Съвпадъци

Казвам ви аз, че работи системата:) Тъкмо разчистих с голямата, модерна метла всички стари и непотребни идеи, и веднага се появиха новите вдъхновения....

И моите любими съвпадъци:)

От една седмица си мисля за Мозамбик...... Как и защо се сетих не е важно! Важно е, че си спомних една любима БГ книга от едно време, която почти никой не е чувал, но аз (нетипично за мен) съм чела поне 3 пъти. Казва се "Пътят на паяците".

В нея се разказва за приключения из Африка, млади лекари, любов и .....всичко, за което се разказва в приключенските книги.

И изведнъж ми се прииска да отида там, и започнах да търся инфо за Мозамбик.

И какво да видя в google - блогът на една девойка, който не само следя от известно време, ами и носи съвсем актуалното за мен в момента заглавие "Блог за нови трендове и стари навици" (http://trendaffil.wordpress.com/).

И moreover, тя пише там за Мозамбик:) Ето това:

"Ето един стар навик - да мисля за Мозамбик. Тези дни във фейсбук се натъкнах на разни стари познати от Мозамбик, където съм имала щастието да живея 2 години в разцвета на пубертета си. Намерих снимки, рових из виртуални албуми, опитвах се да разпозная този и онзи и после попрерових сайтовете на Обединените нации, Уницеф и още няколко организации да си потърся работа там. Не, не се смейте. Вие не знаете колко е хубаво в Мозамбик! Как там нито един залез не си прилича със следващия, как ухаят току що изпържените рисойши, как няма по-спокойно място на света. Или поне така се запечата Мозамбик в моята 18-годишна главица, тогава когато напуснах тази земя, която винаги ще пазя в сърцето си.Ако се върна, сигурно няма да намеря никой от португалските си приятели, нито пък рисойшите (вкусно пържено тестено нещо с пълнеж от скариди) ще са толкова апетитни, може би дори залезите ще ми се сторят различни. Улиците ще са загубили колониалното си очарование, а аз ще се питам: "И за какво бих тоя път до тук?" Годините няма да се върнат назад… , но все пак искам в Мозамбик и туй то."

А ако някой иска, може да ме придружи в пътешествието ми дотам.
Нали знаете, че рано или късно ще се случи, щом ми е "влезнало в главата":)))

Разчистване на бюрото/ душата....

Удивително е как като деца "нацелваме" много точно как да бъдем в мир със себе си и да подреждаме живота си по най-добрия начин за момента......а после, с промити от реклами и чужди мнения мозъци, забравяме, че да си щастлив и усмихнат всеки ден е най-естественото и нормално нещо на света.

И това не означава да си безотговорен, фриволен, незрял и не знам си още какво. Напротив, означава, че ще можеш да се справиш с всякакви "външни" предизвикателства, когато си подредил "вътрешните" си такива!

Та така, по темата - вдъхновена от "Курса" (или както ние си го наричаме "Пътешествието"), седнах да напиша кои са нещата и представите, които вече са толкова овехтели и ненужни в моя живот, че само ми се пречкат и "изскачат" в някакви неподходящи моменти.

След това, естествено, написах, и кои са новите и свежи вярвания, с които продължавам напред! Така де, в природата няма празно - изхвърляш едно нещо и посрещаш новото:)

И тъкмо, когато си мислех, че съм "открила топлата вода", се сетих, че в края на всяка учебна година (т.е. около поредния ми рожден ден), имах навика да си разчиствам ученическото бюро. Освен старите учебници и пищови, преглеждах картичките и писанията в лексикона от изминалата година, натъманявах всичко в главата, запазвах само най-ценното.....и лятото можеше да започне с щурите игри, новите запознанства и приключения.

А на есен, с нови сили и идеи в главата, продължавах "да се уча" наново.

Толкова естествен и полезен процес. Да, ама сега съм "сериозна", имам куп професионални и други задачи, и честичко забравям, че най-важната задача е преди всичко да знаеш кой си и накъде вървиш. Кои са ти приоритетите в момента и как можеш да си максимално полезен на себе си, и на близките си.

И така, ако имате деца - вгледайте се как те решават "житейските си проблеми", защото те знаят КАК!:) Ако все още нямате, като мен, спомнете си колко мъдри сме били като малки и колко повече неща сме имали да "учим" и решаваме по едно и също време:)

И сме се справяли! И сега е същото, даже по-лесно - имаме далеч повече опит и ресурси да го правим:) И то как? Точно така, познахте, с УСМИВКА:)

Ами тогава, УСМИХ и напред!:)

Криза ли? Каква криза? Когато има такива хора и техните деца:)

Като съм започнала с цитатите.....Това е едно стихотворение на моята приятелка Весето, вдъхновено и писано за (и с помощта на) 9-месечната й дъщеричка. Даже и конкурс са спечелили с него:)

Порадвайте му се! А аз лично се радвам, че познавам такива хора и както вече казах "в моя свят" криза на духа и идеите няма.

И няма да има!:)

Вяра нека носят във сърцата.
Ех, здрави да са ни децата!
Святи, весели, игриви...
Единни, мъдри и щастливи!
Любовта да им е нежен спътник,
А Надеждата съратник!

Късметът верен нека ги спохожда.
Орис щедра най- ще им подхожда!
Лицата детски ведро да сияят
Еднакво когато учат и играят!
Да бъдат истински благословени,
А пък ние от тях вдъхновени!

Eй, колко харесвам хора, които се вдъхновяват от малко, бе! Браво:)

Специален поздрав за simplyblue, която не познавам лично, но също като човекът до нея харесвам заради умението да се вдъхновява и да вдъхновява другите:)

Тя вече и без друго си го има този поздрав, така че всички останали да се чувстват поздравени с моя любим Barry White!:)

http://es.youtube.com/watch?v=kL0WFcygdWY&feature=related

И тъй като не я познавам лично, задочно и искам разрешение да препечатам нещо от нейния блог, което лично мен ме вдъхнови, а в знак на благодарност ви препращам към нейния блог да си намерите интересни неща - защото там има такива!:

http://simplyblue.wordpress.com/

Защо плачеш?

By simplyblue
Малко момче попитало майка си, “Защо плачеш?”“Защото съм жена?”, отговорила му тя“Не разбирам”, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: “И никога няма да разбереш”.

По-късно малкото момче попитало баща си, “Защо мама сякаш плаче без причина?”“Всички жени плачат без причина”, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ: “Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: “Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.“Виждаш ли, сине - казал Господ,

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.”

Хайде едно подобаващо "чао" на интересната 2008 година:)

Това е! Хубава, лоша, мина...като всяко нещо на този свят:)

Все пак лично за мен това беше една изпъстрена с пътувания, шаренийки, нови идеи, някои лични победи и други разочарования (дребни, слава Богу!) година.

Но може би най-важното от 2008 е, че разбрах, че мечтите, колкото и да изглеждат недостижими и отлагани с години, рано или късно се сбъдват, ако наистина влагаш енергията и сърцето си в тях.

Когато бяхме малки, над кухненската мивка имаше една лепенка с надпис "Всичко е възможно!" (е, имаше и други 2 с един "днес съм напълно спокоен" и един "днес съм много нервиран" хипопотам, но това е друга история:).

Та, въпросната лепенка като че ли ме е програмирала много здраво да вярвам, че няма нещо, което наистина да пожелаеш и да работиш с желание за него и то да не се случи (все пак миенете на зъбите си е ежедневна дейност, нали така?! и прекрасен начин да се "закотвяш" над някоя мисъл всеки ден:)

Е, добре е мечтите ти да не са съвсем в сферата на фантастиката, ако може....Но какво пък...всеки сам си определя границите:)

За мен важното е, че любимите ми хора са живи и здрави, всеки се е заел с какви ли не дейности и в "моя свят" няма никаква криза нито на бойния дух, нито на идеите. Всичко друго се нарежда, стига близките ти хора да се обичат и подкрепят, и да вярват взаимно, че "Всичко е възможно!".

Е, да, вече няколко години все отбутваме разни важни домашни ремонти, прехвърляме си разни заеми "аз на тебе - ти на мене" като една стройна, домашна банкова система, а аз си карам с архаичния телефон (но пък какви смс-и могат да се пишат на него, а, нищо, че няма querty клавиатура-D:))).....

Така си е, спор няма, но от друга страна:

......имаше ли много романтично, макар и много пост-сватбено пътешествие до Париж, мечтано цели 33 години? Имаше!

.....имаше ли участие в 2 фестивала и едни Modze работилници (неща, по които пък аз винаги съм си падала)? Имаше!....имаше ли незабравима екскурзия с Блейките в един от любимите ми градове, Истанбул - пътуване с много музика, багри, снимки, аромати и вкусове? Имаше! ....имаше ли обучения, конференции, нови идеи и уроци, даже "магическо презентиране" и "закотвяне"? Имаше!....имаше ли разни други дългоотлагани стари мечти - нов педал за барабаните, ски, малка, смешна кола с две усмихнати вещици на задните стъкла, фотоапарат за любимите ми снимки? Имаше!

И в допълнение, нещо, което аз приемам като естествена част от живота си, но то си е жив късмет - прекрасните ми приятели, семейство, колеги и изобщо всякакви чудесни хора, които изпълват всекидневието ми (дори и книжарите в него са невероятно интересни и необичайно готини).

Така е, животът е пъстър - има от всичко за всички:) И така трябва да бъде, и ще бъде и занапред!

През 2009 си мечтая само "малкият човек" да се роди жив и здрав, всичките ми любими същества да са здрави и да се чувстват щастливи с това, което им се случва! А аз? "Аз ли?", както се казваше в една телевизионна реклама:) Аз искам да бъда в хармония и мир със себе си, каквото и да се случва - новата работа, новите предизвикателства, новата любов, семействата ни, пътешествията, anyway.

Важното е да бъдеш себе си, искрен и истински и да не спираш да се развиваш:) Защото да, "Всичко е възможно!" и ако не го забравяш, мечтите ти просто стават част от реалността! От всекидневната при това:)

Наздраве и сбъдвайте собствените си чудеса! Това си остава най-сигурният начин да повярваш в тях:) Че ако чакаме на горкия дядо Коледа веднъж годишно...:)

Коледни меденки

Необходими продукти за меденките:
750 гр. брашно (слага се постепенно до ставане на меко тесто)
150 гр. (или 1 чаена чаша) маргарин, разтопено масло или олио
3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
300 гр. разтопен мед
по 1 ч.л. - канела
- джинджифил
- счукан капамфил
настъргана кора от 2 лимона + 1 портокал
3 с.л какао

Приготвяне:
Всичко се омесва на ръка до получаването на меко и лесно за разточване тесто.
Правят се 3-4 топки, разточват се и се изрязват фигурги по желание.
NB! Разточеното тесто да не е по-тънко от 5-10 мм, защото иначе изгарят много бързо и стават твърди.
Печат се на 150-160 градуса. Бързо изгарят! Задължително да се вадят още докато са меки (дори и да изглуждат недопечени), защото иначе стават твърди като камъкL

Необходими продукти за шоколадова глазура (за 1 доза – стига приблизително за половината меденки):
3-4 супени лъжици какао+2-3 с.л. захар+1-2 с.л. масло+малко вода.
Всичко се загрява на котлона да стане еднородна кашичка.

След това се мажат с четка готовите меденки и отгоре се поръсват с цветни захарни пръчици.

Внимание! Рецептата е за около поне 100-130 меденки (в зависимост от дебелината, на която сте ги разточвали). Така че заредете се повечко тави, подноси и др. (поне 6-7 ще ви трябват).

Ако някой има желание и най-вече знае рецепта за бяла глазура, може да ги украси по различен начин.

И моля, да сподели благодорно рецептата:)

При всички положения обаче и така стават страшно ароматни и издържат поне 2-3 седмици, така че смело ги забърквайте отсега!:)

Глинтвайн

/или ароматно, греяно вино по датски, немски и т.н./
Необходими продукти:
500 мл. червено вино (по-сладко е по-добре)
3-4 с.л. захар
5-6 карамфила
2-3 пръчки канела (само се пускат вътре, не се стържатJ или направо 1 пакетче канела
настърганата кора от 1 лимон + 1 портокал/ мандарина

Приготвяне:
Всичко се разбърква и загрява на по-слаб огън (няма нужда да завира).
Прецежда се и се добявя 50 мл. коняк.

Пие се топло и задължително в "топла" компания:))))

Material girls диспут.....

Темата за обсъждане днес е: "Кое си заслужава повече - да си наемеш проститутка за 120 лв./ час или да омайваш някакви девойки цяла вечер, да изхарчиш почти толкова пари (в зависимост от девойката), а резултатът да е един и същ?"

Внимание, тук не говорим за разни дълбокомислени теории "секс vs. духовно общуване, чувства и т.н.". Става въпрос чисто практично, ако един мъж си търси само секс, коя от двете тактики си заслужава повече?

Почти всичките ми познати мъже все се оплакват, че днешните жени са изцяло материално ориентирани и гледат само портфейла им. Теория, която аз напълно отричам, имайки предвид уникално готините ми във всеки един смисъл приятелки, но...в крайна сметка всеки си формира мнение на база на личния си experience....

Въпросът е, ако наистина е така, хайде да видим толкова ли е лесно с известна сума пари (все пак 120 лв. не са малко) "да забиеш" мацка за една вечер, без да се налага официално да си плащаш?

А ако една друга теория е вярна, че "светът е пълен с отчаяни жени, било съпруги или не", че то направо ми се вижда фасулска работа....

То, добре че не ми се налага да я прилагам на практика, но ще ми е интересно да видя кой какво мисли по въпроса?:)

Барабани dream 2008!

Хм, много интересна беше и продължава да бъде тази година....Всички дългоотлагани и вече почти забравени мечти сякаш се наговориха да се изпълнят точно през нея:)

Тук представям поредната, с давност 7-8 години. След няколко дни, надявам се, ще представя още една, май последната от списъка, който дядо Мраз връчи на дядо Коледа преди няколко години, като си предаваха щафетата.

И после ще трябва да отварям нова страница и да мисля нови цели и мечти......Мъка, мъка:)

Добре, че с тез неща нямам абсолютно никакви проблеми - идеи и мечти да искаш в моята глава. Моля, моля, да не се бъркат с бръмбари и други пернати!!!:)

Важното е, дори и с отлагане, нещата да се случват и то по най-добрият начин!

Като някои случки от снощи, но това е друга история и не е за всеобщо публикуване, special edition е, така да се каже:))))

Хайде, официалното дефиле сега:

Последният "педал" в магазина - в официално пликче, надлежно опакован!:) като истински подарък! Е, купен има няма 6-7 месеца след рожденния ми ден, ама като съм такава шматка, така стават нещата!:)В "анфас"!

В "профил"!
И оригиналните, бразилски палки, донесени от Франсето:) пълен, подновен комплект отново! да му мислят съседите:) тъкмо бяха мирнали 7-8 години от мен:)

А може и Борис да ги спаси от тази им участ, знае ли човек....:)

Сезонът на веселите сбирки започна:)

"Глинтвайн парти"

Утре ще пиша повече, че май се разболявам и днес нямам обичайното си вдъхновение и сили:)

Хайде да си довърша започнатото...От 1 месец насам определено не съм на себе си и хич не се харесвам такава притеснена и съвсем отнесена...Но, да се надяваме, че с подреждането на работните дела и мислите ми ще се поподредят:)

Хубавото в цялата работа е, че старите приятели са си на линия и отворихме сезона на пред-коледните приятни сбирки с повод и без повод!:)

В случая поводът беше традиционното ни "Глинтвайн парти" с театралната групичка. Този път решихме да е у нас, защото те не бяха идвали досега.

Аз спретнах на бързо моите коледни меденки + истинско греяно вино и купонът започна.

Тази година имахме и един extra член на колектива (бъдещият втори син на Дени)...

А аз вече си имам коледна звезда, нова, оранжева купа за салата и музикална кутия за меденки!

Какво повече за едно чудесно пред-новогодишно настроение?!

Да започваме сезонът на многото празници и всякакви весели сбирки тогава!

Страхотно:) Браво на Бърди!

Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела напоследък!

Благодарение на такива хора и споделени "лични победи" ми се връща вярата, че ситуацията винаги може да се подобри, колкото и кофти да ти изглежда в даден момент.

Мерси за вдъхновението, Бърди! Пожелавам ти да си все така щастлива и обичана:)

"А днес за шест неща:
Публикувано от birdita на декември 1, 2008
На Танчето явно не й стигнаха десетте неща, които ме правят щастлива, та ме сръчка да пиша за още шест.

По стечение на обстоятелствата прочетох точно този й пост в момент, в който ги преживявах всичките накуп и си помислих колко ще ми е трудно да се откъсна от този конкретен момент и затова бях решила да отложа писането. После обаче си казах - какво от това, че ще вляза в конкретика? Стига сме мислили и писали глобално, ежедневието също може да е прекрасно. И така.

1. Щастлива съм, че отглеждам и възпитавам отговорно и самостоятелно дете, което мога да поверя на грижите на баба за един уикенд и да се откъсна от него без това да ни нанесе някакви травми. Това означава, че макар с него да живеем сами и да си се обичаме много, сме успели да избегнем симбиозата, която да не ни позволява да „дишаме” самостоятелно.

2. Доволна съм, че макар че се разведох със сина й, с бившата ми свекърва успяхме да запазим достатъчно цивилизовани и приятелски отношения, че да поеме грижите за Иво за този уикенд с удоволствие.

3. Щастлива съм, че съм с мъж, който ме разбира дори без да казвам нищо и разбира значението на малките детайли. Който ме посреща в дома си, където ме чакат четка за зъби и пантофи-кученца :) Който е прекарал последните два дни в ровене из сайта на дюканките за рецепти за вечерята, която да ми сготви и е прочел всяка буква от блога ми, за да е сигурен, че ще сготви само неща, които обичам и по начина, по който ги обичам. Който ми казва, че съм красива преди да излезем да ме запознае с приятелите си и че съм била страхотна – след това.

4. Връзката ми, като цяло. Не помня някога да съм се чувствала по-обичана, по-обгрижвана и по-спокойна. Тихо и ненатрапчиво Пламен влезе в живота ми толкова много, че вече не мога да си представя да живея без него. Мога да пиша до безкрай за невероятното чувство на разбиране и спокойствие, което ми носи, за щастието, което ми носят моментите ни заедно и болезнената липса, когато не е до мен. Но няма да ви досаждам:)

5. Предстоящите коледни празници, които тази година ще са още по-специални; подаръците и украсата, всичко свързано с празника - печенето и украсяването на меденките, пазаруването и опаковането, надписването на картичките, благотворителните мероприятия.

6. Планирането на новогодишното празнуване, което обещава да бъде много много весело и уютно. "