И "Balkan" и "Horses" са две мои много любими думи. За разлика от повечето хора по тези географски ширини, които или отричат всичко балканско като пошло, чалгаджийско, не-модерно (във философския смисъл), или се идентифицират само с българската част на Балканите, защото другите са...лоши, по-тъпи, по-изостанали, а пък всъщност даже са българи, да не се преструват и т.н.
Та, за разлика от тях, на мен ми харесват съседите ни и многообразието от култури, което ни заобикаля (все пак да израстнеш в Пловдив между многоуважавани арменци, турци, гърци и други няма как да ти насади предразсъдъци към когото и да е) + една-две любови с македонци и грузинец....не съм аз вашият човек, ако смятате, че българите сме по-по-най поради каквато и да е причина. А и Истанбул определено е един от любимите ми градове...
Е, да, вярно е, всички ние, балканските народи си имаме известни кусури (също като всеки друг народ, нали?). Това, което обаче невероятно много харесвам у всички нас е неизтребимото желание за жизнеутвърждаване, страхотната енергия да бъдеш, да любиш силно и да оцеляваш, да се веселиш напук на каквито и да било несгоди....Съжалявам, но не заменям всичко това за никакво материално благополучие, снобарски outfit и каквото там се сетите модерно и американизирано.
Ако това е пълнежът на "модерния свят", аз приемам да присъствам в него само доколкото ми се налага, живейки с други човешки същества:)
Иначе - който е слушал Balkan Horses ще ме разбере - ето, за тази енергия говоря - силна, страстна, дълбока, истинска, жизнеутвърждаваща. Такъв искам да е и животът ми до последния дъх.
Засега честичко успявам да го направя такъв, благодарение на прекрасните хора, които се появяват в живота ми....Дай, Боже, все да е така!:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар