Съвпадъци

Казвам ви аз, че работи системата:) Тъкмо разчистих с голямата, модерна метла всички стари и непотребни идеи, и веднага се появиха новите вдъхновения....

И моите любими съвпадъци:)

От една седмица си мисля за Мозамбик...... Как и защо се сетих не е важно! Важно е, че си спомних една любима БГ книга от едно време, която почти никой не е чувал, но аз (нетипично за мен) съм чела поне 3 пъти. Казва се "Пътят на паяците".

В нея се разказва за приключения из Африка, млади лекари, любов и .....всичко, за което се разказва в приключенските книги.

И изведнъж ми се прииска да отида там, и започнах да търся инфо за Мозамбик.

И какво да видя в google - блогът на една девойка, който не само следя от известно време, ами и носи съвсем актуалното за мен в момента заглавие "Блог за нови трендове и стари навици" (http://trendaffil.wordpress.com/).

И moreover, тя пише там за Мозамбик:) Ето това:

"Ето един стар навик - да мисля за Мозамбик. Тези дни във фейсбук се натъкнах на разни стари познати от Мозамбик, където съм имала щастието да живея 2 години в разцвета на пубертета си. Намерих снимки, рових из виртуални албуми, опитвах се да разпозная този и онзи и после попрерових сайтовете на Обединените нации, Уницеф и още няколко организации да си потърся работа там. Не, не се смейте. Вие не знаете колко е хубаво в Мозамбик! Как там нито един залез не си прилича със следващия, как ухаят току що изпържените рисойши, как няма по-спокойно място на света. Или поне така се запечата Мозамбик в моята 18-годишна главица, тогава когато напуснах тази земя, която винаги ще пазя в сърцето си.Ако се върна, сигурно няма да намеря никой от португалските си приятели, нито пък рисойшите (вкусно пържено тестено нещо с пълнеж от скариди) ще са толкова апетитни, може би дори залезите ще ми се сторят различни. Улиците ще са загубили колониалното си очарование, а аз ще се питам: "И за какво бих тоя път до тук?" Годините няма да се върнат назад… , но все пак искам в Мозамбик и туй то."

А ако някой иска, може да ме придружи в пътешествието ми дотам.
Нали знаете, че рано или късно ще се случи, щом ми е "влезнало в главата":)))

Разчистване на бюрото/ душата....

Удивително е как като деца "нацелваме" много точно как да бъдем в мир със себе си и да подреждаме живота си по най-добрия начин за момента......а после, с промити от реклами и чужди мнения мозъци, забравяме, че да си щастлив и усмихнат всеки ден е най-естественото и нормално нещо на света.

И това не означава да си безотговорен, фриволен, незрял и не знам си още какво. Напротив, означава, че ще можеш да се справиш с всякакви "външни" предизвикателства, когато си подредил "вътрешните" си такива!

Та така, по темата - вдъхновена от "Курса" (или както ние си го наричаме "Пътешествието"), седнах да напиша кои са нещата и представите, които вече са толкова овехтели и ненужни в моя живот, че само ми се пречкат и "изскачат" в някакви неподходящи моменти.

След това, естествено, написах, и кои са новите и свежи вярвания, с които продължавам напред! Така де, в природата няма празно - изхвърляш едно нещо и посрещаш новото:)

И тъкмо, когато си мислех, че съм "открила топлата вода", се сетих, че в края на всяка учебна година (т.е. около поредния ми рожден ден), имах навика да си разчиствам ученическото бюро. Освен старите учебници и пищови, преглеждах картичките и писанията в лексикона от изминалата година, натъманявах всичко в главата, запазвах само най-ценното.....и лятото можеше да започне с щурите игри, новите запознанства и приключения.

А на есен, с нови сили и идеи в главата, продължавах "да се уча" наново.

Толкова естествен и полезен процес. Да, ама сега съм "сериозна", имам куп професионални и други задачи, и честичко забравям, че най-важната задача е преди всичко да знаеш кой си и накъде вървиш. Кои са ти приоритетите в момента и как можеш да си максимално полезен на себе си, и на близките си.

И така, ако имате деца - вгледайте се как те решават "житейските си проблеми", защото те знаят КАК!:) Ако все още нямате, като мен, спомнете си колко мъдри сме били като малки и колко повече неща сме имали да "учим" и решаваме по едно и също време:)

И сме се справяли! И сега е същото, даже по-лесно - имаме далеч повече опит и ресурси да го правим:) И то как? Точно така, познахте, с УСМИВКА:)

Ами тогава, УСМИХ и напред!:)

Криза ли? Каква криза? Когато има такива хора и техните деца:)

Като съм започнала с цитатите.....Това е едно стихотворение на моята приятелка Весето, вдъхновено и писано за (и с помощта на) 9-месечната й дъщеричка. Даже и конкурс са спечелили с него:)

Порадвайте му се! А аз лично се радвам, че познавам такива хора и както вече казах "в моя свят" криза на духа и идеите няма.

И няма да има!:)

Вяра нека носят във сърцата.
Ех, здрави да са ни децата!
Святи, весели, игриви...
Единни, мъдри и щастливи!
Любовта да им е нежен спътник,
А Надеждата съратник!

Късметът верен нека ги спохожда.
Орис щедра най- ще им подхожда!
Лицата детски ведро да сияят
Еднакво когато учат и играят!
Да бъдат истински благословени,
А пък ние от тях вдъхновени!

Eй, колко харесвам хора, които се вдъхновяват от малко, бе! Браво:)

Специален поздрав за simplyblue, която не познавам лично, но също като човекът до нея харесвам заради умението да се вдъхновява и да вдъхновява другите:)

Тя вече и без друго си го има този поздрав, така че всички останали да се чувстват поздравени с моя любим Barry White!:)

http://es.youtube.com/watch?v=kL0WFcygdWY&feature=related

И тъй като не я познавам лично, задочно и искам разрешение да препечатам нещо от нейния блог, което лично мен ме вдъхнови, а в знак на благодарност ви препращам към нейния блог да си намерите интересни неща - защото там има такива!:

http://simplyblue.wordpress.com/

Защо плачеш?

By simplyblue
Малко момче попитало майка си, “Защо плачеш?”“Защото съм жена?”, отговорила му тя“Не разбирам”, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: “И никога няма да разбереш”.

По-късно малкото момче попитало баща си, “Защо мама сякаш плаче без причина?”“Всички жени плачат без причина”, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ: “Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: “Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.“Виждаш ли, сине - казал Господ,

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.”