понеделник, 26 април 2010 г.

Вдъхновяващо

Да си създадеш свят”
Червената къща, 21 април 2010г.

Миналата седмица....неочаквано интересна и вдъхновяваща среща с мислещи, дейни, различни (или по-скоро подобни на нас хора):)))
Реших да си запиша нещата за мен, да не ги забравя, но после ми хрумна, че и някой друг може да се вдъхнови също като нас. Затова, накратно за срещата, без да претендирам за изчерпателност или абсолютна точност. И с благодарност за идеята и организацията на "Червената къща" http://www.redhouse-sofia.org/.
Презентаторите по реда на тяхното представяне:
1. Надежда Савова - „Къщата на хляба”, Габрово: http://www.bread-art-house.org
+ Международен център на самодейните средища/ Casa de la Cultura в Куба и Pontos de la cultura в Бразилия (цялостна мрежа от стари „читалища” и нови центрове, подпомагана и развивана от Министерство на културата)

Международен център на самодейните средища: http://www.international3c.org/ – обхваща 64 държави в момента.

2004г. – Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, което не трябва да е фолклор, а може да са всякакви съвременни форми на култура и изкуство

Center for Art & Cultural Policy Studies – Princeton, USA

2. Иво Стефанов – журналист от радио „Хоризонт”
“Squat-нати” пространства – това били културни и социални центрове в различни страни (Гърция, Англия, Словения, Ирландия и т.н.), в които стари, изоставени сгради са „окупирани” от артисти и млади хора и служат за най-различни мероприятия (семинари, изложби, прожекции, безплатна кухня, безплатни курсове по език за емигранти и т.н.)

Любляна, Словения – в бивша югославска казарма
Солун, Гърция – социален център „Микрополис”/фабрика „Инфанет” (голяма колкото нашия „Кремиковци”)
Букурещ, Румъния – библиотека „Алтернатива”

3. Валери Гюров – сдружение „Трансформатори” – 6 млади архитекта, които правят конкурс „6 за София” – задават задачи на студентите да измислят ново оформление напр. За градските чешмички/ градските тоалетни/ термопалатки за градските клошари и т.н.

Направили са страхотно оформление на двора на социален център „Св.Константин” в София с бюджет от 300лв.! http://transformatori.net/?p=57

4. Росана Обрешкова – мрежа „Живи места”http://www.aliveplaces.org/ (имат и FB група)

Те обединяват всякакви инициативи, свързани с алтернативен начин на живот (напр. в селски общности за био-производство (абе направо комуни ги кажиJ) и културни такива:

„Бъдеще сега” – с.Гудевци, Западни Родопи (http://www.futurefriendly.com/)
„Селище Зелено училище” – с.Костилково
Сдружение „Байкария” + „парк „Беглика” – пример за успешно партньорство между гражданско сдружение и държавна структура
ОЦОСУР Варна – с.Езерец (част от „Блулинк” мрежата)
„Училище за природа” – с.Влахи

5. Бенита Примо – „Фабрика за идеи” – изкуството в полза на развитието; съживяване на цирковото изкуство в България; работа с читалището в кв. Надежда

6. Петър – „Социален център”, който предстои да бъде открит до 2 седмици на ул.”Вашингтон”, до Синагогата. Идеята е това да е място за всякакви срещи и проекти и свободно обсъждане на алтернативни идеи, без политическа агитация. Да породи критическо мислене/ дискусии, напр. „Живот след капитализма”/ да има безплатни езикови курсове за емигранти и т.н.

7. Прошко Прошков – кмет на район „Лозенец”, живял дълго време в Германия, със стряхотни идеи и управленски подход! В момент подготвят проект за съживяване на една 80-годишна Водна кула в района (на ъгъла на „Галичица” и „Джеймс Баучер”, която да стане място за изложби, пърформънси, културни събития и т.н. Опитват се да подсигурят и място за безплатен център за „Обучение в документално кино и монтаж на филми”!!!

Човекът е отворен за всякакви идеи, предложения и готов да съдейства по всякакъв начин.

Други, споменати по време на дискусията:
- Ния Пушкарова – „Име”
- Маргарита............ – тази, ако се сещате, която беше направила инсталацията с ангелите. Беше много готина - „Качих едни ангели на покрива и нещата тръгнаха, какво се жалвате, че нямате финансиране и чакате на държавата”J))
- Михайл Миков – „Отворена творческа общност”
- Платформа „Агора”

Срещата завърши с идеята да има дискусия „Да си създадеш свят 2”, а след това и „Я да видим какъвм свят си си създал”, както и някаква форма на онлайн платформа за споделяне и обсъждане на подобни идеи. Изобщо беше страшно интересно и вдъхновяващо, ще следим по-нататъшното развитие, от което се надявам да сме част и ние:)
С две думи, очаквайте продължение.....:)

събота, 10 април 2010 г.

Заповядай, ЛЮБОВ! ♫ ♫ ♫

Посвещава се на моите два ангела-пазителя и един специален мъж...

Заповядай ЛЮБОВ, толкова мила и нежна,
Заповядай ЛЮБОВ, толкова тръпчива и честна,
Заповядай ЛЮБОВ, неизменна, красива и бодра,
Заповядай ЛЮБОВ, без която изобщо, изобщо не мога.

Не бъди само снимка и спомен в албума прашасъл.
Ела и бъди пълноценна част ти от живота клеясъл.
Заповядай ЛЮБОВ, моля те никога вече,
ти да не се страхуваш, толкова дълго те чаках и често сънувах... (2)

Заповядай ЛЮБОВ, разполагай се трайно и свойски,
няма защо и от кого да те крия аз толкоз геройски!
Заповядай ЛЮБОВ, чуваш ли, много те моля,
бъди ти във мен и аз – част от твоята роля! (2)

Защото животът и без друго е толкова кратък,
За да се крием, мълчим и да я караме как да е нататък...
Заповядай ЛЮБОВ, бъди тук, в този дом, господарка!
Кафето за двама готово е вече и чака те,
чака ни, в старата кафеварка... (2)

Заповядай ЛЮБОВ, завинаги ти остани,
сила, надежда и слънце да ни дариш.
Заповядай ЛЮБОВ, никога недей да си тръгваш!
Толкова пусто и празно е без теб, дори
и когато си мслиш, че си обръгнал... (2)

Заповядай ЛЮБОВ, ела,
бъди,
остани,
За днес, за утре и разбира се, завинаги!
Заповядай ЛЮБОВ, тук добре си дошла,
Заповядай, ела и с нас открий вечността! (2)

8 април 2010г.
София

Забележка: По мотиви на песента "Не остарявай любов" на Недялко Йорданов и Михаил Белчев....на които също благодаря за вдъхновението!

вторник, 23 март 2010 г.

Още мечти

Така де, като не мога да спя, поне да мечтая...докато мога:)
Винаги съм искала да имам тавански етаж - с "прозорче към звездите", скосени рафтчета за книги, мек диван и сродна душа за компания:)
Ето, да си сложа нагледно идеята, да си отлежава в пространството и времето...пък то се знае, някой ден ще стане реалност.
Както винаги става с истинските ни мечти и желания, все някак си проправят път и хоп, когато най-малко очакваме, те си стават реалност:)
Чакаме...

Среднощни светлини

Точно срещу прозореца на спалнята започнаха да строят нов блок - с по-висока и по-ниска част. Когато стане готов, най-вероятно ще ми закрива гледката, но от няколко месеца всъщност си имам едно среднощно вълшебство:)

Щом се стъмни, единственото, което виждам в нощното небе е ... едно малко, таванско прозорче да свети. И нищо друго, наоколо е тъмно като в рог, все едно прозорчето е закачено в нощното небе....много е "файнско":)

И ако в ранната вечер е просто един светещ оазис, който ми напомня колко е хубаво да си си вкъщи, на топло, с любими хора...то през нощта, когато не мога да спя като днес, веселите му коледни лампички, които все още не са махнати (имало и други луди като мен), ми напомнят, че утрото е по-мъдро от вечерта и нови вълшебства ни дебнат отвсякъде:)

Много си го харесвам това прозорче и много бих искала да се запозная с интересните хора, които живеят там (сигурна съм, че са такива:) Дори един път се опитах да разгадая в кой вход на блока се пада апартаментът (ако случайно някой чете това, става дума за пазара "Димитър Петков", моля да ме запознае:)))

Но с или без да познавам хората отсреща, се радвам, че дори и в големия град, може да се намери красота и среднощна романтика....така де, все пак тук прекарваме поне 333 дена в годината, не можем да чакаме лятното звездно небе на Рила или Пирин цяла година.


петък, 19 февруари 2010 г.

Най-хубавите неща са безплатни

Някой беше казал, че най-хубавите неща на този свят са безплатни!

Да бе да, ще кажете вие?! Всичко се купува с пари, няма безплатен обяд - веднага се намират контрапункти, в които вярват много повече хора...

Напоследък обаче ми се случиха няколко неща, които ми припомниха как именно безплатните неща могат да ти донесат много смисъл и щастие: преди време се влюбих неочаквано на една съвсем безплатна почивка с участие в съвсем безплатни интересни занимания....Наскоро преоткрих друга стара любов благодарение на едно безплатно списание.... а тази вечер гледах прекрасен филм за любовта на....безплатна прожекция в Институт Сервантес.

Не че всички тези неща нямаше да са си също толкова прекрасни и ако бяха платени, но някак си не е нужно. А аз все се напъвам ли, напъвам да съм самостоятелна, независима, да мога да си плащам от дребните сметки до големите ремонти и пътувания....и за какво? Всъщност това не доказва нищо. Или поне вече не!

До скоро много държах да доказвам, че аз "мога", че съм много умна и оправна, че нямам нужда някой да ме подпомага за каквото и да е. Напоследък обаче все повече започвам да оценявам факта, че просто "съм", ей така на, съществувам си, здрава съм, обичана, обичаща и няма за какво да се боря и какво да доказвам повече.

Просто си дишам (съвсем безплатно при това), сънувам хубави сънища (също безплатно) и мисля как да творя чудеса, когато съм будна (пък те даже сами ме намират и дори не питат за пари:).

Е, разбира се, има и платени неща покрай мен, но те са като че ли второстепенни, отстрани, като фон. Като нещо, което просто се случва, за да ми осигури възможността да мисля и осъществявам истински важните ми идеи.

А най-хубавато се случва между другото, докато вървя и се оглеждам за знаци, за съвпадъци и за това дали съм на правия път.

А да, да не забравя....да вървиш уверено и бодро също се оказва безплатно....:)

P.S. И едно последно нещо, което открих току-що (почти безплатно:):

Tai Tien, Muy Bien
A clever combination of the Mandarin and Spanish languages. "Tai Tien" meaning "Too sweet" in Mandarin, "Muy Bien" meaning "Very Good" in Spanish. Together, this expression communicates the examplе of a peaceful, perfectly content state of happiness and well-being. "I'm Tai Tien, Muy Bien"

Просто бъдете "Tai Tien, Muy Bien", толкова е лесно и .... безплатно:)

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Дишането


Не знам дали ви се е случвало да се радвате просто на факта, че можете да си седите и да си дишате, ей така, дълбоко, спокойно, с наслада.

На мен много отдавна не ми се беше случвало, но през последните 10 дни се хващам, че често си дишам така дълбоко, с голяма наслада, за кеф....и просто се радвам на живота.

Радвам се на това, че ставам без аларма сутрин (макар и почти по същото време като преди).

На това, че почти нямам време и програмата ми се оказа повече от запълнена...със срещи с приятели, интересни хора, нови идеи и ентусиазъм.

Цели 10 дена около мен няма кисели физиономии, драми, разправии за глупости. Разговорите са смислени и вдъхновяващи, и все повече затвърждават мнението ми, че избрах правилния път за момента:)

Да видим накъде води той и какво ще покажат фаровете след следващите 100 метра....

Радвайте се на живота, приятели, защото той наистина е безценен и ни се случва именно сега, днес, в този неповторим миг!

И не спирайте да мечтаете и да търсите нови форми на изява и развитие.

Толкова е интересно да видиш какво те чака "зад ъгъла":)




четвъртък, 28 януари 2010 г.

Винаги така става...

Не знам за вас, но когато като малки ходехме на гости, където имаше непознати деца, обикновено се случваше следното: съвсем в началото всички деца се гледахме изпод вежди, леко накриво, после като ни зарежеха сами в другата стая, щем нещем започвахме да си играем и да се опитваме да си общуваме....докато накрая, точно преди родителите да ни извикат да си ходим, ставаше най-интересно...и обикновено си тръгвахме с рев:)
В момента се чувствам почти по същия начин....уж си тръгвам по собствено желание, уж отдавна го знам и знам, че е по-добре за мен, а тази последна седмица ми става все по-тъжно и тъжно.
Като че ли и проблемите не изглеждат толкова заплетени, а и хората са все по-мили, ходим на обяд, смеем се...изобщо май човек винаги си остава едно голямо дете! Или поне аз:)
Надявам се да си взема поука и все повече да се радвам на всеки нов човек и всеки изживян миг в моя живот, преди да дойде време за раздяла:)
Радвам се, че въпреки всичко винаги съм късметлийка с хората, които срещам по пътя си и с нещата, които ми се случват:)
Дано винаги да е така!

петък, 25 декември 2009 г.

Every day is a lifetime:)

Ето по какво може да се познае, че съм "като себе си цяла" отново...седя си, хапвам си баклавичка, пия страхотно капучино и ми се пише:)

Откога не съм го правила....в този пълен вид от 26 май! Лошо, много лошо и много показателно.

Но не съм тук, за да се оплаквам, а за да напиша защо думите на Джим "Еvery day is a lifetime" ме вдъхновиха толкова.

Най-вече, защото през изминалата година осъзнах много буквално какво означава да нямаш милиграм жизнена енергия и то твърде често - как ти се правят безброй неща, имаш страхотни идеи и ентусиазъм, но усещането, че батериите ти са напълно изтощени те кара да отлагаш всичко за другия уикенд, после за по-другия и така, докато не разбереш, че отлагаш живеенето си....до не се знае точно кога!

И то за какво? За да имаш удобна работа и да можеш да си купиш нещо по-скъпо без да се притесняваш....когато, разбира се, все пак намериш 3 часа, за да отидеш до магазина и да си избереш...след около 3 седмици отлагане.

Остави това, но когато 3 поредни работни седмици не успях да излезна в обедна почивка и да скокна на 5 мин. от офиса да проверя за едни курсове по танци.....в такива моменти осъзнаваш, че си прекалил много яко и скоро ще се скъса нишката, ако не престанеш веднага, а не след 3 дни или след 3 седмици!

Ето затова ме вдъхнови Джим - защото ми напомни, че няма никаква причина да не изживяваш живота си ВСЕКИ ДЕН, а не след 3 седмици! Всеки ден трябва да можеш да му се наслаждаваш, да имаш усещането, че си бил полезен и че си удовлетворен от начина, по който е преминал деня ти.

Не че няма да има предизвикателства и проблеми, но когато знаеш, че това което правиш е твоето нещо; когато вечер заспиваш с чувство на задоволство от нещата, които са ти се случили и хората, които си срещнал през деня, тогава всички предизвикателства ти идват като "допинг", а не като досадни пречки.

И тъй като в момента чета книгата на Антъни Кийдис от Ред Хот (друго мое вдъхновение), ще цитирам и него..."прекрасно е, когато нямаш за какво да се оправдаваш и какво да си доказваш", просто да живееш по начин, който ти носи радост и чувството, че си на точното място с точните хора около себе си!

Ето това си пожелавам за Новата 2010 година - наред с нов дом, семейство и деца, задължителните пътешествия, концерти и сбирки с приятели....Те са ясни и неизменни мечти в моята lifetime програма. Наред с тях обаче, искам да изживявам всеки нов ден с радост, ентусиазъм и съмишленици около мен:)

А като поздрав към всичките ми безценни, обичани приятели и близки хора мога само да кажа "Алоха" - пак вдъхновение от днешния филм (ами така е, то малко да ме остави човек и веднага си намирам вдъхновяващи неща из пространството наоколо).

За справка "Алоха е най-известната Хавайска дума. На хавайски може да означава "здравей” или “довиждане”. Също така "алоха" има значение на любов и обич."

Разбирайте го във всичките му значения, защото си пожелавам още дълги години да можем да си казваме "здравей" и "до виждане", а между тях "обичам те, защото си ми много скъп и безценен човек":)

Наздраве и много празнично настроение!

вторник, 26 май 2009 г.

Истината за бебетата

Когато бях в 3-ти клас, напредничавите ми родители ми връчиха една тъничка, но много полезна книжка. Казваше се "Истината за бебетата", от някаква френска писателка, за съжаление не помня коя.

Книжката обаче помня и до днес - беше с прекрасни илюстрации, написана на разбран и човешки език, и описваше всичко, което едно дете на 10 години вече е добре да знае - от това, как се зачеват децата и какво се случва в тялото на майката през тези 9 месeца, до това как се появяват на бял свят и каква е ролята на бащата в цялата работа:). Ясно, разбираемо и най-вече нормално, без превземки и излишен свян.

Дотук добре:) Няма да коментираме защо в училище не се изучават задължително тези неща, именно така поднесени с внимание и в подходяща форма. Тази тема си заслужава сериозна образователна дискусия. Можем само да споменем, че липсата на подобен "учебен предмет" води в най-добрия случай до отъждествяването на секса с нещо доста пошло и "срамно". Как да обясниш нещо друго на децата, които "се образоват" що е това интимност и секс от съвременните филми (в които, ако няма проститутки и травестити, то любовта е най-малкото забранена и грешна, и общо взето все не е ясно кой е бащата....)?:)))

Каква представа да си изградиш за това колко прекрасно нещо е това сексуалното общуване между мъжа и жената, ако навлизаш в темата чрез понятията "кур", "путка", "клатене на цомби" и други от сорта (чудя се трябва ли да сложа многоточия тук или да се извиня, че така директно го пиша, като и без друго тези "термини" си висят на всяка втора стена около нас?!:)"?

Та, хайде, да речем, че любовта прави чудеса и като я намерят вече порасналите деца сами ще проумеят, че сексът не идва от размера на "бомбите на Памела Андерсън" и не се свежда до 10-минутно клатене с цел пооправяне на хормоналния баланс.

Това, който го разбрал, разбрал, за него си е. Пък и какво толкова, все пак и пластичните хирурзи трябва от нещо да живеят, няма лошо.

Идеята ми беше друга - колко време (и колко заблуди) трябва да преживее съвременният човек, докато в разбъркания му/й от рекламни послания, мексикански сапунки и Пепа Секса мозък, изкристализира идеята, че сексът и интимността освен за генериране печалба на производителите на презервативи, овлажняващи гелове за неповторим женски оргазъм и надуваеми кукли, всъщност са едни от най-естествените и прекрасни процеси в този живот. И което е по-важно, водят до най-неповторимия такъв - създаването на общо дете и довеждането му на бял свят.

Някъде да сте чели наскоро положително описание на човешко раждане? На раждането като върховен, благословен момент и за майката, и за бащата, и за бебето? На раждането като преживяване, което не се забравя не заради болката и евентуалните разкъсвания, а заради споделените моменти между ИНТИМНИТЕ ПАРТЬОРИ? Да, да, именно....нямам предвид онова раждане, което бащата не трябва да вижда и майката се опитва да забрави веднага, щом най-накрая свърши...То, доколкото чувам от приятелки, не си е и за гледане, а и за преживяване, особено в повечето БГ "болници"...и аз не бих искала любимият ми мъж да присъства на подобно нещо. Поне на него да му бъде спестено, ако не може на мен и на бебето!

Думата ми беше за един прекрасен, естествен процес, в който да, неизменно има болка и контракции, и стонове, но не и скачане по корема, чупене на ребра, форцепси, връзване на родилката и "окуражяването й" с крясъци, че "не напъва както трябва и нищо не прави", а пък определеното по норматив време за раждане вече изтича, видиш ли....

Не знам за вас, но като изключим едно прекрасно описание на раждане под вещото ръководство на една шаманка в степта, аз подобно четиво, камо ли "преведено" на достъпен за деца и тийнейджъри език не съм чела. Ако намерите такова, моля да ми го препратите.

Чудно ли е тогава, че все повече млади жени не се замислят изобщо, когато избират да раждат чрез секцио, а тези над 30-години трябва да се борят, за да докажат, че имат право да родят естествено? И че, да, ако има проблем с тях и бебето, нека да се намесят лекарите, но ако няма.....ако обичат да оставят жената да се осланя на хилядолетната си женска природа, която си знае перфектно "нормативите".

Как да пожелаеш нещо, за което знаеш само, че носи ужасяваща болка, страх, проблеми и излишни разправии.....като вече има секцио за 12 минути....е, после боляло много повече, казват, ама кой ти гледа, нали не се напъваш, попълваш няколко документа, плащаш каквото трябва и готово....честито, имате бебе! Е, не може да го видите сега, за какво ви е, нали знаете, че е живо и здраво, сега първо трябва да го измерим, после ще го отведем на другия етаж, да се "адаптира към живота" на спокойствие.....?!

Така или иначе всеки сам си избира. Разбира се, че има ситуации, в които секциото може да е животоспасяващо. Затова се хвърлят и толкова милиони годишно за научни разработки, нали така?

Въпросът ми обаче е, защо не се представя по подходящ начин и другата гледна точка? И той най-вече на децата и тийнейджърите, които все още трудно правят разлика между "Дързост и красота" и реалния живот? Истинската и най-вече естествената гледна точка - че няма нищо по-прекрасно от това да откриеш любовта в лицето на истински ИНТИМЕН ПАРТЬОР, който ще бъде щастлив да споделя с теб най-интимните ви моменти. С който създаването на деца няма да е грешка и няма да е защото вече сме на "възраст за женене". И най-вече с който отглеждането и възпитаването на същите тези деца ще е споделена радост, а не непоносимо бреме.

Нали правите връзката: "Ох, ужас, тя пак е за-бреме-няла, трудна е", а пък тези "семейни обязаности и задължения", той изобщо не си ги изпълнява.... е, ходи доказвай после, че да имаш семейство и деца е нещо хубаво:)

И за да не завършвам толкова мрачно тази всъщност прекрасна тема, прилагам няколко линка с информация от хора, които въпреки по-горния поучителен, съвременен, "възпитателен" процес са преодоляли "езиковите шаблони" в иначе звучния ни език и вярват, че не само зачеването и раждането, но и отглеждането на деца са едни от най-прекрасните и смислени чудеса, които могат да ни се случат на този свят:)

Разбира се, на първо място, със специалните ми благодарности към Роси за неизчерпаемата енергия и вяра, и чудесното поднасянe на "различната гледна точка" към тези свещени неща:)

И като "венец" на цялото ми тазвечерно вдъхновение, с неизразимо възхищение към моята прекрасна приятелка Галя за без-страшието и способността да не се предава, каквито и "специалисти" да я поучават! И за това, че е живото доказателство как човек може да се научи да "ражда" чудеса стига наистина да го пожелае и да не спира да се учи!

http://natalyoga.net/
http://www.estestveno.com/
http://www.roditeli.info/
http://slingbg.wordpress.com/
http://lalechebg.com/

четвъртък, 21 май 2009 г.

Balkan Horses


И "Balkan" и "Horses" са две мои много любими думи. За разлика от повечето хора по тези географски ширини, които или отричат всичко балканско като пошло, чалгаджийско, не-модерно (във философския смисъл), или се идентифицират само с българската част на Балканите, защото другите са...лоши, по-тъпи, по-изостанали, а пък всъщност даже са българи, да не се преструват и т.н.

Та, за разлика от тях, на мен ми харесват съседите ни и многообразието от култури, което ни заобикаля (все пак да израстнеш в Пловдив между многоуважавани арменци, турци, гърци и други няма как да ти насади предразсъдъци към когото и да е) + една-две любови с македонци и грузинец....не съм аз вашият човек, ако смятате, че българите сме по-по-най поради каквато и да е причина. А и Истанбул определено е един от любимите ми градове...

Е, да, вярно е, всички ние, балканските народи си имаме известни кусури (също като всеки друг народ, нали?). Това, което обаче невероятно много харесвам у всички нас е неизтребимото желание за жизнеутвърждаване, страхотната енергия да бъдеш, да любиш силно и да оцеляваш, да се веселиш напук на каквито и да било несгоди....Съжалявам, но не заменям всичко това за никакво материално благополучие, снобарски outfit и каквото там се сетите модерно и американизирано.

Ако това е пълнежът на "модерния свят", аз приемам да присъствам в него само доколкото ми се налага, живейки с други човешки същества:)

Иначе - който е слушал Balkan Horses ще ме разбере - ето, за тази енергия говоря - силна, страстна, дълбока, истинска, жизнеутвърждаваща. Такъв искам да е и животът ми до последния дъх.

Засега честичко успявам да го направя такъв, благодарение на прекрасните хора, които се появяват в живота ми....Дай, Боже, все да е така!:)