Хайде едно подобаващо "чао" на интересната 2008 година:)

Това е! Хубава, лоша, мина...като всяко нещо на този свят:)

Все пак лично за мен това беше една изпъстрена с пътувания, шаренийки, нови идеи, някои лични победи и други разочарования (дребни, слава Богу!) година.

Но може би най-важното от 2008 е, че разбрах, че мечтите, колкото и да изглеждат недостижими и отлагани с години, рано или късно се сбъдват, ако наистина влагаш енергията и сърцето си в тях.

Когато бяхме малки, над кухненската мивка имаше една лепенка с надпис "Всичко е възможно!" (е, имаше и други 2 с един "днес съм напълно спокоен" и един "днес съм много нервиран" хипопотам, но това е друга история:).

Та, въпросната лепенка като че ли ме е програмирала много здраво да вярвам, че няма нещо, което наистина да пожелаеш и да работиш с желание за него и то да не се случи (все пак миенете на зъбите си е ежедневна дейност, нали така?! и прекрасен начин да се "закотвяш" над някоя мисъл всеки ден:)

Е, добре е мечтите ти да не са съвсем в сферата на фантастиката, ако може....Но какво пък...всеки сам си определя границите:)

За мен важното е, че любимите ми хора са живи и здрави, всеки се е заел с какви ли не дейности и в "моя свят" няма никаква криза нито на бойния дух, нито на идеите. Всичко друго се нарежда, стига близките ти хора да се обичат и подкрепят, и да вярват взаимно, че "Всичко е възможно!".

Е, да, вече няколко години все отбутваме разни важни домашни ремонти, прехвърляме си разни заеми "аз на тебе - ти на мене" като една стройна, домашна банкова система, а аз си карам с архаичния телефон (но пък какви смс-и могат да се пишат на него, а, нищо, че няма querty клавиатура-D:))).....

Така си е, спор няма, но от друга страна:

......имаше ли много романтично, макар и много пост-сватбено пътешествие до Париж, мечтано цели 33 години? Имаше!

.....имаше ли участие в 2 фестивала и едни Modze работилници (неща, по които пък аз винаги съм си падала)? Имаше!....имаше ли незабравима екскурзия с Блейките в един от любимите ми градове, Истанбул - пътуване с много музика, багри, снимки, аромати и вкусове? Имаше! ....имаше ли обучения, конференции, нови идеи и уроци, даже "магическо презентиране" и "закотвяне"? Имаше!....имаше ли разни други дългоотлагани стари мечти - нов педал за барабаните, ски, малка, смешна кола с две усмихнати вещици на задните стъкла, фотоапарат за любимите ми снимки? Имаше!

И в допълнение, нещо, което аз приемам като естествена част от живота си, но то си е жив късмет - прекрасните ми приятели, семейство, колеги и изобщо всякакви чудесни хора, които изпълват всекидневието ми (дори и книжарите в него са невероятно интересни и необичайно готини).

Така е, животът е пъстър - има от всичко за всички:) И така трябва да бъде, и ще бъде и занапред!

През 2009 си мечтая само "малкият човек" да се роди жив и здрав, всичките ми любими същества да са здрави и да се чувстват щастливи с това, което им се случва! А аз? "Аз ли?", както се казваше в една телевизионна реклама:) Аз искам да бъда в хармония и мир със себе си, каквото и да се случва - новата работа, новите предизвикателства, новата любов, семействата ни, пътешествията, anyway.

Важното е да бъдеш себе си, искрен и истински и да не спираш да се развиваш:) Защото да, "Всичко е възможно!" и ако не го забравяш, мечтите ти просто стават част от реалността! От всекидневната при това:)

Наздраве и сбъдвайте собствените си чудеса! Това си остава най-сигурният начин да повярваш в тях:) Че ако чакаме на горкия дядо Коледа веднъж годишно...:)

Коледни меденки

Необходими продукти за меденките:
750 гр. брашно (слага се постепенно до ставане на меко тесто)
150 гр. (или 1 чаена чаша) маргарин, разтопено масло или олио
3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
300 гр. разтопен мед
по 1 ч.л. - канела
- джинджифил
- счукан капамфил
настъргана кора от 2 лимона + 1 портокал
3 с.л какао

Приготвяне:
Всичко се омесва на ръка до получаването на меко и лесно за разточване тесто.
Правят се 3-4 топки, разточват се и се изрязват фигурги по желание.
NB! Разточеното тесто да не е по-тънко от 5-10 мм, защото иначе изгарят много бързо и стават твърди.
Печат се на 150-160 градуса. Бързо изгарят! Задължително да се вадят още докато са меки (дори и да изглуждат недопечени), защото иначе стават твърди като камъкL

Необходими продукти за шоколадова глазура (за 1 доза – стига приблизително за половината меденки):
3-4 супени лъжици какао+2-3 с.л. захар+1-2 с.л. масло+малко вода.
Всичко се загрява на котлона да стане еднородна кашичка.

След това се мажат с четка готовите меденки и отгоре се поръсват с цветни захарни пръчици.

Внимание! Рецептата е за около поне 100-130 меденки (в зависимост от дебелината, на която сте ги разточвали). Така че заредете се повечко тави, подноси и др. (поне 6-7 ще ви трябват).

Ако някой има желание и най-вече знае рецепта за бяла глазура, може да ги украси по различен начин.

И моля, да сподели благодорно рецептата:)

При всички положения обаче и така стават страшно ароматни и издържат поне 2-3 седмици, така че смело ги забърквайте отсега!:)

Глинтвайн

/или ароматно, греяно вино по датски, немски и т.н./
Необходими продукти:
500 мл. червено вино (по-сладко е по-добре)
3-4 с.л. захар
5-6 карамфила
2-3 пръчки канела (само се пускат вътре, не се стържатJ или направо 1 пакетче канела
настърганата кора от 1 лимон + 1 портокал/ мандарина

Приготвяне:
Всичко се разбърква и загрява на по-слаб огън (няма нужда да завира).
Прецежда се и се добявя 50 мл. коняк.

Пие се топло и задължително в "топла" компания:))))

Material girls диспут.....

Темата за обсъждане днес е: "Кое си заслужава повече - да си наемеш проститутка за 120 лв./ час или да омайваш някакви девойки цяла вечер, да изхарчиш почти толкова пари (в зависимост от девойката), а резултатът да е един и същ?"

Внимание, тук не говорим за разни дълбокомислени теории "секс vs. духовно общуване, чувства и т.н.". Става въпрос чисто практично, ако един мъж си търси само секс, коя от двете тактики си заслужава повече?

Почти всичките ми познати мъже все се оплакват, че днешните жени са изцяло материално ориентирани и гледат само портфейла им. Теория, която аз напълно отричам, имайки предвид уникално готините ми във всеки един смисъл приятелки, но...в крайна сметка всеки си формира мнение на база на личния си experience....

Въпросът е, ако наистина е така, хайде да видим толкова ли е лесно с известна сума пари (все пак 120 лв. не са малко) "да забиеш" мацка за една вечер, без да се налага официално да си плащаш?

А ако една друга теория е вярна, че "светът е пълен с отчаяни жени, било съпруги или не", че то направо ми се вижда фасулска работа....

То, добре че не ми се налага да я прилагам на практика, но ще ми е интересно да видя кой какво мисли по въпроса?:)

Барабани dream 2008!

Хм, много интересна беше и продължава да бъде тази година....Всички дългоотлагани и вече почти забравени мечти сякаш се наговориха да се изпълнят точно през нея:)

Тук представям поредната, с давност 7-8 години. След няколко дни, надявам се, ще представя още една, май последната от списъка, който дядо Мраз връчи на дядо Коледа преди няколко години, като си предаваха щафетата.

И после ще трябва да отварям нова страница и да мисля нови цели и мечти......Мъка, мъка:)

Добре, че с тез неща нямам абсолютно никакви проблеми - идеи и мечти да искаш в моята глава. Моля, моля, да не се бъркат с бръмбари и други пернати!!!:)

Важното е, дори и с отлагане, нещата да се случват и то по най-добрият начин!

Като някои случки от снощи, но това е друга история и не е за всеобщо публикуване, special edition е, така да се каже:))))

Хайде, официалното дефиле сега:

Последният "педал" в магазина - в официално пликче, надлежно опакован!:) като истински подарък! Е, купен има няма 6-7 месеца след рожденния ми ден, ама като съм такава шматка, така стават нещата!:)В "анфас"!

В "профил"!
И оригиналните, бразилски палки, донесени от Франсето:) пълен, подновен комплект отново! да му мислят съседите:) тъкмо бяха мирнали 7-8 години от мен:)

А може и Борис да ги спаси от тази им участ, знае ли човек....:)

Сезонът на веселите сбирки започна:)

"Глинтвайн парти"

Утре ще пиша повече, че май се разболявам и днес нямам обичайното си вдъхновение и сили:)

Хайде да си довърша започнатото...От 1 месец насам определено не съм на себе си и хич не се харесвам такава притеснена и съвсем отнесена...Но, да се надяваме, че с подреждането на работните дела и мислите ми ще се поподредят:)

Хубавото в цялата работа е, че старите приятели са си на линия и отворихме сезона на пред-коледните приятни сбирки с повод и без повод!:)

В случая поводът беше традиционното ни "Глинтвайн парти" с театралната групичка. Този път решихме да е у нас, защото те не бяха идвали досега.

Аз спретнах на бързо моите коледни меденки + истинско греяно вино и купонът започна.

Тази година имахме и един extra член на колектива (бъдещият втори син на Дени)...

А аз вече си имам коледна звезда, нова, оранжева купа за салата и музикална кутия за меденки!

Какво повече за едно чудесно пред-новогодишно настроение?!

Да започваме сезонът на многото празници и всякакви весели сбирки тогава!

Страхотно:) Браво на Бърди!

Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела напоследък!

Благодарение на такива хора и споделени "лични победи" ми се връща вярата, че ситуацията винаги може да се подобри, колкото и кофти да ти изглежда в даден момент.

Мерси за вдъхновението, Бърди! Пожелавам ти да си все така щастлива и обичана:)

"А днес за шест неща:
Публикувано от birdita на декември 1, 2008
На Танчето явно не й стигнаха десетте неща, които ме правят щастлива, та ме сръчка да пиша за още шест.

По стечение на обстоятелствата прочетох точно този й пост в момент, в който ги преживявах всичките накуп и си помислих колко ще ми е трудно да се откъсна от този конкретен момент и затова бях решила да отложа писането. После обаче си казах - какво от това, че ще вляза в конкретика? Стига сме мислили и писали глобално, ежедневието също може да е прекрасно. И така.

1. Щастлива съм, че отглеждам и възпитавам отговорно и самостоятелно дете, което мога да поверя на грижите на баба за един уикенд и да се откъсна от него без това да ни нанесе някакви травми. Това означава, че макар с него да живеем сами и да си се обичаме много, сме успели да избегнем симбиозата, която да не ни позволява да „дишаме” самостоятелно.

2. Доволна съм, че макар че се разведох със сина й, с бившата ми свекърва успяхме да запазим достатъчно цивилизовани и приятелски отношения, че да поеме грижите за Иво за този уикенд с удоволствие.

3. Щастлива съм, че съм с мъж, който ме разбира дори без да казвам нищо и разбира значението на малките детайли. Който ме посреща в дома си, където ме чакат четка за зъби и пантофи-кученца :) Който е прекарал последните два дни в ровене из сайта на дюканките за рецепти за вечерята, която да ми сготви и е прочел всяка буква от блога ми, за да е сигурен, че ще сготви само неща, които обичам и по начина, по който ги обичам. Който ми казва, че съм красива преди да излезем да ме запознае с приятелите си и че съм била страхотна – след това.

4. Връзката ми, като цяло. Не помня някога да съм се чувствала по-обичана, по-обгрижвана и по-спокойна. Тихо и ненатрапчиво Пламен влезе в живота ми толкова много, че вече не мога да си представя да живея без него. Мога да пиша до безкрай за невероятното чувство на разбиране и спокойствие, което ми носи, за щастието, което ми носят моментите ни заедно и болезнената липса, когато не е до мен. Но няма да ви досаждам:)

5. Предстоящите коледни празници, които тази година ще са още по-специални; подаръците и украсата, всичко свързано с празника - печенето и украсяването на меденките, пазаруването и опаковането, надписването на картичките, благотворителните мероприятия.

6. Планирането на новогодишното празнуване, което обещава да бъде много много весело и уютно. "

Балканите - най-интересното място за обитаване в Европа?:)

E, няма такъв филм!:)

За всички любители на пътешествията и нашия специален Истанбул, горещо ви го препоръчвам. Мога да го споделя с вас на флашка благородно:)

Казва се "Im Juli" на "нашия човек" Фатих Акин!

Специално за Владо и Ася има една реплика във филма, но ще ви оставя сами да си я намерите-D:))))

А за останалите - много настроение, немски, унгарски, румънски и истанбулски спомени:))) Леле, колко места сме изръшкали заедно вече......Готинко!

Ето малко инфо за филма: http://movie.pop.bg/item21144.html

А това е за Фатих, който забележете е роден през 1973! А вече какви неща е сътворил човекът......!:) http://movie.pop.bg/person27204.html

Enjoy!

Пъстро, интересно и....полезно:)

Както знаете, аз съм голям любител на всякакви фестивали, карнавали, международни и междукултурни прояви..... Колкото по-пъстро, цветно, музикално и вдъхновяващо, толкова по-добре!

Този път обаче не става въпрос за поредния фестивал, на който съм била. Става въпрос за Коледен благотворителен базар, организиран от "Международния дамски клуб-София" (или с други думи съпругите на посланиците у нас).

Аз лично чух за първи път за него тази година, а се оказа, че се провежда за 6-ти път!

По-изненадващото за мен беше, че в неделя беше такава навалица от посетители в Интер Експо Центъра (който съгласете се е на "майната си", така че представям си какво щеше да е на някое по-комуникативно място?!).

Имаше страшно много хора (чак почти невъзможно за разглеждане), а някои от щандовете в 13.30 часа бяха вече затворили, защото си бяха....разпродали нещата. Беларуският щанд
Толкова рядко има в България каквито и да е смислени международни прояви, камо ли пък интересни предмети и хора от повече от 40 страни, че определено мисля, че трябва да се намери начин да се разшири инициативата. Бразилският щанд
Вероятно е трудно да се организира за 3 дена или да се отделят толкова неща за продаване и хора от посолствата, но само един ден в годината и то в София, без кой знае какво разгласяване предварително е съвсем недостатъчно...

В крайна сметка, ако е повече от 1 ден, не само ще се съберат повече средства за благотворителност, но и хората ще могат да се насладят спокойно на разнообразието от култури, храни, напитки, предмети и музика от цял свят.
Японският щанд
Защото, да, аз, слава Богу, имам възможност да ходя на моите си фестивали! Но като гледам как се радваха по-възрастните хора и децата, които бяха дошли, си мисля, че освен материалните ползи, ще има и "вдъхновяващи" такива, ако се разшири инициативата или се намери начин да се пренесе и извън София....

Пък дори и да не отиват 100% от приходите за благотворителност. В крайна сметка хората по света са го измислили - има доброволци за тези неща. В България пък специално и доста баби (и не само), които с радост биха пекли сладкиши и други вкусотии без печалба....

Немският щанд с оригинални "глинтвайни":)
Дано Коледа 2009 да бъде още по-вдъхновяваща и полезна!:) Това си пожелавам като първо желание за тази Коледа!

Дали Дядо Коледа чете моя блог...?:)))