Треска за гладене & Пожелание за новата 2013

.....Да, да, точно така - имам предвид онова досадно, домакинско задължение, което почти никоя домакиня или домакин не обичат да извършват.....и което, поне на хората, на които им се налага да носят ризи и официални дрехи, им се случва доста честичко:)))

Аз пък, за разлика от повечето домакини, винаги съм обичала да гладя - нещо като медитация ми е и особено, ако има интересен филм по телевизията или интересен човек, с който да си говоря, направо не го усещам.....мога да си гладя цяла вечер:) Сигурно даже и така.....

Последните няколко месеца обаче, ми прави впечатление, че фотьойлът, на който обикновено трупам изпраните дрехи за гладене.....става все по-препълнен и аз само ги местя от едната в другата стая, когато идват гости. А сутрин просто издърпам подходящата дреха изпод големия куп, гладя я набързо преди работа.....и купът продължава да расте ли, расте!:)))

Замислих се защо ли се получава така? Че аз толкова  обичам уютната си къща, и винаги, когато мога с удоволствие си стоя в нея и си домакинствам:) За мен е истинско блаженство да съм си вкъщи, да гледам някой филм или да си говоря с любимия човек и ..... да гладя....

Мдаа, ето го и проблемът с гладенето.....не, не са спрели да дават интересни филми по телевизията!

Но само прекрасните приятели и интересните филми не стигат.....колкото и човек да прави живота си интересен и вълнуващ, без любим човек, при който да се прибира всяка вечер.......ами просто не е същото! Не е пълно! Студено е - буквално и преносно!





И за съжаление не е онова "студено" -  по този също много любим мой начин - на ски, сред природата:((

Ето защо, единственото, което си пожелавам оттук нататък, по повод на всякакви празници е......ПАК ДА МИ СТАНЕ ИСТИНСКИ ТОПЛО!

Независимо от сезона, от местоживеенето, от икономическата обстановка........пожелавам си просто да ми е топло, споделено, нежно, интересно:)))

Тогава със сигурност любимият ми дом отново ще ухае на топли хлебчета и фотьойлът ще е свободен от чакащи да бъдат изгладени дрехи:)

Свободен за скъпи гости и нови, споделени, уютни мигове с любимия човек и с нашите приятели:)))

Да бъде!!

Честит Архангелов ден 2012

Когато даваш

 

Моят специален поздрав за всички прекрасни хора в живота ми:)

Благословена съм с вас!!

„Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“

По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване.

Най-разпространеното заблуждение е, че да даваш означава да „отпишеш“ нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва. Такъв смисъл влага в понятието човекът, чийто характер не е надминал в развитието си стадия на потребителската, експлоататорската или скъперническата ориентация. Пазарният характер на личността е склонен да дава, но само в замяна на нещо, което ще получи. Даване без вземане за него е измама. Хора с непродуктивна ориентация възприемат даването като обедняване. Затова повечето личности от този тип отказват да дават.

За творческия, продуктивен характер да даваш има съвсем друг смисъл. Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост, раздаваща, жизнена и точно затова — възторжена.

Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност.“

Коментар: Ако това е отговорът, който получавате от „Уроците на любовта“, време е за даване. Надявам се този прекрасен текст по-горе да е достатъчно красноречив, за да покаже творческата сила на даването в любовта и да промени нагласите ви (ако има такива), че даването е процес на обедняване. Този урок е покана не само за даване, а за изразяване на творческата мощ на любовта. Ще разберете, че го практикувате правилно, ако усетите прилив на сила и изобилие в живота си. Камелия

от книгата на Ерих Фром, „Изкуството да обичаш“