вторник, 26 май 2009 г.

Истината за бебетата

Когато бях в 3-ти клас, напредничавите ми родители ми връчиха една тъничка, но много полезна книжка. Казваше се "Истината за бебетата", от някаква френска писателка, за съжаление не помня коя.

Книжката обаче помня и до днес - беше с прекрасни илюстрации, написана на разбран и човешки език, и описваше всичко, което едно дете на 10 години вече е добре да знае - от това, как се зачеват децата и какво се случва в тялото на майката през тези 9 месeца, до това как се появяват на бял свят и каква е ролята на бащата в цялата работа:). Ясно, разбираемо и най-вече нормално, без превземки и излишен свян.

Дотук добре:) Няма да коментираме защо в училище не се изучават задължително тези неща, именно така поднесени с внимание и в подходяща форма. Тази тема си заслужава сериозна образователна дискусия. Можем само да споменем, че липсата на подобен "учебен предмет" води в най-добрия случай до отъждествяването на секса с нещо доста пошло и "срамно". Как да обясниш нещо друго на децата, които "се образоват" що е това интимност и секс от съвременните филми (в които, ако няма проститутки и травестити, то любовта е най-малкото забранена и грешна, и общо взето все не е ясно кой е бащата....)?:)))

Каква представа да си изградиш за това колко прекрасно нещо е това сексуалното общуване между мъжа и жената, ако навлизаш в темата чрез понятията "кур", "путка", "клатене на цомби" и други от сорта (чудя се трябва ли да сложа многоточия тук или да се извиня, че така директно го пиша, като и без друго тези "термини" си висят на всяка втора стена около нас?!:)"?

Та, хайде, да речем, че любовта прави чудеса и като я намерят вече порасналите деца сами ще проумеят, че сексът не идва от размера на "бомбите на Памела Андерсън" и не се свежда до 10-минутно клатене с цел пооправяне на хормоналния баланс.

Това, който го разбрал, разбрал, за него си е. Пък и какво толкова, все пак и пластичните хирурзи трябва от нещо да живеят, няма лошо.

Идеята ми беше друга - колко време (и колко заблуди) трябва да преживее съвременният човек, докато в разбъркания му/й от рекламни послания, мексикански сапунки и Пепа Секса мозък, изкристализира идеята, че сексът и интимността освен за генериране печалба на производителите на презервативи, овлажняващи гелове за неповторим женски оргазъм и надуваеми кукли, всъщност са едни от най-естествените и прекрасни процеси в този живот. И което е по-важно, водят до най-неповторимия такъв - създаването на общо дете и довеждането му на бял свят.

Някъде да сте чели наскоро положително описание на човешко раждане? На раждането като върховен, благословен момент и за майката, и за бащата, и за бебето? На раждането като преживяване, което не се забравя не заради болката и евентуалните разкъсвания, а заради споделените моменти между ИНТИМНИТЕ ПАРТЬОРИ? Да, да, именно....нямам предвид онова раждане, което бащата не трябва да вижда и майката се опитва да забрави веднага, щом най-накрая свърши...То, доколкото чувам от приятелки, не си е и за гледане, а и за преживяване, особено в повечето БГ "болници"...и аз не бих искала любимият ми мъж да присъства на подобно нещо. Поне на него да му бъде спестено, ако не може на мен и на бебето!

Думата ми беше за един прекрасен, естествен процес, в който да, неизменно има болка и контракции, и стонове, но не и скачане по корема, чупене на ребра, форцепси, връзване на родилката и "окуражяването й" с крясъци, че "не напъва както трябва и нищо не прави", а пък определеното по норматив време за раждане вече изтича, видиш ли....

Не знам за вас, но като изключим едно прекрасно описание на раждане под вещото ръководство на една шаманка в степта, аз подобно четиво, камо ли "преведено" на достъпен за деца и тийнейджъри език не съм чела. Ако намерите такова, моля да ми го препратите.

Чудно ли е тогава, че все повече млади жени не се замислят изобщо, когато избират да раждат чрез секцио, а тези над 30-години трябва да се борят, за да докажат, че имат право да родят естествено? И че, да, ако има проблем с тях и бебето, нека да се намесят лекарите, но ако няма.....ако обичат да оставят жената да се осланя на хилядолетната си женска природа, която си знае перфектно "нормативите".

Как да пожелаеш нещо, за което знаеш само, че носи ужасяваща болка, страх, проблеми и излишни разправии.....като вече има секцио за 12 минути....е, после боляло много повече, казват, ама кой ти гледа, нали не се напъваш, попълваш няколко документа, плащаш каквото трябва и готово....честито, имате бебе! Е, не може да го видите сега, за какво ви е, нали знаете, че е живо и здраво, сега първо трябва да го измерим, после ще го отведем на другия етаж, да се "адаптира към живота" на спокойствие.....?!

Така или иначе всеки сам си избира. Разбира се, че има ситуации, в които секциото може да е животоспасяващо. Затова се хвърлят и толкова милиони годишно за научни разработки, нали така?

Въпросът ми обаче е, защо не се представя по подходящ начин и другата гледна точка? И той най-вече на децата и тийнейджърите, които все още трудно правят разлика между "Дързост и красота" и реалния живот? Истинската и най-вече естествената гледна точка - че няма нищо по-прекрасно от това да откриеш любовта в лицето на истински ИНТИМЕН ПАРТЬОР, който ще бъде щастлив да споделя с теб най-интимните ви моменти. С който създаването на деца няма да е грешка и няма да е защото вече сме на "възраст за женене". И най-вече с който отглеждането и възпитаването на същите тези деца ще е споделена радост, а не непоносимо бреме.

Нали правите връзката: "Ох, ужас, тя пак е за-бреме-няла, трудна е", а пък тези "семейни обязаности и задължения", той изобщо не си ги изпълнява.... е, ходи доказвай после, че да имаш семейство и деца е нещо хубаво:)

И за да не завършвам толкова мрачно тази всъщност прекрасна тема, прилагам няколко линка с информация от хора, които въпреки по-горния поучителен, съвременен, "възпитателен" процес са преодоляли "езиковите шаблони" в иначе звучния ни език и вярват, че не само зачеването и раждането, но и отглеждането на деца са едни от най-прекрасните и смислени чудеса, които могат да ни се случат на този свят:)

Разбира се, на първо място, със специалните ми благодарности към Роси за неизчерпаемата енергия и вяра, и чудесното поднасянe на "различната гледна точка" към тези свещени неща:)

И като "венец" на цялото ми тазвечерно вдъхновение, с неизразимо възхищение към моята прекрасна приятелка Галя за без-страшието и способността да не се предава, каквито и "специалисти" да я поучават! И за това, че е живото доказателство как човек може да се научи да "ражда" чудеса стига наистина да го пожелае и да не спира да се учи!

http://natalyoga.net/
http://www.estestveno.com/
http://www.roditeli.info/
http://slingbg.wordpress.com/
http://lalechebg.com/

четвъртък, 21 май 2009 г.

Balkan Horses


И "Balkan" и "Horses" са две мои много любими думи. За разлика от повечето хора по тези географски ширини, които или отричат всичко балканско като пошло, чалгаджийско, не-модерно (във философския смисъл), или се идентифицират само с българската част на Балканите, защото другите са...лоши, по-тъпи, по-изостанали, а пък всъщност даже са българи, да не се преструват и т.н.

Та, за разлика от тях, на мен ми харесват съседите ни и многообразието от култури, което ни заобикаля (все пак да израстнеш в Пловдив между многоуважавани арменци, турци, гърци и други няма как да ти насади предразсъдъци към когото и да е) + една-две любови с македонци и грузинец....не съм аз вашият човек, ако смятате, че българите сме по-по-най поради каквато и да е причина. А и Истанбул определено е един от любимите ми градове...

Е, да, вярно е, всички ние, балканските народи си имаме известни кусури (също като всеки друг народ, нали?). Това, което обаче невероятно много харесвам у всички нас е неизтребимото желание за жизнеутвърждаване, страхотната енергия да бъдеш, да любиш силно и да оцеляваш, да се веселиш напук на каквито и да било несгоди....Съжалявам, но не заменям всичко това за никакво материално благополучие, снобарски outfit и каквото там се сетите модерно и американизирано.

Ако това е пълнежът на "модерния свят", аз приемам да присъствам в него само доколкото ми се налага, живейки с други човешки същества:)

Иначе - който е слушал Balkan Horses ще ме разбере - ето, за тази енергия говоря - силна, страстна, дълбока, истинска, жизнеутвърждаваща. Такъв искам да е и животът ми до последния дъх.

Засега честичко успявам да го направя такъв, благодарение на прекрасните хора, които се появяват в живота ми....Дай, Боже, все да е така!:)