вторник, 30 декември 2008 г.

Хайде едно подобаващо "чао" на интересната 2008 година:)

Това е! Хубава, лоша, мина...като всяко нещо на този свят:)

Все пак лично за мен това беше една изпъстрена с пътувания, шаренийки, нови идеи, някои лични победи и други разочарования (дребни, слава Богу!) година.
Но може би най-важното от 2008 е, че разбрах, че мечтите, колкото и да изглеждат недостижими и отлагани с години, рано или късно се сбъдват, ако наистина влагаш енергията и сърцето си в тях.

Когато бяхме малки, над кухненската мивка имаше една лепенка с надпис "Всичко е възможно!" (е, имаше и други 2 с един "днес съм напълно спокоен" и един "днес съм много нервиран" хипопотам, но това е друга история:).

Та, въпросната лепенка като че ли ме е програмирала много здраво да вярвам, че няма нещо, което наистина да пожелаеш и да работиш с желание за него и то да не се случи (все пак миенете на зъбите си е ежедневна дейност, нали така?! и прекрасен начин да се "закотвяш" над някоя мисъл всеки ден:)

Е, добре е мечтите ти да не са съвсем в сферата на фантастиката, ако може....Но какво пък...всеки сам си определя границите:)

За мен важното е, че любимите ми хора са живи и здрави, всеки се е заел с какви ли не дейности и в "моя свят" няма никаква криза нито на бойния дух, нито на идеите. Всичко друго се нарежда, стига близките ти хора да се обичат и подкрепят, и да вярват взаимно, че "Всичко е възможно!".

Е, да, вече няколко години все отбутваме разни важни домашни ремонти, прехвърляме си разни заеми "аз на тебе - ти на мене" като една стройна, домашна банкова система, а аз си карам с архаичния телефон (но пък какви смс-и могат да се пишат на него, а, нищо, че няма querty клавиатура-D:))).....

Така си е, спор няма, но от друга страна:
......имаше ли много романтично, макар и много пост-сватбено пътешествие до Париж, мечтано цели 33 години? Имаше!
.....имаше ли участие в 2 фестивала и едни Modze работилници (неща, по които пък аз винаги съм си падала)? Имаше!....имаше ли незабравима екскурзия с Блейките в един от любимите ми градове, Истанбул - пътуване с много музика, багри, снимки, аромати и вкусове? Имаше! ....имаше ли обучения, конференции, нови идеи и уроци, даже "магическо презентиране" и "закотвяне"? Имаше!....имаше ли разни други дългоотлагани стари мечти - нов педал за барабаните, ски, малка, смешна кола с две усмихнати вещици на задните стъкла, фотоапарат за любимите ми снимки? Имаше!

И в допълнение, нещо, което аз приемам като естествена част от живота си, но то си е жив късмет - прекрасните ми приятели, семейство, колеги и изобщо всякакви чудесни хора, които изпълват всекидневието ми (дори и книжарите в него са невероятно интересни и необичайно готини).
Така е, животът е пъстър - има от всичко за всички:) И така трябва да бъде, и ще бъде и занапред!

През 2009 си мечтая само "малкият човек" да се роди жив и здрав, всичките ми любими същества да са здрави и да се чувстват щастливи с това, което им се случва! А аз? "Аз ли?", както се казваше в една телевизионна реклама:) Аз искам да бъда в хармония и мир със себе си, каквото и да се случва - новата работа, новите предизвикателства, новата любов, семействата ни, пътешествията, anyway.

Важното е да бъдеш себе си, искрен и истински и да не спираш да се развиваш:) Защото да, "Всичко е възможно!" и ако не го забравяш, мечтите ти просто стават част от реалността! От всекидневната при това:)

Наздраве и сбъдвайте собствените си чудеса! Това си остава най-сигурният начин да повярваш в тях:) Че ако чакаме на горкия дядо Коледа веднъж годишно...:)


















2 коментара:

Ves каза...

Аничка, верно си супер сантиментална, пиле, ама затова толкова ти се радвам и така си те обичкам, да си знаеш :)

Екипът на Ре-стАрт БГ каза...

мани, мани, пиле, добре че сте ми свикнали и ме търпите такава:))) ама нали и аз си ви обичам, та ми е простено!