Това ще е от серията "кратки" - ето това мисля по въпроса:"Неосъществилите се любови правят системната грешка да преглъщат маловажните неща и да оставят нетърпението, нетолерантността и непрощаването да оплескат нещата."
Нямам какво да добавя повече.....
Ако някой иска, да прочете целия пост, готин е (особено описанието на София:)!
http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/6640.php
P.S. Е, все пак не мога да се стърпя да ви обърна внимание на следните много точно казани неща от поста....
Нещо като рецепта за взаимно разбирателство:
"Основните продукти са един добър и един силен партньор....Всеки партньор идва със своята стопроцентова индивидуалност. Когато бъдат поставени и двамата в купата за разбъркване, в оная месингова мелничка на дните, трябва да са поискали да преглътнат половината, първите петдесет процента от егото си..."
и
Нещо, в което напоследък все повече вярвам и се опитвам да спазвам, защото животът е не само кратък, но и най-вече непредвидим и нищо, ама абсолютно нищо, не трябва да се оставя за утре, ако може да се изживее днес!:
"Тайната е в това да казваме един на друг каквото мислим, да не го оставяме да буренясва в душите. Научихме се, че истината много боли, но е имунитет против холера и безвремие."
и последното, най-хубавото:
"Също като стремежа да завоюваш и на свой ред да бъдеш завоюван. Той е и доказване и усещане за сигурност. Има го и при хората, има го и при животните, има го и на планетата на Малкия принц. Нали си спомняте, там, където опитомяването става бавно, мъчително сладостно и за опитомявания и за опитомяващия… Това е тайната на дългата обич – хем да си свободен, хем да си подчинен… да си нечий."
Няма коментари:
Публикуване на коментар