Една обичана жена

Хммм, интересно защо точно тази тема е останала повече от три месеца в "Чернови", без да видя, че не съм я довършила...

Вероятно защото, по времето, когато я започнах, бях започнала отново да се съмнявам, че съм една БЕЗКРАЙНО ОБИЧАНА ЖЕНА - от невероятните хора, които имам късмет да пребивават в живота ми...

Аз това си го знам от доста време вече, а през последните 3 години - с всеки изминал ден, в който осъзнато търся себе си и истински важните за мен хора, случки и емоции, го разбирам все повече:))

Че защо се съмняваш тогава, ще кажете? 

Ами, понякога така става в живота - когато си мислиш, че ВЕЧЕ си готов, че си преодолял препядствията и вътрешните си бариери, и аха да постигнеш нещото, за което си мечтал....отново те обхваща старият, добре познат страх и отново даваш заден ход, и се поддаваш на съмненията си:((

Точно това се случи и мен през март 2012г. - щом беше на път да се сбъдне една моя дългогодишна мечта и аз започнах да се страхувам, съмнявам, настоявам, изисквам, притискам, подтискам и какво ли още не - целият наличен арсенал, за да отблъсна човека, да го НАКАРАМ да се откаже, да проваля нещата.....или по-скоро да видя доколко "мога да опъвам струната" преди да се скъса, да ми ДОКАЖАТ, че НАИСТИНА ме обичат, че не си играят с времето, вниманието и чувствата ми, че намеренията са сериозни, а мислите в главата - насочени само и единствето към мен.....

Така, както винаги съм правила - от години, от малка, с всички важни хора (и най-вече с всички важни за мен мъже)....

Е, да, ама докато приятелите "издържаха успешно теста" толкова години вече, досега така и не се намери мъж, който да издържи тази атака още в началото на връзката. Което си е повече от нормално, прекрасно съзнава разумната и умна страна от личността ми....

Да, ама другата, съмняващата се, изоставяната, нараняваната и несигурната в себе си казва друго: "Е, как пък има мъже, които го правят за егати ужасните и истерични жени? Как един мъж, преди 20 години, издържа цели 7-8 месеца да го отблъскваш, за да ти докаже, че наистина иска да е с теб? Значи не е невъзможно да се случи и сега?"  

Със сигурност не е, и вероятно все някога ще се случи....Въпросът е обаче, аз имам ли вече нужда от такива "доказателства"?! 

Всъщност оказва се, НЯМАМ:)) даже хич! е, да, въпросният младеж от преди 3 месеца не издържа на моите съмнения и колебания, на това, че "вместо да се старая да поправя нещата между нас, да съм любезна, жива, интересна, ухажваща го, молеща го, приемаща без възражения всякакви критики относно моята скромна личност и т.н."....е, аз просто бях себе си - с всичките си страхове, женски емоции, понякога прекалено настояване, търсене на внимание, любов, съмнения, че не съм единствената жена, която го интересува, лошо настроение, "детинско поведение", разсеяност, с две думи - "ужас, ужас", какво да ви разправям:)))

Може и да не сме били един за друг, може да е бил малък и неопитен, може аз още да съм "малка" и незряла, не знам. Каквато и да е причината обаче, знам, че просто трябваше да мина и през това изпитание, и през тази забележителна случка в любовния ми живот.

За него не знам. За себе си - имаше огромна полза!!

Защото сега съм точно като хляба, който ритуално замесих и изпекох на любимия ми празник Благовещение - мек отвътре и твърд отвън, слънчев, уханен, вкусен, полезен, пълноценен:)))

За който има сетива да го вкуси и усети:)

Защото сега, без нужда от повече доказателства ЗНАМ, СИГУРНА СЪМ, НЕ СЕ СЪМНЯВАМ ВЕЧЕ и надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ СЪМНЯВАМ, че СЪМ ЕДНА БЕЗКРАЙНО ОБИЧАНА И УСПЕШНА ЖЕНА, такава, каквато едва на тази възраст, след толкова безкрайни лутания и падане-ставане можех да стана:))

Е, ще кажете, някой минават и без това. Ами, добре, дали е така не знам - може и да минават, но явно моят път е бил такъв - да изживея всички тези случки, да срещна всички тези мъже, да изплача всички тези сълзи, да се съмнявам всички тези пъти в себе си и в другите, и в това, че истинската, чиста и нежна любов е наистина възможна.

Ами да, явно е трябвало да го разбера по трудния и дълъг повече от 20 години начин:)) 

Но пък, както се казва "по-добре късно, отколкото никога":))

Така че, сега съм просто БЕЗКРАЙНО ДОВОЛНА И ЩАСТЛИВА, цялостна, спокойна, отново ведра, с две думи "като себе си цяла", както се пее в една от най-любимите ми БГ песни:)))

                                            Ето това съм аз днес, 16 юни 2012 година:)

А това е специален поздрав за част от най-прекрасните хора на планетата Земя, който направиха 37-мия ми рожден ден пъстър, цветен, незабравим, истински:))) 

Които ми показаха, че каквито и хора да срещаш по пътя си, каквото и да се случи и да ти говорят, ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ са с теб в добро и лошо, и ТЕ ХАРЕСВАТ И ОБИЧАТ точно такава, каквато си всъщност - с всичките ти хубави качества и недостатъци, като на всеки нормален човек:))

Благодаря ви, прекрасни хора, бъдете винаги щастливи, и надявам се, винаги наоколо, за да споделяме щастието си заедно:))) 

http://www.youtube.com/watch?v=INxKHRQ_51k

И една специална, нова-новеничка магия за любов със скъпата ми, обичана Вили и "специалните, този път точни свещи от любимата ми, романтична Будапеща":)) 

Да бъде!!!