събота, 12 януари 2013 г.

Love is in the air....and at home in 2013:)))


По принцип винаги съм се притеснявала да говоря публично за любов и ми се е струвало някак си неприлично да говориш за мечтите и нещата, които ти се случват в тази сфера.....
Забележете, да говориш за болести и нещастие си е повече от прието, но затова, че си влюбен или какво искаш да изживееш, еее, това са лични работи, не за пред хора....
И понеже 2013 година ми е една много приятно различна година, реших да излезна от зоната си на комфорт и да споделя какво искам да ми се случи, и вярвам, че ще ми се случи в ЛЮБОВТА:)) Искам 2013г. да е годината на новото, истински открито и щастливо начало в ЛЮБОВТА – за мен и за всичките ми скъпи хора!

Искам ЛЮБОВТА и ПЪЛНОЦЕННОТО СЕМЕЙНО ПАРТНЬОРСТВО да са водещи и всичко друго – проекти, пари, успешна и истинска себереализация да дойде в резултат на хармонията и спокойствието, което ще постигнем в личния си свят!!
Искам да се предам на ЛЮБОВТА, за да направи с мен чудеса:))
Искам да съм нова, друга, освободена от вътрешни чуденки, бариери и страхове!!
Искам да творя слънчеви дела – сама и заедно с моя си чуден мъж!! 
Искам да чувам ежедневно, че някой ме обича, както искам и да танцуваме в пълен синхрон с този някой на точно тази песен: WestlifeWhen you tell me that you love me(http://www.youtube.com/watch?v=va5d3Fr8uQI).
Искам да бъде през 2013г., и през 2014г., и през......дотогова, докато имаме сили да пеем и да се смеем! А като дойде моментът, в който може и да не ни държат краката вече и няма да можем да танцуваме, искам така да си седим с моя прекрасен, добър, човечен, мъдър мъж – и просто да се усмихваме един на друг с очи, пълни с искри и ЛЮБОВ, и да пеем: Tom Jones & Ella FitzeraldSunny (http://www.youtube.com/watch?v=-8Sjikzeg9M&list=LL2MX0bA9aFV4C6qVNd16TcQ).
Така че, да, искам всичко това и ще го имам!!:)))
Пожелавам го и на вас, и ви пожелавам по-честичко да си пеете: Love is in the air
(http://www.youtube.com/watch?v=P2-VGDF4y18&list=LL2MX0bA9aFV4C6qVNd16TcQ)


сряда, 19 декември 2012 г.

Всяка минута връзка от сърцето

Ето такава връзка от "дълбините на сърцето и душата" си/ ви пожелавам от 2013г. нататък:))

Да бъде!!!



"Моя позната, мога да кажа вече приятелка, наскоро загуби съпруга си. Тя - американка, живяла дълги години в Париж, той - блестящ български адвокат. Срещат се в зрелите си 40 и в средата на размирните ни 90. Говори за него все още в сегашно време, на перфектния си български:

"Имаме нашите дребни ритуали, които ни правят много щастливи. Например, щом чуем любима мелодия, ставаме и танцуваме, по пижама, хавлия, домашни дрехи, няма значение. Веднъж в седмицата обличаме красиви дрехи и сядаме да вечеряме, у дома или навън, независимо какво има на масата, това са нашите празнични вечери. Бяха...

Използвайте всяка минута заедно..."

Да, използвайте всяка минута заедно, другото са глупости.

Весели празници!

петък, 9 ноември 2012 г.

Треска за гладене & Пожелание за новата 2013

.....Да, да, точно така - имам предвид онова досадно, домакинско задължение, което почти никоя домакиня или домакин не обичат да извършват.....и което, поне на хората, на които им се налага да носят ризи и официални дрехи, им се случва доста честичко:)))


Аз пък, за разлика от повечето домакини, винаги съм обичала да гладя - нещо като медитация ми е и особено, ако има интересен филм по телевизията или интересен човек, с който да си говоря, направо не го усещам.....мога да си гладя цяла вечер:) Сигурно даже и така.....


Последните няколко месеца обаче, ми прави впечатление, че фотьойлът, на който обикновено трупам изпраните дрехи за гладене.....става все по-препълнен и аз само ги местя от едната в другата стая, когато идват гости. А сутрин просто издърпам подходящата дреха изпод големия куп, гладя я набързо преди работа.....и купът продължава да расте ли, расте!:)))

Замислих се защо ли се получава така? Че аз толкова  обичам уютната си къща, и винаги, когато мога с удоволствие си стоя в нея и си домакинствам:) За мен е истинско блаженство да съм си вкъщи, да гледам някой филм или да си говоря с любимия човек и ..... да гладя....


Мдаа, ето го и проблемът с гладенето.....не, не са спрели да дават интересни филми по телевизията!

Но само прекрасните приятели и интересните филми не стигат.....колкото и човек да прави живота си интересен и вълнуващ, без любим човек, при който да се прибира всяка вечер.......ами просто не е същото! Не е пълно! Студено е - буквално и преносно!



И за съжаление не е онова "студено" -  по този също много любим мой начин - на ски, сред природата:((

Ето защо, единственото, което си пожелавам оттук нататък, по повод на всякакви празници е......ПАК ДА МИ СТАНЕ ИСТИНСКИ ТОПЛО!

Независимо от сезона, от местоживеенето, от икономическата обстановка........пожелавам си просто да ми е топло, споделено, нежно, интересно:)))

Тогава със сигурност любимият ми дом отново ще ухае на топли хлебчета и фотьойлът ще е свободен от чакащи да бъдат изгладени дрехи:)

Свободен за скъпи гости и нови, споделени, уютни мигове с любимия човек и с нашите приятели:)))

Да бъде!!

Честит Архангелов ден 2012

Когато даваш

 


Моят специален поздрав за всички прекрасни хора в живота ми:)
Благословена съм с вас!!

„Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“

По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване.

Най-разпространеното заблуждение е, че да даваш означава да „отпишеш“ нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва. Такъв смисъл влага в понятието човекът, чийто характер не е надминал в развитието си стадия на потребителската, експлоататорската или скъперническата ориентация. Пазарният характер на личността е склонен да дава, но само в замяна на нещо, което ще получи. Даване без вземане за него е измама. Хора с непродуктивна ориентация възприемат даването като обедняване. Затова повечето личности от този тип отказват да дават.
За творческия, продуктивен характер да даваш има съвсем друг смисъл. Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост, раздаваща, жизнена и точно затова — възторжена.

Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност.“

Коментар: Ако това е отговорът, който получавате от „Уроците на любовта“, време е за даване. Надявам се този прекрасен текст по-горе да е достатъчно красноречив, за да покаже творческата сила на даването в любовта и да промени нагласите ви (ако има такива), че даването е процес на обедняване. Този урок е покана не само за даване, а за изразяване на творческата мощ на любовта. Ще разберете, че го практикувате правилно, ако усетите прилив на сила и изобилие в живота си. Камелия

от книгата на Ерих Фром, „Изкуството да обичаш“

събота, 7 юли 2012 г.

Казвам ви аз, че има страхотни хора по тези географски ширини:))

                                      На снимката: Торта с домашно сладко от вишни от "Anandas"

Естествено има ги навсякъде другаде, но през последните години някак си все свикнахме с мисълта, че ако си талантлив, амбициозен, умен, деен и идеен, най-логичният житейски ход пред теб е да отидеш да живееш извън това географско място (вярно, кракиво е, но предлага твърде ограничени възможности да разгърнеш потенциала и идеите си, че даже и да печелиш, и да се развиваш със замах).....
Един вид, както казва един приятел: "Не мога да разбера с твоите знания и умения какво още правиш в България?!"
                                                                На снимката: Светослава Димова от "Anandas"

Мдаа, понякога и ние с моите приятели се питаме същото....надявам се да не дойде момент, в който да съжаляваме и да си казваме: "Ех, ако бях заминал преди 20 години, къде щях да съм сега!"

Със сигурност някои места предлагат по-бързо и богато в материално изражение признание на таланта, волята и енергията, които човек е склонен да вложи в нещата, които обича и които му се отдава да прави. Признанието на другите и най-вече видимият резултат от усилията ти са важно нещо. Безспорно така е!

На снимката: Моята представа за сватбена торта - нежна и бяла отвън,
но много шоколадово-изкусителна отвътре:))) "Anandas"

Напоследък обаче, си мисля, че НАЙ-ВАЖНОТО все пак е да не спираш:

Да се изявяваш в това, което наистина кара да заспивнаш щастлив вечер. 
Да трупаш нови знания и умения, и да не спираш на едно място.
Да се обграждаш с прекрасни хора "от твоето племе".
Да търсиш и преоткриваш себе си в нови дейности, хора и случки.
Да бъдеш себе си, независимо каква е заобикалящата те конюктура в момента или какво си "избрал" да ти се налага да присъства в живота ти.
                                                На снимката: "Детската къща" във Варна, открита на 1 юли 2012г.
Просто бъди, а другото е такова, каквото трябва да бъде в този момент. И има своя смисъл и своя принос за ТВОЕТО развитие и изява.
Защото където и да си ще има препядствия за преодоляване, проблеми и проблемчета за разрешаване, самота или неприятни хора за овладяване, материални несгоди или пък чудене с какви смислени занимания да запълниш времето си.

На снимката: "Детската къща" - прекрасна и отвън, и отвътре....ех, таз Варна и нейните креативни и дейни хора!!:))

Каквото и да правиш обаче, помни, че ТИ СИ ДУШАТА НА МЯСТОТО И НА СЪБИТИЯТА В ТВОЯ ЖИВОТ! Където и да е това по света:))
На снимката: "Рисуването по оградата в "Детската къща" - разрешено":)))

И ако нещо в твоя настоящ живот не ти харесва.....ами просто запретни ръкави и промени нещо! Или пък всичко:))) Но не се оправдавай с географското място, политическата система, кризата, кофти хората наоколо, липсата на това или онова в живота ти.

Просто бъди и давай нататък!

И ако имаш нещо важно да кажеш или направиш, просто го кажи и го направи! А който има подходящите сетива, ще го види и оцени:)))

Пък и оказва се, по-важен и удовлетворяващ е процесът на самата ИЗЯВА, а не получаването на признание след нея:) Пробвайте, ще видете!!

Като например тези чудесни хора около нас, сред нас, да, да, точно тук, в България, днес, 7 юли 2012г., по време на световна криза, малко преди "края на света"....открити съвсем случайно, само чрез няколко клика на мишката в лежерния, спокойно-работен, съботен ден:))))

Как обичам такива "неочаквано-логични" вдъхновения, ако знаете! Просто не мога да не ги споделя:)))

петък, 29 юни 2012 г.

Ако съм вярвала някога, че ще кажа това:))

"Напоследък хич не ми се мърда от София..."


Никога не съм вярвала, че ще дойде момент да кажа такова нещо?!

Цели 25 години ми трябваха да свикна изобщо с мисълта, че вместо в спокоен, древен, красив и богат на културни и интелектуални събития град като Пловдив, ми се налага да се подвизавам в доста пренаселен, шумен, мръсен, разпилян, забързан и без елементарна пешеходна зона град като София.

София винаги ми се е виждала "нещо като нищо":
- нито е интересен, световен, лъскав мегаполис, в който се правят важни, международни срещи, нито пък е китен, спокоен, красив град, в който поне да ти е кеф да живееш и да работиш....;
- нито е особено древна (да ме извинявате, но не може да се сравнява с Пловдив), нито тък е готина и модерна.....;
- общо взето, както казва един турист, можеш да я разгледаш за 2-3 часа и после най-добре да тръгнеш към по-интересните и вълнуващи места в България:)))

Мдаа, така си мислех до скоро, а и сега - от време на време!

Новото в отношението ми към София обаче са ХОРАТА:)) Както е логично да се очаква, през последните години София събра много интересни и активни хора, които живеят на принципа "шило в торба не стои".
В комбинация с по-високите им доходи спрямо средните за страната и факта, че щат-не щат им се налага да пътуват, ако не в други страни, то до родните си места в страната, тези интересни, дейни, амбизиозни (защото не могат да си позволят да не са такива), пътуващи и пребиваващи в различни светове хора неизменно променят пейзажа на сива София:

 - с пъстрите си идеи за събития от най-различен характер (доста често дори съвсем безплатни);
 - с все по-ясната си гражданска позиция и непримиримост към "очивидностите на деня" (просто защото за техните родители в мизерстващите малки градове на България не е толкова "очевидно", че България процъфтява по време на криза);

 - с по-различния си, практичен поглед за живота, работата, семейството, приятелствата и това, че вече не е достатъчно да си кореняк софиянец или издънка на партиен род, за да си намериш добра работа (е, за да отидеш на обучение в скъп английски колеж, да, но това е една съвсем друга тема).

Естествено никой от нас не харесва "войнстващия провинциализъм" на някои от тези хора, но аз, преселвайки се едва в 5 клас в София, слава Богу бях пощадена от това да прихвана от тази вредна болест:))

Но думата ми беше за друго - през последните няколко години в София има толкова интересни хора, случки и неща, ставащи едва ли не ежедневно, че постоянно ми се струва, че ще изпусна нещо забележително, ако ме няма дори за 4-5 дена:)))


"Близнашка му работа?!", както би казала Вили:)

Близнашка, ама си е така - освен, че вече има най-новото и чисто (напълно отговорно го твърдя) метро в Европа; скоро ще има красиво показан исторически център и даже някой и друг лъскав Мол с "H&M" (така де, трябва да има зарибявки за всички видове посетители и жители), София постепенно се превръща в един доста по-уреден, чист, пъстър и интересен град.

Е, да, малък като за столица, но пък какво - поне има човешко лице и все още можеш да се разхождаш спокойно вечер по улиците й, без да си носиш нож за самоотбрана в джоба:)))

Keep going, както се казва, а ние ще се включваме с каквото можем:))

А аз лично ще следвам персоналната си цел на развитие за по-нататъшния ми живот, а именно:

сряда, 20 юни 2012 г.

"Народът срещу мазния картел на политици и олигарси"

Автор: Евгений Дайнов Публикувана на 17 юни 2012г.

Протестите на Орлов мост против поредния закон, написан за приятел на премиера, е началото на нов преход. И не казвайте – аре, стига преходи… Очевидно е, че – не стига.

Поне според мен, в България винаги е ставало дума за два вида преход. Първият – българите да се съгласим помежду си, че искаме да станем нормална западна страна. Вторият, след него – да станем среднобедна, но нормална западна страна. Поне така писах в дебела книга за прехода, издадена през 2000 година.

Първият преход свърши в средата на 1999 година. Вторият преход е онзи, който се провали. Вместо да станем средно бедна западна страна, постепенно бяхме превърнати в среднобогата страна от Третия свят. Разликата между двата свята е върховенството на закона.

В Третия свят няма такова нещо. Там върховенства волята на управляващите клики, а обществените ресурси се разпределят в полза както на управляващите, така и на техните приятели. В Европа отгоре е законът – правилата са еднакви за всички и министър, хванат с превишена скорост, бива глобяван по същия начин, както и водопроводчикът, хванат за същото.

В Европа управляват слабите – защото законът ги прави силни. В Третия свят управляват силните – онези с мускулите, бомбите и въоръжените подразделения. Защото над тях няма закон, който да пази слабите.

Властта ни запокити в Третия свят и затова проституиращите български медии направиха всичко възможно да не отразят протестите на Орлов мост или поне да ги сведат до „еколози”. А истината е друга. Протестът беше по повод закона за горите, но причината бе отказът на модерните хора в България да се примирят с положението.

Не е въпросът в това, че законът е писан за Цеко Минев. Въпросът е, че по принцип в България законите се пишат, за да обслужват такива като Цеко Минев. И затова протестът, който се получи, е сравним единствено с големите революции от 1989-90-та и 1996-97-ма.

Протестиращите бяха съвършено наясно защо са там. И затова дори парламентът да оттегли горския закон изцяло, протести пак ще има. Това не е краят на протестите, а тяхното начало. Защото поколението, което ги изнася на гърба си е точно онова, което бяхме ние преди 20-ина години – европейски хора, искащи да живеят в свобода и закон в рамките на европейската цивилизация.

Винаги – винаги – идва момент, в който натискът на властта срещу елементарното приличие и против грамотността извежда възпитаните и образовани българи на улицата. Точно това се случи в периода между 53-ия рожден ден на българския премиер и изборите в Гърция.

Както и през 1990-та, протестиращите са сами. Срещу тях е мазният картел, съставен от олигарсите, политическите партии (дори „сините” нарочно пуснаха закона да мине в парламента), властта и съпридружните ú медии. За разлика от 90-а обаче, сега протестиращите имат собствени медийни, политически и властови ресурси. Имат комуникации „в реално време”, с което преодоляват жалките гърчове на медиите. Имат зад гърба си огромно обществено недоволство, с което преодоляват продажничеството на политическите партии. И имат куража да блокират столицата, което им дава собствена власт срещу убогото правителство и неговите плоски милиционерски номера.

Протестиращите разбраха това. Оттук е тяхното самочувствие, което е много по-спокойно и уверено, отколкото отчаяната смелост, примесена с чувството за някаква обреченост, която витаеше из въздуха през 90-а.

Това е само началото, защото започва нов преход – от среднобогата страна, разположена в Третия свят, към средно бедна, но намираща се в Европа. В това е важно да се участва, тъй като нашата работа, започната в края на 80-те, не е довършена. А след като не сме си я довършили, сме длъжни да бъдем там, на улицата отново.

Българският бунт не е грозен, защото никога не е заради заплати, бонуси или привилегии. Българският бунт е прекрасен, защото винаги е за свобода, чиста република и всекиму своето. И всеки, който от девет дерета докарва вода, за да обяснява защо не е част от този бунт – всеки такъв просто иска да си остане в Третия свят.

Чака ни нов преход и имаме работа да вършим. И си е истински подарък от самия Господ, че тази работа сама по себе си е възвишаваща и красива.


"Добро утро! Ние сме децата на прехода"

От Георги Деянов

                                                                                   Фотограф: Юлия Лазарова


Този текст - портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов.

Добро утро!

Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот. Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода.

Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и "разберете" с "организаторите" ни предизвиква смях.

Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората

Връзката на българите с гората и планината е близка и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Живеем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се спряхме раздаването на поредната привилегия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме готови да я поведем

Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния достъп до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласили да спазваме. Правила, които облагодетелстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството. И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.

Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагматични, адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим, не очакваме подаръци. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.

Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си.

Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На "ти" сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмисти - ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви - виждаме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме – общуваме активно, попиваме най-добрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безобразията ви. Ние сме 200 и няколко барабанисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста.

Ние сме историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора. Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме, защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емоция, опиянени от победата, и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сутрин. И да се усмихваме. Препоръчване (657)




Не, пичове. Тая приказка не струва:)) искаме истински приказки за истински "герои"


От миналата седмица в България става нещо необичайно…..някакви хора се организират сами, рекордно бързо, без политически и други водачи, без да се идентифицират с „наште” и „ваште” и което е по-важно – с ЯСНИ И КОНКРЕТНИ, ПРАКТИЧНИ ИСКАНИЯ!!

Поводът е „предоставянето на лесно и неизвестно в какви размери” застрояване на българските гори, за период от минимум 30 години концесия…..без значение от кого. Поне за мен!

Енергията зад тези светкавични и мощни протести обаче се подхранва от нещо далеч по-обхватно. Нещо, което обединява сини и червени, еколози и скиори, млади и не чак толкова млади.

Най-синтезираните 2 текста по въпроса, които прочетох до момента са тези два:
1. "Добро утро! Ние сме децата на прехода" (Георги Деянов) и
2. "Народът срещу мазния картел на политици и олигарси" (проф.Евгений Дайнов)

И двата ще ги публикувам отделно - първо, защото са страхотни и второ, защото искам да си ги имам под ръка, когато реша да прочета нещо смислено, написано от съ-мишленици:))

А тук само ще обобщя отношението си по въпроса с малък цитат от вчера:
Напоследък започнах да си връщам вкуса към социологията - не "онази просташката на Бойко, нито на "официозите" "Труд" и "БТВ", а тази, истинската, с опит за добър и задълбочен анализ на случващото се в нашето общество.....дори и да има спор...ни моменти, важно е, че се казват нещата на висок глас, а не "намазани с властови грим"!!

А смисъл на простеста тези дни е именно този:

"Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва." (из "Добро утро! Ние сме децата на прехода", Георги Деянов)











събота, 16 юни 2012 г.

Чудото отвътре, за което благодаря:))

                                        
Днес искам да ви разкажа една забавно-странна история, част от прекрасните "съвпадъци", които ми се случват напоследък и които ми показват, че съм на съвсем прав път:)))

Преди години бях влюбена в едно момче, на което докато се натуткам да покажа и кажа, че ми харесва, и той, подобно на доста други след него, внезапно изчезна от живота ми:)))

А тогава, знаете, нямаше нито мобилни телефони, нито Интернет или Гугъл....и на моите крехки, тийнейджърски, неизказани чувства просто им се наложи да се разтворят в лятната софийска жега, да заспят някъде дълбоко в сърцето ми - там, в онова най-долно чекмедже, в което складирам прекрасните си, любовни спомени (уф, ако продължавам така да ги трупам, с тази скорост, няма да има място в най-скоро време там, ще трябва да отварям ново чекмедже и нов класьор)....:)))

Та, остана си там спомена за това интелигентно, ведро, талантливо, чувствително момче (ей, ама как все такива ги намирам, бе, много съм горда с изборите си на мъже досега, ще знаете, един няма кофти човек:)))....

След него ми се случиха доста случки на любовния фронт и продължават да ми се случват, а той ми е като светъл, хубав, тийнейджърски спомен:)

И така до днес, когато се събудих сутринта след един весел сън с него и реших да потърся в чичко Гугъл какво е станало с него през изминалите 20 години:) И нали чичко Гугъл знае всичко, разбрах всичко важно, което ме интересуваше - той си е все същият прекрасен, усмихнат и топъл човек, мил, нежен и внимателен, талантлив и обичлив, какъвто го помня....вече щастливо женен, с прекрасно семейство. Такова, каквото и аз ще имам съвсем скоро:)))

Сега, като го видях, още повече се зарадвах на добрия си вкус за мъже. Викам си: "Щом на 17, толкова неориентирана и изпълнена със страхове и съмнения, си оценила такъв мъж (а и той теб), значи представи си какъв ще си избереш за постоянен житейски спътник на 37 години:)"

Просто ПРЕКРАСЕН:)

Но най-прекрасното и забавното в цялата история е, че покрай неговото търсене, открих сайта на една много интересна жена-психотерапевт, и по-специално, този пост:) Който съвпадна прекрасно с настроението ми в последните дни и другото прозрение от тази сутрин, че "достатъчно детски книжки за принцеси съм изчела, време е за РЕАЛИСТИЧНИ приказки със щастлив край за големи":)))


Благодаря задочно на Ирина, която не познавам лично и се надявам да е също толкова щастлива с изборите, които прави в живота си, колкото съм и аз в момента:))

Малък цитат, другото сами ще си го прочетете: 
"Други, обаче, си спомнят приказките и пътят на вълшебните герои. Как се излиза от беда? Ами, като начало, май трябва да приемем, че се е случила. Ситуацията е такава каквато е. Изгубили сме нещо, навярно, а може би никога не го е имало, може би е било илюзия.
Имаме нужда от време, всяка загуба изисква период на траур.
И тогава постепенно откриваме, или по-скоро си припомняме, че всеки край е едновременно и начало. Оглеждаме се, ослушваме се, опипваме обстановката и започваме да осъзнаваме новородената реалност. Нямаме вълшебна пръчица, но имаме сетива, които ни служат за радари и могат да ни ориентират, нямаме вълшебно килимче, но имаме собствените си крака, които могат да ни отведат в посоката, която изберем, няма горски духчета, да ни упътят, но имаме интуиция, на която можем да се доверим, няма кой да ни носи на ръце, но можем да протегнем нашите ръце към някого за помощ или ласка, …
Правим малки крачки – плахи и неуверени в началото, но все пак се движим. Прохождаме отново, този път сами – без проходилки и родителска опора."

                                                   


http://irinakiriakova.alle.bg/%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE/