Казвам ви аз, че работи системата:) Тъкмо разчистих с голямата, модерна метла всички стари и непотребни идеи, и веднага се появиха новите вдъхновения....И моите любими съвпадъци:)
От една седмица си мисля за Мозамбик...... Как и защо се сетих не е важно! Важно е, че си спомних една любима БГ книга от едно време, която почти никой не е чувал, но аз (нетипично за мен) съм чела поне 3 пъти. Казва се "Пътят на паяците".
В нея се разказва за приключения из Африка, млади лекари, любов и .....всичко, за което се разказва в приключенските книги.
И изведнъж ми се прииска да отида там, и започнах да търся инфо за Мозамбик.
И какво да видя в google - блогът на една девойка, който не само следя от известно време, ами и носи съвсем актуалното за мен в момента заглавие "Блог за нови трендове и стари навици" (http://trendaffil.wordpress.com/).
И moreover, тя пише там за Мозамбик:) Ето това:
"Ето един стар навик - да мисля за Мозамбик. Тези дни във фейсбук се натъкнах на разни стари познати от Мозамбик, където съм имала щастието да живея 2 години в разцвета на пубертета си. Намерих снимки, рових из виртуални албуми, опитвах се да разпозная този и онзи и после попрерових сайтовете на Обединените нации, Уницеф и още няколко организации да си потърся работа там. Не, не се смейте. Вие не знаете колко е хубаво в Мозамбик! Как там нито един залез не си прилича със следващия, как ухаят току що изпържените рисойши, как няма по-спокойно място на света. Или поне така се запечата Мозамбик в моята 18-годишна главица, тогава когато напуснах тази земя, която винаги ще пазя в сърцето си.Ако се върна, сигурно няма да намеря никой от португалските си приятели, нито пък рисойшите (вкусно пържено тестено нещо с пълнеж от скариди) ще са толкова апетитни, може би дори залезите ще ми се сторят различни. Улиците ще са загубили колониалното си очарование, а аз ще се питам: "И за какво бих тоя път до тук?" Годините няма да се върнат назад… , но все пак искам в Мозамбик и туй то."
А ако някой иска, може да ме придружи в пътешествието ми дотам.
Нали знаете, че рано или късно ще се случи, щом ми е "влезнало в главата":)))
4 коментара:
Хехе! Много ти благодаря! Ами какво да ти кажа - и на мен ужасно ми се ходи там! Осоебно сега след като се запалих по фотографията;) Никога няма да забравя първото нещо, което ме впечатли когато слязох от самолета на африканска земя - небето. Беше толкова ниско и прихлупено, че имах чувството, че ей сега ще го пипна. Магия е Африка, особено ако си живял там по-дълго време, много хора го казват. А колкото до книгата - много ме заитригува, ще я потърся! Чела ли си Out of Africa?
Мозамбик - това е паролата...вълшебно място, прекрасни спомени..живяла съм там повече от 14 години, върнах се 1999 година окончателно, но се връщах още няколко пъти на гости. тази страна ми е дала много
Много ви благодаря за вдъхновението, определено влиза в wishlist-ата ми за пътешествия!
Не съм я чела, ще я потърся, а вие ако имате по-актуално инфо или линк със снимки, ще се радвам да ми ги изпратите на anividenova@google.com:) въпреки че, доколкото разбирам Мозамбик трябва да се види и преживее на живо, но все пак, дотогава...:)
Мозамбик просто трябва да се види, т.е. да се усети...няма книги, няма описание...всичко останало бледнее
не знам може и са идеализирам през призмата на времето и носталгията, но Мозамбик е тук в сърцето ми...мой личен и съкровен спомен
Публикуване на коментар