четвъртък, 26 април 2012 г.

The things we do for love


Понякога си мисля, че ЛЮБОВТА, е най-простото нещо на този свят - харесвате се, решавате, че искате да сте заедно, ако единият има някакви притеснения, си ги казва, обсъждате ги, решавате спокойно и с уважение, и разбиране проблема, прегръщате се и продължавате напред......

Дали, дори на 36 години, съм все още толкова наивна да вярвам, че това е ЛЮБОВТА.....или това е просто детската ми, изкривена и подхранвана от безбройните холивудски филми представа за нея....?

Напоследък все по-често ми се случва или ставам свидетел на ситуации, които показват точно обратното - че истински стойностната ЛЮБОВ, която ти показва пътя, която те кара да се развиваш, да отиваш отвъд собствените си граници. ЛЮБОВ, която повече прилича на онези малки камъчета по морето, които хем не са така меки и удобни като пясъка, хем са полезни, когато се престрашиш да ходиш бос по тях, хем дори от тях можеш да сътвориш прекрасно сърце, стига да искаш.....

Въпросът е: "На какво сме готови за любовта?".....

Изглежда безкрайно романтично-патетично, ако отидем някъде надалеч, с последните си пари, преодолели граници и притеснения, заради любовта....всички си казват: "ау, колко смело и красиво!"

А понякога се оказва, че дори и да стоиш вкъщи, на познатия си, удобен диван, можеш да преодолееш далеч повече препядствия (най-вече вътрешни), да направиш повече компромиси, да разбереш повече неща за себе си и за другия, отколкото ще ти се случат, ако обиколиш Земята 3 пъти и опознаеш ЛЮБОВТА с 30 човека.....


И може би ние, съвременните Пепеляшки и Ромеовци, точно това не отчитаме - че дори и да се преместиш в пространството, дори и няколко пъти да смениш партньора, докато не решиш вътрешните си противоречия и "спирачки", докато не осъзнаеш какво е за теб любовта и кои са важните неща в живота ти, не можеш да изградиш пълноценна, спокойна, истинска, искрена връзка....

Такава, в която проблемите се превръщат в нещо, което обединява, а не разединява партньорите, споровете - в полезни разговори, които завършват с бой с възглавници, различията - в оново безценно огледало, което отразява каквото е необходимо да се отрази и отработи в даден момент.

И ЕДВА тогава можеш да имаш онази романтична и щастливо-захаросана връзка, която вдъхновява Холивуд и Боливуд, и певците да пеят такива жизнерадостни песни:)

Дали ще достигна до това ниво някога??  

http://www.youtube.com/watch?v=SASnF0S6NpE

ARTIST: 10 CC


TITLE: The Things We Do for Love

Too many broken hearts have fallen in the river

Too many lonely souls have drifted out to sea

You lay your bets and then you pay the price

The things we do for love, the things we do for love

Communication is the problem to the answer

You've got her number and your hand is on the phone

The weather's turned and all the lines are down

The things we do for love, the things we do for love


Like walking in the rain and the snow when there's nowhere to go

When you're feeling like a part of you is dying

And you're looking for the answer in her eyes

You think you're gonna break up

Then she says she wants to make up


Ooh you made me love you

Ooh you've got a way

Ooh you had me crawling on the floor

A compromise would surely help the situation

Agree to disagree but disagree to part

When after all it's just a compromise

Of the things we do for love, the things we do for love

The things we do for love



сряда, 11 април 2012 г.

Kayah & Goran Bregovic
"Miłość ci wszystko wybaczy"

Ееее, като тръгне, та няма спиране.....не мога да не завърша днешната поредица емоции с тази интересна песен на полската певица Katarzyna Rooijens (Szczot), известна като Kayah, и на Горан Брегович.

Много тематична, страстна и в съзвучие с всичките ми емоции днес, а и напоследък:
http://www.youtube.com/watch?v=OlTT7CbDKTs&feature=related

Оригиналният текст на полски:)
"Miłość Ci wszystko wybaczy

Smutek zamieni Ci w śmiech.
Miłość tak pięknie tłumaczy:
Zdradę i kłamstwo i grzech.
Choćbyś ją przeklął w rozpaczy,
Że jest okrutna i zła,
Miłość Ci wszystko wybaczy
Bo miłość, mój miły, to ja.
Jeśli pokochasz tak mocno jak ja,
Tak tkliwie, żarliwie, tak wiesz,
Do ostatka, do szału, do dna,
To zdradzaj mnie wtedy i grzesz.
Bo miłość Ci wszystko wybaczy
Smutek zamieni Ci w śmiech.
Miłość tak pięknie tłumaczy:
Zdrade i kłamstwo i grzech.
Choćbyś ją przeklął w rozpaczy,
Że jest okrutna i zla,
Miłość Ci wszystko wybaczy
Bo miłość, mój miły, to ja. "

И преводът на Google translator....не е ясно колко е точен, но идеята се схваща:
"Любовта ще ви прости всичко

Тъгата ще ви превърне в смях.
Любов красиво обяснява:
Предателството и лъжата и греха.

Дори и ако проклятието си е да си в отчаяние,
Това е жестоко и зло,
Любовта ще ви прости всичко
Тъй като любовта, скъпа, това съм аз.

Ако обичате толкова, колкото аз,
Толкова нежно и страстно, така че знам,
До края, до лудост, до дъното,
За да ме предадете тогава, и греха.
Защото любовта ще ви прости всичко
Тъгата ще ви превърне в смях.
Любов красиво обяснява:
Предателството и лъжата и греха.

Дори и ако проклятието е да си в отчаяние,
Това е жестоко и зло,
Любовта ще ви прости всичко
Тъй като любовта, скъпа, това съм аз."
За синхрона и чудесата в живота ни


Ех, как обичам такива синхрони.......какво съм се закъхарила и аз, даже и Пенелопе Круз се тормози за същите неща, а аз се вълнувам излишно:)

Пенелопе Крус е убедена: Аз съм воин!



Актрисатa живее ден за ден и се тревожи за всичко:
 
Как се характеризира: "Аз съм воин. Живея ден за ден и се опитвам да не се страхувам и да се тревожа. Но в крайна сметка се тревожа за всичко, то е в природата ми. Това най-много ме кара да страдам".


Освен пък аз да си се самопоздравя с една любима, специална, любовна песен и да спра да се тревожа, друго не ми остава:)

Kayah & Goran Bregovic. Śpij kochany, śpij







За музиката, сутрешното кафе &
споделените емоции в живота


Тези дни ми е едно такова.....смотано, ей така, по женски, по чисто човешки, както и да го наричаме, такова е, знаете как е!

Навън вече дойде дългоочакваната пролет, всички сме живи  и здрави, имаме работа, виждаме се с приятели, забавляваме се, изобщо всичко си е както трябва да си бъде и както съм го искала да бъде....

А аз дори имам планирано пътуване с любим човек - и двете чакани толкова дълго време.....и въпреки това не се чувствам щастлива....пълна съм със страхове и съмнения, чуденки кое как и защо ще бъде, дали да не го откажа, да се видя с други хора, просто приятели, да си остана вкъщи, на работа.

Луда работа......Глупави въпроси, ще кажете, пък и може да не кажете, знам ли:) Май само аз си го водя този диалог в собствената си, объркана глава:(

Все търся, търся, намирам, пак търся и уж, когато всичко изглежда прекрасно и точно такова, каквото съм го търсила.....пак не съм удовлетворена и не чувствам онази радост и еуфория, която си представям, че трябва да чувствам в такъв момент.

Напоследък се чудя кое е сбъркано в "матрицата ми в главата"  - очакването, че когато намерим това, което ВЧЕРА сме търсили, ТО (или ТОЙ) ще е ТОЧНО това, от което имаме нужда ДНЕС.....или фалшивото, по холивудски повърхностно очакване, че да си щастлив означава да изпитваш САМО радост и детски ентусиазъм....без никакви съмнения, без колебания, без страхове от най-различен вид.

Като се замислиш май проблемът е и в двете - тъй като, волно или неволно, ние непрекъснато се развиваме и променяме, понякога без дори да разберем, нещата, които днес смятаме за важни, интересни, вълнуващи, утре може вече да ни изглеждат незряли, банални, глуповати.....т.е. дори и дълго време да сме мечтали за тях, в момента, в който дойдат в живота ни, вече да нямаме потребност от тях... 

Е, нищо страшно, но просто трябва "да се погледнем честно в очи" и да си признаем, че това вече не сме НИЕ:) Пък и да се зарадваме, защо не, че въпреки всичко сме успели да сбъднем една наша мечта, което само по себе си пак си е постижение:)))

Второто погрешно очакване също май е време да го преработя в главата си - че кой е казал, че ЩАСТИЕТО не е плашещо.....в крайна сметка, както казва един приятел "толкова е удобно и безопасно да си стоиш под юрганчето на старите представи, ситуации и хора", че за какво ти е да се "поставяш" в нови и опасни ситуации, пък били те и щастливи....

Лошото е, че подведени от потока на живота и интересните хора, и случки, които ни завихрят, се сещаме да се "стреснем" и "страхуваме" едва, когато ново е нахлуло вече в живота ни.

Или поне аз съм така! Искам, искам, като малко дете и като го получа, често не зная какво да правя с него и започвам да се притеснявам, че "това не съм съвсем аз, аз бях друга, не мога да се справя с тези неща и т.н."

Казах ви, този пост е за "глупавите емоции". Глупави, глупави, ама истински и тормозещи ни тук и сега.....поне докато не успеем да се справим с тях и не решим кое ни е по-важно:

"да запазим старото си, вече овехтяло аз"

или
"да последваме потока на живота и да се слеем с него, позвалявайки си да се превърнем в нещо ново и по-всяка вероятност, по-хубаво от преди"

А защо се казва "за музиката, сутрешното кафе и споделените емоции в живота"....ами просто, защото независимо накъде ще ме завее животът, с кого ще го споделям и каква ще бъда, тези три неща знам, че ще присъстват в него и ако ще имам мъж до себе си, ще мога да ги споделям с него без притеснения и бариери.....защото това е истинската Ани.