Всякакви чудесии и вдъхновения

Разни женски мисли по Коледа....какво друго

2011-12-23T00:28:00.000-08:00

Clare Loprinzi: "A good time for reflection, giving thanks, connecting to the moon, earth and water...the feminine....we all here send you love, strength and all the warrior energy we have."

Нямам какво друго да добавя към прекрасните думи на Клер, освен, че си пожелавам, ние жените през идващата 2012 година, да сме в динамична хармония с вътрешния и външния свят, за да можем да даваме сила и на мъжете, и на децата си, и на всички, които се нуждаят от нашата неповторима женска сила, любов и магичност:)))

Много топлина и обич по празниците!!

Игнажден 2011

2011-12-20T00:52:00.000-08:00

Моят подарък за Игнажден и пожелание за 2012 година този път е много простичък, но хубав - публикацията от Писателския блог на Тишо.

Човек, който винаги пише много (о)смислено-практично за работите на душата:)))

http://asktisho.wordpress.com/2011/12/17/remont/?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3A+wordpress%2FRbnC+%28%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D0%B8%D1%88%D0%BE%29&utm_content=Yahoo%21+Mail

Докато наоколо има такива хора, които те зареждат с енергия и сгодни мисли, има шанс и за т.нар. ни държава, и за света!

Пък той, ако иска, да свършва след 1 година. Дотогава си пожелавам всеки Божи ден от идващата 2012 година да е прекаран в компанията на подобни смислени, балансирани и умни хора!

Честит Игнажден!

Пълноживеене

2011-10-12T11:29:00.000-07:00

Днес, 12 октомври 2011г., е пълнолуние...по принцип не отдавам кой знае какво значение на фазите на луната и великите космически влияния, които те оказват върху задръстванията на Орлов мост например, но тази вечер погледнах календара и това ми се стори най-точният израз на усещанията ми в момента.

Защото тази вечер символично се разделих с една от най-близките си приятелки, а оттам - и с една много съществена част от емоционалния ми живот!

И по принцип не пиша такива лични неща в публичното пространство, но явно тази вечер принципите не важат:) А и тя скоро ще се омъжи за американец, трябва да се настройва към по-публични изяви на емоции-DDD

Пък и това всъщност не е само израз на моето дълбоко лично отношение към нея. Това е разказ-осъзнаване какво е истинското приятелство и защо сме такива късметлии, когато го срещнем наяве!

Обикновено помним и отбелязваме началото на любовните си връзки, как сме се срещнали, какво сме си казали. Началото на приятелствата ни се губи в общи купони, работни срещи, случайна подредба на един чин в училище. Рядко го помним, а и самото приятелство си се случва някак си ей така, от само себе си, почти никога не броим "ами, ние сме добри приятели от 4 години и 3 месеца"....само от време на време се присещаме "ей, откога го познавам този човек":) за разлика от любовните връзки, близките приятелства са нещо, върху което рядко разсъждаваме, не се страхуваме, че ще свършат, защото другият внезапно си е намерил някой друг приятел, не се ядосваме, ако "връзката няма развитие"....така да се каже, близкото и истинско приятелство е естествена част от ежедневния ни живот, като водата и въздуха, който дишаме!

И така до момента, в който поради една или друга причина, дай Боже, толкова хубава, колкото днешната, осъзнаем, че се налага да се разделим с обичания от нас приятел, макар и само пространствено....

Изведнъж осъзнаваш колко безкрайно ценен и неповторим за теб е този човек. Колко много си свикнал да е част от ежедневието ти - да му се обаждаш без повод, дори и понякога да няма какво толкова да са кажете, но просто да ти е приятно да го чуеш, да знаеш, че го има и в добри, и в лоши моменти.

Такава неповторима приятелка си ти за мен, Вес! За разлика от други мои приятелства, в твоя случай си спомням много ясно момента, в който си казах: "Ей, колко интересен човек е тази Весела!". Тогава вървяхме по жълтите павета, пеша след работа и аз въодушевлено ти разказвах за моето пътешествие до Грузия, като си мислех, че е много екзотично. Ти не си спомням за кое от твоите пътешествия ми разказа, но определено ми скри шапката и ми се издигна в очите:)

По американски или не, искам да ти кажа, че през всички тези години, през които се познаваме (всъщност те са само 6:) неведнъж съм си давала сметка какво невероятно съчетание на фин, културен, безкрайно ерудиран човек и в същото време напълно отговарящ на моята дива, рокаджийска, пътешественическа, търсеща, неспокойна страна си ти! Най-отговорно заявявам, че ако трябва с една дума да определя какъв е идеалният мъж за мен, това ще е мъжкият ти еквивалент (ако го срещнеш някъде по онези ширини, непременно го прати насам:))).

И за да не ставам прекалено сантиментална, че Евгений пак ще ме смъмри, последно искам да ти кажа, че когато се запознахме аз бях почти в твоята лична ситуация - много влюбена и готова да замина не само за Грузия, а накрай света заради любовта.

Е, при мен тогава не стана, което сега ме навежда на мисълта, че ако беше станало, нямаше да имам толкова невероятна приятелка като теб в живота си! Но, сигурна съм, при теб ще се получи по най-добрия начин - ще бъдете много щастливи заедно, защото ти знаеш как да осветиш всяко място и хора, до които се докоснеш!

Знам, че всички хора, които имат честта да се запознаят с теб, ще бъдат променени за добро по един или друг начин, и се надявам да разберат какво съкровище е влязло в живота им. Също както ние тук, твоите приятели, си го знаем и го оценяваме:)

Специално те поздравявам с тези две песни - с тях искам да ти благодаря за всички прекрасни, споделени до момента мигове и да ти кажа, че изобщо нямаш шанс да се отървеш от нас ни на Хаваите, ни в Сан Франциско или в "моя град":)

www.youtube.com/watch?v=fXhBRQEqp-A

www.youtube.com/watch?v=GLvohMXgcBo

Защото, нали си знаеш, инфраредът си работи навсякъде, пък и с тези 9 евро за самолетен билет и ваучери за концерти....:)))

Пожелавам ти всичкото щастие на света и в личен, и в професионален план, защото, сигурна съм, шило в торба не стои и скоро ще четем за теб ако не във "Forbes", то поне в "Le Europeo":)))

Пръгръщам те, пиле, и чакам да видя какви изненади ни е подготвила още Вселената:)))

Luv you, както казват американците, пък и нашите скъпи приятели ирландците:)

P.S. Ааа, знаех си, че нещо ще забравя, какъвто съм си заплес:))) Забравих да кажа защо днес се радвам на пълнолунието....защото осъзнавам как хора като теб правят живота ми не просто някаква поредица от случки, а пълнокръвно живеене! Нещо, заради което си струва да се изправиш, когато си паднал духом. Нещо, което да разказваш на внуците си след време! Нещо, заради което си струва да ставаш сутрин от леглото:))

Където и да те отведе съдбата и любовта, винаги, когато видиш пълната луна, си спомняй, че на тази планета (за другите още не знам:) има хора, което те обичат точно такава, каквато си, на които можеш да звъннеш по всяко време на деня и нощта, и които ще се радват дори само да те чуят!

И никога не забравяй, че животът, подобно на лунните цикли, винаги се възражда отново и отново:) Приемай всичко леко и спокойно, и както само ти умееш - мъдро и малко така, по рибешки, през перделъка:)))

Хайде стига ти толкова, че да остане нещо и за след 60 години:)))

Моето женско кредо

2011-08-04T01:31:00.000-07:00

Напоследък ми се случва доста да обсъждам този въпрос с приятелки - коя какво търси от живота в момента, на какъв етап е, какъв мъж иска до себе си и какво е готова да даде в замяна:)

В нашето все по-объркано общество, в което и мъжете, и жените загубиха ориентири коя "роля" е модерна, коя е демоде, какво очаква от тях срещуположния пол като поведение и умения....човек не знае кой от многобройните си таланти да развива, кой да скрива, това било лошо да проявяваш, онова пък не било модерно, изобщо ходи се ориентирай в живота:)

Късметлии са тези от нас, които попадат на любим човек, който ги приема наистина такива каквито са, без наличинието или липсата на определени качества да е условие да бъдеш обичан. Просто да те обичат за това, което си всъщност.

Така че за другите не знам, но след толкова опит с разни хора и връзки, за мен си поне си изясних аз каква жена съм, какво смятам за важно и ценно в живота си, какъв партньор за семейство и деца искам да имам до себе си.

И хич не искам да знам дали е модерно или не, как го възприемат другите, как ще изглеждам аз - "успяла или не" след време.

Ето това е моята представа за успех на този жизнен етап - цитирам Даниела Янков (бившата съпруга на Андрей). Момичето го е казало точно, както и аз ги усещам нещата и затова искам да го запазя тук:

"Все още искам всичко, което исках и преди - голямата любов, да стана майка, да си намеря мъж, с когото да мечтаем заедно, да ме защитава и аз да съм неговата жена. И като истинска балканска жена не искам да съм много независима. Стига ми да си имам моята работа, не да гоня голяма кариера. Винаги ще са ми по-важни любовта и семейството.“

Да, на мен също ми харесва да съм "жената на моя си мъж"; харесва ми да пека домашен хляб с маслини и шоколадов кекс; харесва ми да садя цветя и да изпълвам къщата с уют, топлина и ръчно правени неща; харесва ми дори да правя салата и да сервирам ракийка на мъжа ми. Не смятам, че това е балканско, просташко и т.н.Особено, ако го правя за един мил, грижовен, активен и деен мъж, за когото нашата връзка и децата ни са най-съществената и смислена част от живота му.

Когато има разбирателство и взаимна обич, всичко бих правила за мъжа си и семейството си!

Е, да, признавам, харесва ми също така и да работя; да реализирам мечтите си и умствения си потенциал, който смятам, че наистина притежавам и който има нужда от предизвикателства и идеи. И знам, че винаги ще ги търся и ще работя нещо - за друг или за себе си:)

Но определено семейството и разбирателството в него; спокойната, ненатрапчива и не-креслива хармония, са най-важният ми приоритет в момента. А и за остатъка от живота ми, надявам се, за дълги години напред:)

Хубаво е да си запиша тези мисли сега - да си ги имам под ръка и когато се появи моят мъж, просто да знае с какво си има работа:)

Пожелавам си го от сърце:))

за приятелите и facebook

2011-05-14T08:30:00.000-07:00

Е това не ми се беше случвало отдавна...да има толкова много събития в София, времето навън да е чудно за разходка, на мен да ми се излиза и да съм си свършила цялата работа по всички дейности, с които се занимавам....и да не намеря поне един свободен приятел за разходка+кафе:(

И после иди, че вярвай на Фейсбук....имам цели 274 приятели и всички винаги ме критикуват, че съм много заета и не могат да си уредят среща с мен:(((

На нищо не прилича това!!

Само да е посмял някой да се оплаче вече:)))

Разни готини хора и случки

2011-04-15T05:56:00.000-07:00

Отдавна не съм се вдъхновявала така, но като срещнеш своите мисли в нечия чужда глава и някак си ти става едно такова хубаво и ведро...:)

Много се радвам, когато намеря и други хора, които държат сами да формират мнението си, пък нищо, че накрая крайният продукт може пак да излезне не кой знае какво или пък просто баналничко:)

Но някак си знаеш, че ти си си го обмислил и решил да е твое, а не са ти го вкарали в главата медиите или някои други професионални промивачи на мозъци....:)

Та, с две думи, препоръчвам горещо: "Писателският блог на Тишо", в случая пътеписа за любимия ми "Камино": htpp://asktisho.wordpress.com.

И за да запазя духа на днешния ден, да цитирам любимите ми изрази от него: "Конкретните обстоятелства вече ги бях избрал на подсъзнателно ниво и ето, че действителността не закъсня със своя отговор. В крайна сметка няма как да обикаляш света и да стоиш в офиса едновременно. Нещата се подреждаха добре от моя гледна точка." "Светът се променяше. Индивидите в него също трябваше да се променят".

"Оставаше само да избера посока и цел.....

Отговорът дойде самостоятелно и доста убедително. Така се случва винаги, когато попиташ Интуицията. Тя ти отговоря. Но трябва да имаш очи и уши, за да видиш отговора."

Та така, Интуицията и аз много си я харесвам, да видим накъде ще ме отведе и мен тази пролет....:)))

Невероятната 2010 година и още по-невероятната 2011

2010-12-29T10:58:00.000-08:00

Е, това е, убедих се вече окончателно - когато човек е истински и следва сърцето си, всичко е възможно! Дори повече отколкото си очаквал и си смеел да се надяваш!

Тази незабравима 2010 година ще остане в личната ми история като точно такава - година на свобода, свободен и сърцат избор, мечтаене със замах и, което е по-важно и изненадващо за мен, сбъдването на всичките ми мечти с неочаквано добър край:)

Прекрасната ми раница, описанието на нашия скромен, но не и лишен от големи амбиции проект, не къде да е, а в 25-годишното юбилейно издание на 'The Economist" и невероятният ми, оранжев принтер - съвсем неочакван подарък от любимото семейство:)

Явно доста съм слушала тази година, за да го получа...или пък е добър знак, че идва време да поработя "сериозно" за практическата реализация на мечтите си (но без да съм прекалено "корпоративна" и работата да е свързана с неприятни хора и безумен работен ритъм):)))

Ще видим! И ще действаме!

Засега си пожелавам само здраве, много енергия и неотменна вяра в "свестните" хора и в това, че няма невъзможни мечти, стига да не спираш да действаш и сбъдваш!

А останалото ще е:

любов, семейство и деца
нашата България
специалната сладкарница
пътешествия из прекрасни, любими и изпълнени с неугасващ дух места

С две думи: "Благо-действие":)))) Благо-даря ти за интересната и прекрасна дума, Гале! Както и на всички останали невероятни, неповторими, свестни хора в моя живот - без вас нищо няма смисъл и посока:)

Щастлива съм, че ви има в живота ми!!!!

Romance de Amour

2010-12-01T13:14:00.000-08:00

Чисто съвпадение на имената е, но ми се иска аз да бях писала това:

http://ivanna4ev.blog.bg/zabavlenie/2010/10/22/blian.623577

Толкова спокойна, обичана и обичаща се чувствам напоследък, че няма какво повече да добавя!!

Освен може би, че имало и такава любов: Без драми, без съмнения, без условия!

Любов, на която единствената й цел е "да ти каже колко много искам да си щастлив и обичан! Никога да не се съмняваш в себе си и в това, че заслужаваш да получаваш истинско приятелство, разбиране, нежност и топлина."

Любов, чието единствено желание е с когото и да вървим по пътя, и двамата да се чувстваме по начина, по който се чувствам аз сега, през тези вълшебни дни, само от факта, че съществува мъж като теб.

Любов, която единствено иска да каже: "Обичам те! Бъди много щастлив и никога не се отказвай от мечтите си:) Аз с каквото мога ще помагам да се сбъднат:)))"

Така че просто ще цитирам другата Ани Виденова с пожелание за прекрасна нощ: "Спокойна съм, когато си наблизо!"

Пожелавам си винаги да е така!!

Една година свобода

2010-12-01T12:49:00.000-08:00

Който не се е чувствал като "хванат в капан", той не може да оцени свободата! Каквото и да си говорим, всички празнуваме 3 март предимно като още един почивен ден. А истината е, че действително няма по-ценно нещо от свободата!

Свободата да се изявяваш като себе си, да разполагаш и планираш времето си, да усещаш, че денят ти е минал пълноценно, а не затворен между 4 стени, извършвайки дейности, които може и да са важни за някого, но за теб са подтискащо и "концентрирано" напрежение, от което искаш час по-скоро да се отървеш.

Свободата да организираш деня и живота си спрямо собствения си ритъм и усещане за важните неща, а не според нечии чужди почти денонощни приоритети....пък били те и клиентски, разбираш ли?!

Свободата да се обличаш според настроението си сутринта и да те оценяват според талантите и способностите ти, а не според марката и кройката на костюма ти, бррр:(

Свободата да пътуваш за удоволствие, а не според разписанието на разни хора, които не умеят да се изразяват кратко и ясно, и да вършат елементарни работи без най-малко 3-часови конферентни разговори, по време на които се решава нещо, което може да се уточни с 3 и-мейла....

Има една книга, която ужасно много не харесах - най-вече заради "едноизмерната, американска теория" и плоско поднесените иначе нелоши неща. Казва се "Да промениш живота си за 7 дни". Има си даже диск с хипнотични внушения....

Е, дори и най-големите оптимисти, които познавам, не знам да са си променили живота за седем дни.

Но, това, което със сигурност мога да кажа днес, когато празнувам щастливо с чаша червено вино свободата си, е, че да, възможно е, можеш да промениш живота си за една година!

Трябва само наистина да го пожелаеш, да не се страхуваш от неизвестното и....да работиш всеки ден за това да бъдеш себе си.

Защото, както всички знаем, свободата е голяма и еднолична отговорност! Поемеш ли си по пътя да бъдеш себе си, да отговаряш за собствените си успехи и радости, но и тревоги и неуспехи...не можеш да виниш никого.

Аз определено имам още много неща да постигам и правя, но днес, една година по-късно, наистина имам и за какво да празнувам, така че сега просто искам да си кажа "Браво! Заслужи си го! Наздраве!"

Ако някога усетите, че животът ви е зациклил и трябва да смените посоката, не се страхувайте, направете го! Тя, Съдбата, си знае работата!

А ако и вие и помагате с неотменна вяра в мечтите си, в това, че си струва да не изневеряваш на себе си, каквито и хора и обстоятелства да срещаш по пътя си, с много любов за раздаване и получаване.....е, тогава няма начин да не се получат нещата. Може да не е за 7 дни, но уверявам ви, когато се получат, не само ще го усетите, но и ще се чудите как сте могли да се съмнявате и страхувате изобщо преди:)))

Наздраве!

Гражданското общество в България – от кого и за кого?

2010-05-16T03:50:00.000-07:00

Към края на настоящата година „демокрацията” в България ще навърши 21 години – възраст, официално призната по света за достигане на пълнолетие. Възраст, на което от човек се очаква да е достатъчно осъзнал се, зрял и наясно с действията и приоритетите си.

Дали можем да смятаме, че нашата демократична държава и различните граждански инициативи притежават тези качества? Държава, в която от 21 години всеки е свободен да изразява и защитава своята гражданска позиция по най-добрия, според него, начин.

През изминалите две десетилетия станахме свидетели на скоростно формиране и на също толкова скоростно залязване на всякакви сдружения и формации – политически, етнически, екологични – всички те под знамето на свободните граждански инициативи и в името на демократичните промени в страната.

Малка част от тях просъществуваха и запазиха не само името, но и първоначалния си облик. Мнозинството просто изигра своята малка, епизодична роля на родната ни гражданска сцена и изчезна тихомълком.

Независимо от краткия им живот, усилията и постиженията на подобни инициативи, не бива да бъдат омаловажавани по никакъв начин. Всяка спечелена битка за по-справедливо и демократично общество е важна само по себе си и е добре да бъде помнена и оценявана подобаващо.

Въпросът за мен обаче, вече е друг – не дали има различни граждански инициативи и кой ги финансира, не дали те са политически обвързани или не, а какви са каузите, които те защитават и най-вече, как го правят и какъв е ефектът от тях за обществото.

Първият проблем на кратковременните гражданските инициативи, според мен, е, че те доведоха до усещането за кампанийност. Усещане за политическа или покрай-изборна активност, впечатление от типа „имаме едни пари, хайде да ги оползутворим в името на някоя добра идея”.

Много стойностни инициативи и кампании преминаха като че ли бяха специално организирани за даден момент, за дадено място, тук-и-сега, без да се търси дългосрочен ефект или да се обвързват с по-мащабни цели.

Всички те вдигат подобаващ медиен шум, но след заглъхване не неговото ехо, темата сякаш загубва давност. Създава се впечатение за изолираност, еднократност и ситуативност. Като че ли група хора се обединяват, просто за да оповестят мнението си по даден въпрос.

Липсва пространство, виртуално или реално, в което други, заинтригувани или съпричастни на идеята хора, да могат да научат повече, да дискутират въпроса или да допринесат с нещо за развитието му. Често липсва информация за резултатите и последиците от тази инициатива – долко тя е била успешна, какво още може да се направи по темата, как може да се свърже с други подобни инициативи.

Вторият проблем на българското гражданско общество, който аз, като страничен наблюдател, макар и с активна гражданска позиция, виждам, е войнствеността и радикалността на голяма част от „демократичните” граждански мероприятия.

Твърде често телевизионните репортажи за тях изглеждат като показване на „група хора с кречатала и свирки”, окупирали дадено място или блокирали движението по улиците, крещящи своите искания истерично.

Рядко можем да видим спокойно и аргументирано излагане на исканията и съображенията за дадена кампания, какъвто и да е опит за диалог със съответните държавни институции или с представители на бизнеса. Още по-рядко–информация за намирането на компромис между различните страни и успешното разрешаване на проблема.

Вероятно този ефект до голяма степен се дължи на природата на самите телевизионни репортажи и вкусът на медиите към сензации.

Каквато и да е причината обаче, се създава усещането, че да имаш гражданска позиция задължително предполага да бъдеш „радикален, шумен, непримирим”. Ако не си от „нашите”, ние които сме прави в исканията си, то тогава си от „другата страна на барикадата” – политиците, бизнеса, пасивното общество.

„Другата” гледна точка сякаш не е важна – щом ние сме решили да защитаваме справедлива според нас кауза, това е достатъчно. Губи се усещането за разрешен обществен проблем и успешно намерен компромис, или поне търсен такъв.

Не знам дали тези впечатления се дължат на техниката на правене на телевизионни репортажи или така се случват гражданските инициативи в България. Но си мисля, че все пак организаторите на въпросните инициативи имат възможност да влияят в по-голяма степен на медийния си образ и представянето им пред обществото.

Защото в случая той е важен не само за момента на излъчване на репортажа. А оказва се, и не само в национален мащаб. Като прибавим и радикалните, често разрушителни протести на иначе борещите се за мир и добри дела анти-глобалисти и активисти на организации като „Greenpeace”, понятието „граждански протест” в световен мащаб все повече започва да се превръща в синоним на „група хора, които са си намерили повод да окупират временно някакво пространство или да изразходват „справедливият си гняв”, изпочупвайки няколко магазина”.

Идеята постепенно девалвира и не е далеч времето, в което не толкава радикалните или ангажирани с някоя от каузите части от обществото ще започнат да възприемат подобни инициативи като „те срещу нас, останалите”.

Не знам дали ефектът на разделяне на „будните, ангажирани с добри дела граждани” и всички останали е това, което ще спомогне за решаване на иначе безспорно важни и заслужаващи внимание обществени проблеми. Ако организаторите на различните инициативи не търсят начин да ангажират по-широк кръг хора от „твърдите си фенове”, това едва ли би довело до солидарност и пълноценно разрешаване на тези въпроси.

За да не се случва това крайно разделение на „ние” и „те”, според мен, подходите са поне два:
1. Първо, да се създаде една обща, постоянна и активно действаща платформа, място за инициативи и дебати, която да представя възможно най-неутрално и обективно различните гледни точки в обществото.

За мен, като гражданин, но и активен участник в българския бизнес и човек с разностранни интереси, е важно, когато отворя сайта или гледам репортаж за някоя инициатива, да разбера поне няколко неща:
- в какво се състои проблемът и защо си струва да се ангажирам с него;
- какви са гледните точки на различните страни в спора;
- какви компромисни решения се предлагат или вече са намерени;
- как мога да се включа/ да подпомогна тази инициатива, ако се чувствам съпричастна;
- какви са последиците от нея/ какво е направено до момента или предстои да бъде направено.

За мен е важно да не оставам с усещането, че „някай някого прецаква”, пък било то и в името на някоя благородна кауза.

2. И второ, много важна характеристика, която бих искала да видя във вече „пълнолетните” граждански инициативи в България е тяхната принципност и устойчивост.

Искам, когато се спомене някоя инициатива, да става ясно с какво тя е подобрила живота на българското общество, или поне на някои негови групи. Интересно е за мен дали тя решава еднократен проблем или може да бъде свързана с други подобни инициативи, напр. ако е екологична, да спомогне за по-всеобхватно и устойчиво разрешаване на даден въпрос.

Бих искала репортажите не просто да показват хора, които казват „ние искаме да се направи това и това”, а да дават аргументи защо, ако това се случи, то ще е добре за обществото.

Може да звучи наивистично и утопично, но докато гражданските инициативи не се стремят да подготвят обществото, да го запознават спокойно и аргументирано с исканията си, и да го убеждават в правотата си систематично и последователно, те ще продължават да градят образа на „ние срещу всички останали”. Ще продължават да бъдат „хората, които излизат на улицата с дайретата, вдигат малко шум и заявяват: „Ние искаме...”

Много бих се радвала, ако без да губи младежкия си ентусиазъм, пълнолетното гражданско общество в България, покаже и способност да се аргументира ясно и възможно най-обективно, да защитава идеите си последователно и да търси диалога и най-добрите, компромисни решения за различните представители на обществото.

Тогава и аз с удоволствие бих била активен участник и поддръжник на различни инициативи, а не само страничен наблюдател, безмълвно подкрепящ или не идеята, но нежелаещ да се ангажира с радикални, твърде показни и шумни еднократни кампании в „търсене на справедливост”.

Надявам се през следващите години да успеем да изградим и да станем свидетели на това по-зряло, мъдро и успешно гражданско общество.

София, 16 май 2010г.

Вдъхновяващо

2010-04-26T04:33:00.000-07:00

„Да си създадеш свят”
Червената къща, 21 април 2010г.

Миналата седмица....неочаквано интересна и вдъхновяваща среща с мислещи, дейни, различни (или по-скоро подобни на нас хора):)))

Реших да си запиша нещата за мен, да не ги забравя, но после ми хрумна, че и някой друг може да се вдъхнови също като нас. Затова, накратно за срещата, без да претендирам за изчерпателност или абсолютна точност. И с благодарност за идеята и организацията на "Червената къща" http://www.redhouse-sofia.org/.

Презентаторите по реда на тяхното представяне:
1. Надежда Савова - „Къщата на хляба”, Габрово: http://www.bread-art-house.org

+ Международен център на самодейните средища/ Casa de la Cultura в Куба и Pontos de la cultura в Бразилия (цялостна мрежа от стари „читалища” и нови центрове, подпомагана и развивана от Министерство на културата)

Международен център на самодейните средища: http://www.international3c.org/ – обхваща 64 държави в момента.

2004г. – Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, което не трябва да е фолклор, а може да са всякакви съвременни форми на култура и изкуство

Center for Art & Cultural Policy Studies – Princeton, USA

2. Иво Стефанов – журналист от радио „Хоризонт”
“Squat-нати” пространства – това били културни и социални центрове в различни страни (Гърция, Англия, Словения, Ирландия и т.н.), в които стари, изоставени сгради са „окупирани” от артисти и млади хора и служат за най-различни мероприятия (семинари, изложби, прожекции, безплатна кухня, безплатни курсове по език за емигранти и т.н.)

Любляна, Словения – в бивша югославска казарма
Солун, Гърция – социален център „Микрополис”/фабрика „Инфанет” (голяма колкото нашия „Кремиковци”)
Букурещ, Румъния – библиотека „Алтернатива”

3. Валери Гюров – сдружение „Трансформатори” – 6 млади архитекта, които правят конкурс „6 за София” – задават задачи на студентите да измислят ново оформление напр. За градските чешмички/ градските тоалетни/ термопалатки за градските клошари и т.н.

Направили са страхотно оформление на двора на социален център „Св.Константин” в София с бюджет от 300лв.! http://transformatori.net/?p=57

4. Росана Обрешкова – мрежа „Живи места” – http://www.aliveplaces.org/ (имат и FB група)

Те обединяват всякакви инициативи, свързани с алтернативен начин на живот (напр. в селски общности за био-производство (абе направо комуни ги кажиJ) и културни такива:

„Бъдеще сега” – с.Гудевци, Западни Родопи (http://www.futurefriendly.com/)
„Селище Зелено училище” – с.Костилково
Сдружение „Байкария” + „парк „Беглика” – пример за успешно партньорство между гражданско сдружение и държавна структура
ОЦОСУР Варна – с.Езерец (част от „Блулинк” мрежата)
„Училище за природа” – с.Влахи

5. Бенита Примо – „Фабрика за идеи” – изкуството в полза на развитието; съживяване на цирковото изкуство в България; работа с читалището в кв. Надежда

6. Петър – „Социален център”, който предстои да бъде открит до 2 седмици на ул.”Вашингтон”, до Синагогата. Идеята е това да е място за всякакви срещи и проекти и свободно обсъждане на алтернативни идеи, без политическа агитация. Да породи критическо мислене/ дискусии, напр. „Живот след капитализма”/ да има безплатни езикови курсове за емигранти и т.н.

7. Прошко Прошков – кмет на район „Лозенец”, живял дълго време в Германия, със стряхотни идеи и управленски подход! В момент подготвят проект за съживяване на една 80-годишна Водна кула в района (на ъгъла на „Галичица” и „Джеймс Баучер”, която да стане място за изложби, пърформънси, културни събития и т.н. Опитват се да подсигурят и място за безплатен център за „Обучение в документално кино и монтаж на филми”!!!

Човекът е отворен за всякакви идеи, предложения и готов да съдейства по всякакъв начин.

Други, споменати по време на дискусията:
- Ния Пушкарова – „Име”
- Маргарита............ – тази, ако се сещате, която беше направила инсталацията с ангелите. Беше много готина - „Качих едни ангели на покрива и нещата тръгнаха, какво се жалвате, че нямате финансиране и чакате на държавата”J))
- Михайл Миков – „Отворена творческа общност”
- Платформа „Агора”

Срещата завърши с идеята да има дискусия „Да си създадеш свят 2”, а след това и „Я да видим какъвм свят си си създал”, както и някаква форма на онлайн платформа за споделяне и обсъждане на подобни идеи. Изобщо беше страшно интересно и вдъхновяващо, ще следим по-нататъшното развитие, от което се надявам да сме част и ние:)

С две думи, очаквайте продължение.....:)

Заповядай, ЛЮБОВ! ♫ ♫ ♫

2010-04-10T03:10:00.000-07:00

Посвещава се на моите два ангела-пазителя и един специален мъж...

Заповядай ЛЮБОВ, толкова мила и нежна,
Заповядай ЛЮБОВ, толкова тръпчива и честна,
Заповядай ЛЮБОВ, неизменна, красива и бодра,
Заповядай ЛЮБОВ, без която изобщо, изобщо не мога.

Не бъди само снимка и спомен в албума прашасъл.
Ела и бъди пълноценна част ти от живота клеясъл.
Заповядай ЛЮБОВ, моля те никога вече,
ти да не се страхуваш, толкова дълго те чаках и често сънувах... (2)

Заповядай ЛЮБОВ, разполагай се трайно и свойски,
няма защо и от кого да те крия аз толкоз геройски!
Заповядай ЛЮБОВ, чуваш ли, много те моля,
бъди ти във мен и аз – част от твоята роля! (2)

Защото животът и без друго е толкова кратък,
За да се крием, мълчим и да я караме как да е нататък...
Заповядай ЛЮБОВ, бъди тук, в този дом, господарка!
Кафето за двама готово е вече и чака те,
чака ни, в старата кафеварка... (2)

Заповядай ЛЮБОВ, завинаги ти остани,
сила, надежда и слънце да ни дариш.
Заповядай ЛЮБОВ, никога недей да си тръгваш!
Толкова пусто и празно е без теб, дори
и когато си мслиш, че си обръгнал... (2)

Заповядай ЛЮБОВ, ела,

бъди,
остани,
За днес, за утре и разбира се, завинаги!
Заповядай ЛЮБОВ, тук добре си дошла,
Заповядай, ела и с нас открий вечността! (2)

8 април 2010г.
София

Забележка: По мотиви на песента "Не остарявай любов" на Недялко Йорданов и Михаил Белчев....на които също благодаря за вдъхновението!

Още мечти

2010-03-23T21:34:00.000-07:00

Така де, като не мога да спя, поне да мечтая...докато мога:)

Винаги съм искала да имам тавански етаж - с "прозорче към звездите", скосени рафтчета за книги, мек диван и сродна душа за компания:)

Ето, да си сложа нагледно идеята, да си отлежава в пространството и времето...пък то се знае, някой ден ще стане реалност.

Както винаги става с истинските ни мечти и желания, все някак си проправят път и хоп, когато най-малко очакваме, те си стават реалност:)

Чакаме...

Среднощни светлини

2010-03-23T20:54:00.000-07:00

Точно срещу прозореца на спалнята започнаха да строят нов блок - с по-висока и по-ниска част. Когато стане готов, най-вероятно ще ми закрива гледката, но от няколко месеца всъщност си имам едно среднощно вълшебство:)

Щом се стъмни, единственото, което виждам в нощното небе е ... едно малко, таванско прозорче да свети. И нищо друго, наоколо е тъмно като в рог, все едно прозорчето е закачено в нощното небе....много е "файнско":)

И ако в ранната вечер е просто един светещ оазис, който ми напомня колко е хубаво да си си вкъщи, на топло, с любими хора...то през нощта, когато не мога да спя като днес, веселите му коледни лампички, които все още не са махнати (имало и други луди като мен), ми напомнят, че утрото е по-мъдро от вечерта и нови вълшебства ни дебнат отвсякъде:)

Много си го харесвам това прозорче и много бих искала да се запозная с интересните хора, които живеят там (сигурна съм, че са такива:) Дори един път се опитах да разгадая в кой вход на блока се пада апартаментът (ако случайно някой чете това, става дума за пазара "Димитър Петков", моля да ме запознае:)))

Но с или без да познавам хората отсреща, се радвам, че дори и в големия град, може да се намери красота и среднощна романтика....така де, все пак тук прекарваме поне 333 дена в годината, не можем да чакаме лятното звездно небе на Рила или Пирин цяла година.

Най-хубавите неща са безплатни

2010-02-19T11:33:00.000-08:00

Някой беше казал, че най-хубавите неща на този свят са безплатни!

Да бе да, ще кажете вие?! Всичко се купува с пари, няма безплатен обяд - веднага се намират контрапункти, в които вярват много повече хора...

Напоследък обаче ми се случиха няколко неща, които ми припомниха как именно безплатните неща могат да ти донесат много смисъл и щастие: преди време се влюбих неочаквано на една съвсем безплатна почивка с участие в съвсем безплатни интересни занимания....Наскоро преоткрих друга стара любов благодарение на едно безплатно списание.... а тази вечер гледах прекрасен филм за любовта на....безплатна прожекция в Институт Сервантес.

Не че всички тези неща нямаше да са си също толкова прекрасни и ако бяха платени, но някак си не е нужно. А аз все се напъвам ли, напъвам да съм самостоятелна, независима, да мога да си плащам от дребните сметки до големите ремонти и пътувания....и за какво? Всъщност това не доказва нищо. Или поне вече не!

До скоро много държах да доказвам, че аз "мога", че съм много умна и оправна, че нямам нужда някой да ме подпомага за каквото и да е. Напоследък обаче все повече започвам да оценявам факта, че просто "съм", ей така на, съществувам си, здрава съм, обичана, обичаща и няма за какво да се боря и какво да доказвам повече.

Просто си дишам (съвсем безплатно при това), сънувам хубави сънища (също безплатно) и мисля как да творя чудеса, когато съм будна (пък те даже сами ме намират и дори не питат за пари:).

Е, разбира се, има и платени неща покрай мен, но те са като че ли второстепенни, отстрани, като фон. Като нещо, което просто се случва, за да ми осигури възможността да мисля и осъществявам истински важните ми идеи.

А най-хубавато се случва между другото, докато вървя и се оглеждам за знаци, за съвпадъци и за това дали съм на правия път.

А да, да не забравя....да вървиш уверено и бодро също се оказва безплатно....:)

P.S. И едно последно нещо, което открих току-що (почти безплатно:):

Tai Tien, Muy Bien
A clever combination of the Mandarin and Spanish languages. "Tai Tien" meaning "Too sweet" in Mandarin, "Muy Bien" meaning "Very Good" in Spanish. Together, this expression communicates the examplе of a peaceful, perfectly content state of happiness and well-being. "I'm Tai Tien, Muy Bien"

Просто бъдете "Tai Tien, Muy Bien", толкова е лесно и .... безплатно:)

Дишането

2010-02-11T09:36:00.000-08:00

Не знам дали ви се е случвало да се радвате просто на факта, че можете да си седите и да си дишате, ей така, дълбоко, спокойно, с наслада.

На мен много отдавна не ми се беше случвало, но през последните 10 дни се хващам, че често си дишам така дълбоко, с голяма наслада, за кеф....и просто се радвам на живота.

Радвам се на това, че ставам без аларма сутрин (макар и почти по същото време като преди).

На това, че почти нямам време и програмата ми се оказа повече от запълнена...със срещи с приятели, интересни хора, нови идеи и ентусиазъм.

Цели 10 дена около мен няма кисели физиономии, драми, разправии за глупости. Разговорите са смислени и вдъхновяващи, и все повече затвърждават мнението ми, че избрах правилния път за момента:)

Да видим накъде води той и какво ще покажат фаровете след следващите 100 метра....

Радвайте се на живота, приятели, защото той наистина е безценен и ни се случва именно сега, днес, в този неповторим миг!

И не спирайте да мечтаете и да търсите нови форми на изява и развитие.

Толкова е интересно да видиш какво те чака "зад ъгъла":)

Винаги така става...

2010-01-28T11:05:00.000-08:00

Не знам за вас, но когато като малки ходехме на гости, където имаше непознати деца, обикновено се случваше следното: съвсем в началото всички деца се гледахме изпод вежди, леко накриво, после като ни зарежеха сами в другата стая, щем нещем започвахме да си играем и да се опитваме да си общуваме....докато накрая, точно преди родителите да ни извикат да си ходим, ставаше най-интересно...и обикновено си тръгвахме с рев:)

В момента се чувствам почти по същия начин....уж си тръгвам по собствено желание, уж отдавна го знам и знам, че е по-добре за мен, а тази последна седмица ми става все по-тъжно и тъжно.

Като че ли и проблемите не изглеждат толкова заплетени, а и хората са все по-мили, ходим на обяд, смеем се...изобщо май човек винаги си остава едно голямо дете! Или поне аз:)

Надявам се да си взема поука и все повече да се радвам на всеки нов човек и всеки изживян миг в моя живот, преди да дойде време за раздяла:)

Радвам се, че въпреки всичко винаги съм късметлийка с хората, които срещам по пътя си и с нещата, които ми се случват:)

Дано винаги да е така!

Every day is a lifetime:)

2009-12-25T07:32:00.000-08:00

Ето по какво може да се познае, че съм "като себе си цяла" отново...седя си, хапвам си баклавичка, пия страхотно капучино и ми се пише:)

Откога не съм го правила....в този пълен вид от 26 май! Лошо, много лошо и много показателно.

Но не съм тук, за да се оплаквам, а за да напиша защо думите на Джим "Еvery day is a lifetime" ме вдъхновиха толкова.

Най-вече, защото през изминалата година осъзнах много буквално какво означава да нямаш милиграм жизнена енергия и то твърде често - как ти се правят безброй неща, имаш страхотни идеи и ентусиазъм, но усещането, че батериите ти са напълно изтощени те кара да отлагаш всичко за другия уикенд, после за по-другия и така, докато не разбереш, че отлагаш живеенето си....до не се знае точно кога!

И то за какво? За да имаш удобна работа и да можеш да си купиш нещо по-скъпо без да се притесняваш....когато, разбира се, все пак намериш 3 часа, за да отидеш до магазина и да си избереш...след около 3 седмици отлагане.

Остави това, но когато 3 поредни работни седмици не успях да излезна в обедна почивка и да скокна на 5 мин. от офиса да проверя за едни курсове по танци.....в такива моменти осъзнаваш, че си прекалил много яко и скоро ще се скъса нишката, ако не престанеш веднага, а не след 3 дни или след 3 седмици!

Ето затова ме вдъхнови Джим - защото ми напомни, че няма никаква причина да не изживяваш живота си ВСЕКИ ДЕН, а не след 3 седмици! Всеки ден трябва да можеш да му се наслаждаваш, да имаш усещането, че си бил полезен и че си удовлетворен от начина, по който е преминал деня ти.

Не че няма да има предизвикателства и проблеми, но когато знаеш, че това което правиш е твоето нещо; когато вечер заспиваш с чувство на задоволство от нещата, които са ти се случили и хората, които си срещнал през деня, тогава всички предизвикателства ти идват като "допинг", а не като досадни пречки.

И тъй като в момента чета книгата на Антъни Кийдис от Ред Хот (друго мое вдъхновение), ще цитирам и него..."прекрасно е, когато нямаш за какво да се оправдаваш и какво да си доказваш", просто да живееш по начин, който ти носи радост и чувството, че си на точното място с точните хора около себе си!

Ето това си пожелавам за Новата 2010 година - наред с нов дом, семейство и деца, задължителните пътешествия, концерти и сбирки с приятели....Те са ясни и неизменни мечти в моята lifetime програма. Наред с тях обаче, искам да изживявам всеки нов ден с радост, ентусиазъм и съмишленици около мен:)

А като поздрав към всичките ми безценни, обичани приятели и близки хора мога само да кажа "Алоха" - пак вдъхновение от днешния филм (ами така е, то малко да ме остави човек и веднага си намирам вдъхновяващи неща из пространството наоколо).

За справка "Алоха е най-известната Хавайска дума. На хавайски може да означава "здравей” или “довиждане”. Също така "алоха" има значение на любов и обич."

Разбирайте го във всичките му значения, защото си пожелавам още дълги години да можем да си казваме "здравей" и "до виждане", а между тях "обичам те, защото си ми много скъп и безценен човек":)

Наздраве и много празнично настроение!

Истината за бебетата

2009-05-26T22:15:00.000-07:00

Когато бях в 3-ти клас, напредничавите ми родители ми връчиха една тъничка, но много полезна книжка. Казваше се "Истината за бебетата", от някаква френска писателка, за съжаление не помня коя.

Книжката обаче помня и до днес - беше с прекрасни илюстрации, написана на разбран и човешки език, и описваше всичко, което едно дете на 10 години вече е добре да знае - от това, как се зачеват децата и какво се случва в тялото на майката през тези 9 месeца, до това как се появяват на бял свят и каква е ролята на бащата в цялата работа:). Ясно, разбираемо и най-вече нормално, без превземки и излишен свян.

Дотук добре:) Няма да коментираме защо в училище не се изучават задължително тези неща, именно така поднесени с внимание и в подходяща форма. Тази тема си заслужава сериозна образователна дискусия. Можем само да споменем, че липсата на подобен "учебен предмет" води в най-добрия случай до отъждествяването на секса с нещо доста пошло и "срамно". Как да обясниш нещо друго на децата, които "се образоват" що е това интимност и секс от съвременните филми (в които, ако няма проститутки и травестити, то любовта е най-малкото забранена и грешна, и общо взето все не е ясно кой е бащата....)?:)))

Каква представа да си изградиш за това колко прекрасно нещо е това сексуалното общуване между мъжа и жената, ако навлизаш в темата чрез понятията "кур", "путка", "клатене на цомби" и други от сорта (чудя се трябва ли да сложа многоточия тук или да се извиня, че така директно го пиша, като и без друго тези "термини" си висят на всяка втора стена около нас?!:)"?

Та, хайде, да речем, че любовта прави чудеса и като я намерят вече порасналите деца сами ще проумеят, че сексът не идва от размера на "бомбите на Памела Андерсън" и не се свежда до 10-минутно клатене с цел пооправяне на хормоналния баланс.

Това, който го разбрал, разбрал, за него си е. Пък и какво толкова, все пак и пластичните хирурзи трябва от нещо да живеят, няма лошо.

Идеята ми беше друга - колко време (и колко заблуди) трябва да преживее съвременният човек, докато в разбъркания му/й от рекламни послания, мексикански сапунки и Пепа Секса мозък, изкристализира идеята, че сексът и интимността освен за генериране печалба на производителите на презервативи, овлажняващи гелове за неповторим женски оргазъм и надуваеми кукли, всъщност са едни от най-естествените и прекрасни процеси в този живот. И което е по-важно, водят до най-неповторимия такъв - създаването на общо дете и довеждането му на бял свят.

Някъде да сте чели наскоро положително описание на човешко раждане? На раждането като върховен, благословен момент и за майката, и за бащата, и за бебето? На раждането като преживяване, което не се забравя не заради болката и евентуалните разкъсвания, а заради споделените моменти между ИНТИМНИТЕ ПАРТЬОРИ? Да, да, именно....нямам предвид онова раждане, което бащата не трябва да вижда и майката се опитва да забрави веднага, щом най-накрая свърши...То, доколкото чувам от приятелки, не си е и за гледане, а и за преживяване, особено в повечето БГ "болници"...и аз не бих искала любимият ми мъж да присъства на подобно нещо. Поне на него да му бъде спестено, ако не може на мен и на бебето!

Думата ми беше за един прекрасен, естествен процес, в който да, неизменно има болка и контракции, и стонове, но не и скачане по корема, чупене на ребра, форцепси, връзване на родилката и "окуражяването й" с крясъци, че "не напъва както трябва и нищо не прави", а пък определеното по норматив време за раждане вече изтича, видиш ли....

Не знам за вас, но като изключим едно прекрасно описание на раждане под вещото ръководство на една шаманка в степта, аз подобно четиво, камо ли "преведено" на достъпен за деца и тийнейджъри език не съм чела. Ако намерите такова, моля да ми го препратите.

Чудно ли е тогава, че все повече млади жени не се замислят изобщо, когато избират да раждат чрез секцио, а тези над 30-години трябва да се борят, за да докажат, че имат право да родят естествено? И че, да, ако има проблем с тях и бебето, нека да се намесят лекарите, но ако няма.....ако обичат да оставят жената да се осланя на хилядолетната си женска природа, която си знае перфектно "нормативите".

Как да пожелаеш нещо, за което знаеш само, че носи ужасяваща болка, страх, проблеми и излишни разправии.....като вече има секцио за 12 минути....е, после боляло много повече, казват, ама кой ти гледа, нали не се напъваш, попълваш няколко документа, плащаш каквото трябва и готово....честито, имате бебе! Е, не може да го видите сега, за какво ви е, нали знаете, че е живо и здраво, сега първо трябва да го измерим, после ще го отведем на другия етаж, да се "адаптира към живота" на спокойствие.....?!

Така или иначе всеки сам си избира. Разбира се, че има ситуации, в които секциото може да е животоспасяващо. Затова се хвърлят и толкова милиони годишно за научни разработки, нали така?

Въпросът ми обаче е, защо не се представя по подходящ начин и другата гледна точка? И той най-вече на децата и тийнейджърите, които все още трудно правят разлика между "Дързост и красота" и реалния живот? Истинската и най-вече естествената гледна точка - че няма нищо по-прекрасно от това да откриеш любовта в лицето на истински ИНТИМЕН ПАРТЬОР, който ще бъде щастлив да споделя с теб най-интимните ви моменти. С който създаването на деца няма да е грешка и няма да е защото вече сме на "възраст за женене". И най-вече с който отглеждането и възпитаването на същите тези деца ще е споделена радост, а не непоносимо бреме.

Нали правите връзката: "Ох, ужас, тя пак е за-бреме-няла, трудна е", а пък тези "семейни обязаности и задължения", той изобщо не си ги изпълнява.... е, ходи доказвай после, че да имаш семейство и деца е нещо хубаво:)

И за да не завършвам толкова мрачно тази всъщност прекрасна тема, прилагам няколко линка с информация от хора, които въпреки по-горния поучителен, съвременен, "възпитателен" процес са преодоляли "езиковите шаблони" в иначе звучния ни език и вярват, че не само зачеването и раждането, но и отглеждането на деца са едни от най-прекрасните и смислени чудеса, които могат да ни се случат на този свят:)

Разбира се, на първо място, със специалните ми благодарности към Роси за неизчерпаемата енергия и вяра, и чудесното поднасянe на "различната гледна точка" към тези свещени неща:)

И като "венец" на цялото ми тазвечерно вдъхновение, с неизразимо възхищение към моята прекрасна приятелка Галя за без-страшието и способността да не се предава, каквито и "специалисти" да я поучават! И за това, че е живото доказателство как човек може да се научи да "ражда" чудеса стига наистина да го пожелае и да не спира да се учи!

http://natalyoga.net/
http://www.estestveno.com/
http://www.roditeli.info/
http://slingbg.wordpress.com/
http://lalechebg.com/

Balkan Horses

2009-05-21T12:59:00.000-07:00

И "Balkan" и "Horses" са две мои много любими думи. За разлика от повечето хора по тези географски ширини, които или отричат всичко балканско като пошло, чалгаджийско, не-модерно (във философския смисъл), или се идентифицират само с българската част на Балканите, защото другите са...лоши, по-тъпи, по-изостанали, а пък всъщност даже са българи, да не се преструват и т.н.

Та, за разлика от тях, на мен ми харесват съседите ни и многообразието от култури, което ни заобикаля (все пак да израстнеш в Пловдив между многоуважавани арменци, турци, гърци и други няма как да ти насади предразсъдъци към когото и да е) + една-две любови с македонци и грузинец....не съм аз вашият човек, ако смятате, че българите сме по-по-най поради каквато и да е причина. А и Истанбул определено е един от любимите ми градове...

Е, да, вярно е, всички ние, балканските народи си имаме известни кусури (също като всеки друг народ, нали?). Това, което обаче невероятно много харесвам у всички нас е неизтребимото желание за жизнеутвърждаване, страхотната енергия да бъдеш, да любиш силно и да оцеляваш, да се веселиш напук на каквито и да било несгоди....Съжалявам, но не заменям всичко това за никакво материално благополучие, снобарски outfit и каквото там се сетите модерно и американизирано.

Ако това е пълнежът на "модерния свят", аз приемам да присъствам в него само доколкото ми се налага, живейки с други човешки същества:)

Иначе - който е слушал Balkan Horses ще ме разбере - ето, за тази енергия говоря - силна, страстна, дълбока, истинска, жизнеутвърждаваща. Такъв искам да е и животът ми до последния дъх.

Засега честичко успявам да го направя такъв, благодарение на прекрасните хора, които се появяват в живота ми....Дай, Боже, все да е така!:)

Ееее, най-накрая!!! Да продължиш да бъдеш себе си, въпреки всичко - най-важното и труднопостижимо нещо на този свят:)

2009-04-16T11:58:00.000-07:00

Откога само отлежава заглавието и идеята за този пост, ако знаете....и все нямам нито сили, нито 10 минути да го напиша:(

Ако това е някакво оправдание, от 2 месеца имам 14 непрочетени лични съобщения във Facebook и почти толкова в личната поща.....и ми се драйфа от и-мейли и Интернет...освен това нямах и компютър и клавиатура вкъщи....абе изобщо какво да ви разправям, 2,5 месеца непосилно количество работа и "странен работен филм"...

НО...откакто вчера взех решение, че ако ще и само един ден да остана още в тази фирма, ще го преживея по моите правила и ще бъда изцяло себе си, без значение корпоративната култура, колегите, очакванията на който и да било към мен....и о, чудо, всичко се пренареди като с магическа пръчка:) В тягостната до скоро стая се възцари весел дух, слънцето изгря наистина, появиха се нови, свежи хора във фирмата (+моята любима Ани, която винаги успява да ми повдигне духа и да ме зареди с енергия за бъдещето), даже успях да си взема един ден отпуска....Невероятно, но ФАКТ!:) Все едно съм в нова фирма, с нови хора, а ....може би, аз просто съм нова?!

Или пък най-накрая съм си старата Ани!

Точно това беше и идеята на този пост - колко е трудно да запазиш "себе си", ако дълго време ти се случват неща, които не само не си планирал, но нямат и нищо общо с "твоето светоусещане" и те карат да се бориш за всеки сантиметър лично пространство и истинска мисъл...

Много ми беше трудно "да не се изгубя" тези 3 месеца. Добре, че имам прекрасни близки хора и любими приятели. Не знам какво щях да правя без тях!

Не си струва за нищо на света да "се губиш" толкова, да се роботизираш така и да отдаваш 110% от времето и силите си за неща, които нямат нищо общо с твоите истински желания. Не искам повече никога да ми се случва такава идиотска ситуация...Ама никога вече!

Най-малкото пък заради работа!

Затова го записвам тук, изтривам го от "собствения си харддиск" и продължавам с усмивка и много любов напред:)

С пожелание за много весели и щури Великденски празници!:)

Лечебната сила на барабана

2009-02-13T04:47:00.000-08:00

Като ви каже някой, че всичко, което ни се случва в живота си има причина и е важно по някакъв начин за нашето израстване, повярвайте му!

От 15 години се занимавам с барабани, като минах през всякакви фази - през необяснимия силен и сериозен интерес да се науча професионално да свиря, уроците, купуването на цял комплект барабани за качествен "тормоз" над домашните......през известен срам, че все пак съм момиче, пък какви са тези "мъжкарански дейности".....след това удовлетворението от професионалното записване на аудио-албум в студио....за да стигна до счупването на педала за касата в "най-гладните" години, в които на никой не му беше до музика и странични дейности. И да ги зарежа съвсем!

И след близо 10 годишна пауза (кога минаха, беее?:)) изведнъж миналата година реших, че трябва да си купя нов педал, нови палки и да продължа да правя това, което ми носи голяма наслада и успокоение на душата (за съседите нищо не мога да кажа...:)))

Пак необяснимо - защо точно сега, откъде пак наново?

Докато не прочетох някъде, че всъщност свиренето на барабани е било "женска, ритуална дейност" в древни времена, метод за свещенодействие и важна духовна практика. Докато не се запознах с прекрасната Роси, която също свири на барабани (нищо, че има 3 деца.....и далеч не е несериозна и безотговорна) и.....до вчера, когато присъствахме на представяне на книгата "Лечебната сила на барабана".

http://www.pingvinite.bg/?cid=5&NewsId=121

И изведнъж всичко си дойде на мястото:) след 15 години! Винаги съм обичала и умеела да се занимавам с деца, а и с възрастни. Но истинско удовлетворение ми носят едни грейнали детски лица, независимо дали ще ги уча на английски или на други неща.

Винаги съм искала (и дълбоко в себе си знаела, че мога) да помагам на изоставени, болни, травмирани дечица.

Винаги съм обичала музиката и участвала с удоволствие във всякакви фестивали, импровизирани концерти и изобщо всичко, което носи радост на душата.

Но никога не ми е хрумвало, че мога да обединя тези си умения и способности в едно полезно цяло.

И изведнъж "откривам" тези хора, техните идеи и ентусиазъм:
http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1702&Itemid=51

и това: http://www.libera-institute.com/drum_circles/

Как да не съм щастлива и вдъхновена, а? И после съм си била пишела само "оптимистични коментари" във фейсбука:) Ами какви да са при такава вселенска и вътрешна хармония?:))

Сега остава да превърна този ентусиазъм в конкретни страхотни проекти:) С помощта на страхотните си приятели, разбира се! Колко прекрасно!

Куклен театър

2009-02-13T04:36:00.000-08:00

Не мога да знам кога ще ми се случи да имам грижата за собствени деца (или пък финансовите възможности да помагам на други) - неща, които така или иначе ще се случат някога и това е повече от сигурно:)

Другото сигурно е, че освен материалните неща, с които смятам да съм полезна, не по-малко важни за мен са и всякакъв вид забавления и неща, които помагат на децата да се развиват и като личности, и да открият областите, в които са най-добри.

Вероятно защото като малка съм пробвала какво ли не - от авио-моделизъм до баскетбол (въпреки "внушителния ми ръст"), но тези извън-класни мероприятия са ми много присърце. И съм убедена, че ни помагат в живота не по-малко отколкото уроците по геометрия и класическа литература:)

И така, ще пиша още по темата, но днес на дневен ред са Куклените театри. Започвам с любимия ми Пловдивски такъв (който е от Пловдив със сигурност си спомня онзи прекрасен, шарен автобус, който и досега е паркиран пред театъра:) Не знам за вас, но на мен ми изглеждаше като моторизирано вълшебно килимче, способно да те заведе "през 9 земи, в десета":)))

http://www.pptheatre.com/home_bg.html

А за тези от нас, които все пак живеят в София понастоящем, ето и сайта на Софийския куклен театър: http://www.pptheatre.com/home_bg.html

На мен например, "Педя човек, лакът брада" ми е стара любов:)

Интересно обаче какво харесват днешните деца?:)

Нови идеи и добре свършена работа

2009-02-13T04:31:00.000-08:00

Ех, че хубаво - тази седмица толкова нови идеи и неща се включиха в ежедневието ми, че наистина се чувствам прекрасно. То си и доказано, че най-зле ми влияе застоят от всякакъв вид и че не случайно искам да отида в Китай, нищо че си имат проклятие "Пожелавам ти да живееш в интересни времена.":)))

Така или иначе ето една хубава идея, реализирана блестящо, с вкус, пари и атмосфера:)))

Къща в Родопите за компания от 12 човека, т.е. нещо, което надявам се още това лято ще тестваме на живо:)

Но да не се стискам, споделям, защото наистина е много качествено направена:)

http://www.thereddoorshouse.com/pictures.html

Enjoy!

Мотото на тази седмица:)

2009-02-09T00:26:00.000-08:00

Не че винаги не съм вярвала с цялата си душа в това, но понеже сега го прочетох в един от любимите си блогове (molif.com) и реших пак да го натъртя (най-вече на себе си:))).

"Както казах веднъж, ако влагаш сърцето си в това, което правиш, поемаш и риска то да бъде разбито, но така или иначе, това е единственият начин да работя и живея, на който съм научена."

А аз бих добавила: "Но пък е толкова хубаво да усещаш, че правиш нещата всеотдайно и обичаш с цялото си сърце........някак истински жив и осмислен се усещаш, нали?":)

Пък и идеално се връзва с точно ТАЗИ седмица:) демек, пак вселенска хармония и чудни съвпадъци!

Още съвпадъци и чудеса...

2009-02-04T03:25:00.001-08:00

Е, то като тръгне и няма спирка:) Тези дни сякаш Вселената се е наговорила да ми покаже пътя към всичките ми мечти, които досега смятах за твърде невероятни, за да си позволя да ги изкажа на глас:)

Ето поредната - от известно време сънувам прекрасни и чудновати сънища с влакове (а аз на моите сънища много си им вярвам, голям приятел са ми те:).....

И днес какво да открия, покрай Килиманджаро, Найроби и Мозамбик....това: http://www.transsibirskaya.com/bg/index.php/Information/Information/Grupoviputuvaniq.html

Другите места, за които винаги съм мечтала - Русия, Монголия, Китай.....и то с влак!

Явно следващите години ще са повече от интересни! Единственото, което си пожелавам, е добра компания. Другото е ясно, че ще е прекрасно!:)

Любовта е ключът към всяка загадка…..

2009-02-03T06:08:00.000-08:00

o Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната.
Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
o Не ме интересува на колко си години.
Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
o Не ме интересува в какви кръгове се движиш.
Искам да знам дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново. Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да се помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото.

o Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина.
Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си, дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да знам дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали можеш да подхранваш живота си от нейното присъствие.

Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: „Да!”.

o Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да зная след нощ на мъка и отчаяние че можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога и да неправиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.

o Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук.
Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.

o Не ме интересува къде, какво или с кого си учил.
Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.

Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота.

Искам да зная дали имаш усещането, че твоята душа докосва моята...че сме частици от обща Вселена.”

Силвия Браун "До другата страна и обратно"

За писането и Буковски

2009-02-03T05:57:00.000-08:00

Понякога е достатъчно и 2 пъти да си поговориш с един човек, за да ти останат идеи, над които да се замисляш 20 години поне - така "усеща" душата ти и "уцелва право в целта" кое е важно за нея...."Да пием да има винаги такива хора в живота ни!", както казват любимите ми грузинци:) Специален поздрав:

Чарлс Буковски
Значи искаш да бъдеш писател?
Ако не изригва от теб, независимо от всичко останало, не го прави.
Ако не излиза без да си го молил от сърцето и ума, и от устата и стомаха ти, не го прави.
Ако ти e нужно да висиш с часове, вторачен в екрана на компютъра или надвесен над пишещата машина в търсене на думите, не го прави.
Ако го правиш за пари или за слава, не го прави.
Ако го правиш, защото искаш да вкараш в леглото си жени, не го прави.
Ако трябва да седиш и да поправяш отново и отново, не го прави.
Ако ти е трудно да мислиш за него, не го прави.
Ако се опитваш да пишеш като някой друг, забрави.
Ако трябва да чакаш да се излее от теб, тогава чакай търпеливо.
Ако така и не се излее от теб, прави нещо друго.
Ако трябва първо да го прочетеш на жена си или на приятелката, или на приятеля, или на родителите си, или на някой друг, не си готов.
Недей да бъдеш като толкова много писатели, недей да бъдеш като толкова хиляди хора, които наричат себе си писатели, не бъди тъп и скучен и превзет, не бъди изпълнен със само-влюбеност.
Библиотеките по света се прозяваха до заспиване над твоя вид.
Не допринасяй за това. Ако не излиза от душата ти като ракета, ако да мълчиш не би те докарало до лудост, самоубийство или убийство, не го прави.
Ако слънцето в теб не изгаря стомаха ти, не го прави.
Когато наистина дойде времето и ако си бил избран, то ще го направи само и ще продължи да го прави, докато умреш или то умре в теб.
Няма друг начин и никога не е имало."

Съвпадъци

2009-01-30T06:02:00.000-08:00

Казвам ви аз, че работи системата:) Тъкмо разчистих с голямата, модерна метла всички стари и непотребни идеи, и веднага се появиха новите вдъхновения....

И моите любими съвпадъци:)

От една седмица си мисля за Мозамбик...... Как и защо се сетих не е важно! Важно е, че си спомних една любима БГ книга от едно време, която почти никой не е чувал, но аз (нетипично за мен) съм чела поне 3 пъти. Казва се "Пътят на паяците".

В нея се разказва за приключения из Африка, млади лекари, любов и .....всичко, за което се разказва в приключенските книги.

И изведнъж ми се прииска да отида там, и започнах да търся инфо за Мозамбик.

И какво да видя в google - блогът на една девойка, който не само следя от известно време, ами и носи съвсем актуалното за мен в момента заглавие "Блог за нови трендове и стари навици" (http://trendaffil.wordpress.com/).

И moreover, тя пише там за Мозамбик:) Ето това:

"Ето един стар навик - да мисля за Мозамбик. Тези дни във фейсбук се натъкнах на разни стари познати от Мозамбик, където съм имала щастието да живея 2 години в разцвета на пубертета си. Намерих снимки, рових из виртуални албуми, опитвах се да разпозная този и онзи и после попрерових сайтовете на Обединените нации, Уницеф и още няколко организации да си потърся работа там. Не, не се смейте. Вие не знаете колко е хубаво в Мозамбик! Как там нито един залез не си прилича със следващия, как ухаят току що изпържените рисойши, как няма по-спокойно място на света. Или поне така се запечата Мозамбик в моята 18-годишна главица, тогава когато напуснах тази земя, която винаги ще пазя в сърцето си.Ако се върна, сигурно няма да намеря никой от португалските си приятели, нито пък рисойшите (вкусно пържено тестено нещо с пълнеж от скариди) ще са толкова апетитни, може би дори залезите ще ми се сторят различни. Улиците ще са загубили колониалното си очарование, а аз ще се питам: "И за какво бих тоя път до тук?" Годините няма да се върнат назад… , но все пак искам в Мозамбик и туй то."

А ако някой иска, може да ме придружи в пътешествието ми дотам.
Нали знаете, че рано или късно ще се случи, щом ми е "влезнало в главата":)))

Разчистване на бюрото/ душата....

2009-01-30T00:19:00.000-08:00

Удивително е как като деца "нацелваме" много точно как да бъдем в мир със себе си и да подреждаме живота си по най-добрия начин за момента......а после, с промити от реклами и чужди мнения мозъци, забравяме, че да си щастлив и усмихнат всеки ден е най-естественото и нормално нещо на света.

И това не означава да си безотговорен, фриволен, незрял и не знам си още какво. Напротив, означава, че ще можеш да се справиш с всякакви "външни" предизвикателства, когато си подредил "вътрешните" си такива!

Та така, по темата - вдъхновена от "Курса" (или както ние си го наричаме "Пътешествието"), седнах да напиша кои са нещата и представите, които вече са толкова овехтели и ненужни в моя живот, че само ми се пречкат и "изскачат" в някакви неподходящи моменти.

След това, естествено, написах, и кои са новите и свежи вярвания, с които продължавам напред! Така де, в природата няма празно - изхвърляш едно нещо и посрещаш новото:)

И тъкмо, когато си мислех, че съм "открила топлата вода", се сетих, че в края на всяка учебна година (т.е. около поредния ми рожден ден), имах навика да си разчиствам ученическото бюро. Освен старите учебници и пищови, преглеждах картичките и писанията в лексикона от изминалата година, натъманявах всичко в главата, запазвах само най-ценното.....и лятото можеше да започне с щурите игри, новите запознанства и приключения.

А на есен, с нови сили и идеи в главата, продължавах "да се уча" наново.

Толкова естествен и полезен процес. Да, ама сега съм "сериозна", имам куп професионални и други задачи, и честичко забравям, че най-важната задача е преди всичко да знаеш кой си и накъде вървиш. Кои са ти приоритетите в момента и как можеш да си максимално полезен на себе си, и на близките си.

И така, ако имате деца - вгледайте се как те решават "житейските си проблеми", защото те знаят КАК!:) Ако все още нямате, като мен, спомнете си колко мъдри сме били като малки и колко повече неща сме имали да "учим" и решаваме по едно и също време:)

И сме се справяли! И сега е същото, даже по-лесно - имаме далеч повече опит и ресурси да го правим:) И то как? Точно така, познахте, с УСМИВКА:)

Ами тогава, УСМИХ и напред!:)

Криза ли? Каква криза? Когато има такива хора и техните деца:)

2009-01-07T07:44:00.000-08:00

Като съм започнала с цитатите.....Това е едно стихотворение на моята приятелка Весето, вдъхновено и писано за (и с помощта на) 9-месечната й дъщеричка. Даже и конкурс са спечелили с него:)

Порадвайте му се! А аз лично се радвам, че познавам такива хора и както вече казах "в моя свят" криза на духа и идеите няма.

И няма да има!:)

Вяра нека носят във сърцата.
Ех, здрави да са ни децата!
Святи, весели, игриви...
Единни, мъдри и щастливи!
Любовта да им е нежен спътник,
А Надеждата съратник!

Късметът верен нека ги спохожда.
Орис щедра най- ще им подхожда!
Лицата детски ведро да сияят
Еднакво когато учат и играят!
Да бъдат истински благословени,
А пък ние от тях вдъхновени!

Eй, колко харесвам хора, които се вдъхновяват от малко, бе! Браво:)

2009-01-06T07:01:00.000-08:00

Специален поздрав за simplyblue, която не познавам лично, но също като човекът до нея харесвам заради умението да се вдъхновява и да вдъхновява другите:)

Тя вече и без друго си го има този поздрав, така че всички останали да се чувстват поздравени с моя любим Barry White!:)

http://es.youtube.com/watch?v=kL0WFcygdWY&feature=related

И тъй като не я познавам лично, задочно и искам разрешение да препечатам нещо от нейния блог, което лично мен ме вдъхнови, а в знак на благодарност ви препращам към нейния блог да си намерите интересни неща - защото там има такива!:

http://simplyblue.wordpress.com/

Защо плачеш?

By simplyblue
Малко момче попитало майка си, “Защо плачеш?”“Защото съм жена?”, отговорила му тя“Не разбирам”, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: “И никога няма да разбереш”.

По-късно малкото момче попитало баща си, “Защо мама сякаш плаче без причина?”“Всички жени плачат без причина”, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ: “Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: “Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.“Виждаш ли, сине - казал Господ,

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.”

Хайде едно подобаващо "чао" на интересната 2008 година:)

2008-12-30T01:19:00.000-08:00

Това е! Хубава, лоша, мина...като всяко нещо на този свят:)

Все пак лично за мен това беше една изпъстрена с пътувания, шаренийки, нови идеи, някои лични победи и други разочарования (дребни, слава Богу!) година.

Но може би най-важното от 2008 е, че разбрах, че мечтите, колкото и да изглеждат недостижими и отлагани с години, рано или късно се сбъдват, ако наистина влагаш енергията и сърцето си в тях.

Когато бяхме малки, над кухненската мивка имаше една лепенка с надпис "Всичко е възможно!" (е, имаше и други 2 с един "днес съм напълно спокоен" и един "днес съм много нервиран" хипопотам, но това е друга история:).

Та, въпросната лепенка като че ли ме е програмирала много здраво да вярвам, че няма нещо, което наистина да пожелаеш и да работиш с желание за него и то да не се случи (все пак миенете на зъбите си е ежедневна дейност, нали така?! и прекрасен начин да се "закотвяш" над някоя мисъл всеки ден:)

Е, добре е мечтите ти да не са съвсем в сферата на фантастиката, ако може....Но какво пък...всеки сам си определя границите:)

За мен важното е, че любимите ми хора са живи и здрави, всеки се е заел с какви ли не дейности и в "моя свят" няма никаква криза нито на бойния дух, нито на идеите. Всичко друго се нарежда, стига близките ти хора да се обичат и подкрепят, и да вярват взаимно, че "Всичко е възможно!".

Е, да, вече няколко години все отбутваме разни важни домашни ремонти, прехвърляме си разни заеми "аз на тебе - ти на мене" като една стройна, домашна банкова система, а аз си карам с архаичния телефон (но пък какви смс-и могат да се пишат на него, а, нищо, че няма querty клавиатура-D:))).....

Така си е, спор няма, но от друга страна:

......имаше ли много романтично, макар и много пост-сватбено пътешествие до Париж, мечтано цели 33 години? Имаше!

.....имаше ли участие в 2 фестивала и едни Modze работилници (неща, по които пък аз винаги съм си падала)? Имаше!....имаше ли незабравима екскурзия с Блейките в един от любимите ми градове, Истанбул - пътуване с много музика, багри, снимки, аромати и вкусове? Имаше! ....имаше ли обучения, конференции, нови идеи и уроци, даже "магическо презентиране" и "закотвяне"? Имаше!....имаше ли разни други дългоотлагани стари мечти - нов педал за барабаните, ски, малка, смешна кола с две усмихнати вещици на задните стъкла, фотоапарат за любимите ми снимки? Имаше!

И в допълнение, нещо, което аз приемам като естествена част от живота си, но то си е жив късмет - прекрасните ми приятели, семейство, колеги и изобщо всякакви чудесни хора, които изпълват всекидневието ми (дори и книжарите в него са невероятно интересни и необичайно готини).

Така е, животът е пъстър - има от всичко за всички:) И така трябва да бъде, и ще бъде и занапред!

През 2009 си мечтая само "малкият човек" да се роди жив и здрав, всичките ми любими същества да са здрави и да се чувстват щастливи с това, което им се случва! А аз? "Аз ли?", както се казваше в една телевизионна реклама:) Аз искам да бъда в хармония и мир със себе си, каквото и да се случва - новата работа, новите предизвикателства, новата любов, семействата ни, пътешествията, anyway.

Важното е да бъдеш себе си, искрен и истински и да не спираш да се развиваш:) Защото да, "Всичко е възможно!" и ако не го забравяш, мечтите ти просто стават част от реалността! От всекидневната при това:)

Наздраве и сбъдвайте собствените си чудеса! Това си остава най-сигурният начин да повярваш в тях:) Че ако чакаме на горкия дядо Коледа веднъж годишно...:)

2008-12-22T03:02:00.000-08:00

Коледни меденки

Необходими продукти за меденките:
750 гр. брашно (слага се постепенно до ставане на меко тесто)
150 гр. (или 1 чаена чаша) маргарин, разтопено масло или олио
3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
300 гр. разтопен мед
по 1 ч.л. - канела
- джинджифил
- счукан капамфил
настъргана кора от 2 лимона + 1 портокал
3 с.л какао

Приготвяне:
Всичко се омесва на ръка до получаването на меко и лесно за разточване тесто.
Правят се 3-4 топки, разточват се и се изрязват фигурги по желание.
NB! Разточеното тесто да не е по-тънко от 5-10 мм, защото иначе изгарят много бързо и стават твърди.
Печат се на 150-160 градуса. Бързо изгарят! Задължително да се вадят още докато са меки (дори и да изглуждат недопечени), защото иначе стават твърди като камъкL

Необходими продукти за шоколадова глазура (за 1 доза – стига приблизително за половината меденки):
3-4 супени лъжици какао+2-3 с.л. захар+1-2 с.л. масло+малко вода.
Всичко се загрява на котлона да стане еднородна кашичка.

След това се мажат с четка готовите меденки и отгоре се поръсват с цветни захарни пръчици.

Внимание! Рецептата е за около поне 100-130 меденки (в зависимост от дебелината, на която сте ги разточвали). Така че заредете се повечко тави, подноси и др. (поне 6-7 ще ви трябват).

Ако някой има желание и най-вече знае рецепта за бяла глазура, може да ги украси по различен начин.

И моля, да сподели благодорно рецептата:)

При всички положения обаче и така стават страшно ароматни и издържат поне 2-3 седмици, така че смело ги забърквайте отсега!:)

Глинтвайн

/или ароматно, греяно вино по датски, немски и т.н./
Необходими продукти:
500 мл. червено вино (по-сладко е по-добре)
3-4 с.л. захар
5-6 карамфила
2-3 пръчки канела (само се пускат вътре, не се стържатJ или направо 1 пакетче канела
настърганата кора от 1 лимон + 1 портокал/ мандарина

Приготвяне:
Всичко се разбърква и загрява на по-слаб огън (няма нужда да завира).
Прецежда се и се добявя 50 мл. коняк.

Пие се топло и задължително в "топла" компания:))))

Material girls диспут.....

2008-12-17T05:11:00.000-08:00

Темата за обсъждане днес е: "Кое си заслужава повече - да си наемеш проститутка за 120 лв./ час или да омайваш някакви девойки цяла вечер, да изхарчиш почти толкова пари (в зависимост от девойката), а резултатът да е един и същ?"

Внимание, тук не говорим за разни дълбокомислени теории "секс vs. духовно общуване, чувства и т.н.". Става въпрос чисто практично, ако един мъж си търси само секс, коя от двете тактики си заслужава повече?

Почти всичките ми познати мъже все се оплакват, че днешните жени са изцяло материално ориентирани и гледат само портфейла им. Теория, която аз напълно отричам, имайки предвид уникално готините ми във всеки един смисъл приятелки, но...в крайна сметка всеки си формира мнение на база на личния си experience....

Въпросът е, ако наистина е така, хайде да видим толкова ли е лесно с известна сума пари (все пак 120 лв. не са малко) "да забиеш" мацка за една вечер, без да се налага официално да си плащаш?

А ако една друга теория е вярна, че "светът е пълен с отчаяни жени, било съпруги или не", че то направо ми се вижда фасулска работа....

То, добре че не ми се налага да я прилагам на практика, но ще ми е интересно да видя кой какво мисли по въпроса?:)

Барабани dream 2008!

2008-12-17T04:46:00.000-08:00

Хм, много интересна беше и продължава да бъде тази година....Всички дългоотлагани и вече почти забравени мечти сякаш се наговориха да се изпълнят точно през нея:)

Тук представям поредната, с давност 7-8 години. След няколко дни, надявам се, ще представя още една, май последната от списъка, който дядо Мраз връчи на дядо Коледа преди няколко години, като си предаваха щафетата.

И после ще трябва да отварям нова страница и да мисля нови цели и мечти......Мъка, мъка:)

Добре, че с тез неща нямам абсолютно никакви проблеми - идеи и мечти да искаш в моята глава. Моля, моля, да не се бъркат с бръмбари и други пернати!!!:)

Важното е, дори и с отлагане, нещата да се случват и то по най-добрият начин!

Като някои случки от снощи, но това е друга история и не е за всеобщо публикуване, special edition е, така да се каже:))))

Хайде, официалното дефиле сега:

Последният "педал" в магазина - в официално пликче, надлежно опакован!:) като истински подарък! Е, купен има няма 6-7 месеца след рожденния ми ден, ама като съм такава шматка, така стават нещата!:)В "анфас"!

В "профил"!
И оригиналните, бразилски палки, донесени от Франсето:) пълен, подновен комплект отново! да му мислят съседите:) тъкмо бяха мирнали 7-8 години от мен:)

А може и Борис да ги спаси от тази им участ, знае ли човек....:)

Сезонът на веселите сбирки започна:)

2008-12-10T05:14:00.000-08:00

"Глинтвайн парти"

Утре ще пиша повече, че май се разболявам и днес нямам обичайното си вдъхновение и сили:)

Хайде да си довърша започнатото...От 1 месец насам определено не съм на себе си и хич не се харесвам такава притеснена и съвсем отнесена...Но, да се надяваме, че с подреждането на работните дела и мислите ми ще се поподредят:)

Хубавото в цялата работа е, че старите приятели са си на линия и отворихме сезона на пред-коледните приятни сбирки с повод и без повод!:)

В случая поводът беше традиционното ни "Глинтвайн парти" с театралната групичка. Този път решихме да е у нас, защото те не бяха идвали досега.

Аз спретнах на бързо моите коледни меденки + истинско греяно вино и купонът започна.

Тази година имахме и един extra член на колектива (бъдещият втори син на Дени)...

А аз вече си имам коледна звезда, нова, оранжева купа за салата и музикална кутия за меденки!

Какво повече за едно чудесно пред-новогодишно настроение?!

Да започваме сезонът на многото празници и всякакви весели сбирки тогава!

Страхотно:) Браво на Бърди!

2008-12-04T04:19:00.000-08:00

Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела напоследък!

Благодарение на такива хора и споделени "лични победи" ми се връща вярата, че ситуацията винаги може да се подобри, колкото и кофти да ти изглежда в даден момент.

Мерси за вдъхновението, Бърди! Пожелавам ти да си все така щастлива и обичана:)

"А днес за шест неща:
Публикувано от birdita на декември 1, 2008
На Танчето явно не й стигнаха десетте неща, които ме правят щастлива, та ме сръчка да пиша за още шест.

По стечение на обстоятелствата прочетох точно този й пост в момент, в който ги преживявах всичките накуп и си помислих колко ще ми е трудно да се откъсна от този конкретен момент и затова бях решила да отложа писането. После обаче си казах - какво от това, че ще вляза в конкретика? Стига сме мислили и писали глобално, ежедневието също може да е прекрасно. И така.

1. Щастлива съм, че отглеждам и възпитавам отговорно и самостоятелно дете, което мога да поверя на грижите на баба за един уикенд и да се откъсна от него без това да ни нанесе някакви травми. Това означава, че макар с него да живеем сами и да си се обичаме много, сме успели да избегнем симбиозата, която да не ни позволява да „дишаме” самостоятелно.

2. Доволна съм, че макар че се разведох със сина й, с бившата ми свекърва успяхме да запазим достатъчно цивилизовани и приятелски отношения, че да поеме грижите за Иво за този уикенд с удоволствие.

3. Щастлива съм, че съм с мъж, който ме разбира дори без да казвам нищо и разбира значението на малките детайли. Който ме посреща в дома си, където ме чакат четка за зъби и пантофи-кученца :) Който е прекарал последните два дни в ровене из сайта на дюканките за рецепти за вечерята, която да ми сготви и е прочел всяка буква от блога ми, за да е сигурен, че ще сготви само неща, които обичам и по начина, по който ги обичам. Който ми казва, че съм красива преди да излезем да ме запознае с приятелите си и че съм била страхотна – след това.

4. Връзката ми, като цяло. Не помня някога да съм се чувствала по-обичана, по-обгрижвана и по-спокойна. Тихо и ненатрапчиво Пламен влезе в живота ми толкова много, че вече не мога да си представя да живея без него. Мога да пиша до безкрай за невероятното чувство на разбиране и спокойствие, което ми носи, за щастието, което ми носят моментите ни заедно и болезнената липса, когато не е до мен. Но няма да ви досаждам:)

5. Предстоящите коледни празници, които тази година ще са още по-специални; подаръците и украсата, всичко свързано с празника - печенето и украсяването на меденките, пазаруването и опаковането, надписването на картичките, благотворителните мероприятия.

6. Планирането на новогодишното празнуване, което обещава да бъде много много весело и уютно. "

Балканите - най-интересното място за обитаване в Европа?:)

2008-12-01T23:48:00.000-08:00

E, няма такъв филм!:)

За всички любители на пътешествията и нашия специален Истанбул, горещо ви го препоръчвам. Мога да го споделя с вас на флашка благородно:)

Казва се "Im Juli" на "нашия човек" Фатих Акин!

Специално за Владо и Ася има една реплика във филма, но ще ви оставя сами да си я намерите-D:))))

А за останалите - много настроение, немски, унгарски, румънски и истанбулски спомени:))) Леле, колко места сме изръшкали заедно вече......Готинко!

Ето малко инфо за филма: http://movie.pop.bg/item21144.html

А това е за Фатих, който забележете е роден през 1973! А вече какви неща е сътворил човекът......!:) http://movie.pop.bg/person27204.html

Enjoy!

Пъстро, интересно и....полезно:)

2008-12-01T07:23:00.000-08:00

Както знаете, аз съм голям любител на всякакви фестивали, карнавали, международни и междукултурни прояви..... Колкото по-пъстро, цветно, музикално и вдъхновяващо, толкова по-добре!

Този път обаче не става въпрос за поредния фестивал, на който съм била. Става въпрос за Коледен благотворителен базар, организиран от "Международния дамски клуб-София" (или с други думи съпругите на посланиците у нас).

Аз лично чух за първи път за него тази година, а се оказа, че се провежда за 6-ти път!

По-изненадващото за мен беше, че в неделя беше такава навалица от посетители в Интер Експо Центъра (който съгласете се е на "майната си", така че представям си какво щеше да е на някое по-комуникативно място?!).

Имаше страшно много хора (чак почти невъзможно за разглеждане), а някои от щандовете в 13.30 часа бяха вече затворили, защото си бяха....разпродали нещата. Беларуският щанд
Толкова рядко има в България каквито и да е смислени международни прояви, камо ли пък интересни предмети и хора от повече от 40 страни, че определено мисля, че трябва да се намери начин да се разшири инициативата. Бразилският щанд
Вероятно е трудно да се организира за 3 дена или да се отделят толкова неща за продаване и хора от посолствата, но само един ден в годината и то в София, без кой знае какво разгласяване предварително е съвсем недостатъчно...

В крайна сметка, ако е повече от 1 ден, не само ще се съберат повече средства за благотворителност, но и хората ще могат да се насладят спокойно на разнообразието от култури, храни, напитки, предмети и музика от цял свят.
Японският щанд
Защото, да, аз, слава Богу, имам възможност да ходя на моите си фестивали! Но като гледам как се радваха по-възрастните хора и децата, които бяха дошли, си мисля, че освен материалните ползи, ще има и "вдъхновяващи" такива, ако се разшири инициативата или се намери начин да се пренесе и извън София....

Пък дори и да не отиват 100% от приходите за благотворителност. В крайна сметка хората по света са го измислили - има доброволци за тези неща. В България пък специално и доста баби (и не само), които с радост биха пекли сладкиши и други вкусотии без печалба....

Немският щанд с оригинални "глинтвайни":)
Дано Коледа 2009 да бъде още по-вдъхновяваща и полезна!:) Това си пожелавам като първо желание за тази Коледа!

Дали Дядо Коледа чете моя блог...?:)))

Топли, цветни шапки

2008-11-28T00:53:00.000-08:00

Егати, оказа се голям проблем да си намериш готина, цветна и най-вече топла шапка в София....Изръшках всички известни ми търговски места, в които мислех, че мога да намеря нещо по въпроса.

Аз обикновенно не се тръшкам за подобни неща и shopping обикалянето изобщо не ми е любим спорт, но....студно си навън, да му се не види:)

Баба ми казваше едно време "Никой не може да ти отнеме това, което ти е в главата или в сърцето". Отдавна доказана истина! Каквото научиш, за теб си е:)

По-този повод отдавна се каня да си припомня поне най-простата плетка, която тя ми показваше и която върши чудесна работа за плетене на топли и весели шапки и шалове.

Аз не само, че я знаех идеално в първи клас, ами и пуловери на куклите си плетях....Ама пуста модернизация, сега знам да работя перфектно с Excel и SPSS, а ушите ми мръзнат:( на куклите им е лесно в шкафа....

Така че, Оги (и Дид), предупреждавам, че в най-скоро време ще ви спретна един уоркшоп по плетене на шалове и шапки. Само трябва да ме инструктирате точно какви куки и колко прежда ще трябва за някой от тук приложените модели:)

После да не кажете, че не съм ви предупредила:) А пък аз в замяна ще "изплета" нещо шарено, топло и вкусно!:)

Просто като фасул

2008-11-24T06:48:00.000-08:00

Това ще е от серията "кратки" - ето това мисля по въпроса:

"Неосъществилите се любови правят системната грешка да преглъщат маловажните неща и да оставят нетърпението, нетолерантността и непрощаването да оплескат нещата."

Нямам какво да добавя повече.....

Ако някой иска, да прочете целия пост, готин е (особено описанието на София:)!
http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/6640.php

P.S. Е, все пак не мога да се стърпя да ви обърна внимание на следните много точно казани неща от поста....

Нещо като рецепта за взаимно разбирателство:
"Основните продукти са един добър и един силен партньор....Всеки партньор идва със своята стопроцентова индивидуалност. Когато бъдат поставени и двамата в купата за разбъркване, в оная месингова мелничка на дните, трябва да са поискали да преглътнат половината, първите петдесет процента от егото си..."
и
Нещо, в което напоследък все повече вярвам и се опитвам да спазвам, защото животът е не само кратък, но и най-вече непредвидим и нищо, ама абсолютно нищо, не трябва да се оставя за утре, ако може да се изживее днес!:
"Тайната е в това да казваме един на друг каквото мислим, да не го оставяме да буренясва в душите. Научихме се, че истината много боли, но е имунитет против холера и безвремие."

и последното, най-хубавото:
"Също като стремежа да завоюваш и на свой ред да бъдеш завоюван. Той е и доказване и усещане за сигурност. Има го и при хората, има го и при животните, има го и на планетата на Малкия принц. Нали си спомняте, там, където опитомяването става бавно, мъчително сладостно и за опитомявания и за опитомяващия… Това е тайната на дългата обич – хем да си свободен, хем да си подчинен… да си нечий."

Шоколадови трюфели

2008-11-23T23:42:00.000-08:00

Прекрасно е, когато навън има такъв бял и пухкав сняг, в камината гори палаво огънче, а ти си заобиколен от най-любимите ти хора.

Какво друго да ти хрумне, освен да ги поглезиш с някоя чудна вкусотия...:)

Та и аз така - лесни (като всичко хубаво), но невъобразимо вкусни и ефектни - ШОКОЛАДОВИ ТРЮФЕЛИ!

Ето ви рецептата в случай, че имате на разположение такава прекрасна снежна неделя:

"Накратко историята на тъмно кафявия мини десерт се свързва с най-скъпия вид гъба - трюфел, наричан още „черен диамант“. Външният вид на трюфела се пресъздава от сладкарите с помощта на голямо количество черен шоколад, а какаовата пудра по повърхността му напомня за „мръсотията и прахта“, полепнала по рядката гъба.

Необходими продукти: За трюфелите -
- 200 гр. черен шоколад (надробен на малки парченца)
- ¾ ч.ч. бита сметана (от сладкарската, разбита на сняг);
- 2 с.л. масло (или маргарин);
- 3 с.л. алкохол (може да е коняк, бренди, ром, бърбън или вишновка).

За покритието на трюфелите:
Може да импровизирате по няколко начина: с какао на прах, пудра захар, настъргани ядки, настърган шоколад или кокосови стърготини (най-истинско и леко е с обикновено какао на прах).

Начин на приготвяне:
- Сложете надробените блокчета шоколад в средно голяма стоманена купа. Оставете за малко настрана.
- Затоплете сметаната и маслото в малко тиганче, докато не заврат, и след това веднага изсипете размекната смес върху шоколада. Оставете ги така за около 5 мин.
- Разбийте с тел за бъркане на яйца, докато не се получи мека, хомогенна смес. Тук е моментът да добавите и избрания алкохол.
- Покрийте хубаво съда с получената трюфелова смес и го сложете в хладилника, докато не стегне (горе-долу 2-3 часа).

- Разстелете върху голяма, плоска чиния покритието (напр. какао на прах). Извадете сместа от хладилника и с малка лъжичка обирайте достатъчно количество шоколад, така че да можете да оформите топчета от него (дооформете ги с ръце все едно са от пластелин).
- Веднага оваляйте полученото трюфелче в чинията с покритието и го оставете настрана върху чиста табличка.
- След като оформите топчета от цялата смес ги покрийте и отново ги сложете в хладилника, докато стегнат. На студено трюфелите могат да се съхраняват за няколко седмици напред.
- Преди да консумирате ги оставете да се отпуснат на стайна температура за известно време.

От това количество материали излизат около 30 бройки, но имайте предвид, че са доста тежични дори и за страстни любители на шоколада.

Да ви е сладко!:)

Фантастична утрин на Le pont des amoureux

2008-11-20T23:20:00.000-08:00

Мнооого обичам така - да грее едно ласкаво слънце, да съм с "гаменските" си дрехи, крачейки бодро към работа. Ако се преместим от този офис, определено най-много ще ми липсват тези сутрешни разходки по Моста на влюбените.

Никога не съм седяла на него, привечер, целувайки любим мъж (пропуск, който определено ще поправя някой ден!). Но пък тези утренни преминавания по него, с прекрасната му гледка към Витоша и усещането, че гледаш "над нещата" и си един такъв лек, въздушен, са страхотни!

Тази сутрин обаче беше направо фантастично - на него свиреше един руснак на някакъв специален, електронен кавал - божествени звуци! Направо не ми се тръгваше от моста, толкова беше спокойно, слънчево, усмихнато....

Е, поне си купих диска и ще се опитам да запазя слънчевото настроение за целия ден:)))

Че петъците още не ги бяхме "омагьосали", но отсега нататък и те са във вълшебния списък!:)

Усмихнат ден и на вас:)

Много лично и вълшебно:)

2008-11-19T03:32:00.000-08:00

Няма да обяснявам какво е това - който трябва, знае:)

Само ще кажа, че тази вечер бележи абсолютно ново начало и беше безкрайно вълшебна!

Затова просто искам тези 2 снимки да ги има в моето пространство, за да не забравям, че и чудесата, и силата, и любовта са винаги в нас и нищо не може да ни спре да ги използваме, когато потрябва и пожелаем!

Кой казва, че не мога да пиша кратко-Р.

Вкусни хлебчета

2008-11-14T01:35:00.000-08:00

Хм, интересно нещо е животът! Понякога търсиш нещо, много искаш да ти се случи точно определено нещо, а намираш и става....още по-хубаво нещо:)))

Онзи ден попитах чичо Google за рецепта на "вкусни хлебчета" и ти да видиш, какво изкочи:
1. Как да кажеш "обичам те" на всевъзможни езици;
2. Сайтът на Николай Теллалов, чиито романи от години харесвам;
3. Страхотен сайт с рецепти за какво ли не.

Изобщо, и в Google пространството явно е като в живота - тъкмо се откажеш от нещо и решиш, че няма смисъл да "напъваш" ситуацията и то вземе, че се случи нещо друго, неочаквано прекрасно....

А понякога и повече от едно:) Като бонус!

Как беше приказката - "има ли по-хубаво?" Има, има, и още по-хубаво има-DDD.

Ммм, много обичам, когато съм в такава хармония със себе си както през тази седмица!:)

Eто и най-новата рецепта за вкусни хлебчета: http://www.molif.com/bg/2008/08/03/tasty-little-bread/ Еnjoy!

Предавам се.....

2008-11-10T12:51:00.000-08:00

Колкото и да е нетипично за мен, понякога и аз се предавам....с всичко мога да се справя, но не и с липсата на доверие...

Защо на хората им е толкова трудно да повярват, че някой може и да е искрен, и истински?

Не знам, не го разбирам това?! Колко време имаме да сме толкова предпазливи и "железни"?

Но като не modze, ne modze:(

Насила приятелство не става! Винаги трябва да са двама и да носи радост, нали така....?

Иначе what's the point?

2008-11-04T01:15:00.000-08:00

Малко визуални вдъхновения и ..... reminder как не трябва да се пропускат разни хубави неща....! Защото някои работи не се повтарят и не чакат да станеш готов за тях...Просто не трябва да изпускаш момента:)

Но все пак добре е, че в крайна сметка винаги идват нови хубавини....:)

За приятелството и специалните моменти

2008-10-25T11:28:00.000-07:00

Не претендирам да имам талант, но се радвам, че имам такива приятели, които ме вдъхновяват да надскачам себе си и да си вярвам, дори в моментите, в които всичко изглежда твърде трудно и никой друг не вярва, че нещата могат да се обърнат към по-добро!

Това, което ме вдъхнови тази вечер са 3 неща, не по реда на изписването им, а едновременно, като част от късметлийския поток на живота ми:) Защото вие вече знаете, че аз често се съмнявам в себе си, но не и в късмета да имам най-прекрасните хора около себе си!

И така, първото нещо е един невероятен четвъртък, прекрасен слънчев октомврийски ден. От онези, за които си струва 345 дена в годината да ходиш на работа в някакъв полу-тъмен офис. Денят не се поддава на описание, ще спомена само ключовите моменти в него - "сутрешно кафе" до 13ч., разглеждане на много специални снимки, разходка из слънчева София, изпъстрена с много разговори за бъдещи проекти и мечти, пресен холандски хляб и магически ирландски пръстен на сред центъра на София....

Предполагам, че нищо не се разбира от това описание, но приемете, че това беше един от най-хубавите ми дни тази година:)

Почти като един друг ден, който все още ме кара да се усмихвам прекалено широко....

Третият повод е малко тъжен обаче - смъртта на онзи пловдивски художник, за чиято пословична любов с жена му бях писала преди време. Смъртта винаги е ужасна и винаги ужасно лична, но не за нея искам да пиша сега. А си мисля и че нямам много право, тъй като съдбата през последните години е твърде благосклонна към мен - твърде отдавна беше времето, когато загубих едни от най-близките си хора. Дано още дълго време не изпитам подобни емоции. Защото дори и да трансформираш спомена за тях в обещание да следваш общите ви неща, болката си остава...

Именно затова това, което ме вълнува тази вечер е как трябва да казваме на хората, които харесваме и обичаме, че ни карат да се чувстваме добре, винаги, когато го усетим. Защото утре може да е късно.

Не знам за вас, но аз например, до скоро много трудно си изразявах чувствата към някого - особено пък любовните, пази Боже, да не разбере човекът, че може да си помисли нещо....Поредица от събития обаче ме убедиха, че това е пълна безсмислица. Наскоро бях на погребението на моя далечна леля, починала внезапно. Не съм виждала по-искренно тъжащ човек от съпруга й - един на вид твърде строг и суров човек. Знаете ли какви бяха последните му думи към нея: "Прости ми, знам, че често бях чепат, но ти знаеше колко много те обичах!"

Тези неща са ужасно лични и индивидуални, но аз за себе си вече знам, че ако има нещо по-хубаво от това да осъзнаеш, че някой е особено специален за теб, то това е да му го покажеш! Защото, да, ние си мислим, че другите знаят, че ги ценим, но дали наистина е така? И най-вече какво лошо има в това да им го покажем. Не, не по американски, с дежурното "Обичам те" на тръгване за работа....

А просто както и когато ни дойде, спонтанно, с жест или дума, дори не е необходимо да присъстват точно тези две думи:)

Не знам за вас, но аз съм щастлива, че има хора, които ме вдъхновяват за подобни писания! Единственото, което си пожелавам за в бъдеще, е да бъде винаги така! Всичко друго се оправя и подрежда:)

Приключения в днешна София...

2008-10-17T03:37:00.000-07:00

Винаги ме е удивлявало как за по-малко от половин час могат да ти се случат толкова различни "реалности", че да ти объркат представите не само кой си, ами и дали не халюционираш....

Вероятно поради факта, че 5 от тийнейджърските ми години минаха в непрестанно "превключване" от реалността на хай-лайф министерските съученици до пиянско-работническите влакове и трамваи, които те поразяват с мизерията и безнадеждността си, никога не съм си падала по никакви наркотици и упойващи вещества:(

Че за какво са ти, достатъчно е да се качиш в някой последен трамвай в 11 часа вечерта, за предпочитане за по-крайните квартали и да пътуваш до последна спирка....Тогава забравяш и Шекспир, и Шопенхауер, и модерния свят, в който обичайно пребиваваш. Разбира се, когато си на 17 ти е трудно да разграничиш ясно двата свята и да не се объркаш генерално. Накрая може и да "избягаш" именно в сладкия свят на наркотиците или поне да свършиш говорейки си сам като Хамлет....

Наистина съм благодарна на семейството и приятелите си, че не поех по никой от двата пътя (или поне по първия:)! Но тази вечер си припомних много ясно ученическите емоции....

След една нелоша вечер, прекарана с интересни хора от цял свят - парижанин-учител по френски, китайски студент, говорещ перфектно български, български "турчин", завърнал се по подобие на много други младежи от времето на "Възродителния процес" да учи или работи в България, американец, пътувал къде ли не, българи на различна вързаст и с различни професии. Все интересни хора, които обичат да си правят живота интересен и да си разширяват хоризонтите, пък дори и без да мърдат от вкъщи:)

Готино, идейно, по-различно, официален повод - coachsurfing сбирка. Ние бяхме за първи път и аз съм доволна от вечерта:)

22.40ч.-травай №8, ретро, ама много ретро-мотриса, полу-празен. Качвам се аз вдъхновена от разни нови идеи и какво заварвам? Една не по-млада от 60-годишна жена "моли" да й помогнат да качи количка с бебе... Въпреки, че някой се отзовава тя започва да псува някаква жена и да я кълне на "Дъщеря ти да роди копеле, дано!".... другите цветисти ще ги спестя.

Замислям се обаче, все още окрилена от добронамерената посока, в която върви света, "колко хубаво, че вече няма такава клетва"?! На никой не му пука, ако детето е родено без брак, вече просто няма таково понятие "копеле", нали? И това е чудесно! Като си помислиш само колко векове хората са страдали заради такава тъпотия....Все едно всяко едно дете не е чудо и не е прекрасно, че го има:)

Дотук добре, имам само още 3 спирки. Псувните обаче не спират, някакви пияници, ама от онези най-страховитите, започват да се бият...

Две ромчета на около 10 г. се качват опърпани и питат дали трябва да дупчат "този билет". Билетът е за метрото, но те изглеждат сериозни. Една жена ги съжалява и ги пита дали искат ябълки (повече от любезност, отколкото сериозно). Трябваше да ги видите - все едно им предложи банани на Коледа 1985, така им светната очите, така ги захапаха, ...абе беше ужасно:(

На следващата спирка до мен се кютна един от кротките пияндета и аз побързах да стана, докато не е заспал. Все пак "опитът" си казва думата.

Ебаси, возих се само 4 спирки, какво ли щеше да се случи до последната в Люлин 5. Винаги съм се чудела що за смели хора са ватманите, като знам каква е последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци", един кръг насред нищото, в полето.

Единствено в моменти като тазвечершния съм сигурна, че ми трябва собствена кола!

Знам, че стана малко хамлетовско, но за съжаление реалността тук и сега продължава да е твърде различна дори и по една и съща софийска улица. Просто зависи какъв късмет ти е отредила съдбата и с кого се срещаш:) Ние определено сме от късметлийте!

Последната спирка на трамвай №12 в "Илиянци"....за визуализация:)

6 comments:
Galia Hristozova wrote on October 15th, 2008
ти определено си късметлийка, защото имаш очи да видиш всички цветове в каквато и да е ситуация и да ги преживееш. Това си е дарба! просто съдбата ти дава истории, защото можеш да ги видиш и да ги разкажеш добре. Пиши, Ани! Можеш!

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ха-ха, ами късметлийка съм, винаги съм го твърдяла - с толкова невероятни приятели около мен:)

Aleksandar Radostinov Raykov wrote on October 15th, 2008
Ани супер си го написала! Прочетох го с голямо удоволствие...БРАВО!

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Мерси, Сашо! Радвам се, че ви харесват моите среднощни мътни мисли:)

Katerina Dimcheva wrote on October 15th, 2008
Жалко, че трябва да повторя, но наистина е страхотно, Ани! Чете се на един дъх и е много ясно какво виждаш и какво казваш, по-често ни предоставяй възможност да попрочитаме по нещо :-))))

Ani Videnova wrote on October 15th, 2008
Ама, моля ви се, ще взема да се възгордея:) такива похвали и то от хора, които всекидневно четат, пишат и редактират текстове! Мерси, мерси! Кате, ти се оглеждай, може в скоро време да ме видиш да раздавам автографи при "нашия книжар":))) майтапя се, засега просто си споделям някои по-ярки емоции в жанра "кратка, facebook проза":) и се радвам, че даже се намира някой, на който да му е интересно да ги чете:)

В търсене на музиката на Истанбул

2008-03-21T08:02:00.000-07:00

Тук можете да откриете всичко за планираното от нас (т.нар. "блейки") пътуване из Истанбулските потайности.

Аз лично не се съмнявам, че ще е интересно, неконвенционално и запомнящо се - като всяко наше пътешествие. Отсъстващите могат само да съжаляват и да четат блога:)))
http://crazyblakes.blogspot.com/

Facebook вдъхновения

2008-03-20T02:51:00.000-07:00

Това е секцията за Facebook вдъхновенията ми - ей така, да ги има на едно място, че кой знае накъде ще ме отвее виртуалният вятър и кога ще направят Facebook платен:)

Любов, любов, ама....
4:27pm Wednesday, Mar 26
Любов, любов, ама и тя вредна понякога:))Майка ми има един лаф – „Прекаленият светец и Богу не е драг”! Аз като една съвестна дъщеря гледам винаги да споря с нея и да се бунтувам, но в случая трябва да призная, че съм напълно съгласна (жалко, че тя не чете Facebook да види таквоз чудо:)).И понеже поводът за настоящото писание е именно спора за безусловната майчина любов, която все гледа да ти спести „грозната действителност”, приказката си идва точно на място:).Вчера на по достатъчно количество винце и бира с моите основни вдъхновители (те си знаят кои са:), спорихме за следното – добре ли е децата да бъдат предпазвани от опасностите на „суровия живот навън”, да бъдат обгрижвани постоянно и да им се спестява истината, за да не се разтройват. И забележете, постепенно заговорихме за „дечицата” на по 30-35 години:)…..Затова и се разгоря спорът всъщност.Защото никой не се съмнява, че всеки нормален родител се опитва да спести разочарование на децата си и да им помага да се изправят всеки път, когато паднат – било от катерушката, било от някой друг житейски хълм. Особено в нашата култура да си родител е почти синоним на „доживотна бърза помощ” за детето – финансова, емоционална, всекидневна…. Което не е толкова лошо (особено за „дечицата”:). Лошо става, когато същите тези дечица станат на по 30-35 години и все още разчитат някой друг да им решава не само финансовите, а и чисто битовите въпроси, че и емоционалните каши, които забъркват.В същата тази наша култура обикновено майките играят ролята на орлици, а бащите го раздават някак по-сурово. Което все пак поддържа чудесен баланс между безусловната подкрепа и подканянето да пораснеш и да пробваш да се справиш сам с каквото се налага.Драмата идва там, където я няма фигурата на този, който ти казва „скачай, нищо, че те е страх” – и това съвсем не е задължително да е бащата (може да е например някой симпатичен дядо, който ги разбира тези работи….. за справка филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”:).Не е важно кой е в тази роля, важното е да го има. Защото децата, особено тези над 20 години, трябва да си направят своите грешки сами, да паднат няколко пъти от катерушката и после сами да станат от нея, дори и ако поплачат междувременно…..И защото любовта е прекрасно нещо, но в комбинация с прекалената загреженост и спестяване на всякакви усилия на „детенцето”, е ужасно вредна, според мен. Най-малкото защото ражда боязливи и непораснали възрастни, чиято основна грижа на 30 години е къде да се забавляват този петък и коя е най-новата компютърна игра….Не ме разбирайте погрешно, както знаете, аз също много обичам да се забавлявам, а и съвсем не искам да съдя никого. Нито имам претенции да съм, нито минавам за безгрешна:). Хеле пък аз, дето разливам по няколко пъти на ден бутилки с олио и чупя чаши почти толкова често, колкото грък в таверна:) (може пък в предишен живот да съм била гъркиня, знае ли човек:)).Идеята ми беше, че любовта и подкрепата на родителите, особено емоционалната, трябва да е безусловна, да! Но човек не създава деца, за да си играе на кукли с тях и за да повива бебета, защото няма с какво друго да си запълва живота или всички роднини го натискат да се жени….Според мен, децата са и трябва да бъдат напълно пълноценни човешки същества, на които с много любов да помагаш да се справят с трусовете на живота, а не да ги държиш настрани от „истинския живот”, защото видите ли не приличал на сладникъв холивудски филм….:)Но лесно е да се говори, ще ви кажа след 20 години как съм приложила теорията на практика (дай, Боже да ми се наложи!). Или май по-добре ще бъде да питате децата ми, които искрено се надявам да са далеч по-оправни и будни от нашето поколение:)) Особено, ако са мъже!:)

Страхотен нов БГ филм!!!
9:26am Saturday, Mar 15
"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Този път ще се въздържа да опиша вдъхновението си - просто защото горещо ви препоръчвам да гледате този много български и същевременно много общочовешки филм. Особено момчетата! Много е вдъхновяващ "по момчешки", даже и за момичетата:) В момента, в който излезе на DVD, ще го подаря лично на всеки от вас:)))Филмът е изключително знаков за нашето поколение, без излишен драматизъм и преиграване. Просто ни подсеща, че досега само "оцелявахме", а е време вече "да се вземем в ръце" и да "започнем и да създаваме":)))Само за teaser ще ви кажа, че това е второто място, в което виждам 2 дъги накуп (и ако не бяха снимани в планината, щях да реша, че са нашите:). А накрая при надписите, Дидо, имаше "консултант по велосипед":))) Е, и "консултант по табла" имаше, но тя е друго нещо....Абе, изобщо стига ви толкова, отидете да го гледате, гарантирам, че няма да съжалявате и ще излезете от салона поне една идея по-заредени и вдъхновени!:) Ето малко инфо in advance, както се казва: http://movie.pop.bg/article38175_761.html

Jas ne sum od Titov Veles....a дали?!
11:59pm Monday, Mar 10

Забравено от Бога, някога красиво, македонско градче с една единствена екстра днес - оловен завод, който го трови с 200% над нормата. Затова децата играят на хълма, защото вятърът духа към града и там е най-чистото място.Мечтата им някога е била една – да станат пионерчета и Тито да посети тяхното градче. Че то нали се казва „Титов Велес”, „сега само Велес”...Е, ти да видиш, тази мечта се сбъднала още на следващата година. Толкова просто и лесно, така, както очакваш да се „сбъдва” животът ти, когато си дете.....Едната сестра днес е все още симпатична, опитваща се да скъса с миналото си бивша наркоманка, кранистка в завода. Единственото, което иска е да се омъжи, „може и без любов”, само да заживее „нормален живот”...Другата, все още девствена на 27 години, мечтае за бебе, но единственият мъж на нейната възраст наоколо е гадже на третата им, красивата сестра...Е, не че й отказва „услугата”, но тя сънува, че той й казва, че обича нея, а не сестра й....Мечтае да нареди масата красиво за двама, макар и само с по едно яйце и един кремвирш в чиниите, но пък с вазичка цветя по средата.....Третата сестра има една единствена цел – да се махне веднъж завинаги, да получи виза за Европата, да заживее като „нормален човек”....Топла, пролетна вечер в София, чисто и светло метро, спокоен джаз и модерни, образователни табели, съобщаващи ни, че „първо сме хора, а после - различни”. С други думи, цивилизация, „Европата” откъдето и да го погледнеш! Само на някакви си 200-300 км. от „Титов Велес”.... Да казвам ли за мечтите или можете и сами да се сетите.....Иначе „Jas ne sum od Titov Veles”, поне не физически, слава, Богу! Но като заспиш и засънуваш....?

Самотно листо от червена роза...:)
3:39pm Wednesday, Feb 27
Прекрасна, топла, софийска вечер...само за разходки, романтики и такива чудни неща:)Едно все още свежо листо от кървавочервена роза лежи на паважа пред театъра. За да напомня, може би, каква прекрасна вечер с предчувствие за пролет е!А вместо това една жена на неопределена възраст, с посивяло лице, но лукав, блеснал поглед мe пита кога ще излезнат зрителите от театъра....защото тя имала важна задача. Ще застане ей там отсреща, на другия тротоар и тайно ще наблюдава дали мъжът й ще излезне с онази "никаквица"....Толкова блясък и задоволство има в погледа й, че ми идва да й кажа вместо да стои "в засада" за глупости, да беше използвала този половин час да отиде на фризьор, да си купи нещо свежо и да заприлича поне малко на жива жена. Защото така както изглежда в момента, при цялата ми вяра в духовната красота на човек, едва ли бих обвинила мъжа й, че я е загърбил.Но нищо не й казах! Все пак това са си толкова лични неща, а понякога ни е толкова по-лесно, че и хубаво да си страдаме по нещо изгубено, вместо да търсим нещо ново и вълнуващо...:)Просто си изчаках моите хора и преди да си тръгнем щастливи видях отново онова листо от роза - смачкано и стъпкано, и тъжно да лежи на паважа....

Илюзиите ни или кого лъжем всъщност?!:)
11:30pm Thursday, Feb 21
Провокирана от един приятелски спор, не мога да не се запитам като залъгваме себе си с "куци" оправдания и разни измислени "театрални сценки" кого си мислим, че лъжем всъщност? Видно е, че това ми е тема напоследък, но покрай толкова много пози и фалш наоколо явно е излезла на дневен ред....Май откакто спрях да ходя на театър, покрай мен взеха доста постановки да се разиграват...Слава Богу, фалшът не е в "моя си свят", онзи истинския, вътрешния, но е така масов извън него, че понякога не мога да се ориентирам дали аз не съм много крайна като го отричам и което е по-лошо - дали не съм твърде наивна да си мисля, че е възможно да го няма. Особено когато става въпрос за приятелство и любов.Но, мисля, мисля, и по дяволите, не съм! Нито крайна, нито наивна. Има прекрасни хора около мен, има и чиста любов, има и много искреност. И то доказани многократно във времето...Просто явно на нас хората ни харесва да си живеем с илюзиите си - че някой ни обича, че си мисли за нас, че е с нас, защото е видял душата ни, а то....какви "любовни истории" има само - кой с кого ходи само за имидж и престиж, кой за парите и колите, кой пък не се сближава с нас, защото може да си усложни живота, пък и хората ще вземат да клюкарят...Изобщо така си минава времето, играем си на игрички и се правим на "дръж ми шапката" докато един слънчев ден не се събудим или напълно и отчайващо сами или....още по-лошо, с някакъв непознат човек до нас, който види те ли се оказал законната ти половинка даже!Ебаси работата (без извинение за израза) - много сме "загубени" - и в буквалния, и в преносния смисъл. Толкова време губим да излъжем другите, че не забелязваме как накрая самите ние сме най-излъгани от цялата постановка....Тъпо, а?! И защо тогава да си мисля, че е нормално...Ами че то съвсем не е:) Пропилява ти време, чувства и безброй възможности да бъдеш "истински" "щастлив"....Толкова е просто!:)P.S. Май напоследък много съм "изпростяла" - всичко взе да ми се вижда лесно и "просто", само да идва от дълбините на душата и сърцето ти...:)

Любовта като всекидневие!:)
6:49am, 8 February 2008

Макар и рядко, понякога и на мен ми се случва да страдам от безсъние....добре че е заради хубави "неспокойства":)))И нали facebook-а си е виртуален лексикон, странно ми се вижда, че още я няма темата за любовта! Едно време, на "аналоговите тетрадки" беше някъде из първите редове:) Сигурно защото в 3 клас сме знаели повече кои са истински важните неща в живота:)Anyway, в тази ранна сутрин се събудих с мисълта на един пловдивски художник, чията последна изложба е посветена на жена му и се казва "43 години споделена любов". Та те двамата, "чиято взаина любов била една от пловдивските легенди" казват: "Ние си подаряваме всекидневието". Простичка и същевреенно прекрасна мисъл!Без драматични и високопарни обяснения, без червени сърца веднъж в годината и скъпарски подаръци.И понеже напоследък, напук на моето упорство да загърбя всякакви романтики, постоянно ми се случват "случки разни и смешки страшни", които буквално ми "навират в лицето", че любовта в най-чист вид не само съществува, а и вирее въпреки всичко и най-вече въпреки нас самите, нашите безкрайни страхове и бариери, цинизма на модерния свят и изобщо всичко онова, с което си въобразяваме, че можем да заглушим трепването при вида на точно определен човек...Изобщо не се получава, не можеш да си кажеш "от утре приключвам с романтиката...." и "няма да позволявам на никой да стигне до мен". Всъщност, естествено че можеш да си го кажеш, и съм сигурна, че всеки от нас го е казвал поне веднъж в живота си, но...и всеки знае, че това са кухи обещания.Защото винаги се появява една усмивка, един поглед, някоя (не-)случайна дума и .... ние се предаваме.Което е цялата красота на нещата, after all - че се случват въпреки и независио от всичко:)))) и ни карат да се събуждаме посред нощите с подобни мисли:)))Изобщо много е хубаво да се събудиш в подобно настроение - светът ти изглежда прекрасен и подреден - толкова е просто, трябва само да си признаеш очевидното и да бъдеш щастлив:) Как не съм го разбрала по-рано?!