Дишането

Не знам дали ви се е случвало да се радвате просто на факта, че можете да си седите и да си дишате, ей така, дълбоко, спокойно, с наслада.

На мен много отдавна не ми се беше случвало, но през последните 10 дни се хващам, че често си дишам така дълбоко, с голяма наслада, за кеф....и просто се радвам на живота.

Радвам се на това, че ставам без аларма сутрин (макар и почти по същото време като преди).

На това, че почти нямам време и програмата ми се оказа повече от запълнена...със срещи с приятели, интересни хора, нови идеи и ентусиазъм.

Цели 10 дена около мен няма кисели физиономии, драми, разправии за глупости. Разговорите са смислени и вдъхновяващи, и все повече затвърждават мнението ми, че избрах правилния път за момента:)

Да видим накъде води той и какво ще покажат фаровете след следващите 100 метра....

Радвайте се на живота, приятели, защото той наистина е безценен и ни се случва именно сега, днес, в този неповторим миг!

И не спирайте да мечтаете и да търсите нови форми на изява и развитие.

Толкова е интересно да видиш какво те чака "зад ъгъла":)