Куклен театър

Не мога да знам кога ще ми се случи да имам грижата за собствени деца (или пък финансовите възможности да помагам на други) - неща, които така или иначе ще се случат някога и това е повече от сигурно:)

Другото сигурно е, че освен материалните неща, с които смятам да съм полезна, не по-малко важни за мен са и всякакъв вид забавления и неща, които помагат на децата да се развиват и като личности, и да открият областите, в които са най-добри.

Вероятно защото като малка съм пробвала какво ли не - от авио-моделизъм до баскетбол (въпреки "внушителния ми ръст"), но тези извън-класни мероприятия са ми много присърце. И съм убедена, че ни помагат в живота не по-малко отколкото уроците по геометрия и класическа литература:)

И така, ще пиша още по темата, но днес на дневен ред са Куклените театри. Започвам с любимия ми Пловдивски такъв (който е от Пловдив със сигурност си спомня онзи прекрасен, шарен автобус, който и досега е паркиран пред театъра:) Не знам за вас, но на мен ми изглеждаше като моторизирано вълшебно килимче, способно да те заведе "през 9 земи, в десета":)))

http://www.pptheatre.com/home_bg.html

А за тези от нас, които все пак живеят в София понастоящем, ето и сайта на Софийския куклен театър: http://www.pptheatre.com/home_bg.html

На мен например, "Педя човек, лакът брада" ми е стара любов:)

Интересно обаче какво харесват днешните деца?:)

Нови идеи и добре свършена работа

Ех, че хубаво - тази седмица толкова нови идеи и неща се включиха в ежедневието ми, че наистина се чувствам прекрасно. То си и доказано, че най-зле ми влияе застоят от всякакъв вид и че не случайно искам да отида в Китай, нищо че си имат проклятие "Пожелавам ти да живееш в интересни времена.":)))

Така или иначе ето една хубава идея, реализирана блестящо, с вкус, пари и атмосфера:)))

Къща в Родопите за компания от 12 човека, т.е. нещо, което надявам се още това лято ще тестваме на живо:)

Но да не се стискам, споделям, защото наистина е много качествено направена:)

http://www.thereddoorshouse.com/pictures.html


Enjoy!

Мотото на тази седмица:)

Не че винаги не съм вярвала с цялата си душа в това, но понеже сега го прочетох в един от любимите си блогове (molif.com) и реших пак да го натъртя (най-вече на себе си:))).

"Както казах веднъж, ако влагаш сърцето си в това, което правиш, поемаш и риска то да бъде разбито, но така или иначе, това е единственият начин да работя и живея, на който съм научена."

А аз бих добавила: "Но пък е толкова хубаво да усещаш, че правиш нещата всеотдайно и обичаш с цялото си сърце........някак истински жив и осмислен се усещаш, нали?":)

Пък и идеално се връзва с точно ТАЗИ седмица:) демек, пак вселенска хармония и чудни съвпадъци!

Още съвпадъци и чудеса...

Е, то като тръгне и няма спирка:) Тези дни сякаш Вселената се е наговорила да ми покаже пътя към всичките ми мечти, които досега смятах за твърде невероятни, за да си позволя да ги изкажа на глас:)

Ето поредната - от известно време сънувам прекрасни и чудновати сънища с влакове (а аз на моите сънища много си им вярвам, голям приятел са ми те:).....

И днес какво да открия, покрай Килиманджаро, Найроби и Мозамбик....това: http://www.transsibirskaya.com/bg/index.php/Information/Information/Grupoviputuvaniq.html

Другите места, за които винаги съм мечтала - Русия, Монголия, Китай.....и то с влак!

Явно следващите години ще са повече от интересни! Единственото, което си пожелавам, е добра компания. Другото е ясно, че ще е прекрасно!:)

Любовта е ключът към всяка загадка…..

o Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната.
Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
o Не ме интересува на колко си години.
Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
o Не ме интересува в какви кръгове се движиш.
Искам да знам дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново. Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да се помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото.

o Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина.
Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си, дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да знам дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали можеш да подхранваш живота си от нейното присъствие.

Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: „Да!”.

o Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да зная след нощ на мъка и отчаяние че можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога и да неправиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.

o Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук.
Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.

o Не ме интересува къде, какво или с кого си учил.
Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.

Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота.

Искам да зная дали имаш усещането, че твоята душа докосва моята...че сме частици от обща Вселена.”

Силвия Браун "До другата страна и обратно"

За писането и Буковски

Понякога е достатъчно и 2 пъти да си поговориш с един човек, за да ти останат идеи, над които да се замисляш 20 години поне - така "усеща" душата ти и "уцелва право в целта" кое е важно за нея...."Да пием да има винаги такива хора в живота ни!", както казват любимите ми грузинци:) Специален поздрав:

Чарлс Буковски
Значи искаш да бъдеш писател?
Ако не изригва от теб, независимо от всичко останало, не го прави.
Ако не излиза без да си го молил от сърцето и ума, и от устата и стомаха ти, не го прави.
Ако ти e нужно да висиш с часове, вторачен в екрана на компютъра или надвесен над пишещата машина в търсене на думите, не го прави.
Ако го правиш за пари или за слава, не го прави.
Ако го правиш, защото искаш да вкараш в леглото си жени, не го прави.
Ако трябва да седиш и да поправяш отново и отново, не го прави.
Ако ти е трудно да мислиш за него, не го прави.
Ако се опитваш да пишеш като някой друг, забрави.
Ако трябва да чакаш да се излее от теб, тогава чакай търпеливо.
Ако така и не се излее от теб, прави нещо друго.
Ако трябва първо да го прочетеш на жена си или на приятелката, или на приятеля, или на родителите си, или на някой друг, не си готов.
Недей да бъдеш като толкова много писатели, недей да бъдеш като толкова хиляди хора, които наричат себе си писатели, не бъди тъп и скучен и превзет, не бъди изпълнен със само-влюбеност.
Библиотеките по света се прозяваха до заспиване над твоя вид.
Не допринасяй за това. Ако не излиза от душата ти като ракета, ако да мълчиш не би те докарало до лудост, самоубийство или убийство, не го прави.
Ако слънцето в теб не изгаря стомаха ти, не го прави.
Когато наистина дойде времето и ако си бил избран, то ще го направи само и ще продължи да го прави, докато умреш или то умре в теб.
Няма друг начин и никога не е имало."

Съвпадъци

Казвам ви аз, че работи системата:) Тъкмо разчистих с голямата, модерна метла всички стари и непотребни идеи, и веднага се появиха новите вдъхновения....

И моите любими съвпадъци:)

От една седмица си мисля за Мозамбик...... Как и защо се сетих не е важно! Важно е, че си спомних една любима БГ книга от едно време, която почти никой не е чувал, но аз (нетипично за мен) съм чела поне 3 пъти. Казва се "Пътят на паяците".

В нея се разказва за приключения из Африка, млади лекари, любов и .....всичко, за което се разказва в приключенските книги.

И изведнъж ми се прииска да отида там, и започнах да търся инфо за Мозамбик.

И какво да видя в google - блогът на една девойка, който не само следя от известно време, ами и носи съвсем актуалното за мен в момента заглавие "Блог за нови трендове и стари навици" (http://trendaffil.wordpress.com/).

И moreover, тя пише там за Мозамбик:) Ето това:

"Ето един стар навик - да мисля за Мозамбик. Тези дни във фейсбук се натъкнах на разни стари познати от Мозамбик, където съм имала щастието да живея 2 години в разцвета на пубертета си. Намерих снимки, рових из виртуални албуми, опитвах се да разпозная този и онзи и после попрерових сайтовете на Обединените нации, Уницеф и още няколко организации да си потърся работа там. Не, не се смейте. Вие не знаете колко е хубаво в Мозамбик! Как там нито един залез не си прилича със следващия, как ухаят току що изпържените рисойши, как няма по-спокойно място на света. Или поне така се запечата Мозамбик в моята 18-годишна главица, тогава когато напуснах тази земя, която винаги ще пазя в сърцето си.Ако се върна, сигурно няма да намеря никой от португалските си приятели, нито пък рисойшите (вкусно пържено тестено нещо с пълнеж от скариди) ще са толкова апетитни, може би дори залезите ще ми се сторят различни. Улиците ще са загубили колониалното си очарование, а аз ще се питам: "И за какво бих тоя път до тук?" Годините няма да се върнат назад… , но все пак искам в Мозамбик и туй то."

А ако някой иска, може да ме придружи в пътешествието ми дотам.
Нали знаете, че рано или късно ще се случи, щом ми е "влезнало в главата":)))

Разчистване на бюрото/ душата....

Удивително е как като деца "нацелваме" много точно как да бъдем в мир със себе си и да подреждаме живота си по най-добрия начин за момента......а после, с промити от реклами и чужди мнения мозъци, забравяме, че да си щастлив и усмихнат всеки ден е най-естественото и нормално нещо на света.

И това не означава да си безотговорен, фриволен, незрял и не знам си още какво. Напротив, означава, че ще можеш да се справиш с всякакви "външни" предизвикателства, когато си подредил "вътрешните" си такива!

Та така, по темата - вдъхновена от "Курса" (или както ние си го наричаме "Пътешествието"), седнах да напиша кои са нещата и представите, които вече са толкова овехтели и ненужни в моя живот, че само ми се пречкат и "изскачат" в някакви неподходящи моменти.

След това, естествено, написах, и кои са новите и свежи вярвания, с които продължавам напред! Така де, в природата няма празно - изхвърляш едно нещо и посрещаш новото:)

И тъкмо, когато си мислех, че съм "открила топлата вода", се сетих, че в края на всяка учебна година (т.е. около поредния ми рожден ден), имах навика да си разчиствам ученическото бюро. Освен старите учебници и пищови, преглеждах картичките и писанията в лексикона от изминалата година, натъманявах всичко в главата, запазвах само най-ценното.....и лятото можеше да започне с щурите игри, новите запознанства и приключения.

А на есен, с нови сили и идеи в главата, продължавах "да се уча" наново.

Толкова естествен и полезен процес. Да, ама сега съм "сериозна", имам куп професионални и други задачи, и честичко забравям, че най-важната задача е преди всичко да знаеш кой си и накъде вървиш. Кои са ти приоритетите в момента и как можеш да си максимално полезен на себе си, и на близките си.

И така, ако имате деца - вгледайте се как те решават "житейските си проблеми", защото те знаят КАК!:) Ако все още нямате, като мен, спомнете си колко мъдри сме били като малки и колко повече неща сме имали да "учим" и решаваме по едно и също време:)

И сме се справяли! И сега е същото, даже по-лесно - имаме далеч повече опит и ресурси да го правим:) И то как? Точно така, познахте, с УСМИВКА:)

Ами тогава, УСМИХ и напред!:)

Криза ли? Каква криза? Когато има такива хора и техните деца:)

Като съм започнала с цитатите.....Това е едно стихотворение на моята приятелка Весето, вдъхновено и писано за (и с помощта на) 9-месечната й дъщеричка. Даже и конкурс са спечелили с него:)

Порадвайте му се! А аз лично се радвам, че познавам такива хора и както вече казах "в моя свят" криза на духа и идеите няма.

И няма да има!:)

Вяра нека носят във сърцата.
Ех, здрави да са ни децата!
Святи, весели, игриви...
Единни, мъдри и щастливи!
Любовта да им е нежен спътник,
А Надеждата съратник!

Късметът верен нека ги спохожда.
Орис щедра най- ще им подхожда!
Лицата детски ведро да сияят
Еднакво когато учат и играят!
Да бъдат истински благословени,
А пък ние от тях вдъхновени!

Eй, колко харесвам хора, които се вдъхновяват от малко, бе! Браво:)

Специален поздрав за simplyblue, която не познавам лично, но също като човекът до нея харесвам заради умението да се вдъхновява и да вдъхновява другите:)

Тя вече и без друго си го има този поздрав, така че всички останали да се чувстват поздравени с моя любим Barry White!:)

http://es.youtube.com/watch?v=kL0WFcygdWY&feature=related

И тъй като не я познавам лично, задочно и искам разрешение да препечатам нещо от нейния блог, което лично мен ме вдъхнови, а в знак на благодарност ви препращам към нейния блог да си намерите интересни неща - защото там има такива!:

http://simplyblue.wordpress.com/

Защо плачеш?

By simplyblue
Малко момче попитало майка си, “Защо плачеш?”“Защото съм жена?”, отговорила му тя“Не разбирам”, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: “И никога няма да разбереш”.

По-късно малкото момче попитало баща си, “Защо мама сякаш плаче без причина?”“Всички жени плачат без причина”, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ: “Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: “Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.“Виждаш ли, сине - казал Господ,

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.”