Естествено има ги навсякъде другаде, но през последните години някак си все свикнахме с мисълта, че ако си талантлив, амбициозен, умен, деен и идеен, най-логичният житейски ход пред теб е да отидеш да живееш извън това географско място (вярно, кракиво е, но предлага твърде ограничени възможности да разгърнеш потенциала и идеите си, че даже и да печелиш, и да се развиваш със замах).....
Със сигурност някои места предлагат по-бързо и богато в материално изражение признание на таланта, волята и енергията, които човек е склонен да вложи в нещата, които обича и които му се отдава да прави. Признанието на другите и най-вече видимият резултат от усилията ти са важно нещо. Безспорно така е!
Напоследък обаче, си мисля, че НАЙ-ВАЖНОТО все пак е да не спираш:
И ако нещо в твоя настоящ живот не ти харесва.....ами просто запретни ръкави и промени нещо! Или пък всичко:))) Но не се оправдавай с географското място, политическата система, кризата, кофти хората наоколо, липсата на това или онова в живота ти.
Просто бъди и давай нататък!
И ако имаш нещо важно да кажеш или направиш, просто го кажи и го направи! А който има подходящите сетива, ще го види и оцени:)))
Пък и оказва се, по-важен и удовлетворяващ е процесът на самата ИЗЯВА, а не получаването на признание след нея:) Пробвайте, ще видете!!
Като например тези чудесни хора около нас, сред нас, да, да, точно тук, в България, днес, 7 юли 2012г., по време на световна криза, малко преди "края на света"....открити съвсем случайно, само чрез няколко клика на мишката в лежерния, спокойно-работен, съботен ден:))))
Как обичам такива "неочаквано-логични" вдъхновения, ако знаете! Просто не мога да не ги споделя:)))