Лечебната сила на барабана

Като ви каже някой, че всичко, което ни се случва в живота си има причина и е важно по някакъв начин за нашето израстване, повярвайте му!

От 15 години се занимавам с барабани, като минах през всякакви фази - през необяснимия силен и сериозен интерес да се науча професионално да свиря, уроците, купуването на цял комплект барабани за качествен "тормоз" над домашните......през известен срам, че все пак съм момиче, пък какви са тези "мъжкарански дейности".....след това удовлетворението от професионалното записване на аудио-албум в студио....за да стигна до счупването на педала за касата в "най-гладните" години, в които на никой не му беше до музика и странични дейности. И да ги зарежа съвсем!

И след близо 10 годишна пауза (кога минаха, беее?:)) изведнъж миналата година реших, че трябва да си купя нов педал, нови палки и да продължа да правя това, което ми носи голяма наслада и успокоение на душата (за съседите нищо не мога да кажа...:)))

Пак необяснимо - защо точно сега, откъде пак наново?

Докато не прочетох някъде, че всъщност свиренето на барабани е било "женска, ритуална дейност" в древни времена, метод за свещенодействие и важна духовна практика. Докато не се запознах с прекрасната Роси, която също свири на барабани (нищо, че има 3 деца.....и далеч не е несериозна и безотговорна) и.....до вчера, когато присъствахме на представяне на книгата "Лечебната сила на барабана".

http://www.pingvinite.bg/?cid=5&NewsId=121

И изведнъж всичко си дойде на мястото:) след 15 години! Винаги съм обичала и умеела да се занимавам с деца, а и с възрастни. Но истинско удовлетворение ми носят едни грейнали детски лица, независимо дали ще ги уча на английски или на други неща.

Винаги съм искала (и дълбоко в себе си знаела, че мога) да помагам на изоставени, болни, травмирани дечица.

Винаги съм обичала музиката и участвала с удоволствие във всякакви фестивали, импровизирани концерти и изобщо всичко, което носи радост на душата.

Но никога не ми е хрумвало, че мога да обединя тези си умения и способности в едно полезно цяло.

И изведнъж "откривам" тези хора, техните идеи и ентусиазъм:
http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1702&Itemid=51

и това: http://www.libera-institute.com/drum_circles/

Как да не съм щастлива и вдъхновена, а? И после съм си била пишела само "оптимистични коментари" във фейсбука:) Ами какви да са при такава вселенска и вътрешна хармония?:))

Сега остава да превърна този ентусиазъм в конкретни страхотни проекти:) С помощта на страхотните си приятели, разбира се! Колко прекрасно!

Куклен театър

Не мога да знам кога ще ми се случи да имам грижата за собствени деца (или пък финансовите възможности да помагам на други) - неща, които така или иначе ще се случат някога и това е повече от сигурно:)

Другото сигурно е, че освен материалните неща, с които смятам да съм полезна, не по-малко важни за мен са и всякакъв вид забавления и неща, които помагат на децата да се развиват и като личности, и да открият областите, в които са най-добри.

Вероятно защото като малка съм пробвала какво ли не - от авио-моделизъм до баскетбол (въпреки "внушителния ми ръст"), но тези извън-класни мероприятия са ми много присърце. И съм убедена, че ни помагат в живота не по-малко отколкото уроците по геометрия и класическа литература:)

И така, ще пиша още по темата, но днес на дневен ред са Куклените театри. Започвам с любимия ми Пловдивски такъв (който е от Пловдив със сигурност си спомня онзи прекрасен, шарен автобус, който и досега е паркиран пред театъра:) Не знам за вас, но на мен ми изглеждаше като моторизирано вълшебно килимче, способно да те заведе "през 9 земи, в десета":)))

http://www.pptheatre.com/home_bg.html

А за тези от нас, които все пак живеят в София понастоящем, ето и сайта на Софийския куклен театър: http://www.pptheatre.com/home_bg.html

На мен например, "Педя човек, лакът брада" ми е стара любов:)

Интересно обаче какво харесват днешните деца?:)

Нови идеи и добре свършена работа

Ех, че хубаво - тази седмица толкова нови идеи и неща се включиха в ежедневието ми, че наистина се чувствам прекрасно. То си и доказано, че най-зле ми влияе застоят от всякакъв вид и че не случайно искам да отида в Китай, нищо че си имат проклятие "Пожелавам ти да живееш в интересни времена.":)))

Така или иначе ето една хубава идея, реализирана блестящо, с вкус, пари и атмосфера:)))

Къща в Родопите за компания от 12 човека, т.е. нещо, което надявам се още това лято ще тестваме на живо:)

Но да не се стискам, споделям, защото наистина е много качествено направена:)

http://www.thereddoorshouse.com/pictures.html


Enjoy!

Мотото на тази седмица:)

Не че винаги не съм вярвала с цялата си душа в това, но понеже сега го прочетох в един от любимите си блогове (molif.com) и реших пак да го натъртя (най-вече на себе си:))).

"Както казах веднъж, ако влагаш сърцето си в това, което правиш, поемаш и риска то да бъде разбито, но така или иначе, това е единственият начин да работя и живея, на който съм научена."

А аз бих добавила: "Но пък е толкова хубаво да усещаш, че правиш нещата всеотдайно и обичаш с цялото си сърце........някак истински жив и осмислен се усещаш, нали?":)

Пък и идеално се връзва с точно ТАЗИ седмица:) демек, пак вселенска хармония и чудни съвпадъци!

Още съвпадъци и чудеса...

Е, то като тръгне и няма спирка:) Тези дни сякаш Вселената се е наговорила да ми покаже пътя към всичките ми мечти, които досега смятах за твърде невероятни, за да си позволя да ги изкажа на глас:)

Ето поредната - от известно време сънувам прекрасни и чудновати сънища с влакове (а аз на моите сънища много си им вярвам, голям приятел са ми те:).....

И днес какво да открия, покрай Килиманджаро, Найроби и Мозамбик....това: http://www.transsibirskaya.com/bg/index.php/Information/Information/Grupoviputuvaniq.html

Другите места, за които винаги съм мечтала - Русия, Монголия, Китай.....и то с влак!

Явно следващите години ще са повече от интересни! Единственото, което си пожелавам, е добра компания. Другото е ясно, че ще е прекрасно!:)

Любовта е ключът към всяка загадка…..

o Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната.
Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
o Не ме интересува на колко си години.
Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
o Не ме интересува в какви кръгове се движиш.
Искам да знам дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново. Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да се помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото.

o Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина.
Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си, дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да знам дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали можеш да подхранваш живота си от нейното присъствие.

Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: „Да!”.

o Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да зная след нощ на мъка и отчаяние че можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога и да неправиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.

o Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук.
Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.

o Не ме интересува къде, какво или с кого си учил.
Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.

Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота.

Искам да зная дали имаш усещането, че твоята душа докосва моята...че сме частици от обща Вселена.”

Силвия Браун "До другата страна и обратно"

За писането и Буковски

Понякога е достатъчно и 2 пъти да си поговориш с един човек, за да ти останат идеи, над които да се замисляш 20 години поне - така "усеща" душата ти и "уцелва право в целта" кое е важно за нея...."Да пием да има винаги такива хора в живота ни!", както казват любимите ми грузинци:) Специален поздрав:

Чарлс Буковски
Значи искаш да бъдеш писател?
Ако не изригва от теб, независимо от всичко останало, не го прави.
Ако не излиза без да си го молил от сърцето и ума, и от устата и стомаха ти, не го прави.
Ако ти e нужно да висиш с часове, вторачен в екрана на компютъра или надвесен над пишещата машина в търсене на думите, не го прави.
Ако го правиш за пари или за слава, не го прави.
Ако го правиш, защото искаш да вкараш в леглото си жени, не го прави.
Ако трябва да седиш и да поправяш отново и отново, не го прави.
Ако ти е трудно да мислиш за него, не го прави.
Ако се опитваш да пишеш като някой друг, забрави.
Ако трябва да чакаш да се излее от теб, тогава чакай търпеливо.
Ако така и не се излее от теб, прави нещо друго.
Ако трябва първо да го прочетеш на жена си или на приятелката, или на приятеля, или на родителите си, или на някой друг, не си готов.
Недей да бъдеш като толкова много писатели, недей да бъдеш като толкова хиляди хора, които наричат себе си писатели, не бъди тъп и скучен и превзет, не бъди изпълнен със само-влюбеност.
Библиотеките по света се прозяваха до заспиване над твоя вид.
Не допринасяй за това. Ако не излиза от душата ти като ракета, ако да мълчиш не би те докарало до лудост, самоубийство или убийство, не го прави.
Ако слънцето в теб не изгаря стомаха ти, не го прави.
Когато наистина дойде времето и ако си бил избран, то ще го направи само и ще продължи да го прави, докато умреш или то умре в теб.
Няма друг начин и никога не е имало."