Топли, цветни шапки

Егати, оказа се голям проблем да си намериш готина, цветна и най-вече топла шапка в София....Изръшках всички известни ми търговски места, в които мислех, че мога да намеря нещо по въпроса.

Аз обикновенно не се тръшкам за подобни неща и shopping обикалянето изобщо не ми е любим спорт, но....студно си навън, да му се не види:)

Баба ми казваше едно време "Никой не може да ти отнеме това, което ти е в главата или в сърцето". Отдавна доказана истина! Каквото научиш, за теб си е:)

По-този повод отдавна се каня да си припомня поне най-простата плетка, която тя ми показваше и която върши чудесна работа за плетене на топли и весели шапки и шалове.

Аз не само, че я знаех идеално в първи клас, ами и пуловери на куклите си плетях....Ама пуста модернизация, сега знам да работя перфектно с Excel и SPSS, а ушите ми мръзнат:( на куклите им е лесно в шкафа....

Така че, Оги (и Дид), предупреждавам, че в най-скоро време ще ви спретна един уоркшоп по плетене на шалове и шапки. Само трябва да ме инструктирате точно какви куки и колко прежда ще трябва за някой от тук приложените модели:)

После да не кажете, че не съм ви предупредила:) А пък аз в замяна ще "изплета" нещо шарено, топло и вкусно!:)

Просто като фасул

Това ще е от серията "кратки" - ето това мисля по въпроса:

"Неосъществилите се любови правят системната грешка да преглъщат маловажните неща и да оставят нетърпението, нетолерантността и непрощаването да оплескат нещата."

Нямам какво да добавя повече.....

Ако някой иска, да прочете целия пост, готин е (особено описанието на София:)!
http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/6640.php

P.S. Е, все пак не мога да се стърпя да ви обърна внимание на следните много точно казани неща от поста....

Нещо като рецепта за взаимно разбирателство:
"Основните продукти са един добър и един силен партньор....Всеки партньор идва със своята стопроцентова индивидуалност. Когато бъдат поставени и двамата в купата за разбъркване, в оная месингова мелничка на дните, трябва да са поискали да преглътнат половината, първите петдесет процента от егото си..."
и
Нещо, в което напоследък все повече вярвам и се опитвам да спазвам, защото животът е не само кратък, но и най-вече непредвидим и нищо, ама абсолютно нищо, не трябва да се оставя за утре, ако може да се изживее днес!:
"Тайната е в това да казваме един на друг каквото мислим, да не го оставяме да буренясва в душите. Научихме се, че истината много боли, но е имунитет против холера и безвремие."

и последното, най-хубавото:
"Също като стремежа да завоюваш и на свой ред да бъдеш завоюван. Той е и доказване и усещане за сигурност. Има го и при хората, има го и при животните, има го и на планетата на Малкия принц. Нали си спомняте, там, където опитомяването става бавно, мъчително сладостно и за опитомявания и за опитомяващия… Това е тайната на дългата обич – хем да си свободен, хем да си подчинен… да си нечий."

Шоколадови трюфели

Прекрасно е, когато навън има такъв бял и пухкав сняг, в камината гори палаво огънче, а ти си заобиколен от най-любимите ти хора.

Какво друго да ти хрумне, освен да ги поглезиш с някоя чудна вкусотия...:)

Та и аз така - лесни (като всичко хубаво), но невъобразимо вкусни и ефектни - ШОКОЛАДОВИ ТРЮФЕЛИ!

Ето ви рецептата в случай, че имате на разположение такава прекрасна снежна неделя:

"Накратко историята на тъмно кафявия мини десерт се свързва с най-скъпия вид гъба - трюфел, наричан още „черен диамант“. Външният вид на трюфела се пресъздава от сладкарите с помощта на голямо количество черен шоколад, а какаовата пудра по повърхността му напомня за „мръсотията и прахта“, полепнала по рядката гъба.

Необходими продукти: За трюфелите -
- 200 гр. черен шоколад (надробен на малки парченца)
- ¾ ч.ч. бита сметана (от сладкарската, разбита на сняг);
- 2 с.л. масло (или маргарин);
- 3 с.л. алкохол (може да е коняк, бренди, ром, бърбън или вишновка).

За покритието на трюфелите:
Може да импровизирате по няколко начина: с какао на прах, пудра захар, настъргани ядки, настърган шоколад или кокосови стърготини (най-истинско и леко е с обикновено какао на прах).

Начин на приготвяне:
- Сложете надробените блокчета шоколад в средно голяма стоманена купа. Оставете за малко настрана.
- Затоплете сметаната и маслото в малко тиганче, докато не заврат, и след това веднага изсипете размекната смес върху шоколада. Оставете ги така за около 5 мин.
- Разбийте с тел за бъркане на яйца, докато не се получи мека, хомогенна смес. Тук е моментът да добавите и избрания алкохол.
- Покрийте хубаво съда с получената трюфелова смес и го сложете в хладилника, докато не стегне (горе-долу 2-3 часа).

- Разстелете върху голяма, плоска чиния покритието (напр. какао на прах). Извадете сместа от хладилника и с малка лъжичка обирайте достатъчно количество шоколад, така че да можете да оформите топчета от него (дооформете ги с ръце все едно са от пластелин).
- Веднага оваляйте полученото трюфелче в чинията с покритието и го оставете настрана върху чиста табличка.
- След като оформите топчета от цялата смес ги покрийте и отново ги сложете в хладилника, докато стегнат. На студено трюфелите могат да се съхраняват за няколко седмици напред.
- Преди да консумирате ги оставете да се отпуснат на стайна температура за известно време.

От това количество материали излизат около 30 бройки, но имайте предвид, че са доста тежични дори и за страстни любители на шоколада.

Да ви е сладко!:)

Фантастична утрин на Le pont des amoureux

Мнооого обичам така - да грее едно ласкаво слънце, да съм с "гаменските" си дрехи, крачейки бодро към работа. Ако се преместим от този офис, определено най-много ще ми липсват тези сутрешни разходки по Моста на влюбените.

Никога не съм седяла на него, привечер, целувайки любим мъж (пропуск, който определено ще поправя някой ден!). Но пък тези утренни преминавания по него, с прекрасната му гледка към Витоша и усещането, че гледаш "над нещата" и си един такъв лек, въздушен, са страхотни!

Тази сутрин обаче беше направо фантастично - на него свиреше един руснак на някакъв специален, електронен кавал - божествени звуци! Направо не ми се тръгваше от моста, толкова беше спокойно, слънчево, усмихнато....

Е, поне си купих диска и ще се опитам да запазя слънчевото настроение за целия ден:)))

Че петъците още не ги бяхме "омагьосали", но отсега нататък и те са във вълшебния списък!:)

Усмихнат ден и на вас:)

Много лично и вълшебно:)

Няма да обяснявам какво е това - който трябва, знае:)

Само ще кажа, че тази вечер бележи абсолютно ново начало и беше безкрайно вълшебна!

Затова просто искам тези 2 снимки да ги има в моето пространство, за да не забравям, че и чудесата, и силата, и любовта са винаги в нас и нищо не може да ни спре да ги използваме, когато потрябва и пожелаем!

Кой казва, че не мога да пиша кратко-Р.

Вкусни хлебчета

Хм, интересно нещо е животът! Понякога търсиш нещо, много искаш да ти се случи точно определено нещо, а намираш и става....още по-хубаво нещо:)))

Онзи ден попитах чичо Google за рецепта на "вкусни хлебчета" и ти да видиш, какво изкочи:
1. Как да кажеш "обичам те" на всевъзможни езици;
2. Сайтът на Николай Теллалов, чиито романи от години харесвам;
3. Страхотен сайт с рецепти за какво ли не.

Изобщо, и в Google пространството явно е като в живота - тъкмо се откажеш от нещо и решиш, че няма смисъл да "напъваш" ситуацията и то вземе, че се случи нещо друго, неочаквано прекрасно....

А понякога и повече от едно:) Като бонус!

Как беше приказката - "има ли по-хубаво?" Има, има, и още по-хубаво има-DDD.

Ммм, много обичам, когато съм в такава хармония със себе си както през тази седмица!:)

Eто и най-новата рецепта за вкусни хлебчета: http://www.molif.com/bg/2008/08/03/tasty-little-bread/ Еnjoy!

Предавам се.....

Колкото и да е нетипично за мен, понякога и аз се предавам....с всичко мога да се справя, но не и с липсата на доверие...

Защо на хората им е толкова трудно да повярват, че някой може и да е искрен, и истински?

Не знам, не го разбирам това?! Колко време имаме да сме толкова предпазливи и "железни"?

Но като не modze, ne modze:(

Насила приятелство не става! Винаги трябва да са двама и да носи радост, нали така....?

Иначе what's the point?

Малко визуални вдъхновения и ..... reminder как не трябва да се пропускат разни хубави неща....! Защото някои работи не се повтарят и не чакат да станеш готов за тях...Просто не трябва да изпускаш момента:)

Но все пак добре е, че в крайна сметка винаги идват нови хубавини....:)

За приятелството и специалните моменти

Не претендирам да имам талант, но се радвам, че имам такива приятели, които ме вдъхновяват да надскачам себе си и да си вярвам, дори в моментите, в които всичко изглежда твърде трудно и никой друг не вярва, че нещата могат да се обърнат към по-добро!

Това, което ме вдъхнови тази вечер са 3 неща, не по реда на изписването им, а едновременно, като част от късметлийския поток на живота ми:) Защото вие вече знаете, че аз често се съмнявам в себе си, но не и в късмета да имам най-прекрасните хора около себе си!

И така, първото нещо е един невероятен четвъртък, прекрасен слънчев октомврийски ден. От онези, за които си струва 345 дена в годината да ходиш на работа в някакъв полу-тъмен офис. Денят не се поддава на описание, ще спомена само ключовите моменти в него - "сутрешно кафе" до 13ч., разглеждане на много специални снимки, разходка из слънчева София, изпъстрена с много разговори за бъдещи проекти и мечти, пресен холандски хляб и магически ирландски пръстен на сред центъра на София....

Предполагам, че нищо не се разбира от това описание, но приемете, че това беше един от най-хубавите ми дни тази година:)

Почти като един друг ден, който все още ме кара да се усмихвам прекалено широко....

Третият повод е малко тъжен обаче - смъртта на онзи пловдивски художник, за чиято пословична любов с жена му бях писала преди време. Смъртта винаги е ужасна и винаги ужасно лична, но не за нея искам да пиша сега. А си мисля и че нямам много право, тъй като съдбата през последните години е твърде благосклонна към мен - твърде отдавна беше времето, когато загубих едни от най-близките си хора. Дано още дълго време не изпитам подобни емоции. Защото дори и да трансформираш спомена за тях в обещание да следваш общите ви неща, болката си остава...

Именно затова това, което ме вълнува тази вечер е как трябва да казваме на хората, които харесваме и обичаме, че ни карат да се чувстваме добре, винаги, когато го усетим. Защото утре може да е късно.

Не знам за вас, но аз например, до скоро много трудно си изразявах чувствата към някого - особено пък любовните, пази Боже, да не разбере човекът, че може да си помисли нещо....Поредица от събития обаче ме убедиха, че това е пълна безсмислица. Наскоро бях на погребението на моя далечна леля, починала внезапно. Не съм виждала по-искренно тъжащ човек от съпруга й - един на вид твърде строг и суров човек. Знаете ли какви бяха последните му думи към нея: "Прости ми, знам, че често бях чепат, но ти знаеше колко много те обичах!"

Тези неща са ужасно лични и индивидуални, но аз за себе си вече знам, че ако има нещо по-хубаво от това да осъзнаеш, че някой е особено специален за теб, то това е да му го покажеш! Защото, да, ние си мислим, че другите знаят, че ги ценим, но дали наистина е така? И най-вече какво лошо има в това да им го покажем. Не, не по американски, с дежурното "Обичам те" на тръгване за работа....

А просто както и когато ни дойде, спонтанно, с жест или дума, дори не е необходимо да присъстват точно тези две думи:)

Не знам за вас, но аз съм щастлива, че има хора, които ме вдъхновяват за подобни писания! Единственото, което си пожелавам за в бъдеще, е да бъде винаги така! Всичко друго се оправя и подрежда:)

Приключения в днешна София...

Винаги ме е удивлявало как за по-малко от половин час могат да ти се случат толкова различни "реалности", че да ти объркат представите не само кой си, ами и дали не халюционираш....

Вероятно поради факта, че 5 от тийнейджърските ми години минаха в непрестанно "превключване" от реалността на хай-лайф министерските съученици до пиянско-работническите влакове и трамваи, които те поразяват с мизерията и безнадеждността си, никога не съм си падала по никакви наркотици и упойващи вещества:(

Че за какво са ти, достатъчно е да се качиш в някой последен трамвай в 11 часа вечерта, за предпочитане за по-крайните квартали и да пътуваш до последна спирка....Тогава забравяш и Шекспир, и Шопенхауер, и модерния свят, в който обичайно пребиваваш. Разбира се, когато си на 17 ти е трудно да разграничиш ясно двата свята и да не се объркаш генерално. Накрая може и да "избягаш" именно в сладкия свят на наркотиците или поне да свършиш говорейки си сам като Хамлет....

Наистина съм благодарна на семейството и приятелите си, че не поех по никой от двата пътя (или поне по първия:)! Но тази вечер си припомних много ясно ученическите емоции....

След една нелоша вечер, прекарана с интересни хора от цял свят - парижанин-учител по френски, китайски студент, говорещ перфектно български, български "турчин", завърнал се по подобие на много други младежи от времето на "Възродителния процес" да учи или работи в България, американец, пътувал къде ли не, българи на различна вързаст и с различни професии. Все интересни хора, които обичат да си правят живота интересен и да си разширяват хоризонтите, пък дори и без да мърдат от вкъщи:)

Готино, идейно, по-различно, официален повод - coachsurfing сбирка. Ние бяхме за първи път и аз съм доволна от вечерта:)

22.40ч.-травай №8, ретро, ама много ретро-мотриса, полу-празен. Качвам се аз вдъхновена от разни нови идеи и какво заварвам? Една не по-млада от 60-годишна жена "моли" да й помогнат да качи количка с бебе... Въпреки, че някой се отзовава тя започва да псува някаква жена и да я кълне на "Дъщеря ти да роди копеле, дано!".... другите цветисти ще ги спестя.

Замислям се обаче, все още окрилена от добронамерената посока, в която върви света, "колко хубаво, че вече няма такава клетва"?! На никой не му пука, ако детето е родено без брак, вече просто няма таково понятие "копеле", нали? И това е чудесно! Като си помислиш само колко векове хората са страдали заради такава тъпотия....Все едно всяко едно дете не е чудо и не е прекрасно, че го има:)

Дотук добре, имам само още 3 спирки. Псувните обаче не спират, някакви пияници, ама от онези най-страховитите, започват да се бият...

Две ромчета на около 10 г. се качват опърпани и питат дали трябва да дупчат "този билет". Билетът е за метрото, но те изглеждат сериозни. Една жена ги съжалява и ги пита дали искат ябълки (повече от любезност, отколкото сериозно). Трябваше да ги видите - все едно им предложи банани на Коледа 1985, така им светната очите, така ги захапаха, ...абе беше ужасно:(

На следващата спирка до мен се кютна един от кротките пияндета и аз побързах да стана, докато не е заспал. Все пак "опитът" си казва думата.

Ебаси, возих се само 4 спирки, какво ли щеше да се случи до последната в Люлин 5. Винаги съм се чудела що за смели хора са ватманите, като знам каква е последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци", един кръг насред нищото, в полето.

Единствено в моменти като тазвечершния съм сигурна, че ми трябва собствена кола!

Знам, че стана малко хамлетовско, но за съжаление реалността тук и сега продължава да е твърде различна дори и по една и съща софийска улица. Просто зависи какъв късмет ти е отредила съдбата и с кого се срещаш:) Ние определено сме от късметлийте!

Последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци"....за визуализация:)

6 comments:
Galia Hristozova wrote on October 15th, 2008
ти определено си късметлийка, защото имаш очи да видиш всички цветове в каквато и да е ситуация и да ги преживееш. Това си е дарба! просто съдбата ти дава истории, защото можеш да ги видиш и да ги разкажеш добре. Пиши, Ани! Можеш!

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ха-ха, ами късметлийка съм, винаги съм го твърдяла - с толкова невероятни приятели около мен:)

Aleksandar Radostinov Raykov wrote on October 15th, 2008
Ани супер си го написала! Прочетох го с голямо удоволствие...БРАВО!

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Мерси, Сашо! Радвам се, че ви харесват моите среднощни мътни мисли:)

Katerina Dimcheva wrote on October 15th, 2008
Жалко, че трябва да повторя, но наистина е страхотно, Ани! Чете се на един дъх и е много ясно какво виждаш и какво казваш, по-често ни предоставяй възможност да попрочитаме по нещо :-))))

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ама, моля ви се, ще взема да се възгордея:) такива похвали и то от хора, които всекидневно четат, пишат и редактират текстове! Мерси, мерси! Кате, ти се оглеждай, може в скоро време да ме видиш да раздавам автографи при "нашия книжар":))) майтапя се, засега просто си споделям някои по-ярки емоции в жанра "кратка, facebook проза":) и се радвам, че даже се намира някой, на който да му е интересно да ги чете:)