Колкото и да е нетипично за мен, понякога и аз се предавам....с всичко мога да се справя, но не и с липсата на доверие...Защо на хората им е толкова трудно да повярват, че някой може и да е искрен, и истински?
Не знам, не го разбирам това?! Колко време имаме да сме толкова предпазливи и "железни"?
Но като не modze, ne modze:(
Насила приятелство не става! Винаги трябва да са двама и да носи радост, нали така....?
Иначе what's the point?
4 коментара:
ама така си е...да му се невиди
ами да, Огсъне, така е, но хич не обичам като ме налегнат такива мисли! Толкова е кратък и често сложен животът, че и допълнително да си го вгорчаваме:( добре, че usually бързо ми минава..
Принципно би било добре, но понякога си мисля че това е начина да се отрезвиш и да се върнеш на пътечката.
Болезнено ама някой се учим като заболи...не като го получиш като съвет...
Всичко ще се нареди...няма друг начин...
Така е, надявам се! Ама аз нали знаеш, че съм си нетърпелива...:) какво да се прави, всеки си има кусури - моят е, че искам нещата да стават бързо и лесно, а понякога не става точно така:)
Публикуване на коментар