За синхрона и чудесата в живота ни

Ех, как обичам такива синхрони.......какво съм се закъхарила и аз, даже и Пенелопе Круз се тормози за същите неща, а аз се вълнувам излишно:)

Пенелопе Крус е убедена: Аз съм воин!

Актрисатa живее ден за ден и се тревожи за всичко:

 

Как се характеризира: "Аз съм воин. Живея ден за ден и се опитвам да не се страхувам и да се тревожа. Но в крайна сметка се тревожа за всичко, то е в природата ми. Това най-много ме кара да страдам".

http://www.dnes.bg/zvezdi/2012/04/11/penelope-krus-e-ubedena-az-sym-voin.156282

Освен пък аз да си се самопоздравя с една любима, специална, любовна песен и да спра да се тревожа, друго не ми остава:)

Kayah & Goran Bregovic. Śpij kochany, śpij

http://vbox7.com/play:f3b2e39d

За музиката, сутрешното кафе &

споделените емоции в живота

Тези дни ми е едно такова.....смотано, ей така, по женски, по чисто човешки, както и да го наричаме, такова е, знаете как е!

Навън вече дойде дългоочакваната пролет, всички сме живи  и здрави, имаме работа, виждаме се с приятели, забавляваме се, изобщо всичко си е както трябва да си бъде и както съм го искала да бъде....

А аз дори имам планирано пътуване с любим човек - и двете чакани толкова дълго време.....и въпреки това не се чувствам щастлива....пълна съм със страхове и съмнения, чуденки кое как и защо ще бъде, дали да не го откажа, да се видя с други хора, просто приятели, да си остана вкъщи, на работа.

Луда работа......Глупави въпроси, ще кажете, пък и може да не кажете, знам ли:) Май само аз си го водя този диалог в собствената си, объркана глава:(

Все търся, търся, намирам, пак търся и уж, когато всичко изглежда прекрасно и точно такова, каквото съм го търсила.....пак не съм удовлетворена и не чувствам онази радост и еуфория, която си представям, че трябва да чувствам в такъв момент.

Напоследък се чудя кое е сбъркано в "матрицата ми в главата"  - очакването, че когато намерим това, което ВЧЕРА сме търсили, ТО (или ТОЙ) ще е ТОЧНО това, от което имаме нужда ДНЕС.....или фалшивото, по холивудски повърхностно очакване, че да си щастлив означава да изпитваш САМО радост и детски ентусиазъм....без никакви съмнения, без колебания, без страхове от най-различен вид.

Като се замислиш май проблемът е и в двете - тъй като, волно или неволно, ние непрекъснато се развиваме и променяме, понякога без дори да разберем, нещата, които днес смятаме за важни, интересни, вълнуващи, утре може вече да ни изглеждат незряли, банални, глуповати.....т.е. дори и дълго време да сме мечтали за тях, в момента, в който дойдат в живота ни, вече да нямаме потребност от тях... 

Е, нищо страшно, но просто трябва "да се погледнем честно в очи" и да си признаем, че това вече не сме НИЕ:) Пък и да се зарадваме, защо не, че въпреки всичко сме успели да сбъднем една наша мечта, което само по себе си пак си е постижение:)))

Второто погрешно очакване също май е време да го преработя в главата си - че кой е казал, че ЩАСТИЕТО не е плашещо.....в крайна сметка, както казва един приятел "толкова е удобно и безопасно да си стоиш под юрганчето на старите представи, ситуации и хора", че за какво ти е да се "поставяш" в нови и опасни ситуации, пък били те и щастливи....

Лошото е, че подведени от потока на живота и интересните хора, и случки, които ни завихрят, се сещаме да се "стреснем" и "страхуваме" едва, когато ново е нахлуло вече в живота ни.

Или поне аз съм така! Искам, искам, като малко дете и като го получа, често не зная какво да правя с него и започвам да се притеснявам, че "това не съм съвсем аз, аз бях друга, не мога да се справя с тези неща и т.н."

Казах ви, този пост е за "глупавите емоции". Глупави, глупави, ама истински и тормозещи ни тук и сега.....поне докато не успеем да се справим с тях и не решим кое ни е по-важно:

"да запазим старото си, вече овехтяло аз"

или

"да последваме потока на живота и да се слеем с него, позвалявайки си да се превърнем в нещо ново и по-всяка вероятност, по-хубаво от преди"

А защо се казва "за музиката, сутрешното кафе и споделените емоции в живота"....ами просто, защото независимо накъде ще ме завее животът, с кого ще го споделям и каква ще бъда, тези три неща знам, че ще присъстват в него и ако ще имам мъж до себе си, ще мога да ги споделям с него без притеснения и бариери.....защото това е истинската Ани.

Утрин пълна с изненади

Отдавна не съм писала тук - най-вече, защото тази интересна година започна с много събития, хора, вдъхновения, дребни препядствия и какво ли още не....а знайно е, че когато има движение, времето за съзерцание е малко:)

А аз от толокава време копнеех за раздвижване на житейската енергия вътре и около мен:) Е, случи ми се най-накрая! Огромно благодаря:)

И днес, тъкмо, когато реших да споделя това онова, околните ме изненадаха с две неща.

Но нека все пак опиша нещата по реда на хрумването им:

Първо, исках да (си) кажа за пореден път, как да се вторачваме във външния си вид е най-тъпото нещо, което можем да направим по отношение на любовта, която всички търсим! Цял живот съм се бунтувала срещу това да бъда "кукличка", "секс-бомба", "фатална жена"....а не е като да нямам дадености, които при добро желание мога да изтъквам....

Но винаги съм чувствала, че това няма нищо общо с истинската любов! И все пак, и аз съм дете на "Лореал", "Мейбълин" и "H&M" - колкото и да не се поддавам на клишетата, когато реша, че другите се поддават, започвам да си мисля, че вероятно не съм съвсем права...

Така беше и снощи - реших, че трябва да се правя на фатална жена - направих си най-фаталната прическа, на която съм способна, гримирах се старателно, сложих големите обеци и червения шал, взех елегантната чаша с червено вино.....и зачаках да припаднат по мен.....

Познайте какво се случи? Мъжът нищо не отбеляза, а след известно време дискретно попита: "Защо не си разрошиш косата, както си ходиш всеки ден, много си красива така....." Е, щях да падна, естествено:)

И не мога да не се сетя за думите на мъжа на моя приятелка, която има снежнобяла кожа и най-красивите, естествено червени устни, които съм виждала.... един ден обаче, решила и тя да става "по мейбълински красива", гримирала се, за да излизат нанякъде, а той като я видял, казал: "На какво си се направила, на нищо не приличаш?!"

Тази история винаги ме е впечатлявала, но нали знаете, докато не ти се случи нещо лично, все не го вярваш истински:)

Та, такива неща си мислех относно красотата, мъжете, любовта.....нищо особено, сутрешни, женски "бръмбари":))

Отварям нета и какво да видя - статия как една намахана телевизионна водеща, случайно открива, че вместо бременна, всъщност е болна от рак на 37 години.....Знам, че може да се случи на всеки, но честно казано винаги съм смятала, че прекалено борбените, мъжки момичета, които безстрашно громят всичко и всички - от мъжете до политиката, сами си докарват такива неща.

Да, аз никога не съм искала да съм секс-играчка или безгласна кукличка, но пък и такава "бойна, груба мъжкарана" не съм искала да бъда! Ей, хора, да си жена е чудесно - толкова много неща можеш да правиш и с тялото, и с ръцете, и с душата си:) Защо да отричаме този дар? В крайна сметка, в другия живот, можем да се преродим като мъже, сега сме жени и е толкова вълнуващо:)

Ето един специален поздрав за всички интересни, борбени, енергични жени, които знаят как да сътворяват света си от нула и да успяват навсякъде, но с мекота, с любов, с лекота и нежност - така, както само една жена може да го направи:)))

http://www.youtube.com/watch?v=hHK-20UK6sI&feature=related

Третата изненада, която ме чакаше тази сутрин е, че отваряйки блога си, виждам черновата на нещо, което ме беше вдъхновило още през декевмри 2011г. На 21 декември, да сме по-точни:)

Един пост в сайт за мотористи, който ми показа какъв мъж търся за себе си и какъв мъж заслужава жената, която съм в момента да има в живота си - пълен с любов и мъжка сила и увереност, че може да се справи с всичко - от машините и приятелството, до парите и любовта!

"Истинската увереност, която се придобива с времето, когато си минал през много изпитания, куража да скочиш в непознатото и любов. Любов в най-чистата й форма.


Любов към свободата, която имаш, яхнал своята машина. Малко хора могат да оценят тази свобода и малко могат да й се насладят истински.".....

http://div.bg/Забавно/Мотористи-мускетарите-на-пътя_l.a_c.98422_i.138665.html

Ето това е МОЯТ тип мъж! Специално за него е днешният ми поздрав, с който искам да му кажа, че независимо дали ще се срещнем в този живот, независимо дали светът ще свърши точно 1 година след "преоткриването му" и колко време ще бъдем заедно, аз знам, че не искам нищо повече и нищо по-малко от живота си на жена!

Искам точно ТОЗИ тип мъж да бъде мой равностоен партньор и вдъхновител, както и аз негов, разбира се:)

http://www.youtube.com/watch?v=I5Tfmq5gQWo&feature=related

И ви пожелавам безкрайно чиста и истинска любов да има всекидневно в живота си:)

Разни женски мисли по Коледа....какво друго

Clare Loprinzi: "A good time for reflection, giving thanks, connecting to the moon, earth and water...the feminine....we all here send you love, strength and all the warrior energy we have."

Нямам какво друго да добавя към прекрасните думи на Клер, освен, че си пожелавам, ние жените през идващата 2012 година, да сме в динамична хармония с вътрешния и външния свят, за да можем да даваме сила и на мъжете, и на децата си, и на всички, които се нуждаят от нашата неповторима женска сила, любов и магичност:)))

Много топлина и обич по празниците!!

Игнажден 2011

Моят подарък за Игнажден и пожелание за 2012 година този път е много простичък, но хубав - публикацията от Писателския блог на Тишо.


Човек, който винаги пише много (о)смислено-практично за работите на душата:)))


http://asktisho.wordpress.com/2011/12/17/remont/?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3A+wordpress%2FRbnC+%28%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D0%B8%D1%88%D0%BE%29&utm_content=Yahoo%21+Mail


Докато наоколо има такива хора, които те зареждат с енергия и сгодни мисли, има шанс и за т.нар. ни държава, и за света!


Пък той, ако иска, да свършва след 1 година. Дотогава си пожелавам всеки Божи ден от идващата 2012 година да е прекаран в компанията на подобни смислени, балансирани и умни хора!


Честит Игнажден!

Пълноживеене

Днес, 12 октомври 2011г., е пълнолуние...по принцип не отдавам кой знае какво значение на фазите на луната и великите космически влияния, които те оказват върху задръстванията на Орлов мост например, но тази вечер погледнах календара и това ми се стори най-точният израз на усещанията ми в момента.

Защото тази вечер символично се разделих с една от най-близките си приятелки, а оттам - и с една много съществена част от емоционалния ми живот!

И по принцип не пиша такива лични неща в публичното пространство, но явно тази вечер принципите не важат:) А и тя скоро ще се омъжи за американец, трябва да се настройва към по-публични изяви на емоции-DDD

Пък и това всъщност не е само израз на моето дълбоко лично отношение към нея. Това е разказ-осъзнаване какво е истинското приятелство и защо сме такива късметлии, когато го срещнем наяве!

Обикновено помним и отбелязваме началото на любовните си връзки, как сме се срещнали, какво сме си казали. Началото на приятелствата ни се губи в общи купони, работни срещи, случайна подредба на един чин в училище. Рядко го помним, а и самото приятелство си се случва някак си ей така, от само себе си, почти никога не броим "ами, ние сме добри приятели от 4 години и 3 месеца"....само от време на време се присещаме "ей, откога го познавам този човек":) за разлика от любовните връзки, близките приятелства са нещо, върху което рядко разсъждаваме, не се страхуваме, че ще свършат, защото другият внезапно си е намерил някой друг приятел, не се ядосваме, ако "връзката няма развитие"....така да се каже, близкото и истинско приятелство е естествена част от ежедневния ни живот, като водата и въздуха, който дишаме!

И така до момента, в който поради една или друга причина, дай Боже, толкова хубава, колкото днешната, осъзнаем, че се налага да се разделим с обичания от нас приятел, макар и само пространствено....

Изведнъж осъзнаваш колко безкрайно ценен и неповторим за теб е този човек. Колко много си свикнал да е част от ежедневието ти - да му се обаждаш без повод, дори и понякога да няма какво толкова да са кажете, но просто да ти е приятно да го чуеш, да знаеш, че го има и в добри, и в лоши моменти.

Такава неповторима приятелка си ти за мен, Вес! За разлика от други мои приятелства, в твоя случай си спомням много ясно момента, в който си казах: "Ей, колко интересен човек е тази Весела!". Тогава вървяхме по жълтите павета, пеша след работа и аз въодушевлено ти разказвах за моето пътешествие до Грузия, като си мислех, че е много екзотично. Ти не си спомням за кое от твоите пътешествия ми разказа, но определено ми скри шапката и ми се издигна в очите:)

По американски или не, искам да ти кажа, че през всички тези години, през които се познаваме (всъщност те са само 6:) неведнъж съм си давала сметка какво невероятно съчетание на фин, културен, безкрайно ерудиран човек и в същото време напълно отговарящ на моята дива, рокаджийска, пътешественическа, търсеща, неспокойна страна си ти! Най-отговорно заявявам, че ако трябва с една дума да определя какъв е идеалният мъж за мен, това ще е мъжкият ти еквивалент (ако го срещнеш някъде по онези ширини, непременно го прати насам:))).

И за да не ставам прекалено сантиментална, че Евгений пак ще ме смъмри, последно искам да ти кажа, че когато се запознахме аз бях почти в твоята лична ситуация - много влюбена и готова да замина не само за Грузия, а накрай света заради любовта.

Е, при мен тогава не стана, което сега ме навежда на мисълта, че ако беше станало, нямаше да имам толкова невероятна приятелка като теб в живота си! Но, сигурна съм, при теб ще се получи по най-добрия начин - ще бъдете много щастливи заедно, защото ти знаеш как да осветиш всяко място и хора, до които се докоснеш!

Знам, че всички хора, които имат честта да се запознаят с теб, ще бъдат променени за добро по един или друг начин, и се надявам да разберат какво съкровище е влязло в живота им. Също както ние тук, твоите приятели, си го знаем и го оценяваме:)

Специално те поздравявам с тези две песни - с тях искам да ти благодаря за всички прекрасни, споделени до момента мигове и да ти кажа, че изобщо нямаш шанс да се отървеш от нас ни на Хаваите, ни в Сан Франциско или в "моя град":)

www.youtube.com/watch?v=fXhBRQEqp-A

www.youtube.com/watch?v=GLvohMXgcBo

Защото, нали си знаеш, инфраредът си работи навсякъде, пък и с тези 9 евро за самолетен билет и ваучери за концерти....:)))

Пожелавам ти всичкото щастие на света и в личен, и в професионален план, защото, сигурна съм, шило в торба не стои и скоро ще четем за теб ако не във "Forbes", то поне в "Le Europeo":)))

Пръгръщам те, пиле, и чакам да видя какви изненади ни е подготвила още Вселената:)))

Luv you, както казват американците, пък и нашите скъпи приятели ирландците:)

P.S. Ааа, знаех си, че нещо ще забравя, какъвто съм си заплес:))) Забравих да кажа защо днес се радвам на пълнолунието....защото осъзнавам как хора като теб правят живота ми не просто някаква поредица от случки, а пълнокръвно живеене! Нещо, заради което си струва да се изправиш, когато си паднал духом. Нещо, което да разказваш на внуците си след време! Нещо, заради което си струва да ставаш сутрин от леглото:))

Където и да те отведе съдбата и любовта, винаги, когато видиш пълната луна, си спомняй, че на тази планета (за другите още не знам:) има хора, което те обичат точно такава, каквато си, на които можеш да звъннеш по всяко време на деня и нощта, и които ще се радват дори само да те чуят!

И никога не забравяй, че животът, подобно на лунните цикли, винаги се възражда отново и отново:) Приемай всичко леко и спокойно, и както само ти умееш - мъдро и малко така, по рибешки, през перделъка:)))

Хайде стига ти толкова, че да остане нещо и за след 60 години:)))

Моето женско кредо

Напоследък ми се случва доста да обсъждам този въпрос с приятелки - коя какво търси от живота в момента, на какъв етап е, какъв мъж иска до себе си и какво е готова да даде в замяна:)

В нашето все по-объркано общество, в което и мъжете, и жените загубиха ориентири коя "роля" е модерна, коя е демоде, какво очаква от тях срещуположния пол като поведение и умения....човек не знае кой от многобройните си таланти да развива, кой да скрива, това било лошо да проявяваш, онова пък не било модерно, изобщо ходи се ориентирай в живота:)

Късметлии са тези от нас, които попадат на любим човек, който ги приема наистина такива каквито са, без наличинието или липсата на определени качества да е условие да бъдеш обичан. Просто да те обичат за това, което си всъщност.

Така че за другите не знам, но след толкова опит с разни хора и връзки, за мен си поне си изясних аз каква жена съм, какво смятам за важно и ценно в живота си, какъв партньор за семейство и деца искам да имам до себе си.

И хич не искам да знам дали е модерно или не, как го възприемат другите, как ще изглеждам аз - "успяла или не" след време.

Ето това е моята представа за успех на този жизнен етап - цитирам Даниела Янков (бившата съпруга на Андрей). Момичето го е казало точно, както и аз ги усещам нещата и затова искам да го запазя тук:

"Все още искам всичко, което исках и преди - голямата любов, да стана майка, да си намеря мъж, с когото да мечтаем заедно, да ме защитава и аз да съм неговата жена. И като истинска балканска жена не искам да съм много независима. Стига ми да си имам моята работа, не да гоня голяма кариера. Винаги ще са ми по-важни любовта и семейството.“

Да, на мен също ми харесва да съм "жената на моя си мъж"; харесва ми да пека домашен хляб с маслини и шоколадов кекс; харесва ми да садя цветя и да изпълвам къщата с уют, топлина и ръчно правени неща; харесва ми дори да правя салата и да сервирам ракийка на мъжа ми. Не смятам, че това е балканско, просташко и т.н.Особено, ако го правя за един мил, грижовен, активен и деен мъж, за когото нашата връзка и децата ни са най-съществената и смислена част от живота му.

Когато има разбирателство и взаимна обич, всичко бих правила за мъжа си и семейството си!

Е, да, признавам, харесва ми също така и да работя; да реализирам мечтите си и умствения си потенциал, който смятам, че наистина притежавам и който има нужда от предизвикателства и идеи. И знам, че винаги ще ги търся и ще работя нещо - за друг или за себе си:)

Но определено семейството и разбирателството в него; спокойната, ненатрапчива и не-креслива хармония, са най-важният ми приоритет в момента. А и за остатъка от живота ми, надявам се, за дълги години напред:)

Хубаво е да си запиша тези мисли сега - да си ги имам под ръка и когато се появи моят мъж, просто да знае с какво си има работа:)

Пожелавам си го от сърце:))

за приятелите и facebook

Е това не ми се беше случвало отдавна...да има толкова много събития в София, времето навън да е чудно за разходка, на мен да ми се излиза и да съм си свършила цялата работа по всички дейности, с които се занимавам....и да не намеря поне един свободен приятел за разходка+кафе:(

И после иди, че вярвай на Фейсбук....имам цели 274 приятели и всички винаги ме критикуват, че съм много заета и не могат да си уредят среща с мен:(((

На нищо не прилича това!!

Само да е посмял някой да се оплаче вече:)))

Разни готини хора и случки

Отдавна не съм се вдъхновявала така, но като срещнеш своите мисли в нечия чужда глава и някак си ти става едно такова хубаво и ведро...:)

Много се радвам, когато намеря и други хора, които държат сами да формират мнението си, пък нищо, че накрая крайният продукт може пак да излезне не кой знае какво или пък просто баналничко:)

Но някак си знаеш, че ти си си го обмислил и решил да е твое, а не са ти го вкарали в главата медиите или някои други професионални промивачи на мозъци....:)

Та, с две думи, препоръчвам горещо: "Писателският блог на Тишо", в случая пътеписа за любимия ми "Камино": htpp://asktisho.wordpress.com.

И за да запазя духа на днешния ден, да цитирам любимите ми изрази от него: "Конкретните обстоятелства вече ги бях избрал на подсъзнателно ниво и ето, че действителността не закъсня със своя отговор. В крайна сметка няма как да обикаляш света и да стоиш в офиса едновременно. Нещата се подреждаха добре от моя гледна точка." "Светът се променяше. Индивидите в него също трябваше да се променят".

"Оставаше само да избера посока и цел.....

Отговорът дойде самостоятелно и доста убедително. Така се случва винаги, когато попиташ Интуицията. Тя ти отговоря. Но трябва да имаш очи и уши, за да видиш отговора."

Та така, Интуицията и аз много си я харесвам, да видим накъде ще ме отведе и мен тази пролет....:)))

Невероятната 2010 година и още по-невероятната 2011

Е, това е, убедих се вече окончателно - когато човек е истински и следва сърцето си, всичко е възможно! Дори повече отколкото си очаквал и си смеел да се надяваш!

Тази незабравима 2010 година ще остане в личната ми история като точно такава - година на свобода, свободен и сърцат избор, мечтаене със замах и, което е по-важно и изненадващо за мен, сбъдването на всичките ми мечти с неочаквано добър край:)

Прекрасната ми раница, описанието на нашия скромен, но не и лишен от големи амбиции проект, не къде да е, а в 25-годишното юбилейно издание на 'The Economist" и невероятният ми, оранжев принтер - съвсем неочакван подарък от любимото семейство:)

Явно доста съм слушала тази година, за да го получа...или пък е добър знак, че идва време да поработя "сериозно" за практическата реализация на мечтите си (но без да съм прекалено "корпоративна" и работата да е свързана с неприятни хора и безумен работен ритъм):)))

Ще видим! И ще действаме!

Засега си пожелавам само здраве, много енергия и неотменна вяра в "свестните" хора и в това, че няма невъзможни мечти, стига да не спираш да действаш и сбъдваш!

А останалото ще е:

• любов, семейство и деца
• нашата България
• специалната сладкарница
• пътешествия из прекрасни, любими и изпълнени с неугасващ дух места

С две думи: "Благо-действие":)))) Благо-даря ти за интересната и прекрасна дума, Гале! Както и на всички останали невероятни, неповторими, свестни хора в моя живот - без вас нищо няма смисъл и посока:)

Щастлива съм, че ви има в живота ми!!!!