Точно срещу прозореца на спалнята започнаха да строят нов блок - с по-висока и по-ниска част. Когато стане готов, най-вероятно ще ми закрива гледката, но от няколко месеца всъщност си имам едно среднощно вълшебство:)
Щом се стъмни, единственото, което виждам в нощното небе е ... едно малко, таванско прозорче да свети. И нищо друго, наоколо е тъмно като в рог, все едно прозорчето е закачено в нощното небе....много е "файнско":)
И ако в ранната вечер е просто един светещ оазис, който ми напомня колко е хубаво да си си вкъщи, на топло, с любими хора...то през нощта, когато не мога да спя като днес, веселите му коледни лампички, които все още не са махнати (имало и други луди като мен), ми напомнят, че утрото е по-мъдро от вечерта и нови вълшебства ни дебнат отвсякъде:)
Много си го харесвам това прозорче и много бих искала да се запозная с интересните хора, които живеят там (сигурна съм, че са такива:) Дори един път се опитах да разгадая в кой вход на блока се пада апартаментът (ако случайно някой чете това, става дума за пазара "Димитър Петков", моля да ме запознае:)))
Но с или без да познавам хората отсреща, се радвам, че дори и в големия град, може да се намери красота и среднощна романтика....така де, все пак тук прекарваме поне 333 дена в годината, не можем да чакаме лятното звездно небе на Рила или Пирин цяла година.
Така де, като не мога да спя, поне да мечтая...докато мога:)
