Днес, 12 октомври 2011г., е пълнолуние...по принцип не отдавам кой знае какво значение на фазите на луната и великите космически влияния, които те оказват върху задръстванията на Орлов мост например, но тази вечер погледнах календара и това ми се стори най-точният израз на усещанията ми в момента.
Хайде стига ти толкова, че да остане нещо и за след 60 години:)))
Защото тази вечер символично се разделих с една от най-близките си приятелки, а оттам - и с една много съществена част от емоционалния ми живот!
И по принцип не пиша такива лични неща в публичното пространство, но явно тази вечер принципите не важат:) А и тя скоро ще се омъжи за американец, трябва да се настройва към по-публични изяви на емоции-DDD
Пък и това всъщност не е само израз на моето дълбоко лично отношение към нея. Това е разказ-осъзнаване какво е истинското приятелство и защо сме такива късметлии, когато го срещнем наяве!
Обикновено помним и отбелязваме началото на любовните си връзки, как сме се срещнали, какво сме си казали. Началото на приятелствата ни се губи в общи купони, работни срещи, случайна подредба на един чин в училище. Рядко го помним, а и самото приятелство си се случва някак си ей така, от само себе си, почти никога не броим "ами, ние сме добри приятели от 4 години и 3 месеца"....само от време на време се присещаме "ей, откога го познавам този човек":) за разлика от любовните връзки, близките приятелства са нещо, върху което рядко разсъждаваме, не се страхуваме, че ще свършат, защото другият внезапно си е намерил някой друг приятел, не се ядосваме, ако "връзката няма развитие"....така да се каже, близкото и истинско приятелство е естествена част от ежедневния ни живот, като водата и въздуха, който дишаме!
И така до момента, в който поради една или друга причина, дай Боже, толкова хубава, колкото днешната, осъзнаем, че се налага да се разделим с обичания от нас приятел, макар и само пространствено....
Изведнъж осъзнаваш колко безкрайно ценен и неповторим за теб е този човек. Колко много си свикнал да е част от ежедневието ти - да му се обаждаш без повод, дори и понякога да няма какво толкова да са кажете, но просто да ти е приятно да го чуеш, да знаеш, че го има и в добри, и в лоши моменти.
Такава неповторима приятелка си ти за мен, Вес! За разлика от други мои приятелства, в твоя случай си спомням много ясно момента, в който си казах: "Ей, колко интересен човек е тази Весела!". Тогава вървяхме по жълтите павета, пеша след работа и аз въодушевлено ти разказвах за моето пътешествие до Грузия, като си мислех, че е много екзотично. Ти не си спомням за кое от твоите пътешествия ми разказа, но определено ми скри шапката и ми се издигна в очите:)
По американски или не, искам да ти кажа, че през всички тези години, през които се познаваме (всъщност те са само 6:) неведнъж съм си давала сметка какво невероятно съчетание на фин, културен, безкрайно ерудиран човек и в същото време напълно отговарящ на моята дива, рокаджийска, пътешественическа, търсеща, неспокойна страна си ти! Най-отговорно заявявам, че ако трябва с една дума да определя какъв е идеалният мъж за мен, това ще е мъжкият ти еквивалент (ако го срещнеш някъде по онези ширини, непременно го прати насам:))).
И за да не ставам прекалено сантиментална, че Евгений пак ще ме смъмри, последно искам да ти кажа, че когато се запознахме аз бях почти в твоята лична ситуация - много влюбена и готова да замина не само за Грузия, а накрай света заради любовта.
Е, при мен тогава не стана, което сега ме навежда на мисълта, че ако беше станало, нямаше да имам толкова невероятна приятелка като теб в живота си! Но, сигурна съм, при теб ще се получи по най-добрия начин - ще бъдете много щастливи заедно, защото ти знаеш как да осветиш всяко място и хора, до които се докоснеш!
Знам, че всички хора, които имат честта да се запознаят с теб, ще бъдат променени за добро по един или друг начин, и се надявам да разберат какво съкровище е влязло в живота им. Също както ние тук, твоите приятели, си го знаем и го оценяваме:)
Специално те поздравявам с тези две песни - с тях искам да ти благодаря за всички прекрасни, споделени до момента мигове и да ти кажа, че изобщо нямаш шанс да се отървеш от нас ни на Хаваите, ни в Сан Франциско или в "моя град":)
Защото, нали си знаеш, инфраредът си работи навсякъде, пък и с тези 9 евро за самолетен билет и ваучери за концерти....:)))
Пожелавам ти всичкото щастие на света и в личен, и в професионален план, защото, сигурна съм, шило в торба не стои и скоро ще четем за теб ако не във "Forbes", то поне в "Le Europeo":)))
Пръгръщам те, пиле, и чакам да видя какви изненади ни е подготвила още Вселената:)))
Luv you, както казват американците, пък и нашите скъпи приятели ирландците:)
P.S. Ааа, знаех си, че нещо ще забравя, какъвто съм си заплес:))) Забравих да кажа защо днес се радвам на пълнолунието....защото осъзнавам как хора като теб правят живота ми не просто някаква поредица от случки, а пълнокръвно живеене! Нещо, заради което си струва да се изправиш, когато си паднал духом. Нещо, което да разказваш на внуците си след време! Нещо, заради което си струва да ставаш сутрин от леглото:))
Където и да те отведе съдбата и любовта, винаги, когато видиш пълната луна, си спомняй, че на тази планета (за другите още не знам:) има хора, което те обичат точно такава, каквато си, на които можеш да звъннеш по всяко време на деня и нощта, и които ще се радват дори само да те чуят!
И никога не забравяй, че животът, подобно на лунните цикли, винаги се възражда отново и отново:) Приемай всичко леко и спокойно, и както само ти умееш - мъдро и малко така, по рибешки, през перделъка:)))
Хайде стига ти толкова, че да остане нещо и за след 60 години:)))
6 коментара:
Прекрасно пишеш! Човек понякога трябва да приеме, че приятелството е приключило по един или друг начин. Винаги е трудно да се разделиш с близък човек, да го пуснеш да си отиде от живота ти както се казва
Благодаря за хубавите думи! Забелязала съм, че когато думите идват от сърцето, те винаги са прекрасни, дори и да не са достойни за литературна награда:)
Колкото до "пускането" още се уча да го правя с радост и без съжаление, особено, когато знам, че е за доброто на близките ми хора:)
Ех, това не е загуба. Просто така я приемаш, но всъщност е промяна. Моя много близка приятелка замина за Чикаго и остана там да живее вече незнам колко години. Не се чуваме толкова често както преди, но странното е, че тя ми остава все толкова близка както преди. Сякаш между нас нищо не се е променило. Друга приятелка също замина за Америка... Като се замисля ми пооредяха приятелите около мен, но те винаги ще останат в сърцето ми!
Аз пък съм от другата страна на нещата - аз заминах и се омъжих в испания. Там нямах никакви приятели в началото, покрай следването и мъжа ми завързах доста приятелства, но нито едно с българи. Чувам се с няколко от по-близките ми приятелки в България и се виждаме, когато си дойда. Но така наречената загуба мисля, че е повече от моя страна... Липсват ми не само приятелите, но и роднините и самата родина, разходките из Софийските улици... много неща, но пък тука придобих също много неща - семейство, нови приятели...
Да, така е - със сигурност едно губиш, друго печелиш, а и промяната е хубаво нещо, особено, когато си готов за нея:) Но човек е странно същество - иска хем да му се случват нови, интересни неща, хем да си запази всички стари...пък то как да стане, нали трябва да се отвори пространство за "новото":)
Иначе това, че истинските приятели си остават такива, дори и да не виждат веднъж на 2 години, е доказана истина и слава Богу:)
Но понякога, нали знаеш, ти се иска ей така да вземеш телефона и да си побъбриш точно в този момент, точно с този човек, а не когато сте се уредили среща в Скайпа и емоцията е преминала...:)
Приятел е човек без когото е трудно да живеем. Трудно е понеже с него сме прекарвали и щастливи и тъжни моменти и когато живота ни раздели в различни страни е тежко. Тук мога да кажа...да живее Интернета! Но директният контакт е незаменим. Интересно е как човек не спира да търси приятели и да се надява да бъде и самият той такъв за другите. Да знаеш, че може да се обадиш на някого и през нощта и той веднага да се отзове е приятно чувство. Да има кой да ти се обади на празник и да ти честити и пожелае от все сърце нещо е мило и трогателно.Нека всички бъдем по-добри към хората които са ни най близки и които най много обичаме, а най-често нараняваме.
Публикуване на коментар