Най-големият страх

 

Не съм гледала данни от "научно", представително, социологическо изследване, но смело мога да кажа, че поне покрай мен (а може би, защото то си е вътре в мен, все още) най-големият страх на хората е страхът от ЛЮБОВТА....

 

Страх да обикнеш.....

Страх да бъдеш обикнат.....

Че защо път, ще кажете? Нали всички това търсим, за това се пеят песни и се правят филми...?

Ами ето защо:

• разбърква ти се целия свят....
• първоначално ти е много еуфорично, но после, като нагазите в "дълбоки води" и започва да ви става страшно...разкривате тайните кътчета на душата си, боли те от волни или неволни "удари" (най-вече по егото ти)...
• ядосваш се, тъжен си, казваш си: "Край, не мога повече с този човек!", а в следващия момент: "Да, ама искам да съм с него, липсва ми, дава ми важни за мен неща!"....
• Страдаш, прощаваш, след време си казваш: "Че затова ли толкова страдах?"...

А най-страшното от всичко е, че в един момент може и да спрат да те обичат....или поне по начина, по който ти ОЧАКВАШ и смяташ, че ЗАСЛУЖАВАШ!

 

А като спрат да те обичат, го усещаш като ОТХВЪРЛЯНЕ на цялото ти същество, което толкова старателно и с любов отглеждаш и градиш години наред:(

 

 

Ето това е големият проблем, джанъм!

• Не че другият е рещил да поеме по нов път!
• Не че вижда развитието си без теб като съ-пътешественик в прекрасното приключение, наречено ЖИВОТ!
• Даже може и ти да виждаш себе си без него наоколо (друг е въпросът дали си го признаваш или не, и кой първи е решил да каже очевидната истина за отчуждението и липсата на предишния интерес и еуфория между двамата)...
• Със сигурност и двамата ще срещнете други заслужаващи си внимание хора и водещи ви до следващото, по-високо ниво на личностното ви развитие....

Гледам днес снимките на един мъж, в който бях безкрайно влюбена преди няколко години - в брилянтния му ум, мъжкарското му излъчване, упоритостта, креативността, общата ни страст към музиката и пътешествията....с две думи, във всичко!

 

Е, не се получи тогава между нас - аз се смятах за недостатъчно интересна, красива, ефектна като за него....с толкова много пърхащи девойки наоколо:( не че нямаше сексуална тръпка и интелектуално предизвикателство между нас. Имаше. И беше споделена, и даже подплатена с няколко опита за любовна среща и безброй смс-и:)

 

И все пак не стана нищо. Тогава се обвинявах (любим мой навик), че АЗ съм виновна - нямам достатъчно самочувствие, добър подход, търпение и т.н.....

 

Сега обаче, години по-късно, когато гледам безбройните му албуми от къде ли не, с какви ли не хора и виждам, че продължава да е също толкова умен, находчив, упорит, готин, свеж....и също толкова САМ, прозрях, че както винаги, причината да не се получи е била и у двамата!

 

И то не в нещо друго, а в СТРАХА и на двамата от ЛЮБОВТА!

 

От разкриването по-надълбоко, от ежедневната, споделена, емоционална връзка, от съобразяването с другия, от това дали, въпреки че сме толкова "интелигентни, емоционални, готини", нещата ще се получат и ще да дълготрайни....

 

И докато човек премисля всички "за" и "против" дали да влага емоции и сили в по-дълбока връзка или да си кара на старите, познати весели, краткотрайни и незадълбочаващи се контакти....изпуска да види какви красоти се крият отвъд бариерата на страха....

 

 

че там ни очаква прекрасна поляна с красиви, полски, свободолюбиви цветя, готови да споделят нежната си красота с теб....без да искат нищо в замяна, освен да им се любуваш с пълна душа....

 

Да, и те като любимите ми, майски макове са крехки и нетрайни, но дори и когато времето за "красене" на земята им свърши, на тяхно място идва зелена трева, а после - прекрасни, жълти листа от дърветата, след това пухкав, бял сняг и отново срамежливи кокичета...

 

Само да устискаш да изчакаш да видиш какво ще стане по-натам....със същия човек, със същата и все пак вечно обновяваща се любов, със същия АЗ, който сте в момента и толкова различен от онзи, който ще бъдете след години....

 

Толкова прекрасно нещо е ЛЮБОВТА! Дори, когато е страшна на пръв поглед! Дори, когато ни трябват няколко засилки, за да прескочим бариерата на страха от нея.....

 

И най-вече, след години, след хиляди думи и преживяни заедно общи неща....ето тогава си струва да кажеш: "Наистина живях и обичах пълноценно, всеки мой ден!".....

 

Дай Боже да дойде този ден да мога да кажа това с чисто сърце:)))  

 

 

 

 

Поздрав за всичките ми прекрасни, щастливи приятелки:) Щастлива съм, че ви има в живота ми!!

Щастливата жена

Щастливата жена е като вихър.

Тя спира урагани със ръце,

и в то...зи миг не може никой

да сложи облак в нейното небе.

Щастливата жена е несломима.

Тя само с поглед мести планини.

Вселената се радва, че я има –

да рони по безкрая й звезди...

Щастливата жена умее всичко.

Опъва брод над пропасти далечни.

Дори, когато мразят – тя обича.

И с всеки дъх ти обещава вечност.

Това е тя – щастливата жена.

Усмихната, красива и летяща.

Съзрял си във очите й тъга?

Това е сянката на истинското щастие...

Но няма как да падне върху теб

от нейните очи дори сълза.

Щастливата жена ти е късмет.

И спътница. И болка. И съдба.

The things we do for love

Понякога си мисля, че ЛЮБОВТА, е най-простото нещо на този свят - харесвате се, решавате, че искате да сте заедно, ако единият има някакви притеснения, си ги казва, обсъждате ги, решавате спокойно и с уважение, и разбиране проблема, прегръщате се и продължавате напред......

Дали, дори на 36 години, съм все още толкова наивна да вярвам, че това е ЛЮБОВТА.....или това е просто детската ми, изкривена и подхранвана от безбройните холивудски филми представа за нея....?

Напоследък все по-често ми се случва или ставам свидетел на ситуации, които показват точно обратното - че истински стойностната ЛЮБОВ, която ти показва пътя, която те кара да се развиваш, да отиваш отвъд собствените си граници. ЛЮБОВ, която повече прилича на онези малки камъчета по морето, които хем не са така меки и удобни като пясъка, хем са полезни, когато се престрашиш да ходиш бос по тях, хем дори от тях можеш да сътвориш прекрасно сърце, стига да искаш.....

Въпросът е: "На какво сме готови за любовта?".....

Изглежда безкрайно романтично-патетично, ако отидем някъде надалеч, с последните си пари, преодолели граници и притеснения, заради любовта....всички си казват: "ау, колко смело и красиво!"

А понякога се оказва, че дори и да стоиш вкъщи, на познатия си, удобен диван, можеш да преодолееш далеч повече препядствия (най-вече вътрешни), да направиш повече компромиси, да разбереш повече неща за себе си и за другия, отколкото ще ти се случат, ако обиколиш Земята 3 пъти и опознаеш ЛЮБОВТА с 30 човека.....

И може би ние, съвременните Пепеляшки и Ромеовци, точно това не отчитаме - че дори и да се преместиш в пространството, дори и няколко пъти да смениш партньора, докато не решиш вътрешните си противоречия и "спирачки", докато не осъзнаеш какво е за теб любовта и кои са важните неща в живота ти, не можеш да изградиш пълноценна, спокойна, истинска, искрена връзка....

Такава, в която проблемите се превръщат в нещо, което обединява, а не разединява партньорите, споровете - в полезни разговори, които завършват с бой с възглавници, различията - в оново безценно огледало, което отразява каквото е необходимо да се отрази и отработи в даден момент.

И ЕДВА тогава можеш да имаш онази романтична и щастливо-захаросана връзка, която вдъхновява Холивуд и Боливуд, и певците да пеят такива жизнерадостни песни:)

Дали ще достигна до това ниво някога??  

http://www.youtube.com/watch?v=SASnF0S6NpE

ARTIST: 10 CC


TITLE: The Things We Do for Love

Too many broken hearts have fallen in the river

Too many lonely souls have drifted out to sea

You lay your bets and then you pay the price

The things we do for love, the things we do for love

Communication is the problem to the answer

You've got her number and your hand is on the phone

The weather's turned and all the lines are down

The things we do for love, the things we do for love


Like walking in the rain and the snow when there's nowhere to go

When you're feeling like a part of you is dying

And you're looking for the answer in her eyes

You think you're gonna break up

Then she says she wants to make up


Ooh you made me love you

Ooh you've got a way

Ooh you had me crawling on the floor

A compromise would surely help the situation

Agree to disagree but disagree to part

When after all it's just a compromise

Of the things we do for love, the things we do for love

The things we do for love

Kayah & Goran Bregovic

"Miłość ci wszystko wybaczy"

Ееее, като тръгне, та няма спиране.....не мога да не завърша днешната поредица емоции с тази интересна песен на полската певица Katarzyna Rooijens (Szczot), известна като Kayah, и на Горан Брегович.

Много тематична, страстна и в съзвучие с всичките ми емоции днес, а и напоследък:
http://www.youtube.com/watch?v=OlTT7CbDKTs&feature=related

Оригиналният текст на полски:)
"Miłość Ci wszystko wybaczy

Smutek zamieni Ci w śmiech.
Miłość tak pięknie tłumaczy:
Zdradę i kłamstwo i grzech.
Choćbyś ją przeklął w rozpaczy,
Że jest okrutna i zła,
Miłość Ci wszystko wybaczy
Bo miłość, mój miły, to ja.
Jeśli pokochasz tak mocno jak ja,
Tak tkliwie, żarliwie, tak wiesz,
Do ostatka, do szału, do dna,
To zdradzaj mnie wtedy i grzesz.
Bo miłość Ci wszystko wybaczy
Smutek zamieni Ci w śmiech.
Miłość tak pięknie tłumaczy:
Zdrade i kłamstwo i grzech.
Choćbyś ją przeklął w rozpaczy,
Że jest okrutna i zla,
Miłość Ci wszystko wybaczy
Bo miłość, mój miły, to ja. "

И преводът на Google translator....не е ясно колко е точен, но идеята се схваща:
"Любовта ще ви прости всичко

Тъгата ще ви превърне в смях.
Любов красиво обяснява:
Предателството и лъжата и греха.

Дори и ако проклятието си е да си в отчаяние,
Това е жестоко и зло,
Любовта ще ви прости всичко
Тъй като любовта, скъпа, това съм аз.

Ако обичате толкова, колкото аз,
Толкова нежно и страстно, така че знам,
До края, до лудост, до дъното,
За да ме предадете тогава, и греха.
Защото любовта ще ви прости всичко
Тъгата ще ви превърне в смях.
Любов красиво обяснява:
Предателството и лъжата и греха.

Дори и ако проклятието е да си в отчаяние,
Това е жестоко и зло,
Любовта ще ви прости всичко
Тъй като любовта, скъпа, това съм аз."

За синхрона и чудесата в живота ни

Ех, как обичам такива синхрони.......какво съм се закъхарила и аз, даже и Пенелопе Круз се тормози за същите неща, а аз се вълнувам излишно:)

Пенелопе Крус е убедена: Аз съм воин!

Актрисатa живее ден за ден и се тревожи за всичко:

 

Как се характеризира: "Аз съм воин. Живея ден за ден и се опитвам да не се страхувам и да се тревожа. Но в крайна сметка се тревожа за всичко, то е в природата ми. Това най-много ме кара да страдам".

http://www.dnes.bg/zvezdi/2012/04/11/penelope-krus-e-ubedena-az-sym-voin.156282

Освен пък аз да си се самопоздравя с една любима, специална, любовна песен и да спра да се тревожа, друго не ми остава:)

Kayah & Goran Bregovic. Śpij kochany, śpij

http://vbox7.com/play:f3b2e39d

За музиката, сутрешното кафе &

споделените емоции в живота

Тези дни ми е едно такова.....смотано, ей така, по женски, по чисто човешки, както и да го наричаме, такова е, знаете как е!

Навън вече дойде дългоочакваната пролет, всички сме живи  и здрави, имаме работа, виждаме се с приятели, забавляваме се, изобщо всичко си е както трябва да си бъде и както съм го искала да бъде....

А аз дори имам планирано пътуване с любим човек - и двете чакани толкова дълго време.....и въпреки това не се чувствам щастлива....пълна съм със страхове и съмнения, чуденки кое как и защо ще бъде, дали да не го откажа, да се видя с други хора, просто приятели, да си остана вкъщи, на работа.

Луда работа......Глупави въпроси, ще кажете, пък и може да не кажете, знам ли:) Май само аз си го водя този диалог в собствената си, объркана глава:(

Все търся, търся, намирам, пак търся и уж, когато всичко изглежда прекрасно и точно такова, каквото съм го търсила.....пак не съм удовлетворена и не чувствам онази радост и еуфория, която си представям, че трябва да чувствам в такъв момент.

Напоследък се чудя кое е сбъркано в "матрицата ми в главата"  - очакването, че когато намерим това, което ВЧЕРА сме търсили, ТО (или ТОЙ) ще е ТОЧНО това, от което имаме нужда ДНЕС.....или фалшивото, по холивудски повърхностно очакване, че да си щастлив означава да изпитваш САМО радост и детски ентусиазъм....без никакви съмнения, без колебания, без страхове от най-различен вид.

Като се замислиш май проблемът е и в двете - тъй като, волно или неволно, ние непрекъснато се развиваме и променяме, понякога без дори да разберем, нещата, които днес смятаме за важни, интересни, вълнуващи, утре може вече да ни изглеждат незряли, банални, глуповати.....т.е. дори и дълго време да сме мечтали за тях, в момента, в който дойдат в живота ни, вече да нямаме потребност от тях... 

Е, нищо страшно, но просто трябва "да се погледнем честно в очи" и да си признаем, че това вече не сме НИЕ:) Пък и да се зарадваме, защо не, че въпреки всичко сме успели да сбъднем една наша мечта, което само по себе си пак си е постижение:)))

Второто погрешно очакване също май е време да го преработя в главата си - че кой е казал, че ЩАСТИЕТО не е плашещо.....в крайна сметка, както казва един приятел "толкова е удобно и безопасно да си стоиш под юрганчето на старите представи, ситуации и хора", че за какво ти е да се "поставяш" в нови и опасни ситуации, пък били те и щастливи....

Лошото е, че подведени от потока на живота и интересните хора, и случки, които ни завихрят, се сещаме да се "стреснем" и "страхуваме" едва, когато ново е нахлуло вече в живота ни.

Или поне аз съм така! Искам, искам, като малко дете и като го получа, често не зная какво да правя с него и започвам да се притеснявам, че "това не съм съвсем аз, аз бях друга, не мога да се справя с тези неща и т.н."

Казах ви, този пост е за "глупавите емоции". Глупави, глупави, ама истински и тормозещи ни тук и сега.....поне докато не успеем да се справим с тях и не решим кое ни е по-важно:

"да запазим старото си, вече овехтяло аз"

или

"да последваме потока на живота и да се слеем с него, позвалявайки си да се превърнем в нещо ново и по-всяка вероятност, по-хубаво от преди"

А защо се казва "за музиката, сутрешното кафе и споделените емоции в живота"....ами просто, защото независимо накъде ще ме завее животът, с кого ще го споделям и каква ще бъда, тези три неща знам, че ще присъстват в него и ако ще имам мъж до себе си, ще мога да ги споделям с него без притеснения и бариери.....защото това е истинската Ани.

Утрин пълна с изненади

Отдавна не съм писала тук - най-вече, защото тази интересна година започна с много събития, хора, вдъхновения, дребни препядствия и какво ли още не....а знайно е, че когато има движение, времето за съзерцание е малко:)

А аз от толокава време копнеех за раздвижване на житейската енергия вътре и около мен:) Е, случи ми се най-накрая! Огромно благодаря:)

И днес, тъкмо, когато реших да споделя това онова, околните ме изненадаха с две неща.

Но нека все пак опиша нещата по реда на хрумването им:

Първо, исках да (си) кажа за пореден път, как да се вторачваме във външния си вид е най-тъпото нещо, което можем да направим по отношение на любовта, която всички търсим! Цял живот съм се бунтувала срещу това да бъда "кукличка", "секс-бомба", "фатална жена"....а не е като да нямам дадености, които при добро желание мога да изтъквам....

Но винаги съм чувствала, че това няма нищо общо с истинската любов! И все пак, и аз съм дете на "Лореал", "Мейбълин" и "H&M" - колкото и да не се поддавам на клишетата, когато реша, че другите се поддават, започвам да си мисля, че вероятно не съм съвсем права...

Така беше и снощи - реших, че трябва да се правя на фатална жена - направих си най-фаталната прическа, на която съм способна, гримирах се старателно, сложих големите обеци и червения шал, взех елегантната чаша с червено вино.....и зачаках да припаднат по мен.....

Познайте какво се случи? Мъжът нищо не отбеляза, а след известно време дискретно попита: "Защо не си разрошиш косата, както си ходиш всеки ден, много си красива така....." Е, щях да падна, естествено:)

И не мога да не се сетя за думите на мъжа на моя приятелка, която има снежнобяла кожа и най-красивите, естествено червени устни, които съм виждала.... един ден обаче, решила и тя да става "по мейбълински красива", гримирала се, за да излизат нанякъде, а той като я видял, казал: "На какво си се направила, на нищо не приличаш?!"

Тази история винаги ме е впечатлявала, но нали знаете, докато не ти се случи нещо лично, все не го вярваш истински:)

Та, такива неща си мислех относно красотата, мъжете, любовта.....нищо особено, сутрешни, женски "бръмбари":))

Отварям нета и какво да видя - статия как една намахана телевизионна водеща, случайно открива, че вместо бременна, всъщност е болна от рак на 37 години.....Знам, че може да се случи на всеки, но честно казано винаги съм смятала, че прекалено борбените, мъжки момичета, които безстрашно громят всичко и всички - от мъжете до политиката, сами си докарват такива неща.

Да, аз никога не съм искала да съм секс-играчка или безгласна кукличка, но пък и такава "бойна, груба мъжкарана" не съм искала да бъда! Ей, хора, да си жена е чудесно - толкова много неща можеш да правиш и с тялото, и с ръцете, и с душата си:) Защо да отричаме този дар? В крайна сметка, в другия живот, можем да се преродим като мъже, сега сме жени и е толкова вълнуващо:)

Ето един специален поздрав за всички интересни, борбени, енергични жени, които знаят как да сътворяват света си от нула и да успяват навсякъде, но с мекота, с любов, с лекота и нежност - така, както само една жена може да го направи:)))

http://www.youtube.com/watch?v=hHK-20UK6sI&feature=related

Третата изненада, която ме чакаше тази сутрин е, че отваряйки блога си, виждам черновата на нещо, което ме беше вдъхновило още през декевмри 2011г. На 21 декември, да сме по-точни:)

Един пост в сайт за мотористи, който ми показа какъв мъж търся за себе си и какъв мъж заслужава жената, която съм в момента да има в живота си - пълен с любов и мъжка сила и увереност, че може да се справи с всичко - от машините и приятелството, до парите и любовта!

"Истинската увереност, която се придобива с времето, когато си минал през много изпитания, куража да скочиш в непознатото и любов. Любов в най-чистата й форма.


Любов към свободата, която имаш, яхнал своята машина. Малко хора могат да оценят тази свобода и малко могат да й се насладят истински.".....

http://div.bg/Забавно/Мотористи-мускетарите-на-пътя_l.a_c.98422_i.138665.html

Ето това е МОЯТ тип мъж! Специално за него е днешният ми поздрав, с който искам да му кажа, че независимо дали ще се срещнем в този живот, независимо дали светът ще свърши точно 1 година след "преоткриването му" и колко време ще бъдем заедно, аз знам, че не искам нищо повече и нищо по-малко от живота си на жена!

Искам точно ТОЗИ тип мъж да бъде мой равностоен партньор и вдъхновител, както и аз негов, разбира се:)

http://www.youtube.com/watch?v=I5Tfmq5gQWo&feature=related

И ви пожелавам безкрайно чиста и истинска любов да има всекидневно в живота си:)

Разни женски мисли по Коледа....какво друго

Clare Loprinzi: "A good time for reflection, giving thanks, connecting to the moon, earth and water...the feminine....we all here send you love, strength and all the warrior energy we have."

Нямам какво друго да добавя към прекрасните думи на Клер, освен, че си пожелавам, ние жените през идващата 2012 година, да сме в динамична хармония с вътрешния и външния свят, за да можем да даваме сила и на мъжете, и на децата си, и на всички, които се нуждаят от нашата неповторима женска сила, любов и магичност:)))

Много топлина и обич по празниците!!

Игнажден 2011

Моят подарък за Игнажден и пожелание за 2012 година този път е много простичък, но хубав - публикацията от Писателския блог на Тишо.


Човек, който винаги пише много (о)смислено-практично за работите на душата:)))


http://asktisho.wordpress.com/2011/12/17/remont/?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3A+wordpress%2FRbnC+%28%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D0%B8%D1%88%D0%BE%29&utm_content=Yahoo%21+Mail


Докато наоколо има такива хора, които те зареждат с енергия и сгодни мисли, има шанс и за т.нар. ни държава, и за света!


Пък той, ако иска, да свършва след 1 година. Дотогава си пожелавам всеки Божи ден от идващата 2012 година да е прекаран в компанията на подобни смислени, балансирани и умни хора!


Честит Игнажден!

Пълноживеене

Днес, 12 октомври 2011г., е пълнолуние...по принцип не отдавам кой знае какво значение на фазите на луната и великите космически влияния, които те оказват върху задръстванията на Орлов мост например, но тази вечер погледнах календара и това ми се стори най-точният израз на усещанията ми в момента.

Защото тази вечер символично се разделих с една от най-близките си приятелки, а оттам - и с една много съществена част от емоционалния ми живот!

И по принцип не пиша такива лични неща в публичното пространство, но явно тази вечер принципите не важат:) А и тя скоро ще се омъжи за американец, трябва да се настройва към по-публични изяви на емоции-DDD

Пък и това всъщност не е само израз на моето дълбоко лично отношение към нея. Това е разказ-осъзнаване какво е истинското приятелство и защо сме такива късметлии, когато го срещнем наяве!

Обикновено помним и отбелязваме началото на любовните си връзки, как сме се срещнали, какво сме си казали. Началото на приятелствата ни се губи в общи купони, работни срещи, случайна подредба на един чин в училище. Рядко го помним, а и самото приятелство си се случва някак си ей така, от само себе си, почти никога не броим "ами, ние сме добри приятели от 4 години и 3 месеца"....само от време на време се присещаме "ей, откога го познавам този човек":) за разлика от любовните връзки, близките приятелства са нещо, върху което рядко разсъждаваме, не се страхуваме, че ще свършат, защото другият внезапно си е намерил някой друг приятел, не се ядосваме, ако "връзката няма развитие"....така да се каже, близкото и истинско приятелство е естествена част от ежедневния ни живот, като водата и въздуха, който дишаме!

И така до момента, в който поради една или друга причина, дай Боже, толкова хубава, колкото днешната, осъзнаем, че се налага да се разделим с обичания от нас приятел, макар и само пространствено....

Изведнъж осъзнаваш колко безкрайно ценен и неповторим за теб е този човек. Колко много си свикнал да е част от ежедневието ти - да му се обаждаш без повод, дори и понякога да няма какво толкова да са кажете, но просто да ти е приятно да го чуеш, да знаеш, че го има и в добри, и в лоши моменти.

Такава неповторима приятелка си ти за мен, Вес! За разлика от други мои приятелства, в твоя случай си спомням много ясно момента, в който си казах: "Ей, колко интересен човек е тази Весела!". Тогава вървяхме по жълтите павета, пеша след работа и аз въодушевлено ти разказвах за моето пътешествие до Грузия, като си мислех, че е много екзотично. Ти не си спомням за кое от твоите пътешествия ми разказа, но определено ми скри шапката и ми се издигна в очите:)

По американски или не, искам да ти кажа, че през всички тези години, през които се познаваме (всъщност те са само 6:) неведнъж съм си давала сметка какво невероятно съчетание на фин, културен, безкрайно ерудиран човек и в същото време напълно отговарящ на моята дива, рокаджийска, пътешественическа, търсеща, неспокойна страна си ти! Най-отговорно заявявам, че ако трябва с една дума да определя какъв е идеалният мъж за мен, това ще е мъжкият ти еквивалент (ако го срещнеш някъде по онези ширини, непременно го прати насам:))).

И за да не ставам прекалено сантиментална, че Евгений пак ще ме смъмри, последно искам да ти кажа, че когато се запознахме аз бях почти в твоята лична ситуация - много влюбена и готова да замина не само за Грузия, а накрай света заради любовта.

Е, при мен тогава не стана, което сега ме навежда на мисълта, че ако беше станало, нямаше да имам толкова невероятна приятелка като теб в живота си! Но, сигурна съм, при теб ще се получи по най-добрия начин - ще бъдете много щастливи заедно, защото ти знаеш как да осветиш всяко място и хора, до които се докоснеш!

Знам, че всички хора, които имат честта да се запознаят с теб, ще бъдат променени за добро по един или друг начин, и се надявам да разберат какво съкровище е влязло в живота им. Също както ние тук, твоите приятели, си го знаем и го оценяваме:)

Специално те поздравявам с тези две песни - с тях искам да ти благодаря за всички прекрасни, споделени до момента мигове и да ти кажа, че изобщо нямаш шанс да се отървеш от нас ни на Хаваите, ни в Сан Франциско или в "моя град":)

www.youtube.com/watch?v=fXhBRQEqp-A

www.youtube.com/watch?v=GLvohMXgcBo

Защото, нали си знаеш, инфраредът си работи навсякъде, пък и с тези 9 евро за самолетен билет и ваучери за концерти....:)))

Пожелавам ти всичкото щастие на света и в личен, и в професионален план, защото, сигурна съм, шило в торба не стои и скоро ще четем за теб ако не във "Forbes", то поне в "Le Europeo":)))

Пръгръщам те, пиле, и чакам да видя какви изненади ни е подготвила още Вселената:)))

Luv you, както казват американците, пък и нашите скъпи приятели ирландците:)

P.S. Ааа, знаех си, че нещо ще забравя, какъвто съм си заплес:))) Забравих да кажа защо днес се радвам на пълнолунието....защото осъзнавам как хора като теб правят живота ми не просто някаква поредица от случки, а пълнокръвно живеене! Нещо, заради което си струва да се изправиш, когато си паднал духом. Нещо, което да разказваш на внуците си след време! Нещо, заради което си струва да ставаш сутрин от леглото:))

Където и да те отведе съдбата и любовта, винаги, когато видиш пълната луна, си спомняй, че на тази планета (за другите още не знам:) има хора, което те обичат точно такава, каквато си, на които можеш да звъннеш по всяко време на деня и нощта, и които ще се радват дори само да те чуят!

И никога не забравяй, че животът, подобно на лунните цикли, винаги се възражда отново и отново:) Приемай всичко леко и спокойно, и както само ти умееш - мъдро и малко така, по рибешки, през перделъка:)))

Хайде стига ти толкова, че да остане нещо и за след 60 години:)))