърна този ентусиазъм в конкретни страхотни проекти:) С помощта на страхотните си приятели, разбира се! Колко прекрасно!

Куклен театър

Не мога да знам кога ще ми се случи да имам грижата за собствени деца (или пък финансовите възможности да помагам на други) - неща, които така или иначе ще се случат някога и това е повече от сигурно:)

Другото сигурно е, че освен материалните неща, с които смятам да съм полезна, не по-малко важни за мен са и всякакъв вид забавления и неща, които помагат на децата да се развиват и като личности, и да открият областите, в които са най-добри.

Вероятно защото като малка съм пробвала какво ли не - от авио-моделизъм до баскетбол (въпреки "внушителния ми ръст"), но тези извън-класни мероприятия са ми много присърце. И съм убедена, че ни помагат в живота не по-малко отколкото уроците по геометрия и класическа литература:)

И така, ще пиша още по темата, но днес на дневен ред са Куклените театри. Започвам с любимия ми Пловдивски такъв (който е от Пловдив със сигурност си спомня онзи прекрасен, шарен автобус, който и досега е паркиран пред театъра:) Не знам за вас, но на мен ми изглеждаше като моторизирано вълшебно килимче, способно да те заведе "през 9 земи, в десета":)))

http://www.pptheatre.com/home_bg.html

А за тези от нас, които все пак живеят в София понастоящем, ето и сайта на Софийския куклен театър: http://www.pptheatre.com/home_bg.html

На мен например, "Педя човек, лакът брада" ми е стара любов:)

Интересно обаче какво харесват днешните деца?:)

Нови идеи и добре свършена работа

Ех, че хубаво - тази седмица толкова нови идеи и неща се включиха в ежедневието ми, че наистина се чувствам прекрасно. То си и доказано, че най-зле ми влияе застоят от всякакъв вид и че не случайно искам да отида в Китай, нищо че си имат проклятие "Пожелавам ти да живееш в интересни времена.":)))

Така или иначе ето една хубава идея, реализирана блестящо, с вкус, пари и атмосфера:)))

Къща в Родопите за компания от 12 човека, т.е. нещо, което надявам се още това лято ще тестваме на живо:)

Но да не се стискам, споделям, защото наистина е много качествено направена:)

http://www.thereddoorshouse.com/pictures.html


Enjoy!

Мотото на тази седмица:)

Не че винаги не съм вярвала с цялата си душа в това, но понеже сега го прочетох в един от любимите си блогове (molif.com) и реших пак да го натъртя (най-вече на себе си:))).

"Както казах веднъж, ако влагаш сърцето си в това, което правиш, поемаш и риска то да бъде разбито, но така или иначе, това е единственият начин да работя и живея, на който съм научена."

А аз бих добавила: "Но пък е толкова хубаво да усещаш, че правиш нещата всеотдайно и обичаш с цялото си сърце........някак истински жив и осмислен се усещаш, нали?":)

Пък и идеално се връзва с точно ТАЗИ седмица:) демек, пак вселенска хармония и чудни съвпадъци!

Още съвпадъци и чудеса...

Е, то като тръгне и няма спирка:) Тези дни сякаш Вселената се е наговорила да ми покаже пътя към всичките ми мечти, които досега смятах за твърде невероятни, за да си позволя да ги изкажа на глас:)

Ето поредната - от известно време сънувам прекрасни и чудновати сънища с влакове (а аз на моите сънища много си им вярвам, голям приятел са ми те:).....

И днес какво да открия, покрай Килиманджаро, Найроби и Мозамбик....това: http://www.transsibirskaya.com/bg/index.php/Information/Information/Grupoviputuvaniq.html

Другите места, за които винаги съм мечтала - Русия, Монголия, Китай.....и то с влак!

Явно следващите години ще са повече от интересни! Единственото, което си пожелавам, е добра компания. Другото е ясно, че ще е прекрасно!:)

Любовта е ключът към всяка загадка…..

o Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната.
Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
o Не ме интересува на колко си години.
Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
o Не ме интересува в какви кръгове се движиш.
Искам да знам дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново. Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да се помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото.

o Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина.
Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си, дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да знам дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали можеш да подхранваш живота си от нейното присъствие.

Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: „Да!”.

o Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да зная след нощ на мъка и отчаяние че можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога и да неправиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.

o Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук.
Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.

o Не ме интересува къде, какво или с кого си учил.
Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.

Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота.

Искам да зная дали имаш усещането, че твоята душа докосва моята...че сме частици от обща Вселена.”

Силвия Браун "До другата страна и обратно"

За писането и Буковски

Понякога е достатъчно и 2 пъти да си поговориш с един човек, за да ти останат идеи, над които да се замисляш 20 години поне - така "усеща" душата ти и "уцелва право в целта" кое е важно за нея...."Да пием да има винаги такива хора в живота ни!", както казват любимите ми грузинци:) Специален поздрав:

Чарлс Буковски
Значи искаш да бъдеш писател?
Ако не изригва от теб, независимо от всичко останало, не го прави.
Ако не излиза без да си го молил от сърцето и ума, и от устата и стомаха ти, не го прави.
Ако ти e нужно да висиш с часове, вторачен в екрана на компютъра или надвесен над пишещата машина в търсене на думите, не го прави.
Ако го правиш за пари или за слава, не го прави.
Ако го правиш, защото искаш да вкараш в леглото си жени, не го прави.
Ако трябва да седиш и да поправяш отново и отново, не го прави.
Ако ти е трудно да мислиш за него, не го прави.
Ако се опитваш да пишеш като някой друг, забрави.
Ако трябва да чакаш да се излее от теб, тогава чакай търпеливо.
Ако така и не се излее от теб, прави нещо друго.
Ако трябва първо да го прочетеш на жена си или на приятелката, или на приятеля, или на родителите си, или на някой друг, не си готов.
Недей да бъдеш като толкова много писатели, недей да бъдеш като толкова хиляди хора, които наричат себе си писатели, не бъди тъп и скучен и превзет, не бъди изпълнен със само-влюбеност.
Библиотеките по света се прозяваха до заспиване над твоя вид.
Не допринасяй за това. Ако не излиза от душата ти като ракета, ако да мълчиш не би те докарало до лудост, самоубийство или убийство, не го прави.
Ако слънцето в теб не изгаря стомаха ти, не го прави.
Когато наистина дойде времето и ако си бил избран, то ще го направи само и ще продължи да го прави, докато умреш или то умре в теб.
Няма друг начин и никога не е имало."

Съвпадъци

Казвам ви аз, че работи системата:) Тъкмо разчистих с голямата, модерна метла всички стари и непотребни идеи, и веднага се появиха новите вдъхновения....

И моите любими съвпадъци:)

От една седмица си мисля за Мозамбик...... Как и защо се сетих не е важно! Важно е, че си спомних една любима БГ книга от едно време, която почти никой не е чувал, но аз (нетипично за мен) съм чела поне 3 пъти. Казва се "Пътят на паяците".

В нея се разказва за приключения из Африка, млади лекари, любов и .....всичко, за което се разказва в приключенските книги.

И изведнъж ми се прииска да отида там, и започнах да търся инфо за Мозамбик.

И какво да видя в google - блогът на една девойка, който не само следя от известно време, ами и носи съвсем актуалното за мен в момента заглавие "Блог за нови трендове и стари навици" (http://trendaffil.wordpress.com/).

И moreover, тя пише там за Мозамбик:) Ето това:

"Ето един стар навик - да мисля за Мозамбик. Тези дни във фейсбук се натъкнах на разни стари познати от Мозамбик, където съм имала щастието да живея 2 години в разцвета на пубертета си. Намерих снимки, рових из виртуални албуми, опитвах се да разпозная този и онзи и после попрерових сайтовете на Обединените нации, Уницеф и още няколко организации да си потърся работа там. Не, не се смейте. Вие не знаете колко е хубаво в Мозамбик! Как там нито един залез не си прилича със следващия, как ухаят току що изпържените рисойши, как няма по-спокойно място на света. Или поне така се запечата Мозамбик в моята 18-годишна главица, тогава когато напуснах тази земя, която винаги ще пазя в сърцето си.Ако се върна, сигурно няма да намеря никой от португалските си приятели, нито пък рисойшите (вкусно пържено тестено нещо с пълнеж от скариди) ще са толкова апетитни, може би дори залезите ще ми се сторят различни. Улиците ще са загубили колониалното си очарование, а аз ще се питам: "И за какво бих тоя път до тук?" Годините няма да се върнат назад… , но все пак искам в Мозамбик и туй то."

А ако някой иска, може да ме придружи в пътешествието ми дотам.
Нали знаете, че рано или късно ще се случи, щом ми е "влезнало в главата":)))

Разчистване на бюрото/ душата....

Удивително е как като деца "нацелваме" много точно как да бъдем в мир със себе си и да подреждаме живота си по най-добрия начин за момента......а после, с промити от реклами и чужди мнения мозъци, забравяме, че да си щастлив и усмихнат всеки ден е най-естественото и нормално нещо на света.

И това не означава да си безотговорен, фриволен, незрял и не знам си още какво. Напротив, означава, че ще можеш да се справиш с всякакви "външни" предизвикателства, когато си подредил "вътрешните" си такива!

Та така, по темата - вдъхновена от "Курса" (или както ние си го наричаме "Пътешествието"), седнах да напиша кои са нещата и представите, които вече са толкова овехтели и ненужни в моя живот, че само ми се пречкат и "изскачат" в някакви неподходящи моменти.

След това, естествено, написах, и кои са новите и свежи вярвания, с които продължавам напред! Така де, в природата няма празно - изхвърляш едно нещо и посрещаш новото:)

И тъкмо, когато си мислех, че съм "открила топлата вода", се сетих, че в края на всяка учебна година (т.е. около поредния ми рожден ден), имах навика да си разчиствам ученическото бюро. Освен старите учебници и пищови, преглеждах картичките и писанията в лексикона от изминалата година, натъманявах всичко в главата, запазвах само най-ценното.....и лятото можеше да започне с щурите игри, новите запознанства и приключения.

А на есен, с нови сили и идеи в главата, продължавах "да се уча" наново.

Толкова естествен и полезен процес. Да, ама сега съм "сериозна", имам куп професионални и други задачи, и честичко забравям, че най-важната задача е преди всичко да знаеш кой си и накъде вървиш. Кои са ти приоритетите в момента и как можеш да си максимално полезен на себе си, и на близките си.

И така, ако имате деца - вгледайте се как те решават "житейските си проблеми", защото те знаят КАК!:) Ако все още нямате, като мен, спомнете си колко мъдри сме били като малки и колко повече неща сме имали да "учим" и решаваме по едно и също време:)

И сме се справяли! И сега е същото, даже по-лесно - имаме далеч повече опит и ресурси да го правим:) И то как? Точно така, познахте, с УСМИВКА:)

Ами тогава, УСМИХ и напред!:)

Криза ли? Каква криза? Когато има такива хора и техните деца:)

Като съм започнала с цитатите.....Това е едно стихотворение на моята приятелка Весето, вдъхновено и писано за (и с помощта на) 9-месечната й дъщеричка. Даже и конкурс са спечелили с него:)

Порадвайте му се! А аз лично се радвам, че познавам такива хора и както вече казах "в моя свят" криза на духа и идеите няма.

И няма да има!:)

Вяра нека носят във сърцата.
Ех, здрави да са ни децата!
Святи, весели, игриви...
Единни, мъдри и щастливи!
Любовта да им е нежен спътник,
А Надеждата съратник!

Късметът верен нека ги спохожда.
Орис щедра най- ще им подхожда!
Лицата детски ведро да сияят
Еднакво когато учат и играят!
Да бъдат истински благословени,
А пък ние от тях вдъхновени!

Eй, колко харесвам хора, които се вдъхновяват от малко, бе! Браво:)

Специален поздрав за simplyblue, която не познавам лично, но също като човекът до нея харесвам заради умението да се вдъхновява и да вдъхновява другите:)

Тя вече и без друго си го има този поздрав, така че всички останали да се чувстват поздравени с моя любим Barry White!:)

http://es.youtube.com/watch?v=kL0WFcygdWY&feature=related

И тъй като не я познавам лично, задочно и искам разрешение да препечатам нещо от нейния блог, което лично мен ме вдъхнови, а в знак на благодарност ви препращам към нейния блог да си намерите интересни неща - защото там има такива!:

http://simplyblue.wordpress.com/

Защо плачеш?

By simplyblue
Малко момче попитало майка си, “Защо плачеш?”“Защото съм жена?”, отговорила му тя“Не разбирам”, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: “И никога няма да разбереш”.

По-късно малкото момче попитало баща си, “Защо мама сякаш плаче без причина?”“Всички жени плачат без причина”, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ: “Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: “Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.“Виждаш ли, сине - казал Господ,

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.”