петък, 23 декември 2011 г.

Разни женски мисли по Коледа....какво друго
















Clare Loprinzi: "A good time for reflection, giving thanks, connecting to the moon, earth and water...the feminine....we all here send you love, strength and all the warrior energy we have."




Нямам какво друго да добавя към прекрасните думи на Клер, освен, че си пожелавам, ние жените през идващата 2012 година, да сме в динамична хармония с вътрешния и външния свят, за да можем да даваме сила и на мъжете, и на децата си, и на всички, които се нуждаят от нашата неповторима женска сила, любов и магичност:)))


Много топлина и обич по празниците!!

вторник, 20 декември 2011 г.

Игнажден 2011

Моят подарък за Игнажден и пожелание за 2012 година този път е много простичък, но хубав - публикацията от Писателския блог на Тишо.


Човек, който винаги пише много (о)смислено-практично за работите на душата:)))


http://asktisho.wordpress.com/2011/12/17/remont/?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3A+wordpress%2FRbnC+%28%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D0%B8%D1%88%D0%BE%29&utm_content=Yahoo%21+Mail


Докато наоколо има такива хора, които те зареждат с енергия и сгодни мисли, има шанс и за т.нар. ни държава, и за света!


Пък той, ако иска, да свършва след 1 година. Дотогава си пожелавам всеки Божи ден от идващата 2012 година да е прекаран в компанията на подобни смислени, балансирани и умни хора!


Честит Игнажден!






сряда, 12 октомври 2011 г.

Пълноживеене





Днес, 12 октомври 2011г., е пълнолуние...по принцип не отдавам кой знае какво значение на фазите на луната и великите космически влияния, които те оказват върху задръстванията на Орлов мост например, но тази вечер погледнах календара и това ми се стори най-точният израз на усещанията ми в момента.


Защото тази вечер символично се разделих с една от най-близките си приятелки, а оттам - и с една много съществена част от емоционалния ми живот!



И по принцип не пиша такива лични неща в публичното пространство, но явно тази вечер принципите не важат:) А и тя скоро ще се омъжи за американец, трябва да се настройва към по-публични изяви на емоции-DDD


Пък и това всъщност не е само израз на моето дълбоко лично отношение към нея. Това е разказ-осъзнаване какво е истинското приятелство и защо сме такива късметлии, когато го срещнем наяве!



Обикновено помним и отбелязваме началото на любовните си връзки, как сме се срещнали, какво сме си казали. Началото на приятелствата ни се губи в общи купони, работни срещи, случайна подредба на един чин в училище. Рядко го помним, а и самото приятелство си се случва някак си ей така, от само себе си, почти никога не броим "ами, ние сме добри приятели от 4 години и 3 месеца"....само от време на време се присещаме "ей, откога го познавам този човек":) за разлика от любовните връзки, близките приятелства са нещо, върху което рядко разсъждаваме, не се страхуваме, че ще свършат, защото другият внезапно си е намерил някой друг приятел, не се ядосваме, ако "връзката няма развитие"....така да се каже, близкото и истинско приятелство е естествена част от ежедневния ни живот, като водата и въздуха, който дишаме!



И така до момента, в който поради една или друга причина, дай Боже, толкова хубава, колкото днешната, осъзнаем, че се налага да се разделим с обичания от нас приятел, макар и само пространствено....



Изведнъж осъзнаваш колко безкрайно ценен и неповторим за теб е този човек. Колко много си свикнал да е част от ежедневието ти - да му се обаждаш без повод, дори и понякога да няма какво толкова да са кажете, но просто да ти е приятно да го чуеш, да знаеш, че го има и в добри, и в лоши моменти.



Такава неповторима приятелка си ти за мен, Вес! За разлика от други мои приятелства, в твоя случай си спомням много ясно момента, в който си казах: "Ей, колко интересен човек е тази Весела!". Тогава вървяхме по жълтите павета, пеша след работа и аз въодушевлено ти разказвах за моето пътешествие до Грузия, като си мислех, че е много екзотично. Ти не си спомням за кое от твоите пътешествия ми разказа, но определено ми скри шапката и ми се издигна в очите:)



По американски или не, искам да ти кажа, че през всички тези години, през които се познаваме (всъщност те са само 6:) неведнъж съм си давала сметка какво невероятно съчетание на фин, културен, безкрайно ерудиран човек и в същото време напълно отговарящ на моята дива, рокаджийска, пътешественическа, търсеща, неспокойна страна си ти! Най-отговорно заявявам, че ако трябва с една дума да определя какъв е идеалният мъж за мен, това ще е мъжкият ти еквивалент (ако го срещнеш някъде по онези ширини, непременно го прати насам:))).



И за да не ставам прекалено сантиментална, че Евгений пак ще ме смъмри, последно искам да ти кажа, че когато се запознахме аз бях почти в твоята лична ситуация - много влюбена и готова да замина не само за Грузия, а накрай света заради любовта.


Е, при мен тогава не стана, което сега ме навежда на мисълта, че ако беше станало, нямаше да имам толкова невероятна приятелка като теб в живота си! Но, сигурна съм, при теб ще се получи по най-добрия начин - ще бъдете много щастливи заедно, защото ти знаеш как да осветиш всяко място и хора, до които се докоснеш!



Знам, че всички хора, които имат честта да се запознаят с теб, ще бъдат променени за добро по един или друг начин, и се надявам да разберат какво съкровище е влязло в живота им. Също както ние тук, твоите приятели, си го знаем и го оценяваме:)



Специално те поздравявам с тези две песни - с тях искам да ти благодаря за всички прекрасни, споделени до момента мигове и да ти кажа, че изобщо нямаш шанс да се отървеш от нас ни на Хаваите, ни в Сан Франциско или в "моя град":)










Защото, нали си знаеш, инфраредът си работи навсякъде, пък и с тези 9 евро за самолетен билет и ваучери за концерти....:)))



Пожелавам ти всичкото щастие на света и в личен, и в професионален план, защото, сигурна съм, шило в торба не стои и скоро ще четем за теб ако не във "Forbes", то поне в "Le Europeo":)))



Пръгръщам те, пиле, и чакам да видя какви изненади ни е подготвила още Вселената:)))



Luv you, както казват американците, пък и нашите скъпи приятели ирландците:)



P.S. Ааа, знаех си, че нещо ще забравя, какъвто съм си заплес:))) Забравих да кажа защо днес се радвам на пълнолунието....защото осъзнавам как хора като теб правят живота ми не просто някаква поредица от случки, а пълнокръвно живеене! Нещо, заради което си струва да се изправиш, когато си паднал духом. Нещо, което да разказваш на внуците си след време! Нещо, заради което си струва да ставаш сутрин от леглото:))



Където и да те отведе съдбата и любовта, винаги, когато видиш пълната луна, си спомняй, че на тази планета (за другите още не знам:) има хора, което те обичат точно такава, каквато си, на които можеш да звъннеш по всяко време на деня и нощта, и които ще се радват дори само да те чуят!



И никога не забравяй, че животът, подобно на лунните цикли, винаги се възражда отново и отново:) Приемай всичко леко и спокойно, и както само ти умееш - мъдро и малко така, по рибешки, през перделъка:)))


Хайде стига ти толкова, че да остане нещо и за след 60 години:)))









четвъртък, 4 август 2011 г.

Моето женско кредо

Напоследък ми се случва доста да обсъждам този въпрос с приятелки - коя какво търси от живота в момента, на какъв етап е, какъв мъж иска до себе си и какво е готова да даде в замяна:)

В нашето все по-объркано общество, в което и мъжете, и жените загубиха ориентири коя "роля" е модерна, коя е демоде, какво очаква от тях срещуположния пол като поведение и умения....човек не знае кой от многобройните си таланти да развива, кой да скрива, това било лошо да проявяваш, онова пък не било модерно, изобщо ходи се ориентирай в живота:)

Късметлии са тези от нас, които попадат на любим човек, който ги приема наистина такива каквито са, без наличинието или липсата на определени качества да е условие да бъдеш обичан. Просто да те обичат за това, което си всъщност.

Така че за другите не знам, но след толкова опит с разни хора и връзки, за мен си поне си изясних аз каква жена съм, какво смятам за важно и ценно в живота си, какъв партньор за семейство и деца искам да имам до себе си.

И хич не искам да знам дали е модерно или не, как го възприемат другите, как ще изглеждам аз - "успяла или не" след време.

Ето това е моята представа за успех на този жизнен етап - цитирам Даниела Янков (бившата съпруга на Андрей). Момичето го е казало точно, както и аз ги усещам нещата и затова искам да го запазя тук:

"Все още искам всичко, което исках и преди - голямата любов, да стана майка, да си намеря мъж, с когото да мечтаем заедно, да ме защитава и аз да съм неговата жена. И като истинска балканска жена не искам да съм много независима. Стига ми да си имам моята работа, не да гоня голяма кариера. Винаги ще са ми по-важни любовта и семейството.“



Да, на мен също ми харесва да съм "жената на моя си мъж"; харесва ми да пека домашен хляб с маслини и шоколадов кекс; харесва ми да садя цветя и да изпълвам къщата с уют, топлина и ръчно правени неща; харесва ми дори да правя салата и да сервирам ракийка на мъжа ми. Не смятам, че това е балканско, просташко и т.н.Особено, ако го правя за един мил, грижовен, активен и деен мъж, за когото нашата връзка и децата ни са най-съществената и смислена част от живота му.

Когато има разбирателство и взаимна обич, всичко бих правила за мъжа си и семейството си!

Е, да, признавам, харесва ми също така и да работя; да реализирам мечтите си и умствения си потенциал, който смятам, че наистина притежавам и който има нужда от предизвикателства и идеи. И знам, че винаги ще ги търся и ще работя нещо - за друг или за себе си:)

Но определено семейството и разбирателството в него; спокойната, ненатрапчива и не-креслива хармония, са най-важният ми приоритет в момента. А и за остатъка от живота ми, надявам се, за дълги години напред:)

Хубаво е да си запиша тези мисли сега - да си ги имам под ръка и когато се появи моят мъж, просто да знае с какво си има работа:)

Пожелавам си го от сърце:))

събота, 14 май 2011 г.

за приятелите и facebook

Е това не ми се беше случвало отдавна...да има толкова много събития в София, времето навън да е чудно за разходка, на мен да ми се излиза и да съм си свършила цялата работа по всички дейности, с които се занимавам....и да не намеря поне един свободен приятел за разходка+кафе:(

И после иди, че вярвай на Фейсбук....имам цели 274 приятели и всички винаги ме критикуват, че съм много заета и не могат да си уредят среща с мен:(((

На нищо не прилича това!!

Само да е посмял някой да се оплаче вече:)))

петък, 15 април 2011 г.

Разни готини хора и случки

Отдавна не съм се вдъхновявала така, но като срещнеш своите мисли в нечия чужда глава и някак си ти става едно такова хубаво и ведро...:)




Много се радвам, когато намеря и други хора, които държат сами да формират мнението си, пък нищо, че накрая крайният продукт може пак да излезне не кой знае какво или пък просто баналничко:)


Но някак си знаеш, че ти си си го обмислил и решил да е твое, а не са ти го вкарали в главата медиите или някои други професионални промивачи на мозъци....:)



Та, с две думи, препоръчвам горещо: "Писателският блог на Тишо", в случая пътеписа за любимия ми "Камино": htpp://asktisho.wordpress.com.




И за да запазя духа на днешния ден, да цитирам любимите ми изрази от него: "Конкретните обстоятелства вече ги бях избрал на подсъзнателно ниво и ето, че действителността не закъсня със своя отговор. В крайна сметка няма как да обикаляш света и да стоиш в офиса едновременно. Нещата се подреждаха добре от моя гледна точка." "Светът се променяше. Индивидите в него също трябваше да се променят".


"Оставаше само да избера посока и цел.....


Отговорът дойде самостоятелно и доста убедително. Така се случва винаги, когато попиташ Интуицията. Тя ти отговоря. Но трябва да имаш очи и уши, за да видиш отговора."


Та така, Интуицията и аз много си я харесвам, да видим накъде ще ме отведе и мен тази пролет....:)))