Напоследък ми се случва доста да обсъждам този въпрос с приятелки - коя какво търси от живота в момента, на какъв етап е, какъв мъж иска до себе си и какво е готова да даде в замяна:)В нашето все по-объркано общество, в което и мъжете, и жените загубиха ориентири коя "роля" е модерна, коя е демоде, какво очаква от тях срещуположния пол като поведение и умения....човек не знае кой от многобройните си таланти да развива, кой да скрива, това било лошо да проявяваш, онова пък не било модерно, изобщо ходи се ориентирай в живота:)
Късметлии са тези от нас, които попадат на любим човек, който ги приема наистина такива каквито са, без наличинието или липсата на определени качества да е условие да бъдеш обичан. Просто да те обичат за това, което си всъщност.
Така че за другите не знам, но след толкова опит с разни хора и връзки, за мен си поне си изясних аз каква жена съм, какво смятам за важно и ценно в живота си, какъв партньор за семейство и деца искам да имам до себе си.
И хич не искам да знам дали е модерно или не, как го възприемат другите, как ще изглеждам аз - "успяла или не" след време.
Ето това е моята представа за успех на този жизнен етап - цитирам Даниела Янков (бившата съпруга на Андрей). Момичето го е казало точно, както и аз ги усещам нещата и затова искам да го запазя тук:
"Все още искам всичко, което исках и преди - голямата любов, да стана майка, да си намеря мъж, с когото да мечтаем заедно, да ме защитава и аз да съм неговата жена. И като истинска балканска жена не искам да съм много независима. Стига ми да си имам моята работа, не да гоня голяма кариера. Винаги ще са ми по-важни любовта и семейството.“
Да, на мен също ми харесва да съм "жената на моя си мъж"; харесва ми да пека домашен хляб с маслини и шоколадов кекс; харесва ми да садя цветя и да изпълвам къщата с уют, топлина и ръчно правени неща; харесва ми дори да правя салата и да сервирам ракийка на мъжа ми. Не смятам, че това е балканско, просташко и т.н.Особено, ако го правя за един мил, грижовен, активен и деен мъж, за когото нашата връзка и децата ни са най-съществената и смислена част от живота му.
Когато има разбирателство и взаимна обич, всичко бих правила за мъжа си и семейството си!
Е, да, признавам, харесва ми също така и да работя; да реализирам мечтите си и умствения си потенциал, който смятам, че наистина притежавам и който има нужда от предизвикателства и идеи. И знам, че винаги ще ги търся и ще работя нещо - за друг или за себе си:)
Но определено семейството и разбирателството в него; спокойната, ненатрапчива и не-креслива хармония, са най-важният ми приоритет в момента. А и за остатъка от живота ми, надявам се, за дълги години напред:)
Хубаво е да си запиша тези мисли сега - да си ги имам под ръка и когато се появи моят мъж, просто да знае с какво си има работа:)
Пожелавам си го от сърце:))
