Отдавна не съм се вдъхновявала така, но като срещнеш своите мисли в нечия чужда глава и някак си ти става едно такова хубаво и ведро...:)Много се радвам, когато намеря и други хора, които държат сами да формират мнението си, пък нищо, че накрая крайният продукт може пак да излезне не кой знае какво или пък просто баналничко:)
Но някак си знаеш, че ти си си го обмислил и решил да е твое, а не са ти го вкарали в главата медиите или някои други професионални промивачи на мозъци....:)
Та, с две думи, препоръчвам горещо: "Писателският блог на Тишо", в случая пътеписа за любимия ми "Камино": htpp://asktisho.wordpress.com.
И за да запазя духа на днешния ден, да цитирам любимите ми изрази от него: "Конкретните обстоятелства вече ги бях избрал на подсъзнателно ниво и ето, че действителността не закъсня със своя отговор. В крайна сметка няма как да обикаляш света и да стоиш в офиса едновременно. Нещата се подреждаха добре от моя гледна точка." "Светът се променяше. Индивидите в него също трябваше да се променят".
"Оставаше само да избера посока и цел.....
Отговорът дойде самостоятелно и доста убедително. Така се случва винаги, когато попиташ Интуицията. Тя ти отговоря. Но трябва да имаш очи и уши, за да видиш отговора."
Та така, Интуицията и аз много си я харесвам, да видим накъде ще ме отведе и мен тази пролет....:)))
