Приключения в днешна София...

Винаги ме е удивлявало как за по-малко от половин час могат да ти се случат толкова различни "реалности", че да ти объркат представите не само кой си, ами и дали не халюционираш....

Вероятно поради факта, че 5 от тийнейджърските ми години минаха в непрестанно "превключване" от реалността на хай-лайф министерските съученици до пиянско-работническите влакове и трамваи, които те поразяват с мизерията и безнадеждността си, никога не съм си падала по никакви наркотици и упойващи вещества:(

Че за какво са ти, достатъчно е да се качиш в някой последен трамвай в 11 часа вечерта, за предпочитане за по-крайните квартали и да пътуваш до последна спирка....Тогава забравяш и Шекспир, и Шопенхауер, и модерния свят, в който обичайно пребиваваш. Разбира се, когато си на 17 ти е трудно да разграничиш ясно двата свята и да не се объркаш генерално. Накрая може и да "избягаш" именно в сладкия свят на наркотиците или поне да свършиш говорейки си сам като Хамлет....

Наистина съм благодарна на семейството и приятелите си, че не поех по никой от двата пътя (или поне по първия:)! Но тази вечер си припомних много ясно ученическите емоции....

След една нелоша вечер, прекарана с интересни хора от цял свят - парижанин-учител по френски, китайски студент, говорещ перфектно български, български "турчин", завърнал се по подобие на много други младежи от времето на "Възродителния процес" да учи или работи в България, американец, пътувал къде ли не, българи на различна вързаст и с различни професии. Все интересни хора, които обичат да си правят живота интересен и да си разширяват хоризонтите, пък дори и без да мърдат от вкъщи:)

Готино, идейно, по-различно, официален повод - coachsurfing сбирка. Ние бяхме за първи път и аз съм доволна от вечерта:)

22.40ч.-травай №8, ретро, ама много ретро-мотриса, полу-празен. Качвам се аз вдъхновена от разни нови идеи и какво заварвам? Една не по-млада от 60-годишна жена "моли" да й помогнат да качи количка с бебе... Въпреки, че някой се отзовава тя започва да псува някаква жена и да я кълне на "Дъщеря ти да роди копеле, дано!".... другите цветисти ще ги спестя.

Замислям се обаче, все още окрилена от добронамерената посока, в която върви света, "колко хубаво, че вече няма такава клетва"?! На никой не му пука, ако детето е родено без брак, вече просто няма таково понятие "копеле", нали? И това е чудесно! Като си помислиш само колко векове хората са страдали заради такава тъпотия....Все едно всяко едно дете не е чудо и не е прекрасно, че го има:)

Дотук добре, имам само още 3 спирки. Псувните обаче не спират, някакви пияници, ама от онези най-страховитите, започват да се бият...

Две ромчета на около 10 г. се качват опърпани и питат дали трябва да дупчат "този билет". Билетът е за метрото, но те изглеждат сериозни. Една жена ги съжалява и ги пита дали искат ябълки (повече от любезност, отколкото сериозно). Трябваше да ги видите - все едно им предложи банани на Коледа 1985, така им светната очите, така ги захапаха, ...абе беше ужасно:(

На следващата спирка до мен се кютна един от кротките пияндета и аз побързах да стана, докато не е заспал. Все пак "опитът" си казва думата.

Ебаси, возих се само 4 спирки, какво ли щеше да се случи до последната в Люлин 5. Винаги съм се чудела що за смели хора са ватманите, като знам каква е последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци", един кръг насред нищото, в полето.

Единствено в моменти като тазвечершния съм сигурна, че ми трябва собствена кола!

Знам, че стана малко хамлетовско, но за съжаление реалността тук и сега продължава да е твърде различна дори и по една и съща софийска улица. Просто зависи какъв късмет ти е отредила съдбата и с кого се срещаш:) Ние определено сме от късметлийте!

Последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци"....за визуализация:)

6 comments:
Galia Hristozova wrote on October 15th, 2008
ти определено си късметлийка, защото имаш очи да видиш всички цветове в каквато и да е ситуация и да ги преживееш. Това си е дарба! просто съдбата ти дава истории, защото можеш да ги видиш и да ги разкажеш добре. Пиши, Ани! Можеш!

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ха-ха, ами късметлийка съм, винаги съм го твърдяла - с толкова невероятни приятели около мен:)

Aleksandar Radostinov Raykov wrote on October 15th, 2008
Ани супер си го написала! Прочетох го с голямо удоволствие...БРАВО!

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Мерси, Сашо! Радвам се, че ви харесват моите среднощни мътни мисли:)

Katerina Dimcheva wrote on October 15th, 2008
Жалко, че трябва да повторя, но наистина е страхотно, Ани! Чете се на един дъх и е много ясно какво виждаш и какво казваш, по-често ни предоставяй възможност да попрочитаме по нещо :-))))

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ама, моля ви се, ще взема да се възгордея:) такива похвали и то от хора, които всекидневно четат, пишат и редактират текстове! Мерси, мерси! Кате, ти се оглеждай, може в скоро време да ме видиш да раздавам автографи при "нашия книжар":))) майтапя се, засега просто си споделям някои по-ярки емоции в жанра "кратка, facebook проза":) и се радвам, че даже се намира някой, на който да му е интересно да ги чете:)