Това е секцията за Facebook вдъхновенията ми - ей така, да ги има на едно място, че кой знае накъде ще ме отвее виртуалният вятър и кога ще направят Facebook платен:)Любов, любов, ама....
4:27pm Wednesday, Mar 26
Любов, любов, ама и тя вредна понякога:))Майка ми има един лаф – „Прекаленият светец и Богу не е драг”! Аз като една съвестна дъщеря гледам винаги да споря с нея и да се бунтувам, но в случая трябва да призная, че съм напълно съгласна (жалко, че тя не чете Facebook да види таквоз чудо:)).И понеже поводът за настоящото писание е именно спора за безусловната майчина любов, която все гледа да ти спести „грозната действителност”, приказката си идва точно на място:).Вчера на по достатъчно количество винце и бира с моите основни вдъхновители (те си знаят кои са:), спорихме за следното – добре ли е децата да бъдат предпазвани от опасностите на „суровия живот навън”, да бъдат обгрижвани постоянно и да им се спестява истината, за да не се разтройват. И забележете, постепенно заговорихме за „дечицата” на по 30-35 години:)…..Затова и се разгоря спорът всъщност.Защото никой не се съмнява, че всеки нормален родител се опитва да спести разочарование на децата си и да им помага да се изправят всеки път, когато паднат – било от катерушката, било от някой друг житейски хълм. Особено в нашата култура да си родител е почти синоним на „доживотна бърза помощ” за детето – финансова, емоционална, всекидневна…. Което не е толкова лошо (особено за „дечицата”:). Лошо става, когато същите тези дечица станат на по 30-35 години и все още разчитат някой друг да им решава не само финансовите, а и чисто битовите въпроси, че и емоционалните каши, които забъркват.В същата тази наша култура обикновено майките играят ролята на орлици, а бащите го раздават някак по-сурово. Което все пак поддържа чудесен баланс между безусловната подкрепа и подканянето да пораснеш и да пробваш да се справиш сам с каквото се налага.Драмата идва там, където я няма фигурата на този, който ти казва „скачай, нищо, че те е страх” – и това съвсем не е задължително да е бащата (може да е например някой симпатичен дядо, който ги разбира тези работи….. за справка филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”:).Не е важно кой е в тази роля, важното е да го има. Защото децата, особено тези над 20 години, трябва да си направят своите грешки сами, да паднат няколко пъти от катерушката и после сами да станат от нея, дори и ако поплачат междувременно…..И защото любовта е прекрасно нещо, но в комбинация с прекалената загреженост и спестяване на всякакви усилия на „детенцето”, е ужасно вредна, според мен. Най-малкото защото ражда боязливи и непораснали възрастни, чиято основна грижа на 30 години е къде да се забавляват този петък и коя е най-новата компютърна игра….Не ме разбирайте погрешно, както знаете, аз също много обичам да се забавлявам, а и съвсем не искам да съдя никого. Нито имам претенции да съм, нито минавам за безгрешна:). Хеле пък аз, дето разливам по няколко пъти на ден бутилки с олио и чупя чаши почти толкова често, колкото грък в таверна:) (може пък в предишен живот да съм била гъркиня, знае ли човек:)).Идеята ми беше, че любовта и подкрепата на родителите, особено емоционалната, трябва да е безусловна, да! Но човек не създава деца, за да си играе на кукли с тях и за да повива бебета, защото няма с какво друго да си запълва живота или всички роднини го натискат да се жени….Според мен, децата са и трябва да бъдат напълно пълноценни човешки същества, на които с много любов да помагаш да се справят с трусовете на живота, а не да ги държиш настрани от „истинския живот”, защото видите ли не приличал на сладникъв холивудски филм….:)Но лесно е да се говори, ще ви кажа след 20 години как съм приложила теорията на практика (дай, Боже да ми се наложи!). Или май по-добре ще бъде да питате децата ми, които искрено се надявам да са далеч по-оправни и будни от нашето поколение:)) Особено, ако са мъже!:)
4:27pm Wednesday, Mar 26
Любов, любов, ама и тя вредна понякога:))Майка ми има един лаф – „Прекаленият светец и Богу не е драг”! Аз като една съвестна дъщеря гледам винаги да споря с нея и да се бунтувам, но в случая трябва да призная, че съм напълно съгласна (жалко, че тя не чете Facebook да види таквоз чудо:)).И понеже поводът за настоящото писание е именно спора за безусловната майчина любов, която все гледа да ти спести „грозната действителност”, приказката си идва точно на място:).Вчера на по достатъчно количество винце и бира с моите основни вдъхновители (те си знаят кои са:), спорихме за следното – добре ли е децата да бъдат предпазвани от опасностите на „суровия живот навън”, да бъдат обгрижвани постоянно и да им се спестява истината, за да не се разтройват. И забележете, постепенно заговорихме за „дечицата” на по 30-35 години:)…..Затова и се разгоря спорът всъщност.Защото никой не се съмнява, че всеки нормален родител се опитва да спести разочарование на децата си и да им помага да се изправят всеки път, когато паднат – било от катерушката, било от някой друг житейски хълм. Особено в нашата култура да си родител е почти синоним на „доживотна бърза помощ” за детето – финансова, емоционална, всекидневна…. Което не е толкова лошо (особено за „дечицата”:). Лошо става, когато същите тези дечица станат на по 30-35 години и все още разчитат някой друг да им решава не само финансовите, а и чисто битовите въпроси, че и емоционалните каши, които забъркват.В същата тази наша култура обикновено майките играят ролята на орлици, а бащите го раздават някак по-сурово. Което все пак поддържа чудесен баланс между безусловната подкрепа и подканянето да пораснеш и да пробваш да се справиш сам с каквото се налага.Драмата идва там, където я няма фигурата на този, който ти казва „скачай, нищо, че те е страх” – и това съвсем не е задължително да е бащата (може да е например някой симпатичен дядо, който ги разбира тези работи….. за справка филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”:).Не е важно кой е в тази роля, важното е да го има. Защото децата, особено тези над 20 години, трябва да си направят своите грешки сами, да паднат няколко пъти от катерушката и после сами да станат от нея, дори и ако поплачат междувременно…..И защото любовта е прекрасно нещо, но в комбинация с прекалената загреженост и спестяване на всякакви усилия на „детенцето”, е ужасно вредна, според мен. Най-малкото защото ражда боязливи и непораснали възрастни, чиято основна грижа на 30 години е къде да се забавляват този петък и коя е най-новата компютърна игра….Не ме разбирайте погрешно, както знаете, аз също много обичам да се забавлявам, а и съвсем не искам да съдя никого. Нито имам претенции да съм, нито минавам за безгрешна:). Хеле пък аз, дето разливам по няколко пъти на ден бутилки с олио и чупя чаши почти толкова често, колкото грък в таверна:) (може пък в предишен живот да съм била гъркиня, знае ли човек:)).Идеята ми беше, че любовта и подкрепата на родителите, особено емоционалната, трябва да е безусловна, да! Но човек не създава деца, за да си играе на кукли с тях и за да повива бебета, защото няма с какво друго да си запълва живота или всички роднини го натискат да се жени….Според мен, децата са и трябва да бъдат напълно пълноценни човешки същества, на които с много любов да помагаш да се справят с трусовете на живота, а не да ги държиш настрани от „истинския живот”, защото видите ли не приличал на сладникъв холивудски филм….:)Но лесно е да се говори, ще ви кажа след 20 години как съм приложила теорията на практика (дай, Боже да ми се наложи!). Или май по-добре ще бъде да питате децата ми, които искрено се надявам да са далеч по-оправни и будни от нашето поколение:)) Особено, ако са мъже!:)
Страхотен нов БГ филм!!!
9:26am Saturday, Mar 15
"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Този път ще се въздържа да опиша вдъхновението си - просто защото горещо ви препоръчвам да гледате този много български и същевременно много общочовешки филм. Особено момчетата! Много е вдъхновяващ "по момчешки", даже и за момичетата:) В момента, в който излезе на DVD, ще го подаря лично на всеки от вас:)))Филмът е изключително знаков за нашето поколение, без излишен драматизъм и преиграване. Просто ни подсеща, че досега само "оцелявахме", а е време вече "да се вземем в ръце" и да "започнем и да създаваме":)))Само за teaser ще ви кажа, че това е второто място, в което виждам 2 дъги накуп (и ако не бяха снимани в планината, щях да реша, че са нашите:). А накрая при надписите, Дидо, имаше "консултант по велосипед":))) Е, и "консултант по табла" имаше, но тя е друго нещо....Абе, изобщо стига ви толкова, отидете да го гледате, гарантирам, че няма да съжалявате и ще излезете от салона поне една идея по-заредени и вдъхновени!:) Ето малко инфо in advance, както се казва: http://movie.pop.bg/article38175_761.html
9:26am Saturday, Mar 15
"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Този път ще се въздържа да опиша вдъхновението си - просто защото горещо ви препоръчвам да гледате този много български и същевременно много общочовешки филм. Особено момчетата! Много е вдъхновяващ "по момчешки", даже и за момичетата:) В момента, в който излезе на DVD, ще го подаря лично на всеки от вас:)))Филмът е изключително знаков за нашето поколение, без излишен драматизъм и преиграване. Просто ни подсеща, че досега само "оцелявахме", а е време вече "да се вземем в ръце" и да "започнем и да създаваме":)))Само за teaser ще ви кажа, че това е второто място, в което виждам 2 дъги накуп (и ако не бяха снимани в планината, щях да реша, че са нашите:). А накрая при надписите, Дидо, имаше "консултант по велосипед":))) Е, и "консултант по табла" имаше, но тя е друго нещо....Абе, изобщо стига ви толкова, отидете да го гледате, гарантирам, че няма да съжалявате и ще излезете от салона поне една идея по-заредени и вдъхновени!:) Ето малко инфо in advance, както се казва: http://movie.pop.bg/article38175_761.html
Забравено от Бога, някога красиво, македонско градче с една единствена екстра днес - оловен завод, който го трови с 200% над нормата. Затова децата играят на хълма, защото вятърът духа към града и там е най-чистото място.Мечтата им някога е била една – да станат пионерчета и Тито да посети тяхното градче. Че то нали се казва „Титов Велес”, „сега само Велес”...Е, ти да видиш, тази мечта се сбъднала още на следващата година. Толкова просто и лесно, така, както очакваш да се „сбъдва” животът ти, когато си дете.....Едната сестра днес е все още симпатична, опитваща се да скъса с миналото си бивша наркоманка, кранистка в завода. Единственото, което иска е да се омъжи, „може и без любов”, само да заживее „нормален живот”...Другата, все още девствена на 27 години, мечтае за бебе, но единственият мъж на нейната възраст наоколо е гадже на третата им, красивата сестра...Е, не че й отказва „услугата”, но тя сънува, че той й казва, че обича нея, а не сестра й....Мечтае да нареди масата красиво за двама, макар и само с по едно яйце и един кремвирш в чиниите, но пък с вазичка цветя по средата.....Третата сестра има една единствена цел – да се махне веднъж завинаги, да получи виза за Европата, да заживее като „нормален човек”....Топла, пролетна вечер в София, чисто и светло метро, спокоен джаз и модерни, образователни табели, съобщаващи ни, че „първо сме хора, а после - различни”. С други думи, цивилизация, „Европата” откъдето и да го погледнеш! Само на някакви си 200-300 км. от „Титов Велес”.... Да казвам ли за мечтите или можете и сами да се сетите.....Иначе „Jas ne sum od Titov Veles”, поне не физически, слава, Богу! Но като заспиш и засънуваш....?
Самотно листо от червена роза...:)
3:39pm Wednesday, Feb 27
Прекрасна, топла, софийска вечер...само за разходки, романтики и такива чудни неща:)Едно все още свежо листо от кървавочервена роза лежи на паважа пред театъра. За да напомня, може би, каква прекрасна вечер с предчувствие за пролет е!А вместо това една жена на неопределена възраст, с посивяло лице, но лукав, блеснал поглед мe пита кога ще излезнат зрителите от театъра....защото тя имала важна задача. Ще застане ей там отсреща, на другия тротоар и тайно ще наблюдава дали мъжът й ще излезне с онази "никаквица"....Толкова блясък и задоволство има в погледа й, че ми идва да й кажа вместо да стои "в засада" за глупости, да беше използвала този половин час да отиде на фризьор, да си купи нещо свежо и да заприлича поне малко на жива жена. Защото така както изглежда в момента, при цялата ми вяра в духовната красота на човек, едва ли бих обвинила мъжа й, че я е загърбил.Но нищо не й казах! Все пак това са си толкова лични неща, а понякога ни е толкова по-лесно, че и хубаво да си страдаме по нещо изгубено, вместо да търсим нещо ново и вълнуващо...:)Просто си изчаках моите хора и преди да си тръгнем щастливи видях отново онова листо от роза - смачкано и стъпкано, и тъжно да лежи на паважа....
3:39pm Wednesday, Feb 27
Прекрасна, топла, софийска вечер...само за разходки, романтики и такива чудни неща:)Едно все още свежо листо от кървавочервена роза лежи на паважа пред театъра. За да напомня, може би, каква прекрасна вечер с предчувствие за пролет е!А вместо това една жена на неопределена възраст, с посивяло лице, но лукав, блеснал поглед мe пита кога ще излезнат зрителите от театъра....защото тя имала важна задача. Ще застане ей там отсреща, на другия тротоар и тайно ще наблюдава дали мъжът й ще излезне с онази "никаквица"....Толкова блясък и задоволство има в погледа й, че ми идва да й кажа вместо да стои "в засада" за глупости, да беше използвала този половин час да отиде на фризьор, да си купи нещо свежо и да заприлича поне малко на жива жена. Защото така както изглежда в момента, при цялата ми вяра в духовната красота на човек, едва ли бих обвинила мъжа й, че я е загърбил.Но нищо не й казах! Все пак това са си толкова лични неща, а понякога ни е толкова по-лесно, че и хубаво да си страдаме по нещо изгубено, вместо да търсим нещо ново и вълнуващо...:)Просто си изчаках моите хора и преди да си тръгнем щастливи видях отново онова листо от роза - смачкано и стъпкано, и тъжно да лежи на паважа....
Илюзиите ни или кого лъжем всъщност?!:)
11:30pm Thursday, Feb 21
Провокирана от един приятелски спор, не мога да не се запитам като залъгваме себе си с "куци" оправдания и разни измислени "театрални сценки" кого си мислим, че лъжем всъщност? Видно е, че това ми е тема напоследък, но покрай толкова много пози и фалш наоколо явно е излезла на дневен ред....Май откакто спрях да ходя на театър, покрай мен взеха доста постановки да се разиграват...Слава Богу, фалшът не е в "моя си свят", онзи истинския, вътрешния, но е така масов извън него, че понякога не мога да се ориентирам дали аз не съм много крайна като го отричам и което е по-лошо - дали не съм твърде наивна да си мисля, че е възможно да го няма. Особено когато става въпрос за приятелство и любов.Но, мисля, мисля, и по дяволите, не съм! Нито крайна, нито наивна. Има прекрасни хора около мен, има и чиста любов, има и много искреност. И то доказани многократно във времето...Просто явно на нас хората ни харесва да си живеем с илюзиите си - че някой ни обича, че си мисли за нас, че е с нас, защото е видял душата ни, а то....какви "любовни истории" има само - кой с кого ходи само за имидж и престиж, кой за парите и колите, кой пък не се сближава с нас, защото може да си усложни живота, пък и хората ще вземат да клюкарят...Изобщо така си минава времето, играем си на игрички и се правим на "дръж ми шапката" докато един слънчев ден не се събудим или напълно и отчайващо сами или....още по-лошо, с някакъв непознат човек до нас, който види те ли се оказал законната ти половинка даже!Ебаси работата (без извинение за израза) - много сме "загубени" - и в буквалния, и в преносния смисъл. Толкова време губим да излъжем другите, че не забелязваме как накрая самите ние сме най-излъгани от цялата постановка....Тъпо, а?! И защо тогава да си мисля, че е нормално...Ами че то съвсем не е:) Пропилява ти време, чувства и безброй възможности да бъдеш "истински" "щастлив"....Толкова е просто!:)P.S. Май напоследък много съм "изпростяла" - всичко взе да ми се вижда лесно и "просто", само да идва от дълбините на душата и сърцето ти...:)
11:30pm Thursday, Feb 21
Провокирана от един приятелски спор, не мога да не се запитам като залъгваме себе си с "куци" оправдания и разни измислени "театрални сценки" кого си мислим, че лъжем всъщност? Видно е, че това ми е тема напоследък, но покрай толкова много пози и фалш наоколо явно е излезла на дневен ред....Май откакто спрях да ходя на театър, покрай мен взеха доста постановки да се разиграват...Слава Богу, фалшът не е в "моя си свят", онзи истинския, вътрешния, но е така масов извън него, че понякога не мога да се ориентирам дали аз не съм много крайна като го отричам и което е по-лошо - дали не съм твърде наивна да си мисля, че е възможно да го няма. Особено когато става въпрос за приятелство и любов.Но, мисля, мисля, и по дяволите, не съм! Нито крайна, нито наивна. Има прекрасни хора около мен, има и чиста любов, има и много искреност. И то доказани многократно във времето...Просто явно на нас хората ни харесва да си живеем с илюзиите си - че някой ни обича, че си мисли за нас, че е с нас, защото е видял душата ни, а то....какви "любовни истории" има само - кой с кого ходи само за имидж и престиж, кой за парите и колите, кой пък не се сближава с нас, защото може да си усложни живота, пък и хората ще вземат да клюкарят...Изобщо така си минава времето, играем си на игрички и се правим на "дръж ми шапката" докато един слънчев ден не се събудим или напълно и отчайващо сами или....още по-лошо, с някакъв непознат човек до нас, който види те ли се оказал законната ти половинка даже!Ебаси работата (без извинение за израза) - много сме "загубени" - и в буквалния, и в преносния смисъл. Толкова време губим да излъжем другите, че не забелязваме как накрая самите ние сме най-излъгани от цялата постановка....Тъпо, а?! И защо тогава да си мисля, че е нормално...Ами че то съвсем не е:) Пропилява ти време, чувства и безброй възможности да бъдеш "истински" "щастлив"....Толкова е просто!:)P.S. Май напоследък много съм "изпростяла" - всичко взе да ми се вижда лесно и "просто", само да идва от дълбините на душата и сърцето ти...:)
Любовта като всекидневие!:)
6:49am, 8 February 2008
6:49am, 8 February 2008
Макар и рядко, понякога и на мен ми се случва да страдам от безсъние....добре че е заради хубави "неспокойства":)))И нали facebook-а си е виртуален лексикон, странно ми се вижда, че още я няма темата за любовта! Едно време, на "аналоговите тетрадки" беше някъде из първите редове:) Сигурно защото в 3 клас сме знаели повече кои са истински важните неща в живота:)Anyway, в тази ранна сутрин се събудих с мисълта на един пловдивски художник, чията последна изложба е посветена на жена му и се казва "43 години споделена любов". Та те двамата, "чиято взаина любов била една от пловдивските легенди" казват: "Ние си подаряваме всекидневието". Простичка и същевреенно прекрасна мисъл!Без драматични и високопарни обяснения, без червени сърца веднъж в годината и скъпарски подаръци.И понеже напоследък, напук на моето упорство да загърбя всякакви романтики, постоянно ми се случват "случки разни и смешки страшни", които буквално ми "навират в лицето", че любовта в най-чист вид не само съществува, а и вирее въпреки всичко и най-вече въпреки нас самите, нашите безкрайни страхове и бариери, цинизма на модерния свят и изобщо всичко онова, с което си въобразяваме, че можем да заглушим трепването при вида на точно определен човек...Изобщо не се получава, не можеш да си кажеш "от утре приключвам с романтиката...." и "няма да позволявам на никой да стигне до мен". Всъщност, естествено че можеш да си го кажеш, и съм сигурна, че всеки от нас го е казвал поне веднъж в живота си, но...и всеки знае, че това са кухи обещания.Защото винаги се появява една усмивка, един поглед, някоя (не-)случайна дума и .... ние се предаваме.Което е цялата красота на нещата, after all - че се случват въпреки и независио от всичко:)))) и ни карат да се събуждаме посред нощите с подобни мисли:)))Изобщо много е хубаво да се събудиш в подобно настроение - светът ти изглежда прекрасен и подреден - толкова е просто, трябва само да си признаеш очевидното и да бъдеш щастлив:) Как не съм го разбрала по-рано?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар